Дамаск. Shaam news network е сирийска опозиционна медия. Основана е

Дамаск. Shaam news network е сирийска опозиционна медия. Основана е ...

Shaam News Network : Зоните на „деескалация“: Руска уловка за решаване на сирийския конфликт по военен път.

Дамаск. Shaam news network е сирийска опозиционна медия. Основана е от сирийско-американски активисти в началото на конфликта през 2011 година. Публикува множество видео материали, снимки и статии на опозиционните сили на своя уебсайт и в социалните мрежи. Публикува също и хартиено издание, на име Shaam. Медии, като Al Jazeera, AP, Al Arabiya, Sky News Arabia използват кадрите й. Материалът е предаден без редакторска намеса.

След изтичането на информация за руско-израелска договорка относно зоната за деескалация в Югозападна Сирия, сирийският режим започна военна операция, целяща да установи контрол над тази територия или да приниди действащите там опозиционни фракции да сключат споразумения за капитулация. Това на свой ред ще е повторение на събитията от Източна Гута и селската местност северно от Хомс, във връзка с което възниква въпросът: дали руската инициатива за създаване на зони за деескалация е уловка, целяща ликвидирането на въоръжената опозиция и постепенното възстановяване на властта на режима в тези региони?

След падането на град Алепо благодарение на сирийските сили през декември 2016 г., сключването на руско-турско споразумение, гарантиращо оттеглянето на опозиционните групи от източната част на града, както и редица важни битки, Москва стартира преговорния процес в Астана, който премина в тристранен формат с включването на Иран. След няколко кръга преговори на 4 май 2017 година страните-гаранти постигнаха споразумение за създаване на четири зони на деескалация: Идлиб, Северен Хомс, Източна Гута и южният регион. За да ограничи ролята на Иран, Москва съгласува детайлите за реализация на споразуменията за деескалация във всяка от тези области с различни международни играчи. В кулоарите на срещата на високо ниво на Г-20 в Хамбург на 7 юли 2017 година бе постигнато споразумение с Вашингтон за създаване на зона на деескалация в Югозападна Сирия. Детайлите на дотогорката бяха определени с участието на Йордания в последваща договорка на 11 ноември 2017 година. През юли 2017 година Министерството на отбраната на Русия обяви, че с посредничеството на Египет се е споразумяло с опозиционните сирийски групировки относно механизмите на деескалация в Източна Гута, Северен Хомс и Южна Хама. В хода на шестия кръг от преговорите в Астана в средата на септември 2017 година Русия, Иран и Турция се разбраха за зоната на деескалация в Идлиб, в която влязоха също районите Хама, Алепо и Латакия. На 12 октомври 2017 година с посредничеството на Египет между Русия и въоръжените опозиционни групировки е сключена спогодба за присъединяване на южните райони на Дамаск към зоната за деескалация в Източна Гута.

Докато Русия разработваше детайлите на създаваните зони на деескалация, тя влезе в надпревара със САЩ за контрол над териториите, окупирани от „Ислямска държава“ (ИД). Във времето, през което Вашингтон, чрез своите кюрдски съюзници установяваше контрол над региона източно от Ефрат, Москва успя да отбие по-голяма част от територията на групировката – в Ел Абадия и всичко на запад от Ефрат чак до Дейр-ез-Зор. Този успех позволи на руския президент Владимир Путин да обяви „абсолютна победа“ над терористите от ИД на двата бряга на голямата река. След като това се случи, той пристигна на авиобазата Хмеймим, за да потвърди, че руската мисия за борба с терористичната организация почти е завършила и да даде приказ за извеждането на руските войски от Сирия. Путин използва тази тактика от началото на руската интервенция: всеки път, когато постигне своите цели в Сирия, той обявява началото на изтеглянето на руските восйки, без да го изпълнява в действителност.

Всъщност, Русия се подготвяше да започне серия военни операции, с клоито да ликвидира последователно въоръжената опозиция в зоните на деескалация. След мълниеносната визита на Путин в Хмеймим, сирийският режим, със сериозна поддръжка от страна на Русия, разгърна крупномащабна военна операция в зоната на деескалация в Идлиб. Три дни след началото на настъплението, началникът на Генералния щаб на Русия Валерий Герасимов заяви, че задачата, която стои пред страната през 2018 година е пълната ликвидация на „Джебхат ан Нусра“ в различните зони на деескалация.

Руската военна операция в Идлиб съвпадна с началото на преговорите с Турция относно ситуацията в Африн и подготовката за Конгреса на сирийския национален диалог в Сочи, в качеството му на решаващ етап, за завършването на който Москва даде на турците зелена светлина да започнат военна операция против „Отрядите за народна самоотбрана“ в Африн – Северозападно Алепо. В същото време силите на режима успяха окончателно да установят контрол над летището Абу Зухур в селската местност източно от Идлиб след ожесточени боеве, в хода на които Турция се намеси за първи път, в отговор на нарушението на режима на споразуменията, постигнати в Астана в средата на септември 2017 година между страните-гаранти на три от зоните на примирие. Спогодбата предвижда създаване на две зони, първата от които се намира между ж.п. линията и пътя Алепо – Хомс. Това е зона, където Русия води бойни действия против организацията „Тахрир аш Шам“ (в миналото „Джебхат ан Нусра“), за да включи областта към подконтролните на режима територии. Втората зона се намира между пътя и селската местност западно от Латакия – тази зона на деескалация се контролира от групировките, поддържани от Турция.

Турско-руският консенсус, който позволи на Анкара да влезе в Африн в замяна на това да натисне опозиционните фракции да участват на конгреса в Сочи, намиращ се почти пред провал, доведе до прекратяването на операцията в Идлиб и силите на режима се отправиха в Източна Гута в Дамаск.

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров направи изказване, в което отбеляза, че „опитът от освобождението на Алепо може да бъдце приложен в Гута“. Няколко дни по-късно, сирийският режим при поддръжката на Русия започна да атакува опорните пунктове на опозиционните фракции в Гута, което завърши със сключване на примирие и изтегляне на опозиционните сили, заедно с техните семейства, в Северна Сирия, където действат опозиционните фракции, близки до Турция.

В течение на няколко дни същата съдба споделиха и опозиционните сили в селата и другите населени места в Източен Каламун, кварталите Ал Кадам и Ал Асали в южната част на столицата, няколко населени места южно от Дамаск и в градовете северно от Хомс и на юг от Хама. Споразумението за изтегляне на силите на „Тахрир аш Шам“ от лагера Ярмук на юг от Дамаск беше много важно, защото беше част от сделка, която предполасгаше също евакуацията на населението от преимуществено шиитските градове Кафрая и Фуа в Западен Идлиб.

Разпредление на контрола над областите и тяхното бъдеще

Режимът е близо до това да изчисти териториите в така наречената „полезна Сирия“ от всякакво въоръжено присъствие, разрешено според споразуменията за деескалация, сключени с посредничеството на Кайро. Затова незасегнати останаха само две зони нас деескалация: в югозападна Сирия (Дераа и Кюнейтра), договорена между Русия, САЩ и Йордания и зоната в Идлиб, която се контролира от турската, иранската и руската страна. Преди режимът, най-накрая, да започне атаката над зоната на деескалация на юг, в Сирия възникнаха четири основни центъра на влияние, които се регулират в съответсвие с различни договорки, а именно:

1. Така наречената „полезна Сирия“, най-голямата от тези области, под действие на договорките, регулиращи отношенията на режима с Иран и Русия, както и споразуменията между Москва и Техеран, за които е характерна скрита конкуренция. Сирийският президент издаде закони, способстващи изгонването на враговете му от страна чрез лишаването им от финансови и имуществени права, най-важният от които е декрет №10, разрешаващ на общините да създават организационни райони в административните единици.

2. Зоната източно от река Ефрат, включително Ат Танфи Ер Рукбан, ситуацията в който се регулира в съответствие с хамбургската договорка между президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на Русия Владимир Путин, както и руско-американското споразумение за примирие от 2015 година. Вашингтон използва сила срещу опитите на сирийския режим, Русия и Иран да изпробват неговата привързаност към стабилността в този регион. Франция и Саудитска Арабия достигнаха до разбирателство с американската страна по отношение на действието на зоната източно от река Ефрат, като в същото време в заявленията на турските официални лица звучи заинтересованост в съдбата на тези райони и в частност Ракка и Камишли в провинция Хасака.

3. Пограничната полоса между град Джараблус на западния бряг на река Ефрат в североизточната част на провинция Алепо до границата в северозападната част на провинция Латакия, намираща се под надзора на Турция. Турската армия присъедини полосата към област Африн и създаде наблюдателни пунктове в няколко места в селските местности на Идлиб, Хама, Латакия и Алепо, една от които се намира дълбоко в територяита на Сирия – на 200 км от турско-сирисйката граница. Регионът се регулира в съответствие с руско-турските договорености, които Иран се опитва да развали. В тази зона има много активни въоръжени групи, а нейните градове и села са последното прибежище за военните опозиционни фракции, по-рано активни в други региони.

4. Югозападна Сирия – зона, създадена в резулат от руско-американско-йорданското споразумение, сключено на два етапа през лятото и есента на 2017 година. В момента тя е подложена на пълномащабна атака от страна на режима, който се опитва да възстанови контрола си над тази територия. Йордания се опита да се договри с Русия за спазвеането на условията на споразумението за деескалация, но Москва отказа. Докато говореше за Южна Сирия, Лавров съобщи на министъра на външните работи на Йордания Айман ас Сафади, стремящ с да получи гаранции от Русия, че страната му ще избегне заплахата от военна конфонтация, че в районите на деескалация няма терористични групировки, които трябва да бъдат ликвидирани.

От друга страна, Русия се споразумя с Израел, режимът да възстанови контрола си над южните райони, при условие Иран и неговите опълченци да се изтеглят от границата между Сирия и окупираните Голански възвишения. Изглежда, че тази договореност е част от по-широко руско-американско споразумение (при координацията на Израел), което включва пълното изтегляне на иранските сили от Сирия в замяна на възстановяване на властта на режима и предоставянето на възможност той да я разпространи над голяма част от територията на страната. Това означава, че Израел приема сирийския режим с Русия без Иран, което открива много бъдещи възможности.

Заключение

С течение на времето стана очевидно, че идеята за създаване на зони на деескалация е само руска уловка, целяща военното разрешение на конфликта в Сирия в полза на режима и принудителното изключване на опозиционните фракции от всяко решение, предполагащо политически преход на властта. След скорошните военни победи, режимът зае още по-твърда позиция по отношение на възобновяването на женевските преговори. В хода на осмия кръг, състоял се през декември 2017 година, не бе постигнат никакъв прогрес заради отказа на правителствената делегация да обсъжда каквито и да е въпроси преди възстановяването на държавната власт над цялата сирийска територия и освобождението й от терористичните групировки.

По същия начин, Русия зае твърда позиция в отказа си от женевския процес, след като Путин бе избран за нов президентски мандат. Стана очевидно нейното намерение да ликвидира зоните на деескалция на югозапад (Дераа и Кюнейтра) и северозапад (Идлиб) паралелно с опитите да замени женевските преговори с астанинския процес и заключенията на конференцията от Сочи. Руснаците се стремят да контролират изходът от всеки възможен политически процес с помощта на военна сила или посредством примирия в районите, свеждайки ги до прости преговори за границите на пълномощията на центъра и регионите, както и до внасянето на поправки в редица закони, подобни на декрета за местно управление №107 и декрета за организираните райони №10.

Тези промени изискват от опозицията да изработи нова политическа стратегия за цяла Сирия, а не за определен регион, за да бъдат провалени руските планове за възстановяване на властта на режима в сговор с Израел, САЩ и някои арабски и европейски страни. Опозицията също трябва да се откаже от признаването на легитимността на статуквото и да се съсредоточи върху това да изправи пред съда сирийския режим и всички, които го подкрепят на национално и международно ниво. Тя трябва да доведе нещата до дела, които да разглеждат случаите на извършване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, отнели живота на стотици хиляди сирийци.

Превод и редакция: Иван Христов

Източник: focus-news.net