Дамян Дамянов отнесе в гроба тайните на фамилия Живкови
Дамян Дамянов – осиновеният наследник на комунистическото великолепие Райко Дамянов (зам.-председател на Министерския съвет от 1950 до 1962 година и член на Политбюро от 1945 чак до 1962 г.) угасна в беднотия и мизерия в столичен приют. В края на дните си той нямаше собствен дом, а преживяваше от алегорична пенсия и подаяния от другари.
Дамян, който нашумя с поредицата си сензационни изявленията за фамилия Живкови и върхушката на Българска комунистическа партия, се надявал, че един ден положителни хора ще съберат задоволително пари за инвалидна количка, с която да се разхожда и да контактува с малцината си другари. Мечтите му по този начин и не се осъществили, тъй като средства се набирали мъчно, настрана ориста не му дала никакъв късмет за оправяне и в ранните часове на 15 март душата му се преселила в по-справедливия свят.
От Нова година насам Дамян Дамянов тотално го закъсал със здравето. Почти не се хранел, само че поръчвал на околните си да му носят разнообразни типове храна, тъй като тази в приюта не ставала за нищо. Хладилникът му преливал от всевъзможни артикули, които по този начин и останали неконсумирани.
Дамян бил неразпознаваем – мършав и неподвижен от кръста надолу. „ Единственото, което можел да прави, било да ръкомаха с ръце. Всички били безапелационни, че „ неговото не е живот “, само той кроял проекти за бъдещето, макар безизходното си състояние.
Кончината не била изненада за дребното му правилни другари, които със лични средства организирали опелото и погребението му на Централните софийски гробища. Те не могли да се свържат със сестрата на единствения в страната министър на културата, просъществувал като подобен единствено за един ден, която по думите на едни живеела във Франция, а на други – в Германия.
Дамян не общувал с нея повече от 30 години. Нямал визия къде и с какво се занимава кака му. Тя също не се интересувала от житието му. Така се стигнало да освобождението на тялото от моргата от негов непосредствен, който пък се сдобил с копие от смъртния акт, тъй като оригиналът се полагал на кръвни родственици, каквито нямало.
След гибелта му станало ясно, че единствените му спестени пари, са към 1 200 лв..
Дамян Дамянов, въпреки и правоприемник на огромно „ алено “ великолепие, въпреки и човек, който е обиколил целия свят, ял и пил от най-хубавите мезета и напитки няма никакво движимо и недвижимо имущество.
Огромният тузарски апартамент на ул. „ Сан Стефано “, покрай малкия екран, населяван от семейството преди измененията от 1989 година, от дълго време принадлежал на наследниците на Атанас Буров. Същата орис имали и двата гаража с размери на дребни жилища, в които се помещавал завод за произвеждане на самун и хлебни изкушения. Според градската легенда Дамян Дамянов непринудено се съгласил да се изнесе от просторното жилище, като резервира правото си на доживотно живеене в един от така наречен гаражи.
Пред другите си познати той излизал с разнородни версии. На някои се жалвал, че е изгонен от юристи на семейството Бурови поради „ алената “ си принадлежност. На други обяснявал, че е дал чартърен гаражите, с цел да оцелява в сложните за него времена, като се е пренесъл да живее в гарсониера, а жилището продал и похарчил парите за храна.
Пред множеството познати споделял, че живее доста тежко, тъй като всички шансове за намиране на читава работа се провалят, въпреки че приказва няколко езика и има връзки под дърво и камък.
Дамян Дамянов обяснявал, че не си дояжда, тъй като разчита само на пенсията си. Поради тази причина обикалял заведенията в центъра на София и хапвал каквото има останало по масите. Думите му будели състрадание у хората, които му давали по някой лев или пък непосредствено му носели храна в „ квартирата “ – жилище с неуточнен притежател.
След тежкия инсулт и престоя в няколко приюта към този момент никой не бил в положение да разбере по кое време приказва истината и по кое време послъгва. Възрастният мъж се оплаквал, че на никое място не се грижат добре за него. Настоявал да е самичък в стаята, тъй като другите мъже му пречели. Докато имал сили, крещял по новодошлите и упреквал личния състав, че оставя вратата отворена, с цел да не настине.
Набеждавал ги, че хапват от портокалите и бананите, което не отговаряло на истината.
„ Имах един доста прекрасен живот, само че това беше преди идването на демокрацията. Дните ми бяха вълшебни, приказни. Имах най-хубавото от най-хубавото. Жените сами ме търсеха, измежду тях имаше и актриси, които са известни и през днешния ден. И внезапно какво – приют, само че най-малко се грижат за мен. Сам няма по какъв начин да се оправя, нито някой може да ме гледа. От време на време идва по някой другар и толкоз. Радвам се и на телефонно позвъняване, тъй като то е контактът ми с околния свят. В бъдеще бих желал да пиша, има какво да кажа на хората. Знам всичките секрети на семейството Живкови, тъй като израснах с Людмила и Владко “, обясняваше Дамян, който до последно припечелваше по някой лев с разказите си за Тодор Живков, Мара Малеева, Людмила Живкова, Иван Славков и другите членове на „ аления “ клан.
Историите му за половата мощност на Тато, който се тъпчел с тестиси от бикове, за да „ подвига самолета “, постоянно се повтаряли в медиите. Понякога синът на Райко губел нишката на събитията и прескачал от тематика на тематика, като за меродавност на историите никой не можел да подсигурява изцяло.
Припомняме, че през целия си деен живот Дамян се интересува от политика, социология, просвета и история. Сладкодумникът е бил министър на културата за един-единствен ден през 1990 година в кабинета на Андрей Луканов. Освободили го още на идващия ден. Завършил е с отличие „ Философия и история “ в Софийския университет, магистър е по философските науки. 10 години е работил в Института по философия, по-късно в Института по изкуствознание, в Министерство на културата, бил е консултант на двама министри – Кръстьо Горанов и Димо Димов. Работил е в Централното ръководство на Българска академия на науките с акад. Благовест Сендов и други учени.
Инфо: Уикенд
Тагове: Дамян Дамянов Райко Дамянов Тодор Живков Людмила Живкова Иван Славков Мара Малеева Кръстьо Горанов Димо Димов Андрей Луканов акад. Благовест Сендов
