Висшето образование няма нужда от лесни, а от умни решения
Данъкоплатецът към този момент ще заплаща напълно услугата висше обучение, без това да е съпроводено с спомагателни гаранции за успеваемост, адекватност на развиването и потребностите на стопанската система и по-високи просветителни достижения и добити умения. Потребителят пък - студентът - ще има по-слаб тласък да следи и търси по-добро качество, да прави рационален и добре премислен избор за специалност и да приключва започнатото обучение.
Собствените доходи на държавните висши учебни заведения от продажба на услуги - в огромната си част това са таксите за образование на студенти и докторанти - съставляват сред 30 и 40% от общите им разноски, като делът през последните години понижава.
Смисълът на таксите е да са самостоятелен от страната източник на доход за университетите и индиректно да въздействат върху потреблението на услугата - като понижават, най-малко до известна степен, присъединяване в системата на по-ниско стимулирани студенти и такива, които желаят най-много да се възползват от статута на студент и от спомагателните преимущества, които той носи.
Плащането от джоба също по този начин усилва вероятността (поне на теория) студентите да се вълнуват повече от услугата, която получават.
Бележка: В чистите доходи от продажби на услуги, артикули и продукция се регистрират приходите от такси за образование по държавната поръчка и платеното образование на български и задгранични студенти и някои спомагателни доходи на държавните висши учебни заведения отвън студентските такси.
Размерът на самите такси за образование обаче не е забележителен. По данни от отчета на министъра на образованието междинният размер на годишната такса за 2023-2024 година е 1050 лв.. Месечната минимална работна заплата в страната сега е 933 лв.. Много по-голям резултат върху избора на висше обучение са разноските за прехрана по време на следването, които са релативно високи за студенти от фамилии с ниски приходи, само че този проблем не се адресира в претекстовете на оферти план на ЗИД на ЗВУ. Ниските такси досега не са довели до задържане на студенти в България или до в допълнение привличане на студенти от Европейски Съюз, тъй че не се чака премахването им да има забележителен резултат в тази посока, с изключение на в някои редки случаи.
Може ли да има различен метод към финансирането на висшето обучение у нас? Да, ето какъв:
Увеличаване на присъединяване на студентите във финансирането на услугата и последователно отдръпване на страната от модела - нарастването на таксите за сметка на прехвърлянията е основно и ще докара до овластяване на студентите и повишение на търсенето на качествено висше обучение. То ще увеличи отговорността на студентите при избора и по-ясна мотивация в решението дали да учи и къде. Същевременно това ще докара до увеличение на конкуренцията сред ВУЗ-овете за студенти и ще оказва напън върху таксите надолу. Ролята на страната да се концентрира върху създаване на система за ранно разкриване, оценка и възнаграждение на образованието на студенти с финансови усложнения - да вземем за пример под формата на стипендиантска стратегия. Програмата може да бъде ориентирана към възпитаници с отличен триумф и към такива с добър триумф и ниски приходи, тъй че да се обезпечи тяхното образование във висши учебни заведения, както и да се употребява за поощряване на образованието по доста стеснен кръг специалности, които са нужни за пазара на труда, само че за които липсват искащи студенти. Подобряване на системата за акредитация и оценяване на качеството на университетите и професионалните посоки, осъществявана сега от Националната организация по оценяване и акредитация (НАОА), в посока на: включване на външни специалисти при оценяването на ВУЗ, в това число представители на бизнеса; взимане поради на мнението на студентите; по-силен акцент върху данните, предоставяни от Рейтинговата система на висшите училища; въвеждане на ясни правила, при които страната да се отдръпва от финансирането на избрани университети - да вземем за пример при правосъдно решение за осъществени систематични нарушавания и/или закононарушения и др.
Повече информация за предлагането на ИПИ може да намерите в мнението на Института по плана на закона за изменение и допълнение на закона за висшето обучение, налично.
* Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
Статията от бюлетина на ИПИ е оповестена
Собствените доходи на държавните висши учебни заведения от продажба на услуги - в огромната си част това са таксите за образование на студенти и докторанти - съставляват сред 30 и 40% от общите им разноски, като делът през последните години понижава.
Смисълът на таксите е да са самостоятелен от страната източник на доход за университетите и индиректно да въздействат върху потреблението на услугата - като понижават, най-малко до известна степен, присъединяване в системата на по-ниско стимулирани студенти и такива, които желаят най-много да се възползват от статута на студент и от спомагателните преимущества, които той носи.
Плащането от джоба също по този начин усилва вероятността (поне на теория) студентите да се вълнуват повече от услугата, която получават.
Бележка: В чистите доходи от продажби на услуги, артикули и продукция се регистрират приходите от такси за образование по държавната поръчка и платеното образование на български и задгранични студенти и някои спомагателни доходи на държавните висши учебни заведения отвън студентските такси.
Размерът на самите такси за образование обаче не е забележителен. По данни от отчета на министъра на образованието междинният размер на годишната такса за 2023-2024 година е 1050 лв.. Месечната минимална работна заплата в страната сега е 933 лв.. Много по-голям резултат върху избора на висше обучение са разноските за прехрана по време на следването, които са релативно високи за студенти от фамилии с ниски приходи, само че този проблем не се адресира в претекстовете на оферти план на ЗИД на ЗВУ. Ниските такси досега не са довели до задържане на студенти в България или до в допълнение привличане на студенти от Европейски Съюз, тъй че не се чака премахването им да има забележителен резултат в тази посока, с изключение на в някои редки случаи.
Може ли да има различен метод към финансирането на висшето обучение у нас? Да, ето какъв:
Увеличаване на присъединяване на студентите във финансирането на услугата и последователно отдръпване на страната от модела - нарастването на таксите за сметка на прехвърлянията е основно и ще докара до овластяване на студентите и повишение на търсенето на качествено висше обучение. То ще увеличи отговорността на студентите при избора и по-ясна мотивация в решението дали да учи и къде. Същевременно това ще докара до увеличение на конкуренцията сред ВУЗ-овете за студенти и ще оказва напън върху таксите надолу. Ролята на страната да се концентрира върху създаване на система за ранно разкриване, оценка и възнаграждение на образованието на студенти с финансови усложнения - да вземем за пример под формата на стипендиантска стратегия. Програмата може да бъде ориентирана към възпитаници с отличен триумф и към такива с добър триумф и ниски приходи, тъй че да се обезпечи тяхното образование във висши учебни заведения, както и да се употребява за поощряване на образованието по доста стеснен кръг специалности, които са нужни за пазара на труда, само че за които липсват искащи студенти. Подобряване на системата за акредитация и оценяване на качеството на университетите и професионалните посоки, осъществявана сега от Националната организация по оценяване и акредитация (НАОА), в посока на: включване на външни специалисти при оценяването на ВУЗ, в това число представители на бизнеса; взимане поради на мнението на студентите; по-силен акцент върху данните, предоставяни от Рейтинговата система на висшите училища; въвеждане на ясни правила, при които страната да се отдръпва от финансирането на избрани университети - да вземем за пример при правосъдно решение за осъществени систематични нарушавания и/или закононарушения и др.
Повече информация за предлагането на ИПИ може да намерите в мнението на Института по плана на закона за изменение и допълнение на закона за висшето обучение, налично.
* Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
Статията от бюлетина на ИПИ е оповестена
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ