След „Спасителят на света” ще има ли нов пазар на шедьоврите?
Даже да не сте измежду участниците на международния арт пазар сигурно сте се впечатлили от „ Спасителят на света” на Леонардо да Винчи. Той бе продаден през 2017 година за 450.3 млн. $. Нещо немислимо преди 10 години, когато се отчиташе нескончаем спад в цените на творбите на изкуството.
Но най-важната наклонност от миналите 10 години не бяха колосалните суми – знак на рискована смелост. Общото усещане е, че има по-голямо многообразие на скъпи творби на изкуството, в които си коства да се влага.
Това не е единствено констатация, а цяла сюжетна линия, проследена от авторитетното американско издание ARTnews.
След началото на международната финансова рецесия, пазарът на изкуство стартира да се възвръща по-бързо от предстоящото. През зимата на 2008 година се вършат прогнози, че бъдещото десетилетие ще наподобява на 90-е години на предишния век. Тогава, вследствие на срутва на японския арт пазар в края на 80-е, рецесията се придвижва и на международния. Но мрачните предсказания не се сбъдват.
Опровергани са от рекордните продажби в най-горния сегмент на пазара. Нещо, което Тобиас Майер, индивидът, разгласен от „ Гардиън” за най-влиятелния търговец на изкуство за 2014 година, назовава „ пазар на шедьоври “. Благодарение на тези продажби на артефакти през днешния ден съществува и витален „ междинен пазар” на творби на изкуството против седемцифрени суми.
Всичко потегля от 2009 година с рекордната продажба на сбирката на Пиер Берже и Ив Сен Лоран за 375 млн. евро (средствата от нея са предопределени за Фондацията за проучвания на СПИН, основана от стилния дизайнер и спътника му). През 2010 година следва продажбата на скулптурата „ Ходещият човек I “ на Алберто Джакомети за 104.3 млн. $. Тя е купена от милиардерката Лили Сафра, вдовица на банкера Едмонд Сафра.
Пак през 2010 година за рекордните 106.5 млн. Лен Блаватник купува „ Гол модел, зелени листа и бюст “ на Пабло Пикасо.
Но най-ясният знак, че пазарът на изкуство няма да бъде срутен поради тежките последствия от финансовата рецесия, са серията аукциони „ Карт Бланш” (за 117 млн. долара) в представителството на „ Филипс де Пюри “ в Ню Йорк. Започват през ноември 2010 година и са проведени от Филип Сегало – някогашен кадър на „ Кристис “, където отговарял за модерно изкуство. През 2011 година на аукцион на „ Сотбис” „ Абстрактна картина” на Герхард Рихтер е продадена за 4.5 млн. $ – или за 50% повече спрямо цената, на която е купена четири години по-рано. Същата вечер „ Сотбис” продава още седем произведения на Рихтер. На пазара на изкуство царува учудване – никой не е очаквал, че всичките осем произведения на немския художник ще се продадат толкоз скъпо – измежду тях има продадени и за 20 млн. $, и за 18 млн. $. Абстрактните картини на Рихтер, изключително по-големите му работи, ще продължат и в бъдеще да са съществена движеща мощ на арт пазара.
През 2013 година аукционните къщи стават все по-влиятелни и все по-често продават произведения за над 40 милиона $.
Специалният интерес към обществените търгове слага началото на аукциони, проведени от куратори. На тях предлаганите произведения са комбинирани в разнообразни тематични категории. Това разкрива повече детайлности за ползите на евентуалния покупател. От май 2014 година до май 2016 година „ Кристис” провежда специфични търгове, отдадени на „ пазара на шедьоври “. На най-успешния от тях, провел се през май 2015 година, общата цена, на която са продадени артефактите, е 705 милиона $. Две години по-късно, през ноември 2017 година, „ Кристис” шокира света с 450.3 млн. $ за „ Спасителят на света” на Леонардо да Винчи. Това на процедура е краят на „ пазара на шедьоври”, макар че и по-късно са продавани доста скъпи картини.
Заради „ пазара на шедьоври” стартира да се постанова концепцията, че изкуството е обособен капиталов клас активи (наравно с облигациите, недвижимите парцели, скъпите метали, валутата). Ето за какво стартират да се оферират и редица услуги, свързани с тези активи. Различни финансови институции създават тактики за изкуство, появяват се бутикови финансови компании, а консултанти – изкуствоведи – стартират да овладяват езика на финансите. Няколко топ финансови експерти мигрират в света на изкуството, най-много в интернационалната аукционна къща „ Сотбис”, която стартира да ползва самобитна тактика по какъв начин повече творби на изкуството да се трансфорат в инвестиция.
Но съгласно специалисти няколкото продажби за деветцифрени суми в интервала 2010 година - 2015 година не могат да трансфорат изкуството в обособен капиталов клас активи. Невероятните цени, на които са продадени превъзходни творби на художници като Джакомети, Модиляни, Пикасо, Матис, Мунк, Бейкън, Ротко, Рихтер и Уорхол - основават високо стойностен, само че доста стеснен пазар. Броят на колекционерите, задоволително богати и встрастени в изкуството, с цел да вложат 50 милиона $ и повече в картина, е и ще бъде пренебрежимо дребен. Брет Горви, да вземем за пример, индивидът, отговарял в „ Кристис” за най-скъпите творби на изкуството, разкрива, че имал лист с клиенти, подготвени да похарчат най-малко 50 милиона $ за картина. В него били вписани единствено 141 имена.
Без подозрение колекционерите на изкуство са доста повече. Консултантската компания „ Найт Франк” пресмята, че през 2019 година общо 198 342 семейства по света имат благоприятни условия за ликвидни вложения в размер на най-малко 30 млн. $. Факт е обаче, че през последните три години аукционите не могат да се похвалят с продажби на картини за галактически суми. Сега конкуренцията е в по-нисък ценови диапазон, като по-често се продават картини на цена сред един до 5 млн. $. Техни създатели са най-вече подценявани или недооценявани в предишното художници. Но от ARTnews оптимистично регистрират, че след 2015 година се следи растеж в броя на купувачите, които търсят висок клас творби на изкуството от по-широк кръг художници.
Но най-важната наклонност от миналите 10 години не бяха колосалните суми – знак на рискована смелост. Общото усещане е, че има по-голямо многообразие на скъпи творби на изкуството, в които си коства да се влага.
Това не е единствено констатация, а цяла сюжетна линия, проследена от авторитетното американско издание ARTnews.
След началото на международната финансова рецесия, пазарът на изкуство стартира да се възвръща по-бързо от предстоящото. През зимата на 2008 година се вършат прогнози, че бъдещото десетилетие ще наподобява на 90-е години на предишния век. Тогава, вследствие на срутва на японския арт пазар в края на 80-е, рецесията се придвижва и на международния. Но мрачните предсказания не се сбъдват.
Опровергани са от рекордните продажби в най-горния сегмент на пазара. Нещо, което Тобиас Майер, индивидът, разгласен от „ Гардиън” за най-влиятелния търговец на изкуство за 2014 година, назовава „ пазар на шедьоври “. Благодарение на тези продажби на артефакти през днешния ден съществува и витален „ междинен пазар” на творби на изкуството против седемцифрени суми.
Всичко потегля от 2009 година с рекордната продажба на сбирката на Пиер Берже и Ив Сен Лоран за 375 млн. евро (средствата от нея са предопределени за Фондацията за проучвания на СПИН, основана от стилния дизайнер и спътника му). През 2010 година следва продажбата на скулптурата „ Ходещият човек I “ на Алберто Джакомети за 104.3 млн. $. Тя е купена от милиардерката Лили Сафра, вдовица на банкера Едмонд Сафра.
Пак през 2010 година за рекордните 106.5 млн. Лен Блаватник купува „ Гол модел, зелени листа и бюст “ на Пабло Пикасо.
Но най-ясният знак, че пазарът на изкуство няма да бъде срутен поради тежките последствия от финансовата рецесия, са серията аукциони „ Карт Бланш” (за 117 млн. долара) в представителството на „ Филипс де Пюри “ в Ню Йорк. Започват през ноември 2010 година и са проведени от Филип Сегало – някогашен кадър на „ Кристис “, където отговарял за модерно изкуство. През 2011 година на аукцион на „ Сотбис” „ Абстрактна картина” на Герхард Рихтер е продадена за 4.5 млн. $ – или за 50% повече спрямо цената, на която е купена четири години по-рано. Същата вечер „ Сотбис” продава още седем произведения на Рихтер. На пазара на изкуство царува учудване – никой не е очаквал, че всичките осем произведения на немския художник ще се продадат толкоз скъпо – измежду тях има продадени и за 20 млн. $, и за 18 млн. $. Абстрактните картини на Рихтер, изключително по-големите му работи, ще продължат и в бъдеще да са съществена движеща мощ на арт пазара.
През 2013 година аукционните къщи стават все по-влиятелни и все по-често продават произведения за над 40 милиона $.
Специалният интерес към обществените търгове слага началото на аукциони, проведени от куратори. На тях предлаганите произведения са комбинирани в разнообразни тематични категории. Това разкрива повече детайлности за ползите на евентуалния покупател. От май 2014 година до май 2016 година „ Кристис” провежда специфични търгове, отдадени на „ пазара на шедьоври “. На най-успешния от тях, провел се през май 2015 година, общата цена, на която са продадени артефактите, е 705 милиона $. Две години по-късно, през ноември 2017 година, „ Кристис” шокира света с 450.3 млн. $ за „ Спасителят на света” на Леонардо да Винчи. Това на процедура е краят на „ пазара на шедьоври”, макар че и по-късно са продавани доста скъпи картини.
Заради „ пазара на шедьоври” стартира да се постанова концепцията, че изкуството е обособен капиталов клас активи (наравно с облигациите, недвижимите парцели, скъпите метали, валутата). Ето за какво стартират да се оферират и редица услуги, свързани с тези активи. Различни финансови институции създават тактики за изкуство, появяват се бутикови финансови компании, а консултанти – изкуствоведи – стартират да овладяват езика на финансите. Няколко топ финансови експерти мигрират в света на изкуството, най-много в интернационалната аукционна къща „ Сотбис”, която стартира да ползва самобитна тактика по какъв начин повече творби на изкуството да се трансфорат в инвестиция.
Но съгласно специалисти няколкото продажби за деветцифрени суми в интервала 2010 година - 2015 година не могат да трансфорат изкуството в обособен капиталов клас активи. Невероятните цени, на които са продадени превъзходни творби на художници като Джакомети, Модиляни, Пикасо, Матис, Мунк, Бейкън, Ротко, Рихтер и Уорхол - основават високо стойностен, само че доста стеснен пазар. Броят на колекционерите, задоволително богати и встрастени в изкуството, с цел да вложат 50 милиона $ и повече в картина, е и ще бъде пренебрежимо дребен. Брет Горви, да вземем за пример, индивидът, отговарял в „ Кристис” за най-скъпите творби на изкуството, разкрива, че имал лист с клиенти, подготвени да похарчат най-малко 50 милиона $ за картина. В него били вписани единствено 141 имена.
Без подозрение колекционерите на изкуство са доста повече. Консултантската компания „ Найт Франк” пресмята, че през 2019 година общо 198 342 семейства по света имат благоприятни условия за ликвидни вложения в размер на най-малко 30 млн. $. Факт е обаче, че през последните три години аукционите не могат да се похвалят с продажби на картини за галактически суми. Сега конкуренцията е в по-нисък ценови диапазон, като по-често се продават картини на цена сред един до 5 млн. $. Техни създатели са най-вече подценявани или недооценявани в предишното художници. Но от ARTnews оптимистично регистрират, че след 2015 година се следи растеж в броя на купувачите, които търсят висок клас творби на изкуството от по-широк кръг художници.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ