Дълго време Виетнам губеше поради войната, която спечели
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
29.09. – 20.10.1987 година, Хайфонг (Виетнам), рейда – кея
Рано сутринта чух думкане на железа и се зарадвах, че разтоварването на концентрата влиза в темп, само че се оказа, че докерите разкулачват една проволка от грайфер, след което изчезват. Тишина. Обаче рано след обед корабът бе обсаден от пет шалана, 4 стотонни и един 200 тонен. Поне като желание стои добре. Ясно, на час по лъжичка или 200-300 тона дневно, нещата ще вървят по техния, виетнамски метод. И нека да устоят товарните кранове, за разлика от нервите на четвъртия монтьор Марин, който е личен отговорник за хидравликата. „ Ще се кача горе и ще го убия този! “ Растящата му гняв принуди капитана на разпореди насилствена отмора – лодката и да го няма на борда.
Не се получи общуването ни с докерския кораб-общежитие, осветлен с електричество от нашите елементи. Нещо като връзките в етажната благосъстоятелност в панелните блокове. Не е позволено наш моряк да скочи на техния ръб, също и противоположното. Виетнамците се оплакваха, че сме прекомерно шумни съседи, вечерните компании на кърмата и музиката им пречели да почиват. Много бързо усвоиха показващия досада израз „ мани-мани “. И се превиваха от смях като гледат по какъв начин поим прасето Ана-Мария с бира. Нощем съседите бяха живописна панорама. На кърмата, по канижелите, върху рогозки и хамаци, завити стремително или полуголи спят виетнамци. Полъхва неприятна миризма. Където колят кокошки, там пикаят и спят. Това е мъжката част. Жените, които въртят семейството, нощем са из надстройката. Денем стържат и пръскат загорелия в тенджерите ориз да съхне, след това го мелят и вършат на самун. Празно няма. Мене напряко ме слиса разликата сред половете. Мъже с лицеизраз и държание на нерези, дами с кротка и фина елегантност.
Позаседяхме се тук, само че работата в машинното поделение в никакъв случай не свършва и сме в непрекъсната подготвеност. На таблото в централния пулт са изписани предизвестия:
1.Затворен кран ОМВ /охлаждане морска вода/ към ВК /въздушни компресори/ и ДГ 2 /дизел генератор/ вход.
2.Затворени кранове ОМВ към Групово дело /главен двигател/ след помпите МВ.
3.Отворен РК и ДК /речен и дънен кингстон/.
Ред е за почистване на ресивер и подбутални пространства. Receiver има много смисли, само че при двутактови корабни мотори това е цилиндричен смесител, с малко по-голям диаметър от дулото на „ Дебелата Берта “, в него може да се пълзи и стои на колене. Поради налепите от горива и по-лошото – серни нагари, няма по какъв начин да влезеш по гащета, гащеризонът е най-подходящ, само че и прекомерно тежък за климата на Виетнам. Работя през нощта на границата на топлинния удар, обезпечаван от третия монтьор Борко, който от време в точния момент ревизира дали не съм примрял. През 15-20 минути изпълзявам на открито и реанимирам под мощна вентилаторна бликам. По някакъв мотив се появи четвъртият асистент и типът ми напряко го изплаши:
-Ти вманиачен ли си, да го изстискаш, гащеризонът ти ще пусне 3 кила. Толкова пот не хвърля цялостен футболен тим на мач през август.
За спомен от рейда Хайфонг ми остана и почистването на нагара в утилизационния казан. Пъхнах се някакси в теснотията, свърших си и работата, обаче излизането от квадратния люк се оказа фокус. Ето къде остатъците от качеството еластичност се оказаха скъпи, само че в случай че моите 82-83 кг бяха с десетина повече, надали бих съумял.
Затова пък какъв релакс против черния труд? Възхитително е броденето из островната броеница под лунна светлина. Привечер островите образуват общ планински силует, в такива моменти наподобяват на бясно препуснала каменна река. Дала природата, та чак се не запомнила. Разбира се, че е прелестно да шляпаш необут по хладните плочки на ресторант в Хонггай, над главата ти да се върти вентилатор, а на масата – деликатесните за европееца гамбари. И безкрайни плажни линии край изворно транспарантни тихоокеански води. Дори не съм мечтал за такава моряшка независимост – без паспорти и митнически надзор, с всесилни долари в джоба, които вършат вероятни всевъзможни прищевки.
Цели 4000 тона концентрат към този момент не бяха в хамбарите, когато стопираха да се появяват празни шалани. Крайно време беше за някаква засечка, с цел да не забравяме въпреки всичко, че сме във Виетнам. А следващото служебно събиране беше поименен апел към неколцина да не помнят, че са българи. Всъщност капитанът употребява смешка, като се учуди за какво не всички умеят да се насладят същински на това бъдещо Акапулко. Защото цигарите са персонален въпрос, само че алкохолът не е. На транспортен съд сме. А комичният случай стана с прибиращата се лодка, когато пияният втори камериер изля от палубата цяла банка с мръсотия и части от счупени чинии. Слава Богу нямаше ранени, размина се само с двама-трима „ опозорени “. Разкошно шоу за виетнамската аудитория.
Макар индивидуален, получи се и съкровен пробив. С подкупена защита, несъмнено. Един от младите асистент капитани, момче-мъж на 26 години, съумя да прибере в каютата си момиче от кораба-общежитие, вързан за нашия ръб. „ Тя не знаеше какво е милувка. Протягам ръка да галя лицето й, тя се защищава като от предстоящ удар. Обаче стремително привикна с европейската деликатност. “
След котвената стоянка сред приказни острови кейовото място на река не е изключително прелестно. Това е Хонгха, наречена Червената река, която потегля от Китай и изцяло заслужава името си около ръждиво-кафяво-червения си цвят. Стрелите на корабните товарни кранове най-сетне се укротиха в леглата си, тук се работи с пристанищна техника. Хайфонг наподобява обичайно денем – магазинна мрежа, зоокътове в парковете…, само че е злокобно мрачен през нощта. Невъзможно е да го електрифицираме с корабните елементи. Оказа се, че в града има единствено един почтен оркестър, който всяка вечер сменя ресторантската си локация. Където оркестърът, там и моряшката банда. И луксозно меню против всичко на всичко $ и половина. Нашите момчета искрено признаваха, че в действителност танцуват виетнамските девойки – те водят, а това са умения, които не се получават в лодките. Но отвън танците – никакви волности. В Хайфонг за първи път в живота си пътувах с велорикша. Просто глезотия.
„ Капитан Плаушевский “, „ Капитан Алексеев “, „ Слуцк “, „ Баймак “ – пристанището е цялостно със руски кораби, все от Одеското параходство и нито един със седалище Владивосток. Посетиха ни двама от екипажа на „ Баймак “, просто Вася и Женя, които пристигнаха с две бутилки виетнамска водка. Нямат съветска. Достоевски твърдеше, че руснакът или е православен християнин, или въобще не е руснак. Да доуточним – православен, който не може без водка. По наше време по този начин и не се откри кой да изясни на Горбачов, че по скоро ще пресуши океан, в сравнение с кремълските жители да премиват на безалкохолни питиета.
Ама и тази Червена река си разрешава розови шегички. Поради отлива корабът „ седна “ на 5-6 метра от кея. Доста закъснелият и много пиян палубен боцман можеше да бъде спретнат единствено с панер на товарен кран. Оберете кораба! Аз не съм багаж, а боцман! Вие сте чобани! И за чобани не ставате! Селяндури! Все отново до съзнанието му стигна обяснението, че в случай че желае да се качи обикновено по трапа, ще би трябвало да чака прилива. Реалността го накара да одобри позора, прескочи с люлката Червената река, стъпи на палубата и с защити псувни се отдръпна в покоите си.
Откри се опция най-после да посетим Ханой. Около 100 километра от Хайфонг с разхлопан рейс. Нескончаема агломерация и лавина от колела по нещо като междуселски път. Стари камиони, престарели мостови структури, огневи бункери, оризища, зеленина, коли с биволска впрегатна двигателна сила. И подлудяваща клаксониада в двете направления. Никакви светофари, само че монументално величествен монумент на Ленин. Тирана, където бяхме неотдавна, наподобява на съвременен град спрямо Ханой. Всъщност, за Азия Виетнам в никакъв случай не е бил това, което бе Куба за Латинска Америка.
Но в Ханой си разреших лукса да накупувам сувенири от слонова кост, нещо, което в европейско пристанище би ме разорило. На някакъв площад ме спря многолюдна навалица, която огласяше пространството с междуметия на високи децибели. Пробих си път до дразнителя. В краката на любопитните се валяше мъртво пийнал мъж, представителна извадка от обществената равнина. Дай Боже на Виетнам това да бъде извънредно рядка панорама.
Не може да си съмишленик на първия асистент и да не се озовеш в… българското посолството. Ама вие още ли сте тук? Оказа се, при започване на виетнамското безвремие от БМФ са пращали радиограми до капитана да прави да коства, само че да раздвижи нещата. И той потърсил подпомагане от посолството, което съумяло да побутне нещата. Обаче страната мъчно се придвижва напред. Япония завоюва доста от войната, която загуби, до момента в който Виетнам сякаш към момента не може да трансформира в преимущество победоносната Американска война. Народ воин, който завоюва уважението на света, само че към момента някогашният боец се изживява като пушечно месо и избира да държи стрелково оръжие, вместо оръдие на труда. Младият виетнамец не може без велосипед, постижима цел, след нея стартира да мечтае за вентилатор. Дотам. Но капацитетът и опциите за прогрес са големи.
Вечерта преди отплаването се разбра за нелепа и необяснима кражба от кораба. Липсват отдалечените на тв приемниците от двата салета. Телевизор без отдалечено мога да си показва, само че отдалечено без телевизор…
Сбогом, Виетнам.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
29.09. – 20.10.1987 година, Хайфонг (Виетнам), рейда – кея
Рано сутринта чух думкане на железа и се зарадвах, че разтоварването на концентрата влиза в темп, само че се оказа, че докерите разкулачват една проволка от грайфер, след което изчезват. Тишина. Обаче рано след обед корабът бе обсаден от пет шалана, 4 стотонни и един 200 тонен. Поне като желание стои добре. Ясно, на час по лъжичка или 200-300 тона дневно, нещата ще вървят по техния, виетнамски метод. И нека да устоят товарните кранове, за разлика от нервите на четвъртия монтьор Марин, който е личен отговорник за хидравликата. „ Ще се кача горе и ще го убия този! “ Растящата му гняв принуди капитана на разпореди насилствена отмора – лодката и да го няма на борда.
Не се получи общуването ни с докерския кораб-общежитие, осветлен с електричество от нашите елементи. Нещо като връзките в етажната благосъстоятелност в панелните блокове. Не е позволено наш моряк да скочи на техния ръб, също и противоположното. Виетнамците се оплакваха, че сме прекомерно шумни съседи, вечерните компании на кърмата и музиката им пречели да почиват. Много бързо усвоиха показващия досада израз „ мани-мани “. И се превиваха от смях като гледат по какъв начин поим прасето Ана-Мария с бира. Нощем съседите бяха живописна панорама. На кърмата, по канижелите, върху рогозки и хамаци, завити стремително или полуголи спят виетнамци. Полъхва неприятна миризма. Където колят кокошки, там пикаят и спят. Това е мъжката част. Жените, които въртят семейството, нощем са из надстройката. Денем стържат и пръскат загорелия в тенджерите ориз да съхне, след това го мелят и вършат на самун. Празно няма. Мене напряко ме слиса разликата сред половете. Мъже с лицеизраз и държание на нерези, дами с кротка и фина елегантност.
Позаседяхме се тук, само че работата в машинното поделение в никакъв случай не свършва и сме в непрекъсната подготвеност. На таблото в централния пулт са изписани предизвестия:
1.Затворен кран ОМВ /охлаждане морска вода/ към ВК /въздушни компресори/ и ДГ 2 /дизел генератор/ вход.
2.Затворени кранове ОМВ към Групово дело /главен двигател/ след помпите МВ.
3.Отворен РК и ДК /речен и дънен кингстон/.
Ред е за почистване на ресивер и подбутални пространства. Receiver има много смисли, само че при двутактови корабни мотори това е цилиндричен смесител, с малко по-голям диаметър от дулото на „ Дебелата Берта “, в него може да се пълзи и стои на колене. Поради налепите от горива и по-лошото – серни нагари, няма по какъв начин да влезеш по гащета, гащеризонът е най-подходящ, само че и прекомерно тежък за климата на Виетнам. Работя през нощта на границата на топлинния удар, обезпечаван от третия монтьор Борко, който от време в точния момент ревизира дали не съм примрял. През 15-20 минути изпълзявам на открито и реанимирам под мощна вентилаторна бликам. По някакъв мотив се появи четвъртият асистент и типът ми напряко го изплаши:
-Ти вманиачен ли си, да го изстискаш, гащеризонът ти ще пусне 3 кила. Толкова пот не хвърля цялостен футболен тим на мач през август.
За спомен от рейда Хайфонг ми остана и почистването на нагара в утилизационния казан. Пъхнах се някакси в теснотията, свърших си и работата, обаче излизането от квадратния люк се оказа фокус. Ето къде остатъците от качеството еластичност се оказаха скъпи, само че в случай че моите 82-83 кг бяха с десетина повече, надали бих съумял.
Затова пък какъв релакс против черния труд? Възхитително е броденето из островната броеница под лунна светлина. Привечер островите образуват общ планински силует, в такива моменти наподобяват на бясно препуснала каменна река. Дала природата, та чак се не запомнила. Разбира се, че е прелестно да шляпаш необут по хладните плочки на ресторант в Хонггай, над главата ти да се върти вентилатор, а на масата – деликатесните за европееца гамбари. И безкрайни плажни линии край изворно транспарантни тихоокеански води. Дори не съм мечтал за такава моряшка независимост – без паспорти и митнически надзор, с всесилни долари в джоба, които вършат вероятни всевъзможни прищевки.
Цели 4000 тона концентрат към този момент не бяха в хамбарите, когато стопираха да се появяват празни шалани. Крайно време беше за някаква засечка, с цел да не забравяме въпреки всичко, че сме във Виетнам. А следващото служебно събиране беше поименен апел към неколцина да не помнят, че са българи. Всъщност капитанът употребява смешка, като се учуди за какво не всички умеят да се насладят същински на това бъдещо Акапулко. Защото цигарите са персонален въпрос, само че алкохолът не е. На транспортен съд сме. А комичният случай стана с прибиращата се лодка, когато пияният втори камериер изля от палубата цяла банка с мръсотия и части от счупени чинии. Слава Богу нямаше ранени, размина се само с двама-трима „ опозорени “. Разкошно шоу за виетнамската аудитория.
Макар индивидуален, получи се и съкровен пробив. С подкупена защита, несъмнено. Един от младите асистент капитани, момче-мъж на 26 години, съумя да прибере в каютата си момиче от кораба-общежитие, вързан за нашия ръб. „ Тя не знаеше какво е милувка. Протягам ръка да галя лицето й, тя се защищава като от предстоящ удар. Обаче стремително привикна с европейската деликатност. “
След котвената стоянка сред приказни острови кейовото място на река не е изключително прелестно. Това е Хонгха, наречена Червената река, която потегля от Китай и изцяло заслужава името си около ръждиво-кафяво-червения си цвят. Стрелите на корабните товарни кранове най-сетне се укротиха в леглата си, тук се работи с пристанищна техника. Хайфонг наподобява обичайно денем – магазинна мрежа, зоокътове в парковете…, само че е злокобно мрачен през нощта. Невъзможно е да го електрифицираме с корабните елементи. Оказа се, че в града има единствено един почтен оркестър, който всяка вечер сменя ресторантската си локация. Където оркестърът, там и моряшката банда. И луксозно меню против всичко на всичко $ и половина. Нашите момчета искрено признаваха, че в действителност танцуват виетнамските девойки – те водят, а това са умения, които не се получават в лодките. Но отвън танците – никакви волности. В Хайфонг за първи път в живота си пътувах с велорикша. Просто глезотия.
„ Капитан Плаушевский “, „ Капитан Алексеев “, „ Слуцк “, „ Баймак “ – пристанището е цялостно със руски кораби, все от Одеското параходство и нито един със седалище Владивосток. Посетиха ни двама от екипажа на „ Баймак “, просто Вася и Женя, които пристигнаха с две бутилки виетнамска водка. Нямат съветска. Достоевски твърдеше, че руснакът или е православен християнин, или въобще не е руснак. Да доуточним – православен, който не може без водка. По наше време по този начин и не се откри кой да изясни на Горбачов, че по скоро ще пресуши океан, в сравнение с кремълските жители да премиват на безалкохолни питиета.
Ама и тази Червена река си разрешава розови шегички. Поради отлива корабът „ седна “ на 5-6 метра от кея. Доста закъснелият и много пиян палубен боцман можеше да бъде спретнат единствено с панер на товарен кран. Оберете кораба! Аз не съм багаж, а боцман! Вие сте чобани! И за чобани не ставате! Селяндури! Все отново до съзнанието му стигна обяснението, че в случай че желае да се качи обикновено по трапа, ще би трябвало да чака прилива. Реалността го накара да одобри позора, прескочи с люлката Червената река, стъпи на палубата и с защити псувни се отдръпна в покоите си.
Откри се опция най-после да посетим Ханой. Около 100 километра от Хайфонг с разхлопан рейс. Нескончаема агломерация и лавина от колела по нещо като междуселски път. Стари камиони, престарели мостови структури, огневи бункери, оризища, зеленина, коли с биволска впрегатна двигателна сила. И подлудяваща клаксониада в двете направления. Никакви светофари, само че монументално величествен монумент на Ленин. Тирана, където бяхме неотдавна, наподобява на съвременен град спрямо Ханой. Всъщност, за Азия Виетнам в никакъв случай не е бил това, което бе Куба за Латинска Америка.
Но в Ханой си разреших лукса да накупувам сувенири от слонова кост, нещо, което в европейско пристанище би ме разорило. На някакъв площад ме спря многолюдна навалица, която огласяше пространството с междуметия на високи децибели. Пробих си път до дразнителя. В краката на любопитните се валяше мъртво пийнал мъж, представителна извадка от обществената равнина. Дай Боже на Виетнам това да бъде извънредно рядка панорама.
Не може да си съмишленик на първия асистент и да не се озовеш в… българското посолството. Ама вие още ли сте тук? Оказа се, при започване на виетнамското безвремие от БМФ са пращали радиограми до капитана да прави да коства, само че да раздвижи нещата. И той потърсил подпомагане от посолството, което съумяло да побутне нещата. Обаче страната мъчно се придвижва напред. Япония завоюва доста от войната, която загуби, до момента в който Виетнам сякаш към момента не може да трансформира в преимущество победоносната Американска война. Народ воин, който завоюва уважението на света, само че към момента някогашният боец се изживява като пушечно месо и избира да държи стрелково оръжие, вместо оръдие на труда. Младият виетнамец не може без велосипед, постижима цел, след нея стартира да мечтае за вентилатор. Дотам. Но капацитетът и опциите за прогрес са големи.
Вечерта преди отплаването се разбра за нелепа и необяснима кражба от кораба. Липсват отдалечените на тв приемниците от двата салета. Телевизор без отдалечено мога да си показва, само че отдалечено без телевизор…
Сбогом, Виетнам.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ