Молят и Света Марина за място в езикова гимназия СНИМКИ
Да успее да се пребори за място в езикова гимназия, да приключи образованието си, без да бърза с венчило и деца – има време за всичко. Но каквото и да прави, да се държи за положителното и вярата.
С тази молитва за щерка си семейство от София пропътува дистанцията от столицата до Пловдив в горещия съботен ден, с цел да се включи в празничната работа в митрополитската черква „ Св. Марина “ точно на храмовия й празник и имен ден на дъщеря си. Знаем, че тук има черква, която носи това име, описа майката Галина Чакърова. Когато щерка й се появила на бял свят, тя избрала да я назова тъкмо Марина. Разказала й е житието на светицата, чието име носи. Днес Марина е на 12 години и наесен ще бъде шестокласничка. Навръх имения си ден тя свари да получи персонално благословията на пловдивския митрополит Николай на излизане от светата литургия.
Марина споделя за себе си, че е по-скоро набожен човек, въпреки това да е мъчно в света на днешните 12-годишни. Силна е по британски и обича да рисува. Преди днешното си съвсем поклонническо фамилно странствуване до Пловдив, ваканцията почнала при баба в Своге, а в този момент я чака и морето.
Велиана, която е единствено на 6 месеца, пък бе най-малката мирянка, която на празника на Св. Марина получи причестяване в митрополитския храм, декориран с бели орхидеи във формата на благ крила. Не й е за първи път – майка й Анна, която е стоматолог, само че сега се е посветила на грижите за щерка си и баткото на 2,5 година, я води съвсем всяка неделя. А таткото е част от свещеническия клир под тепетата и с утвърждение наблюдаваше по какъв начин всички се радват на пременената в розово девойка, до момента в който тя кокори очи към светиите и току протяга ръка да закачи някого от миряните.
Днес честваме Св. великомъченица Марина, която по никакъв начин не се поколеба и самоуверено изповяда Христа, обърна се към вярващите митрополит Николай. Разказа им, че била определена за този героизъм още от утробата на майка си, макар че татко й – езически сановник, я възпитал в идолопоклонничество. Но Господ избрал да познае истината и я призовал при себе си.
В ония времена римското държавно управление преследвало християните, мнозина се криели в пустините, а други оставяли градовете и проповядвали, предрешени като просяци. От един подобен самоуверен християнин 12-годишна Марина чула за Господа Иисуса Христа, сърцето й се изпълнило с обич и поискала Свето кръщение, само че поради гонението нито в града, нито в околноститеу имало духовник, който да го извърши. Девойката се оставила на волята на Господ.
Пръв неин гонител станал татко й, като разбрал за вярата й. Намразил я и почнал да се отнася към нея грубо.
Вече започвала 16 година, когато един път в покрайнините на града тя срещнала шефа на източните страни, който пристигнал да предава на съд християните. Необикновената й хубост по този начин го поразила, че му пристигнала мисъл да я вземе за жена. Разпитал я и тя непретенциозно дала отговор, само че не скрила и че има вяра в Бога на християните и желае да се посвети на служение Нему. Управителят заповядал на бойците да я заловен и да я водят след него в града, без да й сторят зло.
На другия ден била доведена на съд. Управителят ласкаво й споделил: „ Виждат боговете, че искам твоята младост и желая да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете, ще ти дам богати блага и по този начин ще устроя ориста ти, че ще ти завиждат твоите връстници “. „ Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя основател “, отвърнала тя. Не се подчинила нито на увещания, нито на закани.
Управителят заповядал да я бият. Приковали я на дърво и терзаели тялото й с стоманени остриета. Едва жива, я затворили в тюрма. Там видала над себе си блестящ кръст, чули се думите “ „ Радвай се, Марино, тъй като ти победи злобата на врага. Защото скоро като мъдрите девици ще влезеш в чертога на своя младоженец “. Сърцето й се изпълнило с наслада. В същото време почувствала, че раните й заздравяват и се връщат силите й. Продължавала да моли за Св. Кръщение, та измита с него да влезе в небесния чертог.
Когато на идващия ден я извели на съд, всички били изумени, че не страда, а е радостна. Някои от езичниците познали в това силата Божия, други приписали това на магьосничество. Управителят отново я убеждавал да остави своята религия. Като не склонила, почнали ужасни изтезания – тялото й било разранявано, а раните изгаряни с огън. Марина отново се молела да мине и през водата на Светото кръщение, както е предходна през огъня в Негово име. Затова решили да я удавят в каца с вода. Щом се потопила, веригите й се раздрали и я огряла светлина. Седяла във водата и пеела хвалебствени песни. Преди гибелта си призовала народа да познае същинския Бог.
„ Имайки пред себе си житията на светиите, виждаме по какъв начин те са се подвизавали за Господа Иисуса Христа – сподели на миряните митрополит Николай. - Нека постоянно да помним великия героизъм на мъченичеството. Да помним, че даже и единствено претърпяването на доста скърби поради Христа е страдалчество. И Господ ще ни удостои с на-големия героизъм, който ще ни вкара в небесния Ерусалим “.
Още нощес за днешния празник в Пловдив дошъл Ловчанският митрополит Гавраил, който възглави вечерната работа точно на рождения си ден.
В днешната пък се включиха още Старозагорският митрополит Киприян, Врачанският - Григорий, Мелнишкият – Герасим, Смолянският – Висарион, игуменът на Бачковския манастир свещеник Сионий. Представителите у нас на румънската и на съветската православна черква също дойдоха – с цел да вземат участие в отбелязването на 20 година от ръкополагането за свещеник на митрополит Николай и към този момент четвърт век служение. Свое приветствие изпрати и патриарх Неофит.
Как бе почетен владиката – очаквайте детайлности
С тази молитва за щерка си семейство от София пропътува дистанцията от столицата до Пловдив в горещия съботен ден, с цел да се включи в празничната работа в митрополитската черква „ Св. Марина “ точно на храмовия й празник и имен ден на дъщеря си. Знаем, че тук има черква, която носи това име, описа майката Галина Чакърова. Когато щерка й се появила на бял свят, тя избрала да я назова тъкмо Марина. Разказала й е житието на светицата, чието име носи. Днес Марина е на 12 години и наесен ще бъде шестокласничка. Навръх имения си ден тя свари да получи персонално благословията на пловдивския митрополит Николай на излизане от светата литургия.
Марина споделя за себе си, че е по-скоро набожен човек, въпреки това да е мъчно в света на днешните 12-годишни. Силна е по британски и обича да рисува. Преди днешното си съвсем поклонническо фамилно странствуване до Пловдив, ваканцията почнала при баба в Своге, а в този момент я чака и морето.
Велиана, която е единствено на 6 месеца, пък бе най-малката мирянка, която на празника на Св. Марина получи причестяване в митрополитския храм, декориран с бели орхидеи във формата на благ крила. Не й е за първи път – майка й Анна, която е стоматолог, само че сега се е посветила на грижите за щерка си и баткото на 2,5 година, я води съвсем всяка неделя. А таткото е част от свещеническия клир под тепетата и с утвърждение наблюдаваше по какъв начин всички се радват на пременената в розово девойка, до момента в който тя кокори очи към светиите и току протяга ръка да закачи някого от миряните.
Днес честваме Св. великомъченица Марина, която по никакъв начин не се поколеба и самоуверено изповяда Христа, обърна се към вярващите митрополит Николай. Разказа им, че била определена за този героизъм още от утробата на майка си, макар че татко й – езически сановник, я възпитал в идолопоклонничество. Но Господ избрал да познае истината и я призовал при себе си.
В ония времена римското държавно управление преследвало християните, мнозина се криели в пустините, а други оставяли градовете и проповядвали, предрешени като просяци. От един подобен самоуверен християнин 12-годишна Марина чула за Господа Иисуса Христа, сърцето й се изпълнило с обич и поискала Свето кръщение, само че поради гонението нито в града, нито в околноститеу имало духовник, който да го извърши. Девойката се оставила на волята на Господ.
Пръв неин гонител станал татко й, като разбрал за вярата й. Намразил я и почнал да се отнася към нея грубо.
Вече започвала 16 година, когато един път в покрайнините на града тя срещнала шефа на източните страни, който пристигнал да предава на съд християните. Необикновената й хубост по този начин го поразила, че му пристигнала мисъл да я вземе за жена. Разпитал я и тя непретенциозно дала отговор, само че не скрила и че има вяра в Бога на християните и желае да се посвети на служение Нему. Управителят заповядал на бойците да я заловен и да я водят след него в града, без да й сторят зло.
На другия ден била доведена на съд. Управителят ласкаво й споделил: „ Виждат боговете, че искам твоята младост и желая да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете, ще ти дам богати блага и по този начин ще устроя ориста ти, че ще ти завиждат твоите връстници “. „ Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя основател “, отвърнала тя. Не се подчинила нито на увещания, нито на закани.
Управителят заповядал да я бият. Приковали я на дърво и терзаели тялото й с стоманени остриета. Едва жива, я затворили в тюрма. Там видала над себе си блестящ кръст, чули се думите “ „ Радвай се, Марино, тъй като ти победи злобата на врага. Защото скоро като мъдрите девици ще влезеш в чертога на своя младоженец “. Сърцето й се изпълнило с наслада. В същото време почувствала, че раните й заздравяват и се връщат силите й. Продължавала да моли за Св. Кръщение, та измита с него да влезе в небесния чертог.
Когато на идващия ден я извели на съд, всички били изумени, че не страда, а е радостна. Някои от езичниците познали в това силата Божия, други приписали това на магьосничество. Управителят отново я убеждавал да остави своята религия. Като не склонила, почнали ужасни изтезания – тялото й било разранявано, а раните изгаряни с огън. Марина отново се молела да мине и през водата на Светото кръщение, както е предходна през огъня в Негово име. Затова решили да я удавят в каца с вода. Щом се потопила, веригите й се раздрали и я огряла светлина. Седяла във водата и пеела хвалебствени песни. Преди гибелта си призовала народа да познае същинския Бог.
„ Имайки пред себе си житията на светиите, виждаме по какъв начин те са се подвизавали за Господа Иисуса Христа – сподели на миряните митрополит Николай. - Нека постоянно да помним великия героизъм на мъченичеството. Да помним, че даже и единствено претърпяването на доста скърби поради Христа е страдалчество. И Господ ще ни удостои с на-големия героизъм, който ще ни вкара в небесния Ерусалим “.
Още нощес за днешния празник в Пловдив дошъл Ловчанският митрополит Гавраил, който възглави вечерната работа точно на рождения си ден.
В днешната пък се включиха още Старозагорският митрополит Киприян, Врачанският - Григорий, Мелнишкият – Герасим, Смолянският – Висарион, игуменът на Бачковския манастир свещеник Сионий. Представителите у нас на румънската и на съветската православна черква също дойдоха – с цел да вземат участие в отбелязването на 20 година от ръкополагането за свещеник на митрополит Николай и към този момент четвърт век служение. Свое приветствие изпрати и патриарх Неофит.
Как бе почетен владиката – очаквайте детайлности
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ