Винаги съм съжалявал, че не съм толкова мъдър, колкото в деня, в който съм се родил | Хенри Дейвид ТОРО
Да устоиш на лъжите и заблудите на времето, насочен към вечността…Рецепта, почерпена от „ Живот без принцип ”
Нека най-малко един ден поживеем с отмерения темп на Природата, без да ни изважда от релсите всяка орехова черупка или крилце на комар, паднали на пътя ни. Да станем рано и умерено да закусим, без да бързаме, или просто да сложим някой залък в уста: приятелите да идват и да си отиват, камбаните да си бият, децата, в случай че щат, да крещят, дано тоя ден си е единствено наш. Защо да се предаваме и да се оставяме на течението? Нека не позволяваме да ни прекатурва и залива тоя ужасяващ водовъртеж, наименуван обед, който ни застига по пладнешките плитчини. Избегнем ли го, нататък няма ужасно, тъй като иде нанадолните. Напрегнете всичките си сили, цялата си утринна мощност и отместили взор, завързани за мачтата като Одисей, задминете с кораба си заплахата. Ако моторът заръмжи, дано си ръмжи, додето прегракне от изпитание. Ако камбаните забият, дано си бият, за какво да се отзоваваме на звъна им? По-напред да бяхме се вслушали що за музика разнасят.
Нека без прибързаност, а с старание и непримиримост забием нозе в гъстата кална лапавица от отзиви, предубеждения, обичаи, заблуждения, усещания - в тая кал, покриваща земното кълбо, дано потънем надълбоко под Париж и Лондон, под Ню Йорк, Бостън и Конкорд, под черква и страна, под лирика, философия и вяра, додето усетим твърда камениста почва, която можем да назовем ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, и си кажем: „ Това е, няма подозрение! “ Най-сетне през пороища, огън и студ ще сте достигнали оная point d’appui, където може да издигнете стена или да основете страна, както и трайно да поставите фенер, а може и измервателен апарат - не нилометър*, а реалометър, - та бъдните генерации да знаят какво равнище са достигнали пороищата от неистини и заблуди на времето. Насочите ли погледа си право към съответния факт, ще видите по какъв начин слънцето заиграва по двете му страни като по острието на меч, ще го почувствате по какъв начин меко се врязва в сърцето и костния ви мозък и така щастливо ще завършите земния си път. И в живота, и в гибелта копнеем за правота. Ако умираме, дано чуем хъхренето в гърлото си и почувстваме изстиването на крайниците си; в случай че живеем, дано се заловим за работата си.
Времето - това е реката, в която хвърлям въдицата си. Навеждам се и пия, само че отпивайки, виждам пясъчното й дъно и разбирам какъв брой е плитка. Тая плитка речица си тече, само че вечността остава. Ще ми се да пия от дълбините, да хвърлям въдицата си в небето, чието дъно е застлано със ситните камъчета на звездите. Изобщо не зная да броя. Не зная даже първата писмен знак от писмеността. Винаги съм съжалявал, че не съм толкоз умен, колкото в деня, в който съм се родил. Разумът е брадва, която съсича съкровената същина на нещата. Не искам ръцете ми да са заети повече от нужното. Главата ми служи и за ръце, и за нозе. Чувствам, че най-хубавото от мен е концентрирано в нея. Инстинктът ми подсказва, че главата ми е орган за ровене, сходно на зурлата и предните лапи у някои животни, и с нейна помощ ще съумея да си изровя тунел през тия хълмове. Убеден съм, че златната жилка е някъде наоколо, тъй като лесковата пръчка* помръдва и се разнасят нежни ухания: стартирам да копая тук.
* Според поверието цепнатата лескова пръчка пособия да се открие вода - наклонена надолу, тя помръдвала там, където трябвало да се копае
* Според Диодор Сицилийски „ нилометър “ наричали градуиран дирек за мерене дълбочината на р. Нил. Правейки каламбур с латинското значение на „ nil “ - „ нищо “, Торо изковава думата „ реалометър “, т.е. инструмент за премерване на съществуващото
Избрано от „ Живот без принцип ”, Хенри Дейвид Торо, изд. Сиела
Изображение: en.wikipedia.org
