По-добра глобализация може да се роди от пепелта на досегашната
Дани Родрик , учител по интернационална политическа спестовност в Училището по държавно ръководство " Джон Ф. Кенеди " на Харвардския университет и президент на Международната икономическа асоциация, в публикация за Project Syndicate
Ерата на хипер глобализация след 90-те години на предишния век към този момент е общопризната за завършила. Пандемията от COVID-19 и войната на Русия против Украйна изместиха световните пазари на второстепенна и в най-хубавия случай поддържаща роля зад националните цели - по-специално публичното здраве и националната сигурност. Но приказките за деглобализацията не би трябвало да ни стопират да забележим опцията актуалната рецесия в действителност да докара до по-добра глобализация.
Истината е, че хипер глобализацията беше в отдръпване след световната финансова рецесия от 2007-08 г . Делът на търговията в международния Брутният вътрешен продукт стартира да понижава след 2007 година, защото съотношението на китайския експорт към Брутният вътрешен продукт спадна със забележителните 16 процентни пункта. Глобалните вериги за стойност стопираха да се популяризират. Международните финансови потоци по този начин и не се възвърнаха до високите си стойности преди 2007 година А популистките политици, намерено враждебни към глобализацията, станаха доста по-влиятелни в развитите стопански системи.
Реклама
Хипер глобализацията се срина под многочислените си несъгласия:
Първо , имаше напрежение сред облагите от специализацията и облагите от индустриалната диверсификация. Принципът на сравнителното преимущество гласи, че страните би трябвало да се специализират в това, което сега са положителни в производството. Но по-дълга линия на мислене за развиването допуска, че държавните управления би трябвало вместо това да тласкат националните стопански системи да създават това, което са правили по-богатите страни. Резултатът беше спор сред интервенционистките политики на най-успешните стопански системи, по-специално Китай, и " демократичните " правила, залегнали в международната комерсиална система.
Второ , хипер глобализацията изостри проблемите с разпределението в доста стопански системи. Неизбежната противоположна страна на облагите от търговията беше преразпределението на приходите от губещите към печелившите. И защото глобализацията се задълбочаваше, преразпределението от губещи към печеливши ставаше все по-голямо по отношение на чистите облаги. Икономисти и технократи, които унищожаваха централната логичност на своята дисциплинираност, в последна сметка подкопаха публичното доверие в нея.
Реклама
Трето, хипер глобализацията подкопава отчетността на държавните чиновници пред техните електорати. Призивите за пренаписване на разпоредбите на глобализацията бяха посрещнати с репликата, че глобализацията е неизменима - " икономическият еквивалент на естествена мощ като вятър или вода ", както се изрази президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън. На тези, които поставяха под въпрос преобладаващата система, английският министър председател Тони Блеър отговори: " Можете също да обсъдите дали есента би трябвало да последва лятото ".
Четвърто , на логиката с нулев резултат на националната сигурност и геополитическата конкуренция беше опълчена логиката с позитивен резултат на интернационалното икономическо съдействие. С издигането на Китай като геополитически противник на Съединени американски щати и нахлуването на Русия в Украйн, стратегическата конкуренция още веднъж се наложи над стопанската система.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Право 3 Войната в Украйна 1 Транспорт 2 Право 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Енергетика 3 Войната в Украйна Реклама
След като хипер глобализацията се срина, сюжетите за международната стопанска система обгръщат цялата гама. Най-лошият резултат, припомняйки 30-те години на предишния век, би било изтеглянето на страни (или групи държави) в автаркия (икономическа самодостатъчност и мощно ограничение на връзките с външния свят - бел. ред.). По-малко неприятна, само че въпреки всичко грозна опция е, че върховенството на геополитиката значи, че комерсиалните войни и икономическите наказания стават непрекъсната характерност на интернационалната търговия и финанси. Първият сюжет наподобява малко евентуален - международната стопанска система е по-зависима от всеки път и икономическите разноски биха били големи, само че сигурно не можем да изключим втория.
Но също по този начин е допустимо да се планува добър сюжет, при който да реализираме по-добър баланс сред прерогативите на националната страна и условията на отворената стопанска система . Такова ребалансиране може да даде опция за приобщаващ разцвет вкъщи и мир и сигурност в чужбина.
Първата стъпка е политиците да поправят вредите, нанесени на стопанските системи и обществата от хипер глобализацията, дружно с други политики, насочени към пазара. Това ще изисква възобновление на духа на Бретън Уудс, когато световната стопанска система служи на вътрешните стопански и обществени цели - цялостна претовареност, разцвет и правдивост, вместо противоположното. При хипер глобализацията политиците обърнаха тази логичност, като световната стопанска система се трансформира в цел, а вътрешното общество - в средство . След това интернационалната интеграция докара до вътрешна дезинтеграция.
Някои може да се тормозят, че наблягането на вътрешните стопански и обществени цели ще подкопае икономическата отвореност. В реалност споделеният разцвет прави обществата по-сигурни и е по-вероятно да одобряват отвореност към света . Ключов урок от икономическата доктрина е, че търговията като цяло е от изгода за една страна, само че единствено до момента в който се вземат поради проблемите на разпределението . В персонален интерес на добре ръководените, добре подредени страни е да бъдат отворени. Това е и урокът от действителния опит по системата Бретън Уудс, когато търговията и дълготрайните вложения се усилиха доста.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Ерата на хипер глобализация след 90-те години на предишния век към този момент е общопризната за завършила. Пандемията от COVID-19 и войната на Русия против Украйна изместиха световните пазари на второстепенна и в най-хубавия случай поддържаща роля зад националните цели - по-специално публичното здраве и националната сигурност. Но приказките за деглобализацията не би трябвало да ни стопират да забележим опцията актуалната рецесия в действителност да докара до по-добра глобализация.
Истината е, че хипер глобализацията беше в отдръпване след световната финансова рецесия от 2007-08 г . Делът на търговията в международния Брутният вътрешен продукт стартира да понижава след 2007 година, защото съотношението на китайския експорт към Брутният вътрешен продукт спадна със забележителните 16 процентни пункта. Глобалните вериги за стойност стопираха да се популяризират. Международните финансови потоци по този начин и не се възвърнаха до високите си стойности преди 2007 година А популистките политици, намерено враждебни към глобализацията, станаха доста по-влиятелни в развитите стопански системи.
Реклама
Хипер глобализацията се срина под многочислените си несъгласия:
Първо , имаше напрежение сред облагите от специализацията и облагите от индустриалната диверсификация. Принципът на сравнителното преимущество гласи, че страните би трябвало да се специализират в това, което сега са положителни в производството. Но по-дълга линия на мислене за развиването допуска, че държавните управления би трябвало вместо това да тласкат националните стопански системи да създават това, което са правили по-богатите страни. Резултатът беше спор сред интервенционистките политики на най-успешните стопански системи, по-специално Китай, и " демократичните " правила, залегнали в международната комерсиална система.
Второ , хипер глобализацията изостри проблемите с разпределението в доста стопански системи. Неизбежната противоположна страна на облагите от търговията беше преразпределението на приходите от губещите към печелившите. И защото глобализацията се задълбочаваше, преразпределението от губещи към печеливши ставаше все по-голямо по отношение на чистите облаги. Икономисти и технократи, които унищожаваха централната логичност на своята дисциплинираност, в последна сметка подкопаха публичното доверие в нея.
Реклама
Трето, хипер глобализацията подкопава отчетността на държавните чиновници пред техните електорати. Призивите за пренаписване на разпоредбите на глобализацията бяха посрещнати с репликата, че глобализацията е неизменима - " икономическият еквивалент на естествена мощ като вятър или вода ", както се изрази президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън. На тези, които поставяха под въпрос преобладаващата система, английският министър председател Тони Блеър отговори: " Можете също да обсъдите дали есента би трябвало да последва лятото ".
Четвърто , на логиката с нулев резултат на националната сигурност и геополитическата конкуренция беше опълчена логиката с позитивен резултат на интернационалното икономическо съдействие. С издигането на Китай като геополитически противник на Съединени американски щати и нахлуването на Русия в Украйн, стратегическата конкуренция още веднъж се наложи над стопанската система.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Право 3 Войната в Украйна 1 Транспорт 2 Право 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Енергетика 3 Войната в Украйна Реклама
След като хипер глобализацията се срина, сюжетите за международната стопанска система обгръщат цялата гама. Най-лошият резултат, припомняйки 30-те години на предишния век, би било изтеглянето на страни (или групи държави) в автаркия (икономическа самодостатъчност и мощно ограничение на връзките с външния свят - бел. ред.). По-малко неприятна, само че въпреки всичко грозна опция е, че върховенството на геополитиката значи, че комерсиалните войни и икономическите наказания стават непрекъсната характерност на интернационалната търговия и финанси. Първият сюжет наподобява малко евентуален - международната стопанска система е по-зависима от всеки път и икономическите разноски биха били големи, само че сигурно не можем да изключим втория.
Но също по този начин е допустимо да се планува добър сюжет, при който да реализираме по-добър баланс сред прерогативите на националната страна и условията на отворената стопанска система . Такова ребалансиране може да даде опция за приобщаващ разцвет вкъщи и мир и сигурност в чужбина.
Първата стъпка е политиците да поправят вредите, нанесени на стопанските системи и обществата от хипер глобализацията, дружно с други политики, насочени към пазара. Това ще изисква възобновление на духа на Бретън Уудс, когато световната стопанска система служи на вътрешните стопански и обществени цели - цялостна претовареност, разцвет и правдивост, вместо противоположното. При хипер глобализацията политиците обърнаха тази логичност, като световната стопанска система се трансформира в цел, а вътрешното общество - в средство . След това интернационалната интеграция докара до вътрешна дезинтеграция.
Някои може да се тормозят, че наблягането на вътрешните стопански и обществени цели ще подкопае икономическата отвореност. В реалност споделеният разцвет прави обществата по-сигурни и е по-вероятно да одобряват отвореност към света . Ключов урок от икономическата доктрина е, че търговията като цяло е от изгода за една страна, само че единствено до момента в който се вземат поради проблемите на разпределението . В персонален интерес на добре ръководените, добре подредени страни е да бъдат отворени. Това е и урокът от действителния опит по системата Бретън Уудс, когато търговията и дълготрайните вложения се усилиха доста.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ