Жени гладиатори и развратни забавления
Дълги години се е считало, че гладиаторките са единствено легенда. Но десетилетия изследвания и разкопки са ни разрешили да потвърдим същинското им битие и значителност в античната Римска империя.
Гладиаторките постоянно са наричани „ амазонки “. В античните релефи дамите гладиатори са облечени и въоръжени сходно на мъжете, само че има и някои отчетливи разлики.
Например гладиаторките не носели шлемове и туники, а единствено една препаска. Също както мъжете, множеството дами гладиатори употребявали късия меч, наименуван гладиус, протектори за ръце и крайници и дребен щит.
5 погрешни мита за амазонките
Някои мъже също не употребявали шлемове, само че по напълно разнообразни аргументи – при дамите гладиаторки шлемът е отсъствал, с цел да може да се вижда женственото лице и коса и феновете да са сигурни в пола на бойците.
Използването на дами в гладиаторски боеве е тясно обвързвано с интервала на честен крах и немислим разкош. Гладиаторките служели и като полови робини на римския хайлайф. Понякога са били и част от занимателната стратегия в частните празненства на аристокрацията.
Дивите полови традиции на Древен Рим
Главната разлика сред дамите и мъжете гладиатори е, че дамите не са били робини първоначално. Възможно е в по-късен интервал, гладиаторките да са били принуждавани да се бият, само че първите такива бойци били свободни дами, търсещи завършения.
Това нормално били заможни римлянки, които виждали гладиаторството като спорт, развлечение и симптом на особена роля в обществото. Боевете не носили никаква облага, защото дамите така и така към този момент били богати. Затова се счита, че гладиаторките са се били, търсейки внимание, възбуденост и популярност. Всичко, което трябвало да създадат, е да получат разрешение от индивидът, който урежда боевете.
Първите дами гладиатори най-вероятно са се появили по времето на Нерон, който направил грандиозно тържество в чест на майка си. В него публиката била забавлявана освен от плебеи, само че и от хора от елита. Празненството включвало яздене на коне, ликвидиране на диви зверове и гладиаторски боеве.
Какво е било да си гладиатор в Рим
Но Нерон не е единственият, който обичал да се любува на гладиаторките. Например император Домициан обожавал компанията на смелите дами и както написа хронологът Дион Касий, „ той постоянно организираше игри през нощта и от време на време уреждаше дамите да се бият с джуджета “.
Император Септимий Север също се възползвал от гладиаторките до към 200 година, когато забранил боевете с дами, с цел да охлади пристрастеностите по арените. Главната му цел е била гладиаторските боеве да престанат да бъдат виждани като шоу, което предизвиква низко държание измежду дамите от аристокрацията.
Нов гладиаторски колизеум откриха в Тоскана
Съществуването на дами гладиатори, разказано в античните римски текстове, се потвърждава и от археологически находки. Едно от най-важните доказателства се явява мраморна плоча, открита в Бодрум (Турция). От нея излиза наяве, че гладиаторките са били тясно свързани със половата пристрастеност на римляните. В момента плочата се намира в Британския музей, а най-вероятно е изгравирана през I или II век от новата епоха.
През 2001 година в Лондон е открит скелет на жена от Римската империя. Смята се, че тя е била гладиатор. Погребана е отвън гробището, като до нея са оставени няколко предмета, свързващи я с гладиаторските боеве. Изследователите въпреки всичко не са изцяло сигурни дали дамата е взела участие в боевете или просто е била брачна половинка на гладиатор.
В бъдеще може би ще бъдат открити още доказателства за съществуването на тези именити дами гладиатори, които стартират да стават все по-реална част от екстравагантната история на Римската империя.
Ancient Origins