Изборните резултати в източногерманските провинции – съвсем неслучайни
Дългоочакваните парламентарни избори в Германия завършиха. Съставът на новия Бундестаг към този момент е подложен на сериозните и постоянно разнопосочни разбори и мнения освен в страните членки на Европейски Съюз, само че и отвън него… Вярно е, че гласоподавателите отвориха вратата пред Ангела Меркел към четвърти канцлерски мандат, само че компликациите за сформиране на устойчиво държавно управление занапред предстоят.
В тази „ следизборна блъсканица “ на смяната, сякаш въобще не бе обърнато внимание на големите, напряко трагични разлики в политическите настроения и желания на немските гласоподаватели в „ Западната “ и „ Източната “ част на обединена Германия. А това е прекомерно деликатна тематика, която се нуждае от специфичен интерес.
Резултати на Левицата в другите провинции. Снимка: welt.de. фотография от екрана.
Едва ли има някой, който при сегашната сериозна и непредсказуема обстановка в Европейски Съюз да не е очаквал политически изненади. Но изборните резултати в източните федерални провинции на бившето Германска демократична република са в действителност потресаващи от всяка позиция. 28 години след рухването на Берлинската стена, сякаш е разтърсена радикално цялата ценностна система на немското обединяване.[i]
„ Алтернатива за Германия “ освен е втора политическа мощ „ на Изток “ със забележителния усреднен резултат от 22,5%, само че в провинция Саксония има даже 27%, колкото е и резултатът на ХДС на Ангела Меркел. От своя страна „ Левицата “, основана на някогашната комунистическа партия в Германска демократична република е на трето място със 17,4%, резултат доста по-висок от този на немските социалдемократи – 14,3%. Въпреки че израсналата в Германска демократична република Ангела Меркел съумява да резервира с 28,2% първото място на ХДС в източните провинции, нейният така наречен „ източен бонус “ от ден на ден се стопява.
Резултати на Алтернатива за Германия в другите провинции. Снимка: welt.de. фотография от екрана.
В Западните провинции картината е радикално друга. Там „ Алтернатива за Германия “ е (едва) на трето място с 11,1%, с на процедура идентичен резултат с класираната на четвърто място „ Партия на свободните демократи “ с 11%, до момента в който „ Левицата “ е със единствено 7,4%. Партията на Ангела Меркел с 34% стои доста по-добре на „ Запад “, в сравнение с „ Изток “.
Причините за този „ източен феномен “ в резултатите от изборите за Бундестаг са повече от притеснителни и се дължат главно на дълбоките исторически и политико-културни разлики сред „ Изтока “ и „ Запада “. Проблемите на интеграция на бившето Германска демократична република към към този момент обединената Федерална република се оказаха големи. И те не са от през вчерашния ден или през днешния ден. Те съпътстваха източногерманската канцлерка Ангела Меркел и през трите ѝ управнически мандата и неизбежно ще ѝ тежат като дамоклев меч на шията и през четвъртия… Очевидно, миналите съвсем три десетилетия от обединяването на Германия се оказаха незадоволителни за развиването на една нова политическа просвета и цивилен нрав.
Общи резултати в Източна Германия. Източник: ZDF Общи резултати в Западна Германия. Източник: ZDF
Много им се възхищавахме на германците от бившето Германска демократична република за метода, по който се оправят с сътрудниците на тяхната Държавна сигурност ЩАЗИ. Но през днешния ден се оказва, че резултатите и там са доста по-песимистични от упованията. Огромен брой някогашни сътрудници на комунистическите секрети служби освен не престават да работят в обществената сфера на новите източни провинции, само че и безогледно настъпват в огромната политика.
Столицата на Бранденбург, Потсдам, беше доста известна туристическа цел за българите още по времето на Германска демократична република освен с дворците си, само че и като място на фамозната Потсдамска конференция на спечелилите в края на Втората международна война. Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно напролет на 2010 година, няколко месеца след изборите за локален парламент (Ландтаг) в провинция Бранденбург, извършени през есента на 2009 година
С учудване разбрах, че от 88-те депутати 5 са от партията на „ Зелените “, 7 са свободните демократи и 19 са християндемократите, общо 31. Всички останали 57 места бяха за ръководещата със смазващо болшинство „ червено-червена “ коалиция от Германската социалдемократическа партия ГСДП с 31 депутата и „ Левицата “, обвързвана главно с някогашните комунисти от Германска демократична република с 26 парламентарни места.
Тези сухи числа на формалната статистика излъчват една доста тягостна и неразбираема най-малко за мен носталгия към „ Берлинската стена “, която минаваше по брега на Потсдамското езеро и разделяше освен Германия, само че и цяла Европа на два свята. Единият от които се оказа непотребен, или най-малко по този начин си мислехме. Но такива са разпоредбите на демокрацията и свободния избор, още повече, че прилежащата на Потсдам федерална столица Берлин също се управляваше от аналогична „ червено-червена “ коалиция повече от едно десетилетие.
Основният проблем обаче е другаде и той се оказва доста по-потресаващ. Левицата освен печели 26 места, колкото християндемократите и либералите дружно, само че издига като претенденти за Ландтага не един, не двама, а цели девет индивида, някогашни сътрудници и чиновници на ЩАЗИ. От тях ШЕСТ са определени, като и ШЕСТИМАТА печелят директни мандати като мажоритарни претенденти. Очевидно източногерманските гласоподаватели не престават да си ги обичат…
Тогава разбрах, че при децентрализацията в немската федерална система, използването на закона за архивите на ЩАЗИ се оказва друго в обособените провинции. Не на всички места работата за ЩАЗИ води до лустрационни уволнения и отстранявания. И тъкмо тук се крият последствията от една погрешно разбрана приемливост. В течение на годините законът е бил смекчаван няколко пъти. След последната смяна от 2006 година се изследват единствено чиновниците на управителни постове.
Стига се даже до горчиви образци, когато фрагментите на ЩАЗИ непрестанно и демонстративно покачват своята обществена интензивност, основават сдружения, неправителствени организации и клубове в отбрана на своите ползи, като се пробват да потвърждават, че Германска демократична република е била правова страна и те почтено са защитавали в границите на закона нейната сигурност и ползи.
Преди две години разгласих в блога си една публикация, озаглавена „ Дори и съборена, Берлинската стена към момента разделя Германия “. [ii] Ще си разреша да предложа на вниманието ви няколко пасажа по тази мъчителна тематика:
„ Очевидно пристигна времето нещата да се посочват с същинските им имена, като не би трябвало в никакъв случай да се не помни, че в бившето Германска демократична република не е имало народна власт и съблюдаване на човешките и гражданските права от 1933 до края на 1989 година Със специфична заповед още през 1947 година руската окупационна власт приключва процеса на денацификация. Дава се опция на елементарни членове на нацистката партия (цялото име е Националсоциалистическа работническа партия на Германия), родени след 1919 година да бъдат одобрявани в ръководещата комунистическа партия на Германска демократична република – ГЕСП, което е направено бързо и безпроблемно, като част от „ специфичния немски път към социализма “.
Съответно членовете на нацистката партия са извоювани за ГЕСП със следната обосновка: „ Това, което очаквахте от фашизма, а точно нов международен ред, нов обществен ред, така наречен немски социализъм, фашизмът в никакъв случай не можеше да ви го обезпечи, тъй като той не бе нищо друго, с изключение на най-лошият едрокапиталистически консервативен режим. Но това, което фашизмът не съумя да осъществя, ще го направи през днешния ден марксизмът и научният социализъм “.
В тези времена локалните структури на ГЕСП са изключително дейни за привличането на членове на нацистката партия в някогашните замъци на нацизма в Германия. В Тюрингия още през 1948 година към този момент 5,3% от членовете на ГЕСП са от нацистката партия. До 1954 година този дял нараства до 8,6%. В някои районни организации на ГЕСП има „ върхови достижения “ от 12,5% в Магдебург или 15,4% в Ерфурт. А в случай че се обмислен и членовете на „ Хитлеровата юноша “ (Хитлерюгенд) и на Съюза на немските девойки, се оказва, че през 1954 година 35,8% от членовете на ГЕСП в Тюрингия имат проведена „ кафява “ предистория. “ … iii]
Никога не съм мислел, че три десетилетия след рухването на Берлинската стена ще пиша сходна публикация. Но все по-често се увещавам, че колкото и да се просълзяваме от краха на комунизма и тържеството на демокрацията, фундаменталният посткомунистически спор за справедливостта, за „ палачите и жертвите” надалеч не е приключен. Нещо повече, той към този момент е пропуснат или манипулиран. За България да не приказваме, само че даже и в Германия, оставените на доизживяване цивилен организации на репресираните от комунистическия гнет са упреквани, че се опълчват на помиряването и взаимното опрощаване в нова, обединена Европа. До тук ли стигнахме?
[i] So haben die Bundesländer bei der Bundestagswahl 2017 gewählt. http://www.focus.de/politik/deutschland/bundestagswahl_2017/wahlergebnisse-2017-so-haben-die-bundeslaender-bei-der-bundestagswahl-gewaehlt_id_7631289.html
[ii] „ Дори и съборена, Берлинската стена към момента разделя Германия”; https://panov-blog.com/2015/09/04/extreme_stimmung_ddr/
[iii] Jochen Staadt, Rechtsextreme in der DDR. „ Deutschland den Deutschen “; Frankfurter Allgemeine Zeitung, 31.08.2015.
Материалът е оповестен в персоналния блог на Аспарух Панов – „ За политиката с пристрастие” (Panov-blog.com). Препубликуваме го с неговото единодушие.
В тази „ следизборна блъсканица “ на смяната, сякаш въобще не бе обърнато внимание на големите, напряко трагични разлики в политическите настроения и желания на немските гласоподаватели в „ Западната “ и „ Източната “ част на обединена Германия. А това е прекомерно деликатна тематика, която се нуждае от специфичен интерес.
Резултати на Левицата в другите провинции. Снимка: welt.de. фотография от екрана.
Едва ли има някой, който при сегашната сериозна и непредсказуема обстановка в Европейски Съюз да не е очаквал политически изненади. Но изборните резултати в източните федерални провинции на бившето Германска демократична република са в действителност потресаващи от всяка позиция. 28 години след рухването на Берлинската стена, сякаш е разтърсена радикално цялата ценностна система на немското обединяване.[i]
„ Алтернатива за Германия “ освен е втора политическа мощ „ на Изток “ със забележителния усреднен резултат от 22,5%, само че в провинция Саксония има даже 27%, колкото е и резултатът на ХДС на Ангела Меркел. От своя страна „ Левицата “, основана на някогашната комунистическа партия в Германска демократична република е на трето място със 17,4%, резултат доста по-висок от този на немските социалдемократи – 14,3%. Въпреки че израсналата в Германска демократична република Ангела Меркел съумява да резервира с 28,2% първото място на ХДС в източните провинции, нейният така наречен „ източен бонус “ от ден на ден се стопява.
Резултати на Алтернатива за Германия в другите провинции. Снимка: welt.de. фотография от екрана.
В Западните провинции картината е радикално друга. Там „ Алтернатива за Германия “ е (едва) на трето място с 11,1%, с на процедура идентичен резултат с класираната на четвърто място „ Партия на свободните демократи “ с 11%, до момента в който „ Левицата “ е със единствено 7,4%. Партията на Ангела Меркел с 34% стои доста по-добре на „ Запад “, в сравнение с „ Изток “.
Причините за този „ източен феномен “ в резултатите от изборите за Бундестаг са повече от притеснителни и се дължат главно на дълбоките исторически и политико-културни разлики сред „ Изтока “ и „ Запада “. Проблемите на интеграция на бившето Германска демократична република към към този момент обединената Федерална република се оказаха големи. И те не са от през вчерашния ден или през днешния ден. Те съпътстваха източногерманската канцлерка Ангела Меркел и през трите ѝ управнически мандата и неизбежно ще ѝ тежат като дамоклев меч на шията и през четвъртия… Очевидно, миналите съвсем три десетилетия от обединяването на Германия се оказаха незадоволителни за развиването на една нова политическа просвета и цивилен нрав.
Общи резултати в Източна Германия. Източник: ZDF Общи резултати в Западна Германия. Източник: ZDF
Много им се възхищавахме на германците от бившето Германска демократична република за метода, по който се оправят с сътрудниците на тяхната Държавна сигурност ЩАЗИ. Но през днешния ден се оказва, че резултатите и там са доста по-песимистични от упованията. Огромен брой някогашни сътрудници на комунистическите секрети служби освен не престават да работят в обществената сфера на новите източни провинции, само че и безогледно настъпват в огромната политика.
Столицата на Бранденбург, Потсдам, беше доста известна туристическа цел за българите още по времето на Германска демократична република освен с дворците си, само че и като място на фамозната Потсдамска конференция на спечелилите в края на Втората международна война. Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно напролет на 2010 година, няколко месеца след изборите за локален парламент (Ландтаг) в провинция Бранденбург, извършени през есента на 2009 година
С учудване разбрах, че от 88-те депутати 5 са от партията на „ Зелените “, 7 са свободните демократи и 19 са християндемократите, общо 31. Всички останали 57 места бяха за ръководещата със смазващо болшинство „ червено-червена “ коалиция от Германската социалдемократическа партия ГСДП с 31 депутата и „ Левицата “, обвързвана главно с някогашните комунисти от Германска демократична република с 26 парламентарни места.
Тези сухи числа на формалната статистика излъчват една доста тягостна и неразбираема най-малко за мен носталгия към „ Берлинската стена “, която минаваше по брега на Потсдамското езеро и разделяше освен Германия, само че и цяла Европа на два свята. Единият от които се оказа непотребен, или най-малко по този начин си мислехме. Но такива са разпоредбите на демокрацията и свободния избор, още повече, че прилежащата на Потсдам федерална столица Берлин също се управляваше от аналогична „ червено-червена “ коалиция повече от едно десетилетие.
Основният проблем обаче е другаде и той се оказва доста по-потресаващ. Левицата освен печели 26 места, колкото християндемократите и либералите дружно, само че издига като претенденти за Ландтага не един, не двама, а цели девет индивида, някогашни сътрудници и чиновници на ЩАЗИ. От тях ШЕСТ са определени, като и ШЕСТИМАТА печелят директни мандати като мажоритарни претенденти. Очевидно източногерманските гласоподаватели не престават да си ги обичат…
Тогава разбрах, че при децентрализацията в немската федерална система, използването на закона за архивите на ЩАЗИ се оказва друго в обособените провинции. Не на всички места работата за ЩАЗИ води до лустрационни уволнения и отстранявания. И тъкмо тук се крият последствията от една погрешно разбрана приемливост. В течение на годините законът е бил смекчаван няколко пъти. След последната смяна от 2006 година се изследват единствено чиновниците на управителни постове.
Стига се даже до горчиви образци, когато фрагментите на ЩАЗИ непрестанно и демонстративно покачват своята обществена интензивност, основават сдружения, неправителствени организации и клубове в отбрана на своите ползи, като се пробват да потвърждават, че Германска демократична република е била правова страна и те почтено са защитавали в границите на закона нейната сигурност и ползи.
Преди две години разгласих в блога си една публикация, озаглавена „ Дори и съборена, Берлинската стена към момента разделя Германия “. [ii] Ще си разреша да предложа на вниманието ви няколко пасажа по тази мъчителна тематика:
„ Очевидно пристигна времето нещата да се посочват с същинските им имена, като не би трябвало в никакъв случай да се не помни, че в бившето Германска демократична република не е имало народна власт и съблюдаване на човешките и гражданските права от 1933 до края на 1989 година Със специфична заповед още през 1947 година руската окупационна власт приключва процеса на денацификация. Дава се опция на елементарни членове на нацистката партия (цялото име е Националсоциалистическа работническа партия на Германия), родени след 1919 година да бъдат одобрявани в ръководещата комунистическа партия на Германска демократична република – ГЕСП, което е направено бързо и безпроблемно, като част от „ специфичния немски път към социализма “.
Съответно членовете на нацистката партия са извоювани за ГЕСП със следната обосновка: „ Това, което очаквахте от фашизма, а точно нов международен ред, нов обществен ред, така наречен немски социализъм, фашизмът в никакъв случай не можеше да ви го обезпечи, тъй като той не бе нищо друго, с изключение на най-лошият едрокапиталистически консервативен режим. Но това, което фашизмът не съумя да осъществя, ще го направи през днешния ден марксизмът и научният социализъм “.
В тези времена локалните структури на ГЕСП са изключително дейни за привличането на членове на нацистката партия в някогашните замъци на нацизма в Германия. В Тюрингия още през 1948 година към този момент 5,3% от членовете на ГЕСП са от нацистката партия. До 1954 година този дял нараства до 8,6%. В някои районни организации на ГЕСП има „ върхови достижения “ от 12,5% в Магдебург или 15,4% в Ерфурт. А в случай че се обмислен и членовете на „ Хитлеровата юноша “ (Хитлерюгенд) и на Съюза на немските девойки, се оказва, че през 1954 година 35,8% от членовете на ГЕСП в Тюрингия имат проведена „ кафява “ предистория. “ … iii]
Никога не съм мислел, че три десетилетия след рухването на Берлинската стена ще пиша сходна публикация. Но все по-често се увещавам, че колкото и да се просълзяваме от краха на комунизма и тържеството на демокрацията, фундаменталният посткомунистически спор за справедливостта, за „ палачите и жертвите” надалеч не е приключен. Нещо повече, той към този момент е пропуснат или манипулиран. За България да не приказваме, само че даже и в Германия, оставените на доизживяване цивилен организации на репресираните от комунистическия гнет са упреквани, че се опълчват на помиряването и взаимното опрощаване в нова, обединена Европа. До тук ли стигнахме?
[i] So haben die Bundesländer bei der Bundestagswahl 2017 gewählt. http://www.focus.de/politik/deutschland/bundestagswahl_2017/wahlergebnisse-2017-so-haben-die-bundeslaender-bei-der-bundestagswahl-gewaehlt_id_7631289.html
[ii] „ Дори и съборена, Берлинската стена към момента разделя Германия”; https://panov-blog.com/2015/09/04/extreme_stimmung_ddr/
[iii] Jochen Staadt, Rechtsextreme in der DDR. „ Deutschland den Deutschen “; Frankfurter Allgemeine Zeitung, 31.08.2015.
Материалът е оповестен в персоналния блог на Аспарух Панов – „ За политиката с пристрастие” (Panov-blog.com). Препубликуваме го с неговото единодушие.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ