9 игри от миналото, на които да научите децата през ваканцията
Дама
Играта на дама е подобаваща за на открито. За нея е нужен тебешир, с който да се начертае полето. То съставлява квадрати, ситуирани един до различен или един върху различен, а в тях са изписани числата от едно до 10. Всяко дете би трябвало да премине полето скачайки на един крайник, като преди този момент хвърли камъче в някой от квадратите. Ако то излезе от схемата, детето губи реда си. Целта е да премине цялата " Дама ", без да залита и да излиза от очертанията ѝ, като не би трябвало да стъпва в квадрата, където е хвърлено камъчето. Победител е този, който успее да мине през полето без да сгреши.
Скачане на въже
Скачането на въже се употребява в доста спортове като подготовка на тялото преди тежка подготовка или за насърчаване на подвижност и експедитивност. В детската игра това се случва незабелязано, като тя оказва помощ за положителната съгласуваност на горните и долните крака. На въже може да се скача независимо, само че в случай че то е по-дълго, в играта могат да се включат неустановен брой участници. Двама от тях би трябвало да въртят въжето, а останалите да се редуват, като могат да извършват разнообразни по тип и брой скокове. Този, който сбърка, отива да върти въжето, а другият влиза при останалите.
Игра на ластик
Нужни са разтегливо въже или дълъг ластик, като краищата им би трябвало да са подписани. Децата е добре да са най-малко три. Две от тях поставят ластика към глезените си и застават на разстояние един от различен, едвам го обтегнат. Третото дете стартира да го прескача, като редува десния и левия крайник. Когато се върне в първичната си позиция, тези, които държат ластика го подвигат на равнището на прасците си и играта стартира изначало. Така се продължава, като при всяко сполучливо прекосяване на детето позицията на ластика се сменя все по-нависоко. Играта завършва, когато играчът сбърка или не може да го прескочи без да си оказва помощ с ръце. Разбира се, с изключение на този вид съществуват още няколко игри на ластик. Една от тях е " Немската ", която може да видите във видеото.
Криеница (Жумичка)
Това е една от обичаните игри на доста генерации деца, изключително когато се играе в топлите летни вечери, а участниците са допустимо максимален брой. Избира се едно дете, което ще търси всички останали. Харесва се място, където то да " жуми " и да " заплюва " всички, които е съумяло да открие. Обикновено това е стена или дърво. След като се обърне с тил и затвори очи, детето брои минимум до 10, а през това време всички останали си търсят скривалища. Целта е криещите се да съумеят да стигнат до първичното място, преди да ги е разкрило детето, което ги търси. Обикновено това става с доста бързо бягане. Когато стигне, участникът би трябвало да извика " пу за мен " и да допре стената или дървото с ръка. Но в случай че се случи по този начин, че бъде открит, преди да успее да стигне, тогава търсещото дете прави същото, като споделя " пу за... " и името на открития участник. Следващият, който ще брои, е този, който е открит финален.
Гоненица
Има доста вариации на тази игра, само че най-разпространената измежду тях е тази, в която от участниците се избира един, който се пробва да хване останалите. Когато гонещият хване някое дете те си сменят местата и то стартира да гони останалите. Щом някой от участниците каже " къща " и постави дланите си над главата във формата на триъгълник, детето, което се пробва да го хване, няма право да го допира.
Друг известен вид на тази игра е " Замръзванка ". Правилата са същите като при " Гоненица " с тази разлика, че когато гонещият допре някое от бягащите деца, то би трябвало да остане на място и да чака някой от другите играчи да го пипне, с цел да го " размрази ". Така то може да стартира да тича още веднъж. Играта свършва, когато детето, което гони останалите, успее да замрази всички.
Пиян морков
За тази игра са нужни трима участници. Един от тях се избира за " пийнал морков ", като неговата цел е да се опита да хване топката, която другите двама си подават. Ако успее - този, който я е хвърлил, застава на мястото на " пияния морков ", а той заема неговото. Играта може да се играе с по-голям брой участници.
Народна топка
Играта на " Народна топка " е една от най-популярните игри, която участва даже в стратегия по физическо образование и спорт в учебните заведения. Но в множеството случаи тя е позната още преди децата да стартират да го посещават. За нея са нужни по-голям брой участници, минимум 10, които се разделят на два тима. От тях се излъчва по един " консул ", който влиза в ролята на капитан. Играчите се разпределят в две равни по величина полета. Обикновено в учебните дворове има особено начертано игрище за " Народна топка ", само че в случай че няма, то може да се нарисува благодарение на тебешир.
Двата тима заемат местата си в полетата, а консулите застават зад ограничаващата им линия. Когато играта стартира, капитанът подава топката на своите съотборници или се пробва да улучи противникови играчи, които бягат свободно из своето поле. Неговите съотборници също имат право да целят участниците от другия тим. Ако някой бъде улучен, изгаря и застава зад очертанията на противниковото поле. Той става асистент на консула и също има право да хвърля и хваща топката, както и да цели останалите участници.
Играта продължава, до момента в който не бъдат изкарани от полето всички противникови играчи. След това в полето за игра се връща консулът на тима. Той получава топката, с цел да играе. Когато и той бъде улучен, играта приключва. Победител е тимът, запазил повече играчи.
Стражари и апаши
Играта е сходна на " Гоненица ", само че с малко по-сложни правила. От всички деца се избира едно, което брои до 10 със затворени очи. През това време останалите участници оставят по един предмет. Когато детето спре да брои, преглежда предметите и взема решение кой да бъде жандарм и кой крадец.
Играта стартира още веднъж с преброяване до 10, само че този път от стражарите, чиято цел е да намерят скрилите се през това време апаши. Когато това се случи, споделят фразата " Стражарска марка, бум-печат, от днеска ставаш мой другар " и апашът става част от противниковия тим. Играта продължава, до момента в който стражарите не заловен всички апаши.
Ръбче
Тази игра се играе с топка на улицата, по тази причина е значимо да се откри безвредно място, където няма коли. Участниците би трябвало да бъдат минимум двама, само че постоянно е по-забавно, когато са повече. В този случай децата би трябвало да се разделят на два тима и да застанат на двата отсрещни тротоара. Целта е топката да уцели противоположния борд на бордюра и да се върне при този, който я е хвърлил. Така той ще завоюва 10 точки. При улучване на вътрешния ъгъл сред бордюра и паважа или асфалта ще получи 5 точки. При изпускане на топката или непостигната цел е ред на противоположния тим. Играта печели този, който е събрал най-вече точки.
Инфо:
Играта на дама е подобаваща за на открито. За нея е нужен тебешир, с който да се начертае полето. То съставлява квадрати, ситуирани един до различен или един върху различен, а в тях са изписани числата от едно до 10. Всяко дете би трябвало да премине полето скачайки на един крайник, като преди този момент хвърли камъче в някой от квадратите. Ако то излезе от схемата, детето губи реда си. Целта е да премине цялата " Дама ", без да залита и да излиза от очертанията ѝ, като не би трябвало да стъпва в квадрата, където е хвърлено камъчето. Победител е този, който успее да мине през полето без да сгреши.
Скачане на въже
Скачането на въже се употребява в доста спортове като подготовка на тялото преди тежка подготовка или за насърчаване на подвижност и експедитивност. В детската игра това се случва незабелязано, като тя оказва помощ за положителната съгласуваност на горните и долните крака. На въже може да се скача независимо, само че в случай че то е по-дълго, в играта могат да се включат неустановен брой участници. Двама от тях би трябвало да въртят въжето, а останалите да се редуват, като могат да извършват разнообразни по тип и брой скокове. Този, който сбърка, отива да върти въжето, а другият влиза при останалите.
Игра на ластик
Нужни са разтегливо въже или дълъг ластик, като краищата им би трябвало да са подписани. Децата е добре да са най-малко три. Две от тях поставят ластика към глезените си и застават на разстояние един от различен, едвам го обтегнат. Третото дете стартира да го прескача, като редува десния и левия крайник. Когато се върне в първичната си позиция, тези, които държат ластика го подвигат на равнището на прасците си и играта стартира изначало. Така се продължава, като при всяко сполучливо прекосяване на детето позицията на ластика се сменя все по-нависоко. Играта завършва, когато играчът сбърка или не може да го прескочи без да си оказва помощ с ръце. Разбира се, с изключение на този вид съществуват още няколко игри на ластик. Една от тях е " Немската ", която може да видите във видеото.
Криеница (Жумичка)
Това е една от обичаните игри на доста генерации деца, изключително когато се играе в топлите летни вечери, а участниците са допустимо максимален брой. Избира се едно дете, което ще търси всички останали. Харесва се място, където то да " жуми " и да " заплюва " всички, които е съумяло да открие. Обикновено това е стена или дърво. След като се обърне с тил и затвори очи, детето брои минимум до 10, а през това време всички останали си търсят скривалища. Целта е криещите се да съумеят да стигнат до първичното място, преди да ги е разкрило детето, което ги търси. Обикновено това става с доста бързо бягане. Когато стигне, участникът би трябвало да извика " пу за мен " и да допре стената или дървото с ръка. Но в случай че се случи по този начин, че бъде открит, преди да успее да стигне, тогава търсещото дете прави същото, като споделя " пу за... " и името на открития участник. Следващият, който ще брои, е този, който е открит финален.
Гоненица
Има доста вариации на тази игра, само че най-разпространената измежду тях е тази, в която от участниците се избира един, който се пробва да хване останалите. Когато гонещият хване някое дете те си сменят местата и то стартира да гони останалите. Щом някой от участниците каже " къща " и постави дланите си над главата във формата на триъгълник, детето, което се пробва да го хване, няма право да го допира.
Друг известен вид на тази игра е " Замръзванка ". Правилата са същите като при " Гоненица " с тази разлика, че когато гонещият допре някое от бягащите деца, то би трябвало да остане на място и да чака някой от другите играчи да го пипне, с цел да го " размрази ". Така то може да стартира да тича още веднъж. Играта свършва, когато детето, което гони останалите, успее да замрази всички.
Пиян морков
За тази игра са нужни трима участници. Един от тях се избира за " пийнал морков ", като неговата цел е да се опита да хване топката, която другите двама си подават. Ако успее - този, който я е хвърлил, застава на мястото на " пияния морков ", а той заема неговото. Играта може да се играе с по-голям брой участници.
Народна топка
Играта на " Народна топка " е една от най-популярните игри, която участва даже в стратегия по физическо образование и спорт в учебните заведения. Но в множеството случаи тя е позната още преди децата да стартират да го посещават. За нея са нужни по-голям брой участници, минимум 10, които се разделят на два тима. От тях се излъчва по един " консул ", който влиза в ролята на капитан. Играчите се разпределят в две равни по величина полета. Обикновено в учебните дворове има особено начертано игрище за " Народна топка ", само че в случай че няма, то може да се нарисува благодарение на тебешир.
Двата тима заемат местата си в полетата, а консулите застават зад ограничаващата им линия. Когато играта стартира, капитанът подава топката на своите съотборници или се пробва да улучи противникови играчи, които бягат свободно из своето поле. Неговите съотборници също имат право да целят участниците от другия тим. Ако някой бъде улучен, изгаря и застава зад очертанията на противниковото поле. Той става асистент на консула и също има право да хвърля и хваща топката, както и да цели останалите участници.
Играта продължава, до момента в който не бъдат изкарани от полето всички противникови играчи. След това в полето за игра се връща консулът на тима. Той получава топката, с цел да играе. Когато и той бъде улучен, играта приключва. Победител е тимът, запазил повече играчи.
Стражари и апаши
Играта е сходна на " Гоненица ", само че с малко по-сложни правила. От всички деца се избира едно, което брои до 10 със затворени очи. През това време останалите участници оставят по един предмет. Когато детето спре да брои, преглежда предметите и взема решение кой да бъде жандарм и кой крадец.
Играта стартира още веднъж с преброяване до 10, само че този път от стражарите, чиято цел е да намерят скрилите се през това време апаши. Когато това се случи, споделят фразата " Стражарска марка, бум-печат, от днеска ставаш мой другар " и апашът става част от противниковия тим. Играта продължава, до момента в който стражарите не заловен всички апаши.
Ръбче
Тази игра се играе с топка на улицата, по тази причина е значимо да се откри безвредно място, където няма коли. Участниците би трябвало да бъдат минимум двама, само че постоянно е по-забавно, когато са повече. В този случай децата би трябвало да се разделят на два тима и да застанат на двата отсрещни тротоара. Целта е топката да уцели противоположния борд на бордюра и да се върне при този, който я е хвърлил. Така той ще завоюва 10 точки. При улучване на вътрешния ъгъл сред бордюра и паважа или асфалта ще получи 5 точки. При изпускане на топката или непостигната цел е ред на противоположния тим. Играта печели този, който е събрал най-вече точки.
Инфо:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ