Интригата след изборите: мнозинство без ГЕРБ, БСП и ДПС?
Дългосрочно значимото, което протича в политиката на страната, е смяната на партийната ѝ система. Очертават се играчите – и нови, и остарели – които ще вземат решение ориста на България през идващото десетилетие. На най-повърхностно равнище смяната се състои в изместването на “старите ” партии от “нови ”. В скоропостижно приключилото 46-то Народно събрание “старите ” – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи - към момента имаха болшинство: 47,61 % от вота и 128 парламентарни места. ( “Новите ” – Има Такъв Народ, Демократична България, ИСБГНИ - имаха дружно 41,73 % и 112 мандата). Последното социологическо проучване на Галъп (подкрепено и от предходното на Маркет линкс) демонстрира наклонност към разширение на поддръжката за “новите ”, която води до на практика паритет: 43,2% за Политическа партия, Има Такъв Народ, Демократична България, ИСБГНИ против 46,2% за “старите ”. При това съответствие на силите мандатите сред нови и остарели могат да са действително изравнени.
Ако тази наклонност се резервира, и в случай че някои от новите партии продължат да набират мощ, след ноемврийските избори можем да се окажем в кардинално друга обстановка: парламентарно болшинство без ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Дали това ще се случи ще е една от огромните политически интриги.
Какво е обаче “новото ” в партийната система в изчерпателен проект? Тук нещата са по-сложни и се случват в най-малко три разнообразни измерения на политическа конкуренция.
Антикорупционна политика
От тази позиция “старото ” са главно ГЕРБ и Движение за права и свободи: двете партии участнички в предходното ръководство с “началник ” Бойко Борисов. Всички останали, в това число Българска социалистическа партия, имат съображение да претендират, че не са част от това статукво. Каквото и да става, ГЕРБ и Движение за права и свободи наподобява ще бъдат изолирани и в идващия парламент, в който евентуално ще разполагат дружно с към една трета от местата. Ясно е, че те не могат да ръководят с подобен капацитет, по тази причина се пробват да се “пришият ” към други аритметически болшинства. И двете обединения одобриха с голямо удовлетворение обстоятелството, че Кирил Петков – за разлика от Христо Иванов и Слави Трифонов - е подготвен да беседва дори с тях. Но в случай че бяха чули деликатно изискванията, сложени от Политическа партия, те щяха да осъзнаят, че те пресичат две техни лични дебели червени линии – а точно, господата Делян Пеевски и Бойко Борисов. Първият беше непосредствено назван от Петков като persona non grata, а вторият – косвено. В последна сметка “признаването на корупционните практики ” и “поемането на отговорността ” за тях мъчно може да мине без отдръпване на Борисов, колкото и дипломатично да се поясняват тези изречения.
Про-европейци против умерени евразийци
Една от по-малко забелязваните промени в партийната система е отстъплението на евразийския детайл. В съпоставяне с 2017 година, националистите и откритите русофили губят поддръжка. Вярно е, че с “Възраждане ” е вероятен техен непълен подем, само че отново биха били в маргинална позиция. Отчаяното търсене на “бежанска вълна ” от страна на Вътрешна македонска революционна организация не дава особени резултати, частично тъй като такава вълна по-скоро няма.
Истинската смяна не е толкоз в свиването на крайните националисти и евразийци (като “патриотите ” и “Атака ”), а в трагичното нарастване навън про-европейските и про-натовски обединения. И в тази група би трябвало да сложим и Има Такъв Народ, и, несъмнено, Демократична България, а и новата Политическа партия. Демократична България и Политическа партия даже могат да образуват един сериозен про-европейски, либерално-демократичен блок, какъвто не е имало скоро у нас.
Отпадането на Българска социалистическа партия като “втората огромна партия ” на България в действителност редуцира дори умереното евразийство от управническа опция до нишова политическа тематика. Тук роля изигра и Румен Радев, който по този въпрос се реалокира леко в про-европейска посока спрямо първите години на своето президентство. Напоследък никой не го е чувал да приказва за събаряне на глобите против Русия или за нужда от нови съветски енергийни планове на наша територия, а това бяха главните му тематики след влизането в президентството. Подкрепата на Радев за Петков и Василев също показва желанието му да излезе от стеснената евразийска ниша.
Колко е трайна тази политическа наклонност следва да забележим. Но е явно, че евразийството най-малкото търси по-меки и още по-умерени форми, спрямо които Корнелия Нинова е станала прекомерно ригидна и даже контрапродуктивна. Може би това е някакво тактическо евразийско оттегляне. Но може и да е стъпка към европеизацията на България.
Ляво, дясно и център
Промените предефинират центъра на българската политика. Дълго време ГЕРБ беше този център, като ловко балансираше сред лявата, само че “патриотизираната ” и умерено евразийска Българска социалистическа партия и разнообразни “патриоти ” от дясно. Всъщност ГЕРБ нямаше действителна конкуренция в центъра, заради “нишовото ” позициониране на самата Българска социалистическа партия и изпадането на градската десница отвън Народното събрание.
Новата партийна система е много по-различна. За центъра през днешния ден спорят Има Такъв Народ, Политическа партия и Демократична България като ГЕРБ постепенно, само че несъмнено губи посланичество в тези сегменти. Особено очевидно е изместването му от София от страна на Демократична България, което се случи даже преди появяването на Политическа партия. През ноември сходни процеси може да протекат и в други огромни градове, където ГЕРБ ще са под офанзива по едно и също време от Политическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България. Борисов схваща добре, че оцеляването на ГЕРБ зависи от запазването на центристкия му профил: една “патриотизация ” (например посредством взимане под крилото му на Вътрешна македонска революционна организация и други сходни организации), може да вкара ГЕРБ в още по-бърза отрицателна серпантина, сходна на тази на Българска социалистическа партия.
Колкото и неприятно за ГЕРБ да е обаче, самият Борисов става спънка пред удържането на вота на образованите центристки гласоподаватели от столицата и огромните градове. Докато партията му има поддръжка от към 21-24%, персоналният рейтинг на Борисов е към 17%. Разтварянето на тази ножица е рисково за ГЕРБ: това са точно осведомените гласоподаватели, които са и капризни, и претенциозни в своите упования.
Битката за центъра има своята дясна и лява специфичност. В център-ляво Българска социалистическа партия към този момент е в оттегляне и там битката се води главно сред Политическа партия и Има Такъв Народ. Това беше и лесно-достъпна външна страна за ГЕРБ, която към този момент наподобява изгубена за някогашните ръководещи. В център-дясно борбата е по-ожесточена и там са намесени Демократична България, Политическа партия, ГЕРБ, само че и Има Такъв Народ. ГЕРБ към този момент удържа лидерска позиция, само че това се дължи най-много на фрагментираността на другите. Събрани дружно, “новите ” са по-силни от “старите ” и тук.
Цената на политическото преструктуриране
Докато новата партийна система се избистря, страната има заплаха да изпадне в частична неуправляемост. Икономиката като цяло е в положително здраве, само че имунизационната рецесия е показателна за това по какъв начин междувластието може да докара до тежки управнически проблеми. Както и да се интерпретират данните, България е на последните места по имунизация и на първите места по смъртност и заболеваемост. Разбираемо е, че партиите имат потребност от избори и надпревари, с цел да сформират стабилно ръководство. Но здравната рецесия е незабавна и би трябвало да бъде изведена пред изборните скоби. Няма за какво партиите да се състезават по въпроса дали е добре или зле българското население да се имунизира. Това е все едно да вършим избори за това дали земята е кръгла.
Редно е главните политически партии – и нови, и остарели - да сключат пакт по този въпрос и дадат консенсусен политически мандат на служебното държавно управление да организира:
- Масова имунизационна акция – в това число в армията, здравни и образователни заведения, предприятия;
- Да изисква имунизационни документи за необятен кръг публични действия – от пътувания до прилагане и работа в заведения и културни институти.
Тъй като всичко това е закъсняло, надали ще докара до отбягване на локдаун у нас в границите на тази (четвърта) вълна на ковид: просто болничните кревати се запълват прекомерно бързо. Но най-малко ще ни избави от пета сходна вълна и от още хиляди изгубени животи. Преструктурирането на партийната система – нещо належащо и неизбежно единствено по себе си - не трябва да се заплаща с толкоз висока цена.
Автор: Даниел Смилов,
Ако тази наклонност се резервира, и в случай че някои от новите партии продължат да набират мощ, след ноемврийските избори можем да се окажем в кардинално друга обстановка: парламентарно болшинство без ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Дали това ще се случи ще е една от огромните политически интриги.
Какво е обаче “новото ” в партийната система в изчерпателен проект? Тук нещата са по-сложни и се случват в най-малко три разнообразни измерения на политическа конкуренция.
Антикорупционна политика
От тази позиция “старото ” са главно ГЕРБ и Движение за права и свободи: двете партии участнички в предходното ръководство с “началник ” Бойко Борисов. Всички останали, в това число Българска социалистическа партия, имат съображение да претендират, че не са част от това статукво. Каквото и да става, ГЕРБ и Движение за права и свободи наподобява ще бъдат изолирани и в идващия парламент, в който евентуално ще разполагат дружно с към една трета от местата. Ясно е, че те не могат да ръководят с подобен капацитет, по тази причина се пробват да се “пришият ” към други аритметически болшинства. И двете обединения одобриха с голямо удовлетворение обстоятелството, че Кирил Петков – за разлика от Христо Иванов и Слави Трифонов - е подготвен да беседва дори с тях. Но в случай че бяха чули деликатно изискванията, сложени от Политическа партия, те щяха да осъзнаят, че те пресичат две техни лични дебели червени линии – а точно, господата Делян Пеевски и Бойко Борисов. Първият беше непосредствено назван от Петков като persona non grata, а вторият – косвено. В последна сметка “признаването на корупционните практики ” и “поемането на отговорността ” за тях мъчно може да мине без отдръпване на Борисов, колкото и дипломатично да се поясняват тези изречения.
Про-европейци против умерени евразийци
Една от по-малко забелязваните промени в партийната система е отстъплението на евразийския детайл. В съпоставяне с 2017 година, националистите и откритите русофили губят поддръжка. Вярно е, че с “Възраждане ” е вероятен техен непълен подем, само че отново биха били в маргинална позиция. Отчаяното търсене на “бежанска вълна ” от страна на Вътрешна македонска революционна организация не дава особени резултати, частично тъй като такава вълна по-скоро няма.
Истинската смяна не е толкоз в свиването на крайните националисти и евразийци (като “патриотите ” и “Атака ”), а в трагичното нарастване навън про-европейските и про-натовски обединения. И в тази група би трябвало да сложим и Има Такъв Народ, и, несъмнено, Демократична България, а и новата Политическа партия. Демократична България и Политическа партия даже могат да образуват един сериозен про-европейски, либерално-демократичен блок, какъвто не е имало скоро у нас.
Отпадането на Българска социалистическа партия като “втората огромна партия ” на България в действителност редуцира дори умереното евразийство от управническа опция до нишова политическа тематика. Тук роля изигра и Румен Радев, който по този въпрос се реалокира леко в про-европейска посока спрямо първите години на своето президентство. Напоследък никой не го е чувал да приказва за събаряне на глобите против Русия или за нужда от нови съветски енергийни планове на наша територия, а това бяха главните му тематики след влизането в президентството. Подкрепата на Радев за Петков и Василев също показва желанието му да излезе от стеснената евразийска ниша.
Колко е трайна тази политическа наклонност следва да забележим. Но е явно, че евразийството най-малкото търси по-меки и още по-умерени форми, спрямо които Корнелия Нинова е станала прекомерно ригидна и даже контрапродуктивна. Може би това е някакво тактическо евразийско оттегляне. Но може и да е стъпка към европеизацията на България.
Ляво, дясно и център
Промените предефинират центъра на българската политика. Дълго време ГЕРБ беше този център, като ловко балансираше сред лявата, само че “патриотизираната ” и умерено евразийска Българска социалистическа партия и разнообразни “патриоти ” от дясно. Всъщност ГЕРБ нямаше действителна конкуренция в центъра, заради “нишовото ” позициониране на самата Българска социалистическа партия и изпадането на градската десница отвън Народното събрание.
Новата партийна система е много по-различна. За центъра през днешния ден спорят Има Такъв Народ, Политическа партия и Демократична България като ГЕРБ постепенно, само че несъмнено губи посланичество в тези сегменти. Особено очевидно е изместването му от София от страна на Демократична България, което се случи даже преди появяването на Политическа партия. През ноември сходни процеси може да протекат и в други огромни градове, където ГЕРБ ще са под офанзива по едно и също време от Политическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България. Борисов схваща добре, че оцеляването на ГЕРБ зависи от запазването на центристкия му профил: една “патриотизация ” (например посредством взимане под крилото му на Вътрешна македонска революционна организация и други сходни организации), може да вкара ГЕРБ в още по-бърза отрицателна серпантина, сходна на тази на Българска социалистическа партия.
Колкото и неприятно за ГЕРБ да е обаче, самият Борисов става спънка пред удържането на вота на образованите центристки гласоподаватели от столицата и огромните градове. Докато партията му има поддръжка от към 21-24%, персоналният рейтинг на Борисов е към 17%. Разтварянето на тази ножица е рисково за ГЕРБ: това са точно осведомените гласоподаватели, които са и капризни, и претенциозни в своите упования.
Битката за центъра има своята дясна и лява специфичност. В център-ляво Българска социалистическа партия към този момент е в оттегляне и там битката се води главно сред Политическа партия и Има Такъв Народ. Това беше и лесно-достъпна външна страна за ГЕРБ, която към този момент наподобява изгубена за някогашните ръководещи. В център-дясно борбата е по-ожесточена и там са намесени Демократична България, Политическа партия, ГЕРБ, само че и Има Такъв Народ. ГЕРБ към този момент удържа лидерска позиция, само че това се дължи най-много на фрагментираността на другите. Събрани дружно, “новите ” са по-силни от “старите ” и тук.
Цената на политическото преструктуриране
Докато новата партийна система се избистря, страната има заплаха да изпадне в частична неуправляемост. Икономиката като цяло е в положително здраве, само че имунизационната рецесия е показателна за това по какъв начин междувластието може да докара до тежки управнически проблеми. Както и да се интерпретират данните, България е на последните места по имунизация и на първите места по смъртност и заболеваемост. Разбираемо е, че партиите имат потребност от избори и надпревари, с цел да сформират стабилно ръководство. Но здравната рецесия е незабавна и би трябвало да бъде изведена пред изборните скоби. Няма за какво партиите да се състезават по въпроса дали е добре или зле българското население да се имунизира. Това е все едно да вършим избори за това дали земята е кръгла.
Редно е главните политически партии – и нови, и остарели - да сключат пакт по този въпрос и дадат консенсусен политически мандат на служебното държавно управление да организира:
- Масова имунизационна акция – в това число в армията, здравни и образователни заведения, предприятия;
- Да изисква имунизационни документи за необятен кръг публични действия – от пътувания до прилагане и работа в заведения и културни институти.
Тъй като всичко това е закъсняло, надали ще докара до отбягване на локдаун у нас в границите на тази (четвърта) вълна на ковид: просто болничните кревати се запълват прекомерно бързо. Но най-малко ще ни избави от пета сходна вълна и от още хиляди изгубени животи. Преструктурирането на партийната система – нещо належащо и неизбежно единствено по себе си - не трябва да се заплаща с толкоз висока цена.
Автор: Даниел Смилов,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ