Във Виетнам въртим разменна търговия като Магеланови моряци – нищо срещу нещо
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
09.09. – 28.09.1987 година, Хайфонг / Виетнам / - рейда
Това е най-красивия бряг, който съм виждал. В залива Бакбо (Тонкинския) има към 3000 безредно пръснати острова, в утринната омара гледката е загадъчно причудлива, като че ли рисувана от детско въображение. Скалната орнаментика прилича настръхнала графика на гръмотевица, извисен купол като че ли е настоящ вулкан, в чието подножие от водата наднича езиче на газена лампа. Учебник по геометрия на урока за пирамида с преговор за конус и паралелепипед. Флотилия лодки с разперени ветрила наподобяват на мързеливи пеперуди. С смяната на гледната точка пейзажът приема нови форми – като аероплан с променлива геометрия на крилата.
Местната телевизия върти филми със сюжети от Американската война. Като че ли пред самата себе си и пред света страната няма с какво друго да се гордее, с изключение на с предишното – героично, многовековно и скорошно, на въпреки всичко минало. Време е боецът да не помни оръжието и заживее като служащ.
Вече седмица време, откогато сме хвърлили котва измежду островите, трима служители на реда са непрекъснато на борда, фотоапаратите са заключени в помещение с щемпел на вратата, само че докер не сме виждали. Не можем да влезем в порт Хънгнам с цялостен товар заради газенето, би трябвало да облекчим с 60 %. Наблизо два кораба разтоварват ориз и към тях има някакъв шемет, до момента в който ние носим в хамбарите 13 000 тона стоманен концентрат, кой ще ни обърне внимание? По двата борда ни обсаждат 6-7 лодки, плетени от бамбук и „ херметизирани “ с катран. На кърмата изгребват вода, а на носа гори огнище. Рибарски като прехранване и фамилно жилище като функционалност.
Под цялостна пара върви разменна търговия, както във ветроходните времена из безбройните тихоокеански острови. И двете страни са еднообразно удовлетворени заради това, че дават нищо против нещо. От месеци нямаме кисело мляко, полагащите ми се по защита на труда пакети изсъхнало мляко са ми изцяло непотребни, също и празните пластмасови бутилки по 1,5 литра, които бяха цялостни с вода от Албания. Срещу две сухи млека и едно празно шише се снабдих с бутилка водка и връзка с 12 банана. Такова обилие в каютата си не помня: кокосови орехи, каси севън ъп и тоник, бира Асахи и Хайнекен, банани, запасите от газирана и минерална вода не ги броя. Но с всичко това плюс доларите не се живее, след писмата, получени в Сингапур, много от момчетата напират да хващаме противоположния път. Блажени вярващите. Най-популярна на борда е сръбска ария с главен претекст „ те си ме чакала “. Може да съм авантюрист, само че нямам нищо общо с пройдохата от песента, тогава за какво да не се надявам на най-женското качество?
Рано сутринта 4 баржи по левия ръб зарадваха очите ми. Излизам по обед от „ валутната зала “ (машинното отделение) - няма ги. Използвали са ни като краткотрайна стоянка. Наблизо е „ Капитан Плаушевский “ със седалище Одеса. Корабът е тук съвсем месец преди нас с товар разно, а екипажът самичък си прави и докерската работа. Първият асистент (вуйчо) реши да направи посещаване на учтивост, бидейки негов антураж в сходни инициативи също бях в лодката. Съветският помполит ни посрещна по гащета, редови служащ в хамбара. Поговорихме 15-20 минути на крайник, той се извини, че не желае да употребява визитата ни като причина за неявяване от работа. Екипажът им в действителност е във ежедневен съботник в чест на 70-годишнината на Великия октомври. Домакинството пое основният монтьор и изрично съобщи, че няма да допусне гостите от братската страна да се върнат без почерпка.
Все отново беше ми разрешена волността да отида до осведомителния ъгъл, с цел да науча нещо за патрона на кораба. Да, младеж, умрял в Отечествената война още през ноември 1941 година като капитан на санитарния транспортен съд „ Армения “, транспортиращ ранени от Севастопол. Готов бях да попия още детайлности, само че третият монтьор безусловно ме отмъкна към каютата на шефа си. Виетнамска водка с български доматен сок. Твърдо отказахме разновидността „ до дна “, по тази причина пък пресушихме по бутилка от естествено газираната минерална вода „ Боржоми “. Тръгнахме си с лодка на „ Капитан Плаушевский “, водена персонално от много пийналия основен монтьор. На цялостен ход опита да прекара лодката сред борда и котвената верига. Не се получи, заради удара техен моряк цопна във водата, аз се задържах единствено по тази причина, че бях здравомислещ като репичка. Помогнах на мокрия сътрудник да се върне на борда и кабелт разстояние до „ Каравелов “ преминахме без повече произшествия.
Тримата служители на реда от защитата на кораба се смениха с други трима, липсваха признаци за начало на разтоварването, само забавление си остана разменната търговия. Добчо се снабди с кученцето Майк, палубен моряк – с котарака Мърльо, на кърмата се появи кафез с две кокошки, а домакинска команда спретна нещо като кочина – дом за прасето Ана-Мария, добито против картон цигари „ 555 “. На брега страдах от непрекъснат недостиг на време, тук попаднах в дупка заради остатък. Най-сънливата вахта 04 – 08 часа нарекохме „ кандидатстудентска “ – отиваш да будиш сътрудника, а той чете вестник, отпечатан преди повече от година. Тръгнаха безсмислени и безпричинни свади по двойки. От няма нищо в машинното поделение боцманът и Добчо настръхнаха, единствено енергичната ми физическа интервенция не ги остави да станат на кълбо.
Работата досади и дотежа. Със Стефо се хванахме да пасваме клапан на основен мотор, нещо, което различен път сме правили за към 3 часа, този път не ни стигна денят. Вечерта събранието бе свикано за разискване коефициента на трудово присъединяване, само че нещата се изместиха. Като последовател на демократичните порядки капитанът одобри, че след 8-часовия работен ден всеки от нас се прибира „ у дома “, значи е възможно да релаксира с малко концентрат, само че умната и с мярка. Не можем да си позволим брегова разпасаност. Призова всеки да си откри смислени занимания против рейдовата досада и самичък предложи решение, посрещнато със стадионни възгласи. На смени екипажът може да излиза с лодка измежду островната броеница.
Ден Акапулко. Скитосваме с лодката измежду островното величие, завираме се под прохладни скални сводове и причудливи скулптурни осъществявания от длетото на природата. Ровим с боси нозе в пясъчните линии, плуваме в игра на водна топка. Моряшки подарък, какъвто не би могъл да ми предложи и най-хубавата туристическа организация. Събрах една торба охлюви, миди и всевъзможни черупки от западния бряг на Тихия океан. А Мишо Градското ме изплаши с рисковано скално катерене много нависоко, поради луксозно тропическо цвете, което да украси моряшката каюта. На борда ни посрещна акция за напръскване с „ Байгон “ срещу хлебарки. Всички на кърмата. Барото почерпи по бира по случай навлизането в шестия месец след отплаването.
Изненада. Преди обед един шалан домъкна два грайфера. Стовариха ги върху 4-ти хамбар, след това и докерите и шаланът се изгубиха. Пак не е малко за един ден, все отнякъде с нещо би трябвало да се стартира. Ама и ние по различен метод работим след „ Акапулко “. Сменяме фенер на 6-то придвижване на основния мотор. Досега не беше ми се случвало да стъпя върху бутало, валоповоротката да завърти и да изчезна в зейналата паст на цилиндъра. Това въпреки всичко не е мотор на лек автомобил.
Най-после сме обсадени с шалани, а на ръб се залепи техен транспортен съд вид пътник, който в действителност е общежитие на бригадите, които работят на рейда. Разбира се, че подават кабел и ни употребяват като безвъзмездна електростанция. Разтоварването стартира като шоу. Комично. Единият грайфер незабавно излезе от строя. Смехотворни 200 тона концентрат за през целия ден. Начало има, а край – ще забележим.
Този път лодката ни води до градчето Хонггай. Семпло, с най-представителна постройка - пощата. Нагли хлапета обсаждат лодката и просят цигари. По улиците – остарели зилове, малко японски мотоциклети и на първо място колела. Възрастни дами мъкнат на рамо големи товари. На пазара може да се откри даже сапун „ Флора “, „ купуван “ от български кораби. Малко градче, а какво многолюдност, заради изобилието на сламени шапки пазарът в действителност е под покрита повърхност. На рейда неприятна панорама са в никакъв случай невиделите блажна багра катери, баржи, корабчета, а на брега ме сепна малолетната азиатска свирепост. По-големите бият по-малките деца със садистична приятност, до момента в който видят изкривени от болка лица. Много са раните, които войната оставя по снагата на един народ, само че тази е от най-смущаващите.
На борда ни посрещат с новина, която надали радва някого. Радиограма от параходството – след Виетнам следва КНДР (Северна Корея). Мишо Градското въпреки всичко съумя да се пошегува:
- Градско, на тебе ще ти връчат символичната Златна котва за сбирка от тъпи пристанища. Вече имаш Куба, Албания и Виетнам, ето ти и черешката на тортата – Северна Корея.
Обаче бързите моряшки изчисления демонстрират, че вероятността да се приберем за Нова година не е повече от 50 %.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
09.09. – 28.09.1987 година, Хайфонг / Виетнам / - рейда
Това е най-красивия бряг, който съм виждал. В залива Бакбо (Тонкинския) има към 3000 безредно пръснати острова, в утринната омара гледката е загадъчно причудлива, като че ли рисувана от детско въображение. Скалната орнаментика прилича настръхнала графика на гръмотевица, извисен купол като че ли е настоящ вулкан, в чието подножие от водата наднича езиче на газена лампа. Учебник по геометрия на урока за пирамида с преговор за конус и паралелепипед. Флотилия лодки с разперени ветрила наподобяват на мързеливи пеперуди. С смяната на гледната точка пейзажът приема нови форми – като аероплан с променлива геометрия на крилата.
Местната телевизия върти филми със сюжети от Американската война. Като че ли пред самата себе си и пред света страната няма с какво друго да се гордее, с изключение на с предишното – героично, многовековно и скорошно, на въпреки всичко минало. Време е боецът да не помни оръжието и заживее като служащ.
Вече седмица време, откогато сме хвърлили котва измежду островите, трима служители на реда са непрекъснато на борда, фотоапаратите са заключени в помещение с щемпел на вратата, само че докер не сме виждали. Не можем да влезем в порт Хънгнам с цялостен товар заради газенето, би трябвало да облекчим с 60 %. Наблизо два кораба разтоварват ориз и към тях има някакъв шемет, до момента в който ние носим в хамбарите 13 000 тона стоманен концентрат, кой ще ни обърне внимание? По двата борда ни обсаждат 6-7 лодки, плетени от бамбук и „ херметизирани “ с катран. На кърмата изгребват вода, а на носа гори огнище. Рибарски като прехранване и фамилно жилище като функционалност.
Под цялостна пара върви разменна търговия, както във ветроходните времена из безбройните тихоокеански острови. И двете страни са еднообразно удовлетворени заради това, че дават нищо против нещо. От месеци нямаме кисело мляко, полагащите ми се по защита на труда пакети изсъхнало мляко са ми изцяло непотребни, също и празните пластмасови бутилки по 1,5 литра, които бяха цялостни с вода от Албания. Срещу две сухи млека и едно празно шише се снабдих с бутилка водка и връзка с 12 банана. Такова обилие в каютата си не помня: кокосови орехи, каси севън ъп и тоник, бира Асахи и Хайнекен, банани, запасите от газирана и минерална вода не ги броя. Но с всичко това плюс доларите не се живее, след писмата, получени в Сингапур, много от момчетата напират да хващаме противоположния път. Блажени вярващите. Най-популярна на борда е сръбска ария с главен претекст „ те си ме чакала “. Може да съм авантюрист, само че нямам нищо общо с пройдохата от песента, тогава за какво да не се надявам на най-женското качество?
Рано сутринта 4 баржи по левия ръб зарадваха очите ми. Излизам по обед от „ валутната зала “ (машинното отделение) - няма ги. Използвали са ни като краткотрайна стоянка. Наблизо е „ Капитан Плаушевский “ със седалище Одеса. Корабът е тук съвсем месец преди нас с товар разно, а екипажът самичък си прави и докерската работа. Първият асистент (вуйчо) реши да направи посещаване на учтивост, бидейки негов антураж в сходни инициативи също бях в лодката. Съветският помполит ни посрещна по гащета, редови служащ в хамбара. Поговорихме 15-20 минути на крайник, той се извини, че не желае да употребява визитата ни като причина за неявяване от работа. Екипажът им в действителност е във ежедневен съботник в чест на 70-годишнината на Великия октомври. Домакинството пое основният монтьор и изрично съобщи, че няма да допусне гостите от братската страна да се върнат без почерпка.
Все отново беше ми разрешена волността да отида до осведомителния ъгъл, с цел да науча нещо за патрона на кораба. Да, младеж, умрял в Отечествената война още през ноември 1941 година като капитан на санитарния транспортен съд „ Армения “, транспортиращ ранени от Севастопол. Готов бях да попия още детайлности, само че третият монтьор безусловно ме отмъкна към каютата на шефа си. Виетнамска водка с български доматен сок. Твърдо отказахме разновидността „ до дна “, по тази причина пък пресушихме по бутилка от естествено газираната минерална вода „ Боржоми “. Тръгнахме си с лодка на „ Капитан Плаушевский “, водена персонално от много пийналия основен монтьор. На цялостен ход опита да прекара лодката сред борда и котвената верига. Не се получи, заради удара техен моряк цопна във водата, аз се задържах единствено по тази причина, че бях здравомислещ като репичка. Помогнах на мокрия сътрудник да се върне на борда и кабелт разстояние до „ Каравелов “ преминахме без повече произшествия.
Тримата служители на реда от защитата на кораба се смениха с други трима, липсваха признаци за начало на разтоварването, само забавление си остана разменната търговия. Добчо се снабди с кученцето Майк, палубен моряк – с котарака Мърльо, на кърмата се появи кафез с две кокошки, а домакинска команда спретна нещо като кочина – дом за прасето Ана-Мария, добито против картон цигари „ 555 “. На брега страдах от непрекъснат недостиг на време, тук попаднах в дупка заради остатък. Най-сънливата вахта 04 – 08 часа нарекохме „ кандидатстудентска “ – отиваш да будиш сътрудника, а той чете вестник, отпечатан преди повече от година. Тръгнаха безсмислени и безпричинни свади по двойки. От няма нищо в машинното поделение боцманът и Добчо настръхнаха, единствено енергичната ми физическа интервенция не ги остави да станат на кълбо.
Работата досади и дотежа. Със Стефо се хванахме да пасваме клапан на основен мотор, нещо, което различен път сме правили за към 3 часа, този път не ни стигна денят. Вечерта събранието бе свикано за разискване коефициента на трудово присъединяване, само че нещата се изместиха. Като последовател на демократичните порядки капитанът одобри, че след 8-часовия работен ден всеки от нас се прибира „ у дома “, значи е възможно да релаксира с малко концентрат, само че умната и с мярка. Не можем да си позволим брегова разпасаност. Призова всеки да си откри смислени занимания против рейдовата досада и самичък предложи решение, посрещнато със стадионни възгласи. На смени екипажът може да излиза с лодка измежду островната броеница.
Ден Акапулко. Скитосваме с лодката измежду островното величие, завираме се под прохладни скални сводове и причудливи скулптурни осъществявания от длетото на природата. Ровим с боси нозе в пясъчните линии, плуваме в игра на водна топка. Моряшки подарък, какъвто не би могъл да ми предложи и най-хубавата туристическа организация. Събрах една торба охлюви, миди и всевъзможни черупки от западния бряг на Тихия океан. А Мишо Градското ме изплаши с рисковано скално катерене много нависоко, поради луксозно тропическо цвете, което да украси моряшката каюта. На борда ни посрещна акция за напръскване с „ Байгон “ срещу хлебарки. Всички на кърмата. Барото почерпи по бира по случай навлизането в шестия месец след отплаването.
Изненада. Преди обед един шалан домъкна два грайфера. Стовариха ги върху 4-ти хамбар, след това и докерите и шаланът се изгубиха. Пак не е малко за един ден, все отнякъде с нещо би трябвало да се стартира. Ама и ние по различен метод работим след „ Акапулко “. Сменяме фенер на 6-то придвижване на основния мотор. Досега не беше ми се случвало да стъпя върху бутало, валоповоротката да завърти и да изчезна в зейналата паст на цилиндъра. Това въпреки всичко не е мотор на лек автомобил.
Най-после сме обсадени с шалани, а на ръб се залепи техен транспортен съд вид пътник, който в действителност е общежитие на бригадите, които работят на рейда. Разбира се, че подават кабел и ни употребяват като безвъзмездна електростанция. Разтоварването стартира като шоу. Комично. Единият грайфер незабавно излезе от строя. Смехотворни 200 тона концентрат за през целия ден. Начало има, а край – ще забележим.
Този път лодката ни води до градчето Хонггай. Семпло, с най-представителна постройка - пощата. Нагли хлапета обсаждат лодката и просят цигари. По улиците – остарели зилове, малко японски мотоциклети и на първо място колела. Възрастни дами мъкнат на рамо големи товари. На пазара може да се откри даже сапун „ Флора “, „ купуван “ от български кораби. Малко градче, а какво многолюдност, заради изобилието на сламени шапки пазарът в действителност е под покрита повърхност. На рейда неприятна панорама са в никакъв случай невиделите блажна багра катери, баржи, корабчета, а на брега ме сепна малолетната азиатска свирепост. По-големите бият по-малките деца със садистична приятност, до момента в който видят изкривени от болка лица. Много са раните, които войната оставя по снагата на един народ, само че тази е от най-смущаващите.
На борда ни посрещат с новина, която надали радва някого. Радиограма от параходството – след Виетнам следва КНДР (Северна Корея). Мишо Градското въпреки всичко съумя да се пошегува:
- Градско, на тебе ще ти връчат символичната Златна котва за сбирка от тъпи пристанища. Вече имаш Куба, Албания и Виетнам, ето ти и черешката на тортата – Северна Корея.
Обаче бързите моряшки изчисления демонстрират, че вероятността да се приберем за Нова година не е повече от 50 %.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ