Да ви разкажeм какво се случва в медиите. Как Радев убива ПИК, Труд, Афера, Галерия...И как БТВ, Нова и БНТ станаха пресцентър на ПП
Да ви опиша какво се случва в медиите.
ПИК към този момент е обществено дамгосан с репликата на президента – самовластник „ Ако трябваше да подкараме някого, щяхме да почнем от ПИК “ . Ясно е, че става дума за прошка. Да си знаем, да потрепваме при всяко поскърцване на вратата. Да имат едно мислено и всички, които популяризират или партнират с нас.
Над избрани рекламодатели на медията ни се реализира напън да спрат финансирането си, да прекратят или да не възобновяват договорите си за идната година. Някои към този момент клекнаха – уви, българският бизнес не е самоинициативен и от дълго време е функционалност от политическата воля на мощните на деня. За да рекламираш в медии като ПИК през днешния ден, се желае мъжество. Дотам я докара демокрацията 32 години след „ експлоадирането си “.
свързани новини134515преди 12 часа74449на 06.12.2021
Легендарният „ Труд “, най-старият български вестник, е полуубит, озлочестен, обезкървен. Прокуден от вкъщи си с полиция, ежечасно „ хакван “ от анонимни виртуални пирати на хонорар в специфичните служби. А поръчителите се спотайват по върховете на страната.
В ход е тричане на издателя Петьо Блъсков, съпоставимо с лова на вещици по време на Инквизицията и макартизма. С всички хладни оръжия на клеветата. Негови сътрудници, множеството от които са му яли хляба, злорадстват, дори се черпят, нахъсват се взаимно: а по този начин, единствено по този начин, желаеме още, още, почвайте идващия, айде и малко кръв, мамицата им…
Все едно Блъсков не е създателят на модерните частни български вестници, все едно я е нямало славната Пресгрупа „ 168 часа “, все едно всички не сме минавали през неговата школа и не сме чиракували там с упование…
Погребвайки Блъсков и „ Труд “, хулителите зачертават и част от себе си, само че какво ли им пука – всичко в шибания ни поминък е за обмен, а най-дефицитна е паметта. Какво да приказваме за сантименти...
Под непрекъснат обстрел е и самотната „ Афера “ на жената-медия Веселина Томова. В годините доста сме воювали с нея, само че не мога да не призная, че е войник с правила и енергично сърце, оттатък всякаква изгода. Колкото и да е мощна обаче, знам от опит, че има неща, които едно сърце не може да понесе…
Научавам в този момент и за някакъв чудноват сюжет в „ Галерия “, издание, които ми е скъпо и което присъединявам към своите „ чеда “. Основателката, душата на вестника Кристина Патрашкова към този момент липсва от публицистичното каре. Първа страница на първия брой без нейно присъединяване е запълнена с бравурен етюд за новия началник на Народното събрание Никола Минчев. Такава ще е очевидно новата публицистична линия, напълно в нормата на „ верния курс “.
ПИК, „ Труд “, „ Афера “, „ Галерия “…е, то не остана. Всичко друго е овладяно, изкупено, подчинено, прелъстено. Мъждукат още сериозните пера на Кеворкян, Огнян Минчев, Ивелин Николов, Константин Мишев, Стефан Ташев, Антон Тодоров, Валерия Велева, Явор Дачков, Калина Андролова, Калина Паскалева, Соня Колтуклиева, Петър Волгин, Виктор Димчев, Стойчо Стойчев, Борислав Цеков, Христо Стоянов…съжалявам, в случай че пропущам някого. Мъждукат, само че докога и на каква цена? Мъждукат, пренебрежително оприличени на „ маргинали “, демонизирани, опаковани като „ лакеи на Боко “, лишени от всевъзможен достъп до така наречените „ национални малките екрани “.
А в „ националните малките екрани “ е ужасно, Содом и Гомор. БТВ действа като пресцентър на „ Продължаваме промяната “, неслучайно абревиатурата на партията Политическа партия се разчита като „ Продуктово позициониране “. Кирчо и цялата му рода се разхождат из студията като вкъщи си и раздуват приказки за наивници от абсолютния ефирен праймтайм.
В Нова не е нещо по-различно, само че изключително жалка и обезличена е Българска национална телевизия, където клетият Емил Кошлуков безусловно си „ наляга парцалите “ с илюзията, че мечката на реваншизма може и да го подмине.
Няма да го подмине, такива са особеностите на тоталитарната страна.
Едноличният режим на Радев/Петков/Прокопиев и американското посолство разполага и с медийната машина на „ Капитал “, „ Свободна Европа “, две „ бонус малките екрани “ – „ Евроком “ и „ ТВ плюс “, Българското национално радио (където ръководи политкомисарката Силвия Великова) , верига от уеб сайтове, вестник „ 24 часа “ ( който по традиция първи взе завоя и от официоз на кабинета „ Борисов “ се трансформира в многотиражка на Харвардите) плюс, несъмнено, фабриката за подправени вести „ Информиран.нет “ на някогашния народен представител Бабикян и съветника на министър Минеков – Светослав Трайков.
Глобално медийно страшилище с безграничен достъп до публични поръчки и държавен запас, директно финансирано от американски фондации и подсъдими олигарси с интерес за обезглавяване на прокуратурата!
Какво следва ли? След 1944 година идва 1947-а. На сергията е единствено „ Работническо дело “, отварят Белене, смачкват опозицията, обесват Никола Петков и Трайчо Костов, подгонват „ врага с партиен билет “, разцъфва фетиш към личността. Посегателството над медиите постоянно предхожда диктатурата, това е първият знак, че демокрацията е взломена.
ПИК към този момент е обществено дамгосан с репликата на президента – самовластник „ Ако трябваше да подкараме някого, щяхме да почнем от ПИК “ . Ясно е, че става дума за прошка. Да си знаем, да потрепваме при всяко поскърцване на вратата. Да имат едно мислено и всички, които популяризират или партнират с нас.
Над избрани рекламодатели на медията ни се реализира напън да спрат финансирането си, да прекратят или да не възобновяват договорите си за идната година. Някои към този момент клекнаха – уви, българският бизнес не е самоинициативен и от дълго време е функционалност от политическата воля на мощните на деня. За да рекламираш в медии като ПИК през днешния ден, се желае мъжество. Дотам я докара демокрацията 32 години след „ експлоадирането си “.
свързани новини134515преди 12 часа74449на 06.12.2021
Легендарният „ Труд “, най-старият български вестник, е полуубит, озлочестен, обезкървен. Прокуден от вкъщи си с полиция, ежечасно „ хакван “ от анонимни виртуални пирати на хонорар в специфичните служби. А поръчителите се спотайват по върховете на страната.
В ход е тричане на издателя Петьо Блъсков, съпоставимо с лова на вещици по време на Инквизицията и макартизма. С всички хладни оръжия на клеветата. Негови сътрудници, множеството от които са му яли хляба, злорадстват, дори се черпят, нахъсват се взаимно: а по този начин, единствено по този начин, желаеме още, още, почвайте идващия, айде и малко кръв, мамицата им…
Все едно Блъсков не е създателят на модерните частни български вестници, все едно я е нямало славната Пресгрупа „ 168 часа “, все едно всички не сме минавали през неговата школа и не сме чиракували там с упование…
Погребвайки Блъсков и „ Труд “, хулителите зачертават и част от себе си, само че какво ли им пука – всичко в шибания ни поминък е за обмен, а най-дефицитна е паметта. Какво да приказваме за сантименти...
Под непрекъснат обстрел е и самотната „ Афера “ на жената-медия Веселина Томова. В годините доста сме воювали с нея, само че не мога да не призная, че е войник с правила и енергично сърце, оттатък всякаква изгода. Колкото и да е мощна обаче, знам от опит, че има неща, които едно сърце не може да понесе…
Научавам в този момент и за някакъв чудноват сюжет в „ Галерия “, издание, които ми е скъпо и което присъединявам към своите „ чеда “. Основателката, душата на вестника Кристина Патрашкова към този момент липсва от публицистичното каре. Първа страница на първия брой без нейно присъединяване е запълнена с бравурен етюд за новия началник на Народното събрание Никола Минчев. Такава ще е очевидно новата публицистична линия, напълно в нормата на „ верния курс “.
ПИК, „ Труд “, „ Афера “, „ Галерия “…е, то не остана. Всичко друго е овладяно, изкупено, подчинено, прелъстено. Мъждукат още сериозните пера на Кеворкян, Огнян Минчев, Ивелин Николов, Константин Мишев, Стефан Ташев, Антон Тодоров, Валерия Велева, Явор Дачков, Калина Андролова, Калина Паскалева, Соня Колтуклиева, Петър Волгин, Виктор Димчев, Стойчо Стойчев, Борислав Цеков, Христо Стоянов…съжалявам, в случай че пропущам някого. Мъждукат, само че докога и на каква цена? Мъждукат, пренебрежително оприличени на „ маргинали “, демонизирани, опаковани като „ лакеи на Боко “, лишени от всевъзможен достъп до така наречените „ национални малките екрани “.
А в „ националните малките екрани “ е ужасно, Содом и Гомор. БТВ действа като пресцентър на „ Продължаваме промяната “, неслучайно абревиатурата на партията Политическа партия се разчита като „ Продуктово позициониране “. Кирчо и цялата му рода се разхождат из студията като вкъщи си и раздуват приказки за наивници от абсолютния ефирен праймтайм.
В Нова не е нещо по-различно, само че изключително жалка и обезличена е Българска национална телевизия, където клетият Емил Кошлуков безусловно си „ наляга парцалите “ с илюзията, че мечката на реваншизма може и да го подмине.
Няма да го подмине, такива са особеностите на тоталитарната страна.
Едноличният режим на Радев/Петков/Прокопиев и американското посолство разполага и с медийната машина на „ Капитал “, „ Свободна Европа “, две „ бонус малките екрани “ – „ Евроком “ и „ ТВ плюс “, Българското национално радио (където ръководи политкомисарката Силвия Великова) , верига от уеб сайтове, вестник „ 24 часа “ ( който по традиция първи взе завоя и от официоз на кабинета „ Борисов “ се трансформира в многотиражка на Харвардите) плюс, несъмнено, фабриката за подправени вести „ Информиран.нет “ на някогашния народен представител Бабикян и съветника на министър Минеков – Светослав Трайков.
Глобално медийно страшилище с безграничен достъп до публични поръчки и държавен запас, директно финансирано от американски фондации и подсъдими олигарси с интерес за обезглавяване на прокуратурата!
Какво следва ли? След 1944 година идва 1947-а. На сергията е единствено „ Работническо дело “, отварят Белене, смачкват опозицията, обесват Никола Петков и Трайчо Костов, подгонват „ врага с партиен билет “, разцъфва фетиш към личността. Посегателството над медиите постоянно предхожда диктатурата, това е първият знак, че демокрацията е взломена.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ