Дали златна рибка, гупа или шаран – рибите са предпочитани

Дали златна рибка, гупа или шаран – рибите са желани домашни любимци на всички места по света. Но спрямо другите животни знаем малко за тях. Замисляли ли сте се в миналото за какво рибите имат люспи или дали им прилошава, когато морето се вълнува? Не? Тогава е извънредно време да се запознаете по-отблизо с пъргавите подводни жители. Те крият много изненади и през вековете са развили забавни механизми, които им подсигуряват оцеляването в моретата и океаните на Земята. 

Имат ли потребност рибите да пият вода?

Въпреки че през целия си живот са заобиколени от вода, рибите, несъмнено, би трябвало постоянно да одобряват течности. Защото и при тях, както при всички животни и растения, важи правилото „ без вода няма живот “. Но за разлика от нас, сухоземните поданици, сладководните риби не си набират водата интензивно посредством пиянство, а я всмукват автоматизирано посредством лигавиците и пропускливата си външна обвивка. Това се дължи на обстоятелството, че солното наличие в телата на животните е по-високо, в сравнение с в заобикалящата ги среда и по тази причина водата минава в рибите като че ли от единствено себе си, с цел да поправи това противоречие (принцип на осмозата). 

По друго стоят нещата при соленоводните риби: тук солното наличие на водата е по-високо в сравнение с в тялото на рибата. Затова животното непрестанно губи вода. За да компенсира тази загуба на течности, рибата би трябвало да пие. Но защото водата би трябвало да се обезсоли, майката природа е дарила водните жители с разнообразни хитри съоръжения: някои типове употребяват да вземем за пример хрилете си, други разполагат със специфични жлези, които трансформират морската вода в питейна. Накрая рибите отделят непотребната сол посредством червата си.

Могат ли рибите да спят ?

На този въпрос отговаряме с едно изрично „ да “. За да посрещнат провокациите на деня и да презаредят батериите си, рибите също имат потребност от сън.

Във всеки случай при тях не е по този начин елементарно да се забележи по кое време дремят, както при хората. Рибите нямат клепачи и спят с отворени очи. Техният сън се разграничава от човешкия и в друго отношение: макар че сърдечният им темп се забавя и разходът на сила понижава, съгласно проучванията рибите нямат етапи на бездънен сън. Те изпадат в нещо като полусън, който елементарно може да бъде пресечен от най-лекото придвижване или неспокойствие на водата. Така и би трябвало, тъй като надълбоко заспалата гупа или неонова тетра би станала лесна плячка на изгладнелите хищни риби. Освен това множеството риби се отдръпват, когато стане време за сън. Някои зеленушки и морски котки да вземем за пример се заравят в пясъчното дъно, а кораловите рибки се крият в кораловите рифове.

Защо рибите имат люспи ?

За множеството типове риби люспите са незаменими, защото заздравяват рибешкото тяло и го защищават от ожулване в подводни растения или камъни. Пластинките са подредени застъпващо се и се състоят от рогов материал, сходен на този, от който са построени човешките нокти. Обогатени в допълнение с варовик, те са по едно и също време твърди и гъвкави и разрешават на рибите да се провират с лекост през тесни скални цепнатини или входове на пещери. Понякога се случва някоя люспа да се откъсне. Това обаче не е ужасно, тъй като по предписание бързо израства още веднъж.

Който е пипал риба, знае също така, че тези създания са доста хлъзгави. Това се дължи на тънката лигавица, с която са покрити люспите. Тя пази рибите от проникването на бактерии и им оказва помощ да се плъзгат по-лесно през водата.

Добре ли виждат рибите ?

Подобно на човешките, рибешките очи са снабдени с лещи, които им разрешават да виждат пространствено и да възприемат цветове. За разлика от хората обаче рибите могат да разграничават предмети и обекти единствено от непосредствена непосредственост (до 1 метър), тъй като не са способни да трансформират зениците си посредством придвижването на ириса.

Но това не е проблем – в природата няма нищо инцидентно. В края на краищата доста риби живеят в мътни и тъмни води, тъй че не би имало смисъл от по-остро зрение.

Освен това рибите разполагат с спомагателен осезателен орган – по този начин наречената странична линия. Тя се намира непосредствено под кожата и се простира по дължина от всяка страна на животното, от главата до върха на опашката. Благодарение на нея рибата усеща и най-слабите промени във водния поток и незабавно вижда приближаването на противник, предмет или апетитна хапка.

Защото водното налягане не премазва рибите?

Ако ние, хората, се потопим на няколко метра дълбочина, може да се изложим на заплаха. Защото колкото по-надълбоко потъваме, толкоз повече се усилва налягането на водата върху тялото ни.  На 11 километра дълбочина да вземем за пример върху нас се разпределя тежестта на към 100 000 автомобила и е изцяло невероятно да оцелеем без скафандър. Толкова по-впечатляващ е фактът, че някои типове риби плуват индиферентно даже на такава дълбочина и наподобява не усещат налягането. Как се случва това?

Обяснението в действителност е просто: за разлика от сухоземните поданици клетките на рибите не са цялостни с въздух, а с вода, която не предстои на стесняване. Може да се стигне най-вече до проблеми с плавателния им мехур, само че при дълбоководните риби той или се поддържа от мускули, или въобще липсва.

Освен това има типове, които живеят на изключително огромна дълбочина и в никакъв случай не напущат обиталището си, тъй като биха експлодирали на повърхността на водата, където налягането е по-ниско.

Могат ли рибите да приказват ?

Разбира се, сред рибите не е допустима такава връзка, каквато има сред хората. Въпреки това те разполагат с разнообразни механизми, с цел да се схващат между тях. Докато рибите смешник да вземем за пример тракат с хрилните си капаци и по този начин пропъждат неприятелите от своя сектор, рибите, наречени сладки устни, поддържат връзка, като си трият зъбите едни в други.

Херингите също са развили забавна форма на връзка: те изтласкват въздух от плавателния си мехур в аналния канал и по този метод създават тон, наподобяващ пръцкане. Най-вероятно рибите употребяват тази форма на другарство, когато плуват на стада. Изследователите са открили, че честотата на пръцкащите звуци се усилва съразмерно на броя херинги, които се намират в общностна група.

Но огромна част от общуването на подводните жители се реализира не посредством звуци, а посредством придвижвания и цветове. За да впечатлят обичания или обичаната си, доста риби да вземем за пример извършват „ брачни танци “ или се перчат с блестящо оцветената си люспеста одеждa.

Разболяват ли се рибите от морска болест ?

Едва корабът е напуснал пристанището и към този момент ви заболява глава, облива ви пот и ви се повдига? Класически случай на морска болест. Но по какъв начин стоят нещата при морските жители, които всеки ден би трябвало да се борят с вълненията? Имунизирани ли са против морска болест?

За страдание не. Защото също като хората и рибите имат органи на равновесието, ситуирани надлежно отляво  и отдясно на главата. Когато рибата е размятана по всички страни от бурното море, тя може да загуби ориентировка и да изпита признаците на морската болест. Потърпевшите риби стартират да се въртят, като по този метод се мъчат да овладеят ситуацията. Ако този техен опит се провали и им призлее още повече, рибите могат даже да повърнат!

В естествената им среда обаче на рибите се постанова относително рядко да се оправят с морската болест, тъй като, когато морето се вълнува мощно, те просто се гмуркат по-надълбоко, с цел да избегнат прилошаването. Друга е обстановката обаче, когато ги изтеглят внезапно нагоре в рибарската мрежа или – солидно опаковани – ги транспортират с кола. За да не възприемат идването в новия си дом с възприятие на гадене, доста рибовъди се въздържат да хранят питомците си преди превозване.

Цветелина Велчева