Анализ на изборите през очите на един емигрант - възможните сценарии за кабинет според Калоян Буковски
Дългоочакваният ден пристигна и отмина. Суверенът се произнесе и резултатите се броят – по традиция мъчно, мъчително и с доста сигнали за нарушавания. Маски, калкулатори, химикали, протоколи и чували – шоуто е обезпечено и изправя нацията за следващ път в търсене на всички вероятни спекулации, хипотези и писане на помпозни речи.
Обзор на случилото се през очите на един бежанец, с отдалеченост от прочувствени нюанси, за Консерваторъ.
Условия и процеси
Избирателна интензивност се оказа прилична. На фона на пандемичната конюнктура може да се дефинира като триумф. Системните партии по традиция се надяваха на по-ниска изборна интензивност, доминирана от ядрата и непоколебимия избор, до момента в който непарламентарно показаните претенденти насочиха цялата си сила върху обичайно колебаещите се. За информация – през 2019 година Борис Бонев притегли огромна публика от негласуващите и това му обезпечи забележителен % в борбата за кмет и общински съветници в София. Това загатна на анти-системните партии за евентуална целева група, която да ги легитимира в битката за парламентарно наличие.
Трябва да се означи и честата липса на схващане за това по какъв начин се образува преоразмеряването на вота към квоти към парламентарно наличие. Независимо от спектъра от аргументи, се следи публично мнение, че негласуването е някакъв тип наказване за политическите субекти. Процедурите за пресмятане на ЦИК обаче, най-просто казано демонстрират, че в случай че не харесваш никого от “големите ”, техните квоти в бъдещия парламент са съразмерно печеливши от негласуване. Разбира се, персоналният избор е ненарушим в демократична конюнктура и не е предмет на сегашния разбор.
Пандемичната реалност несъмнено предполагаше усложнен развой на гласоподаване. Казусът с карантинираните сред 1 и 4 април е нетривиален и рационалната логичност би трябвало да бъде следвана – конституционното право на всеки българин би трябвало да бъде спазвано, само че организацията на всеобщи избори е сложен развой и не може да бъде компроментирано с форс-мажорни условия. Изявлението на представителя на ЦИК Димитър Димитров, че карантинираните в този интервал могат да гласоподават “на своя отговорност ” е противоречиво, изключително поради, че въпросните гласоподаватели са евентуални разпространители на COVID-19 и това би следвало да бъде по-важно от правните наредби и евентуалните правосъдни производства. Вероятно различното решение беше да се основат дребен брой спомагателни мобилни секции “на повикване ”, които да одобряват избор на въпросните жители.
Българите в чужбина (в частност Съединени американски щати и Западна Европа) демонстрираха възходящ възторг за изложение на гражданските си желания и опашките в редица европейски столици, на моменти километрични, го удостоверяват. Прави чест на големия брой членове на комисии, които съумяха да провеждат локално своите секции в непознати страни и под засилени противопандемични ограничения.
Дебатите
Кампанията на множеството политически претенденти мина под надпис “анти-ГЕРБ ”, а самите ръководещи заложиха най-много на включвания от транспортното средство на премиера и обиколки из страната.
Реториката на първите има своето естествено пояснение по линия на митингите от лятото на 2020 година и серия талази на неодобрение в последните десетина години, само че постоянно липсваха качествени причини в медийните диспути, както и конкретика в предложенията по линия на промени. Изредиха се поредност от прелестни оферти за финансиране на разнообразни ресори и обществени публични групи, само че без конкретика и проект за източниците на финансиране за въпросните хрумвания. Преобладаваха обосновки от вида на “ще спрем кражбите на обществени средства и ще ги пренасочим към А, B и C ”. Това е дейно от позиция на отричаща изразителност, само че сериозна част от обществото постоянно бива демотивирана от гласоподаване точно поради причини от прекомерно общ и идеалистичен вид. От своя страна, ГЕРБ не поставиха задоволително старания да обезвреждат комерсиалните контра-аргументи на съперниците си и напълно естествено изгубиха част от поддръжката си.
Лимитираните изборни стратегии бяха обезщетени от общественото налагане на известни персони – както познатите водачи, по този начин и такива от известната културна и медийна сцена. Очерта се концепцията за опазване на модела “Бащица ”, само че с ново лице. Слави Трифонов, Христо Иванов, Манолова/Хаджигенов, Каракачанов/Джамбазки, даже Цветан Цветанов, Васил Божков, Марешки/Симеонов, Костадин Костадинов и Атанас Мангъров бяха типични образци. Българска социалистическа партия не се състезаваха на тази писта, Движение за права и свободи също не заложи на едноличен водач, с ангажимента, че въпреки всичко лицето на почетния ръководител Ахмед Доган се появяваше на пропагандни материали.
Големите печеливши
“Има подобен народ ” опровергаха подозренията на социолозите. Преди вота постоянно се наблюдаваше мнението, че Слави Трифонов би бил “новият Бареков ”, само че малко на брой отчитаха, че за разлика от последния, Трифонов има зад тила си огромен екип, сполучлив бизнес и близо 30 година в праймтайма на телевизионния ефир. Затвърди се мнението, че той е една от най-известните персони в България, неотстъпващ на Бойко Борисов. Дори надминаващ го в подтекста на патриотичната линия, която дружно с Ку-ку Бенд промотират от десетилетия. Други го асоциират с избран музикален жанр, само че действителната оценка би следвало да регистрира и обстоятелството, че Слави Трифонов за мнозина е забавен проекто-лидер на същия принцип, на който Бойко Борисов проби преди години – алфа лъчение и непоколебима външност в громенето на политически съперници.
Масовата поддръжка за “Има подобен народ ” зад граница е изцяло предстояща. Концертът на Слави и Ку-Ку Бенд през 2018 година в една от най-големите концертни зали в Европа – О2 Арена в Лондон, го загатна. Пълна с близо 20 хиляди души зала надалеч от родината – политическия дневен ред на към момента несъществуващата партия самичък стартира да се подрежда. Слави Трифонов от години разказва на сънародниците по света една България, каквато те желаят да виждат. Емоционалния избор от чужбина е коз, който за първи път се обрисува да има някакво количествено значение в изборните резултати.
Парадоксално или не, съвсем цялостната липса на обществени изяви и разпространение на стратегия или специалисти от страна на “Има подобен народ ” не се оказа спънка за гласоподавателите. Това затвърждава извода, че огромна част от гласувалите за Трифонов и компания са дали превес на прочувствените и даже фенските пристрастия.
“Демократична България ” ( “Да, България ”, ДСБ и Зелено Движение) бяха предстоящо подценявани, най-много поради скромния независим резултат на “Да, България ” през 2017 година и бутиковия най-малък триумф на изборите за Европарламент през 2019. Също по този начин, Демократична България обичайно залагаха на столицата в последните години и бяха доста едва разпознаваеми из страната – нещо, което тазгодишната акция промени.
Конкурентите на Демократична България и социологическите организации подцениха два съществени фактора. Първият, несъмнено, беше акцията при Росенец, която сподели, че въпреки и либерално-демократичен политически индивид, те могат да приказват на родолюбив език, който е обичайно употребен от националистически общности, поддържащи партии като Вътрешна македонска революционна организация и Възраждане. Вторият фактор е непрестанният онлайн напредък, върху който обединението работи още от 2017 година и все по-осезаемата поддръжка измежду сънародниците, които избират обществените мрежи за информиране пред стандартните медии. Демократична България промотира нововъведения (насочващи към значимата концепция за електронна инфраструктура), заложи обичайно на спор за правосъдни промени и даде приоритет на експертни отзиви. Макар още веднъж да се насочи към така наречен “градска общественост ”, този път вложи старания в регионалните градове и чужбина и резултатът не закъсня. Мнозина предвидиха, че това е незадоволителна целева група и Демократична България продължава да се простира най-вече измежду жълтите павета, само че обединението съумя да я консолидира доста добре, като евентуално добави и достоверни “сини ” гласоподаватели от 90-те, които се бяха дистанцирали от интензивно гласоподаване в последните години. За съпоставяне – Съюз на демократичните сили не трансформираха изключително изборната поддръжка за ГЕРБ, т.е. по-скоро участват като марка в обединението им, само че на процедура присъединяване им се изчерпва като абревиатура. ДСБ в състава на Демократична България наподобява биват асоциирани със “синята концепция ” надалеч повече.
Големите губещи
Българска социалистическа партия затвърди наклонността за намаляваща поддръжка. Този път, обаче, левицата претърпява проваляне, което я изпраща на трета позиция – нещо, което е нетипично от началото на ерата “Борисов ”. Наблюдаваният отлив наподобява е в две съществени направления – ГЕРБ (вероятно непълен резултат от надбавките към пенсиите, обезпечени от кабинета “Борисов 3 ”), както и “Изправи се! Мутри, вън! ”, най-вече поради благосклонности към екс-кадъра на Българска социалистическа партия Мая Манолова. Видно е, че Българска социалистическа партия се проваля в разширението към нов електорат и разчита най-вече на твърдото ядро, основано на соц-носталгия. На дневен ред занапред излиза концепцията за оставка на Корнелия Нинова и нейната подмяна с евентуално про-европейски надъхан водач, което би наложило смяна на ляво-консервативната линия на партията от последните години. Все отново, допустимо е Нинова да задържи лидерския пост, поради неотдавнашната победа против вътрешната съпротива, само че несъмнено промените в идеологията и посланията на социалистите са неизбежни.
Вътрешна македонска революционна организация – единственият представител на “малката коалиция ” в кабинета на “Борисов 3 ” с някакви шансове за присъединяване в идващия парламент, предстоящо заложи на комерсиални послания и опит за консолидация на патриотичния избор. Няма по какъв начин да се пренебрегва фактът, че “Има подобен народ ” залага на сходна патриотична линия, само че с по-изявен водач, което се харесва на последователите на модела “Бащица ”. Все отново, позициите във връзка с Северна Македония резервираха Вътрешна македонска революционна организация на политическата карта, само че 4-процентовото избавление за политическата конструкция не се реализира, значително поради присъединяване в ръководството в последните 4 години.
Задача с нараснала компликация
ГЕРБ
На пръв взор ръководещата партия печели, само че фактът, че реториката против тях се материализира в по-висок общ % от техния, е ясна алена лампа. Нощното включване от Борисов пред дома си и вербалната комбинация от примирение и офанзива против съперниците, издава явна неустановеност и евентуално бележи началото на идни промени. Партията надалеч не може да бъде възприета като конструкция, която би могла да сменя водачи и да продължи да участва трайно в политическата ни реалност. Най-лесният образец за починала партийна конструкция от близкото минало, основана с извънреден фокус върху една персона, е Национална движение „Симеон Втори".
Интересно е, че Борисов за следващ път се опита да изпревари съперниците си, предлагайки това, което се чака те занапред да дискутират. Намеците за експертно държавно управление не са лишени от логичност и евентуално изключителното му включване във Facebook в изборната вечер беше за да запази шансове за последния трен за присъединяване в последващо държавно управление. Подобен ход Борисов направи в разгара на митингите през 2020 година, когато излезе с предложение за Велико народно събрание и нова Конституция – нещо, интензивно поставяно на масата от моторите на митинга, в композиция с оставка на държавното управление и основния прокурор. Политическите инженери към Борисов и ГЕРБ оцениха премерения риск и с непредвидената “контра офанзива ” и игнориране на другите две претенции на протестиращите, обезвредиха част от вълната против себе си. Ходът бе оценен извънредно високо от политолозите, само че се колебая, че втори опит за сходен прийом ще има същата успеваемост, още повече, че множеството съперници построиха акциите си с анти-ГЕРБ изразителност.
Движение за Права и Свободи – нищо ново под слънцето, нормалното “ядро ” в страната и чужбина носи на придвижването на Доган нормалния, въпреки и малко занижен резултат. Въпреки невключването на Делян Пеевски в листите си, Движение за права и свободи по-скоро бе припознато от мнозина като прекомерно от дълго време прочут политически индивид в едни избори, минали под мотото на потребност от промени и нови играчи.
По-голямото предизвикателство за Движение за права и свободи е очертаващото се 4-то място от 6 в Народното събрание и евентуално наложителната роля на дребна по размери съпротива. Ролята на балансьор се обрисува да бъде изгубена най-малко в границите на идния парламент.
“Изправи се! Мутри, вън! ” – самото име на тази коалиция, както и комбинацията Мая Манолова – Отровното трио (на процедура дуо в това поприще) – Татяна Дончева предвещаваше ярка и звучна акция, както се и случи. Може би единственият претендент за Народното събрание, минал на 100% в изразителност против ГЕРБ, изстиска почти максимума на гласове. Харизмата на Манолова от времената на омбудсман, околните връзки със Слави Трифонов около акцията “Системата ги убива ”, както и “отровната ” изразителност на Хаджигенов, Бабикян, а и Дончева, пасваща на доста публични настройки, сработиха. Единственият късмет за смяна на системата, залегнала като главен детайл в акцията им, е да бъдат включени като дребен сътрудник в анти-ГЕРБ коалиция.
Екзотиката
БНО (Българско лято) – Васил Божков евентуално откъсна част от евентуалната протестна поддръжка за “Има подобен народ ”, макар налудничавата и несъмнено екзотична акция, идваща онлайн от Дубай. Ясно е, че поддръжката за неговия политически план идва не толкоз на база съответни политики, а обликът на преследван от управляващите предприемач с пура в ръка.
Воля-НФСБ – скоропостижният бракоразвод сред двете партии е неминуем. Отчаяните опити за събиране на остатъци от поддръжката за тези две партии претърпя предстоящ провал и потвърди, че и двете са “прилъгали ” гласоподавателите един път преди 4 години, само че с това завършва техният политически път.
Възраждане – крайната изразителност и хрумвания на Политическа партия Възраждане постоянно са носили благосклонности измежду дребен % от хора. Прави усещане, че Костадин Костадинов и компания постепенно се придвижват нагоре, само че към момента надалеч от това да имат задоволителни причини за по-широк кръг от гласоподаватели.
АБВ, Атака, КОД, “Републиканци за България ” – явно е, че политическия живот на тези партии е на привършване. Последните не съумяха да привлекат благосклонности, макар положителното финансиране, доброжелателните прогнози в социологическите изследвания и положителната вътрешна организация. Затвърди се мнението, че Цветанов отвън ГЕРБ не е възприеман като нещо по-различно от Цветанов в ГЕРБ. За останалите – просто не съумяха да впечатлят. Не съумя нито комерсиалното наличие на доцент Мангъров в АБВ, нито Волен Сидеров, напомнил за себе си с ексцентрични появи на телевизионни диспути, нито опитът на Петър Москов да обхване огромен закостенял диапазон от гласоподаватели.
Три сюжета за идните месеци
Служебно държавно управление и избори “2 в 1 ” наесен
Противно на общото мнение, считам, че длъжностен кабинет и избори “2 в 1 ” наесен в действителност биха били в интерес на ГЕРБ. Макар и проведени от определено от президента служебно държавно управление, те най-вероятно ще преминат под сянката на понижен протестен избор. Наблюдавайки енергичната готовност на сънародници в чужбина, в частност Западна Европа, както и измежду избрани обществени групи у нас, по традиция по-пасивни в гласуването, актуалната обстановка допуска упования за промени в съзнанието на мнозина. При липса на качествено обединяване за опция на досегашните систематични партии, огромна част от актуалната сила напълно естествено ще угасне. Както у нас, по този начин и в частност сериозния избор за “Има подобен народ ” измежду емигрантите.
В допълнение, съставянето на служебно държавно управление би било огромно предизвикателство за президента Радев, защото обичайно околните до левицата претенденти не биха били сполучлив вид, поради изборното крушение на Българска социалистическа партия. Също по този начин, едно служебно държавно управление би работило в условия на здравна рецесия, голям публичен напън около нормализацията на след-пандемичния живот и най-много, очертаващата се световна финансова рецесия. Борисов и ГЕРБ имаха лукса да ръководят в съвсем непрестанен макроикономически напредък на световно равнище – време, в което даже слабите стопански политики наподобяват по-малко слаби поради положителния климат.
![Коя партия с какъв брой депутати е в 45-тия парламент - сметката още не е напълно дефинитивна]( "Коя партия с какъв брой депутати е в 45-тия парламент - сметката още не е напълно дефинитивна")
Коя партия с какъв брой депутати е в 45-тия парламент - сметката още не е напълно дефинитивна
Каква част от 45 парламент съумя да завоюва всяка една от влизащите партии и обединения? При обработени 98,93% обработени протоколи &ndash...
Експертно държавно управление по модела “Любен Беров ”
За мнозина този вид е жертван заради историческия крах на въпросната идея. Все отново не би трябвало да бъде отписвано, защото през 1992 година нашата демократична просвета към момента е прекомерно нежна и не особената известност на оня кабинет измежду обществото способства за неустойчивостта на въпросната идея.
Трябва да се означи, че държавното управление на Пламен Орешарски бе комерсиално облечено с етикети като “експертно ”, въпреки и съвсем целият кабинет да беше формиран от представители на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Именно горчивия опит и големите митинги против модела #КОЙ през 2013 година евентуално биха създали концепцията за експертно държавно управление относително утопична през днешния ден.
Анти-ГЕРБ тройна коалиция и поддръжка от Българска социалистическа партия
Вероятно най-желаният от мнозина и най-плашещият за други сюжет – това е съглашение за взаимен анти-ГЕРБ кабинет сред “Има Такъв Народ ”, “Демократична България ” и “Изправи се! Мутри, вън! ”. Независимо от положителния общ резултат на трите партии, те въпреки всичко не биха могли да съберат математическо болшинство. Предвид относително ясното им разграничение от Движение за права и свободи, те ще се наложи да потърсят неофициална поддръжка от Българска социалистическа партия. Казвам неофициална, защото Слави Трифонов абсолютно съобщи отвращение за коалиране с никоя от досегашните парламентарно показани партии. Вероятността да си смени позицията на 180 градуса все още наподобява по-скоро сложна за поверие, само че евентуално би бил податлив на диалози за неофициална поддръжка. Очаквам “Демократична България ”, Мая Манолова и Отровното трио да бъдат даже по-склонни на същото.
Ползата за Българска социалистическа партия е, че макар огромния срив, си подсигуряват мандат, в който да застанат на основна роля в сред възможните ръководещи и опозицията в лицето на ГЕРБ и Движение за права и свободи. По този метод левицата получава картбланш и 4 години, в които да се опита да построи още веднъж разрушеното, а и вероятно да се възползва при положение на провал от страна на въпросната тройна коалиция и да поеме още веднъж ролята на съществена опозиционна опция.
Обзор на случилото се през очите на един бежанец, с отдалеченост от прочувствени нюанси, за Консерваторъ.
Условия и процеси
Избирателна интензивност се оказа прилична. На фона на пандемичната конюнктура може да се дефинира като триумф. Системните партии по традиция се надяваха на по-ниска изборна интензивност, доминирана от ядрата и непоколебимия избор, до момента в който непарламентарно показаните претенденти насочиха цялата си сила върху обичайно колебаещите се. За информация – през 2019 година Борис Бонев притегли огромна публика от негласуващите и това му обезпечи забележителен % в борбата за кмет и общински съветници в София. Това загатна на анти-системните партии за евентуална целева група, която да ги легитимира в битката за парламентарно наличие.
Трябва да се означи и честата липса на схващане за това по какъв начин се образува преоразмеряването на вота към квоти към парламентарно наличие. Независимо от спектъра от аргументи, се следи публично мнение, че негласуването е някакъв тип наказване за политическите субекти. Процедурите за пресмятане на ЦИК обаче, най-просто казано демонстрират, че в случай че не харесваш никого от “големите ”, техните квоти в бъдещия парламент са съразмерно печеливши от негласуване. Разбира се, персоналният избор е ненарушим в демократична конюнктура и не е предмет на сегашния разбор.
Пандемичната реалност несъмнено предполагаше усложнен развой на гласоподаване. Казусът с карантинираните сред 1 и 4 април е нетривиален и рационалната логичност би трябвало да бъде следвана – конституционното право на всеки българин би трябвало да бъде спазвано, само че организацията на всеобщи избори е сложен развой и не може да бъде компроментирано с форс-мажорни условия. Изявлението на представителя на ЦИК Димитър Димитров, че карантинираните в този интервал могат да гласоподават “на своя отговорност ” е противоречиво, изключително поради, че въпросните гласоподаватели са евентуални разпространители на COVID-19 и това би следвало да бъде по-важно от правните наредби и евентуалните правосъдни производства. Вероятно различното решение беше да се основат дребен брой спомагателни мобилни секции “на повикване ”, които да одобряват избор на въпросните жители.
Българите в чужбина (в частност Съединени американски щати и Западна Европа) демонстрираха възходящ възторг за изложение на гражданските си желания и опашките в редица европейски столици, на моменти километрични, го удостоверяват. Прави чест на големия брой членове на комисии, които съумяха да провеждат локално своите секции в непознати страни и под засилени противопандемични ограничения.
Дебатите
Кампанията на множеството политически претенденти мина под надпис “анти-ГЕРБ ”, а самите ръководещи заложиха най-много на включвания от транспортното средство на премиера и обиколки из страната.
Реториката на първите има своето естествено пояснение по линия на митингите от лятото на 2020 година и серия талази на неодобрение в последните десетина години, само че постоянно липсваха качествени причини в медийните диспути, както и конкретика в предложенията по линия на промени. Изредиха се поредност от прелестни оферти за финансиране на разнообразни ресори и обществени публични групи, само че без конкретика и проект за източниците на финансиране за въпросните хрумвания. Преобладаваха обосновки от вида на “ще спрем кражбите на обществени средства и ще ги пренасочим към А, B и C ”. Това е дейно от позиция на отричаща изразителност, само че сериозна част от обществото постоянно бива демотивирана от гласоподаване точно поради причини от прекомерно общ и идеалистичен вид. От своя страна, ГЕРБ не поставиха задоволително старания да обезвреждат комерсиалните контра-аргументи на съперниците си и напълно естествено изгубиха част от поддръжката си.
Лимитираните изборни стратегии бяха обезщетени от общественото налагане на известни персони – както познатите водачи, по този начин и такива от известната културна и медийна сцена. Очерта се концепцията за опазване на модела “Бащица ”, само че с ново лице. Слави Трифонов, Христо Иванов, Манолова/Хаджигенов, Каракачанов/Джамбазки, даже Цветан Цветанов, Васил Божков, Марешки/Симеонов, Костадин Костадинов и Атанас Мангъров бяха типични образци. Българска социалистическа партия не се състезаваха на тази писта, Движение за права и свободи също не заложи на едноличен водач, с ангажимента, че въпреки всичко лицето на почетния ръководител Ахмед Доган се появяваше на пропагандни материали.
Големите печеливши
“Има подобен народ ” опровергаха подозренията на социолозите. Преди вота постоянно се наблюдаваше мнението, че Слави Трифонов би бил “новият Бареков ”, само че малко на брой отчитаха, че за разлика от последния, Трифонов има зад тила си огромен екип, сполучлив бизнес и близо 30 година в праймтайма на телевизионния ефир. Затвърди се мнението, че той е една от най-известните персони в България, неотстъпващ на Бойко Борисов. Дори надминаващ го в подтекста на патриотичната линия, която дружно с Ку-ку Бенд промотират от десетилетия. Други го асоциират с избран музикален жанр, само че действителната оценка би следвало да регистрира и обстоятелството, че Слави Трифонов за мнозина е забавен проекто-лидер на същия принцип, на който Бойко Борисов проби преди години – алфа лъчение и непоколебима външност в громенето на политически съперници.
Масовата поддръжка за “Има подобен народ ” зад граница е изцяло предстояща. Концертът на Слави и Ку-Ку Бенд през 2018 година в една от най-големите концертни зали в Европа – О2 Арена в Лондон, го загатна. Пълна с близо 20 хиляди души зала надалеч от родината – политическия дневен ред на към момента несъществуващата партия самичък стартира да се подрежда. Слави Трифонов от години разказва на сънародниците по света една България, каквато те желаят да виждат. Емоционалния избор от чужбина е коз, който за първи път се обрисува да има някакво количествено значение в изборните резултати.
Парадоксално или не, съвсем цялостната липса на обществени изяви и разпространение на стратегия или специалисти от страна на “Има подобен народ ” не се оказа спънка за гласоподавателите. Това затвърждава извода, че огромна част от гласувалите за Трифонов и компания са дали превес на прочувствените и даже фенските пристрастия.
“Демократична България ” ( “Да, България ”, ДСБ и Зелено Движение) бяха предстоящо подценявани, най-много поради скромния независим резултат на “Да, България ” през 2017 година и бутиковия най-малък триумф на изборите за Европарламент през 2019. Също по този начин, Демократична България обичайно залагаха на столицата в последните години и бяха доста едва разпознаваеми из страната – нещо, което тазгодишната акция промени.
Конкурентите на Демократична България и социологическите организации подцениха два съществени фактора. Първият, несъмнено, беше акцията при Росенец, която сподели, че въпреки и либерално-демократичен политически индивид, те могат да приказват на родолюбив език, който е обичайно употребен от националистически общности, поддържащи партии като Вътрешна македонска революционна организация и Възраждане. Вторият фактор е непрестанният онлайн напредък, върху който обединението работи още от 2017 година и все по-осезаемата поддръжка измежду сънародниците, които избират обществените мрежи за информиране пред стандартните медии. Демократична България промотира нововъведения (насочващи към значимата концепция за електронна инфраструктура), заложи обичайно на спор за правосъдни промени и даде приоритет на експертни отзиви. Макар още веднъж да се насочи към така наречен “градска общественост ”, този път вложи старания в регионалните градове и чужбина и резултатът не закъсня. Мнозина предвидиха, че това е незадоволителна целева група и Демократична България продължава да се простира най-вече измежду жълтите павета, само че обединението съумя да я консолидира доста добре, като евентуално добави и достоверни “сини ” гласоподаватели от 90-те, които се бяха дистанцирали от интензивно гласоподаване в последните години. За съпоставяне – Съюз на демократичните сили не трансформираха изключително изборната поддръжка за ГЕРБ, т.е. по-скоро участват като марка в обединението им, само че на процедура присъединяване им се изчерпва като абревиатура. ДСБ в състава на Демократична България наподобява биват асоциирани със “синята концепция ” надалеч повече.
Големите губещи
Българска социалистическа партия затвърди наклонността за намаляваща поддръжка. Този път, обаче, левицата претърпява проваляне, което я изпраща на трета позиция – нещо, което е нетипично от началото на ерата “Борисов ”. Наблюдаваният отлив наподобява е в две съществени направления – ГЕРБ (вероятно непълен резултат от надбавките към пенсиите, обезпечени от кабинета “Борисов 3 ”), както и “Изправи се! Мутри, вън! ”, най-вече поради благосклонности към екс-кадъра на Българска социалистическа партия Мая Манолова. Видно е, че Българска социалистическа партия се проваля в разширението към нов електорат и разчита най-вече на твърдото ядро, основано на соц-носталгия. На дневен ред занапред излиза концепцията за оставка на Корнелия Нинова и нейната подмяна с евентуално про-европейски надъхан водач, което би наложило смяна на ляво-консервативната линия на партията от последните години. Все отново, допустимо е Нинова да задържи лидерския пост, поради неотдавнашната победа против вътрешната съпротива, само че несъмнено промените в идеологията и посланията на социалистите са неизбежни.
Вътрешна македонска революционна организация – единственият представител на “малката коалиция ” в кабинета на “Борисов 3 ” с някакви шансове за присъединяване в идващия парламент, предстоящо заложи на комерсиални послания и опит за консолидация на патриотичния избор. Няма по какъв начин да се пренебрегва фактът, че “Има подобен народ ” залага на сходна патриотична линия, само че с по-изявен водач, което се харесва на последователите на модела “Бащица ”. Все отново, позициите във връзка с Северна Македония резервираха Вътрешна македонска революционна организация на политическата карта, само че 4-процентовото избавление за политическата конструкция не се реализира, значително поради присъединяване в ръководството в последните 4 години.
Задача с нараснала компликация
ГЕРБ
На пръв взор ръководещата партия печели, само че фактът, че реториката против тях се материализира в по-висок общ % от техния, е ясна алена лампа. Нощното включване от Борисов пред дома си и вербалната комбинация от примирение и офанзива против съперниците, издава явна неустановеност и евентуално бележи началото на идни промени. Партията надалеч не може да бъде възприета като конструкция, която би могла да сменя водачи и да продължи да участва трайно в политическата ни реалност. Най-лесният образец за починала партийна конструкция от близкото минало, основана с извънреден фокус върху една персона, е Национална движение „Симеон Втори".
Интересно е, че Борисов за следващ път се опита да изпревари съперниците си, предлагайки това, което се чака те занапред да дискутират. Намеците за експертно държавно управление не са лишени от логичност и евентуално изключителното му включване във Facebook в изборната вечер беше за да запази шансове за последния трен за присъединяване в последващо държавно управление. Подобен ход Борисов направи в разгара на митингите през 2020 година, когато излезе с предложение за Велико народно събрание и нова Конституция – нещо, интензивно поставяно на масата от моторите на митинга, в композиция с оставка на държавното управление и основния прокурор. Политическите инженери към Борисов и ГЕРБ оцениха премерения риск и с непредвидената “контра офанзива ” и игнориране на другите две претенции на протестиращите, обезвредиха част от вълната против себе си. Ходът бе оценен извънредно високо от политолозите, само че се колебая, че втори опит за сходен прийом ще има същата успеваемост, още повече, че множеството съперници построиха акциите си с анти-ГЕРБ изразителност.
Движение за Права и Свободи – нищо ново под слънцето, нормалното “ядро ” в страната и чужбина носи на придвижването на Доган нормалния, въпреки и малко занижен резултат. Въпреки невключването на Делян Пеевски в листите си, Движение за права и свободи по-скоро бе припознато от мнозина като прекомерно от дълго време прочут политически индивид в едни избори, минали под мотото на потребност от промени и нови играчи.
По-голямото предизвикателство за Движение за права и свободи е очертаващото се 4-то място от 6 в Народното събрание и евентуално наложителната роля на дребна по размери съпротива. Ролята на балансьор се обрисува да бъде изгубена най-малко в границите на идния парламент.
“Изправи се! Мутри, вън! ” – самото име на тази коалиция, както и комбинацията Мая Манолова – Отровното трио (на процедура дуо в това поприще) – Татяна Дончева предвещаваше ярка и звучна акция, както се и случи. Може би единственият претендент за Народното събрание, минал на 100% в изразителност против ГЕРБ, изстиска почти максимума на гласове. Харизмата на Манолова от времената на омбудсман, околните връзки със Слави Трифонов около акцията “Системата ги убива ”, както и “отровната ” изразителност на Хаджигенов, Бабикян, а и Дончева, пасваща на доста публични настройки, сработиха. Единственият късмет за смяна на системата, залегнала като главен детайл в акцията им, е да бъдат включени като дребен сътрудник в анти-ГЕРБ коалиция.
Екзотиката
БНО (Българско лято) – Васил Божков евентуално откъсна част от евентуалната протестна поддръжка за “Има подобен народ ”, макар налудничавата и несъмнено екзотична акция, идваща онлайн от Дубай. Ясно е, че поддръжката за неговия политически план идва не толкоз на база съответни политики, а обликът на преследван от управляващите предприемач с пура в ръка.
Воля-НФСБ – скоропостижният бракоразвод сред двете партии е неминуем. Отчаяните опити за събиране на остатъци от поддръжката за тези две партии претърпя предстоящ провал и потвърди, че и двете са “прилъгали ” гласоподавателите един път преди 4 години, само че с това завършва техният политически път.
Възраждане – крайната изразителност и хрумвания на Политическа партия Възраждане постоянно са носили благосклонности измежду дребен % от хора. Прави усещане, че Костадин Костадинов и компания постепенно се придвижват нагоре, само че към момента надалеч от това да имат задоволителни причини за по-широк кръг от гласоподаватели.
АБВ, Атака, КОД, “Републиканци за България ” – явно е, че политическия живот на тези партии е на привършване. Последните не съумяха да привлекат благосклонности, макар положителното финансиране, доброжелателните прогнози в социологическите изследвания и положителната вътрешна организация. Затвърди се мнението, че Цветанов отвън ГЕРБ не е възприеман като нещо по-различно от Цветанов в ГЕРБ. За останалите – просто не съумяха да впечатлят. Не съумя нито комерсиалното наличие на доцент Мангъров в АБВ, нито Волен Сидеров, напомнил за себе си с ексцентрични появи на телевизионни диспути, нито опитът на Петър Москов да обхване огромен закостенял диапазон от гласоподаватели.
Три сюжета за идните месеци
Служебно държавно управление и избори “2 в 1 ” наесен
Противно на общото мнение, считам, че длъжностен кабинет и избори “2 в 1 ” наесен в действителност биха били в интерес на ГЕРБ. Макар и проведени от определено от президента служебно държавно управление, те най-вероятно ще преминат под сянката на понижен протестен избор. Наблюдавайки енергичната готовност на сънародници в чужбина, в частност Западна Европа, както и измежду избрани обществени групи у нас, по традиция по-пасивни в гласуването, актуалната обстановка допуска упования за промени в съзнанието на мнозина. При липса на качествено обединяване за опция на досегашните систематични партии, огромна част от актуалната сила напълно естествено ще угасне. Както у нас, по този начин и в частност сериозния избор за “Има подобен народ ” измежду емигрантите.
В допълнение, съставянето на служебно държавно управление би било огромно предизвикателство за президента Радев, защото обичайно околните до левицата претенденти не биха били сполучлив вид, поради изборното крушение на Българска социалистическа партия. Също по този начин, едно служебно държавно управление би работило в условия на здравна рецесия, голям публичен напън около нормализацията на след-пандемичния живот и най-много, очертаващата се световна финансова рецесия. Борисов и ГЕРБ имаха лукса да ръководят в съвсем непрестанен макроикономически напредък на световно равнище – време, в което даже слабите стопански политики наподобяват по-малко слаби поради положителния климат.
Каква част от 45 парламент съумя да завоюва всяка една от влизащите партии и обединения? При обработени 98,93% обработени протоколи &ndash...
Експертно държавно управление по модела “Любен Беров ”
За мнозина този вид е жертван заради историческия крах на въпросната идея. Все отново не би трябвало да бъде отписвано, защото през 1992 година нашата демократична просвета към момента е прекомерно нежна и не особената известност на оня кабинет измежду обществото способства за неустойчивостта на въпросната идея.
Трябва да се означи, че държавното управление на Пламен Орешарски бе комерсиално облечено с етикети като “експертно ”, въпреки и съвсем целият кабинет да беше формиран от представители на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Именно горчивия опит и големите митинги против модела #КОЙ през 2013 година евентуално биха създали концепцията за експертно държавно управление относително утопична през днешния ден.
Анти-ГЕРБ тройна коалиция и поддръжка от Българска социалистическа партия
Вероятно най-желаният от мнозина и най-плашещият за други сюжет – това е съглашение за взаимен анти-ГЕРБ кабинет сред “Има Такъв Народ ”, “Демократична България ” и “Изправи се! Мутри, вън! ”. Независимо от положителния общ резултат на трите партии, те въпреки всичко не биха могли да съберат математическо болшинство. Предвид относително ясното им разграничение от Движение за права и свободи, те ще се наложи да потърсят неофициална поддръжка от Българска социалистическа партия. Казвам неофициална, защото Слави Трифонов абсолютно съобщи отвращение за коалиране с никоя от досегашните парламентарно показани партии. Вероятността да си смени позицията на 180 градуса все още наподобява по-скоро сложна за поверие, само че евентуално би бил податлив на диалози за неофициална поддръжка. Очаквам “Демократична България ”, Мая Манолова и Отровното трио да бъдат даже по-склонни на същото.
Ползата за Българска социалистическа партия е, че макар огромния срив, си подсигуряват мандат, в който да застанат на основна роля в сред възможните ръководещи и опозицията в лицето на ГЕРБ и Движение за права и свободи. По този метод левицата получава картбланш и 4 години, в които да се опита да построи още веднъж разрушеното, а и вероятно да се възползва при положение на провал от страна на въпросната тройна коалиция и да поеме още веднъж ролята на съществена опозиционна опция.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ