Мисия невъзможна ли е да стартираш бизнес с банков кредит?
Да стартираш личен бизнес с банков заем? Задачата наподобява сложна, даже невъзможна, изключително в случай че става дума за софтуерен стартъп.
" Като цяло обичайните финансови институции не слагат стартъпите като някакъв приоритет. По отношение на класическите стартъпи, които са високотехнологични, няма някакви специфични артикули ", разяснява пред " Банкеръ " Натаниел Стефанов, който е член на борда на Българската стартъп асоциация (BESCO).
Той даде образец с комерсиална банка, която преди време е показала собствен артикул като преференциален за софтуерни започващи предприятия, само че се е оказало, че става дума за обичаен бизнес заем.
Елементарното търсене в Google ни препраща по-скоро към реклами на компании, профилирани в кредитирането, в сравнение с да насочва към надеждна информация за приемане на сходно финансиране. При още по-подробен обзор на уеб страниците на банките, опериращи в България, се оказва, че немного кредитни институции оферират артикули за начинаещи бизнесмени. Но въпреки всичко има няколко.
Какво оферират банките
Първата оферта , на която се натъкваме, е за " многоцелеви заем за започващ бизнес, с дълъг период на издължаване, за закупуване на съоръжение и артикули ". Като негови преимущества банката, която го предлага, акцентира бърза процедура на утвърждение и период на издължаване до 10 години, без значение от задачата на заема. На страница няма посочена информация за лихвения процент, дори ориентировъчен, само че от характеристиките на продукта се подразбира, че обезпечението по заема следва да е неподвижен парцел. Конкретно, банката показва, че: " оптималният размер на заема е до 50% от пазарната стойност на неподвижен парцел. При финансиране на жилищен парцел или офис в монолитна постройка - най-много 50 000 лв. или съответната равноценност в евро ".
Втората банкова оферта за започващ бизнес е малко по-подробна. В нея е посочена възможност за приемане на негарантиран заем в размер до 50 000 лв.. Логично, в случай че въпреки всичко заемът бъде гарантиран изискванията стават доста по-изгодни. Например срокът на погасяване е до 25 години с ипотечно поръчителство, до 10 години при заеми с друго поръчителство и до 7 години при необезпечени заеми или съдлъжничество от притежателите и шефовете. Предлага се гратисен интервал до 6 месеца или до 9 месеца при сезонен бизнес.
Лихвените условия също варират в необятен диапазон - от 3.12% годишна лихва при заеми с ипотечно поръчителство до 6.95% годишна лихва при заеми без условие за поръчителство. Любопитното е, че банката дава обещание и възможност за спомагателна лихвена преференция за клиенти, които употребяват и други артикули, само че при негарантиран заем желае и 20% самоучастие.
Колкото до погасяването, то може да бъде на равни месечни вноски, на равни вноски по главницата или с конкретизиран погасителен проект, когато кредитополучателят развива бизнес със сезонен темперамент.
Третата оферта, която преглеждаме е сходна на втората. И при нея се предлага възможност за прилагане до 50 000 лв. заем за компании с по-малко от 1 година активност, за настоящи бизнес потребности без поръчителство. Срокът на този заем е до 60 месеца, в случай че се употребява за покупка на инсталация, машини и съоръжение, или до 96 месеца, в случай че е за текущи потребности. Гратисният интервал за главницата е до 6 месеца при покупка на парцел, машини или за финансиране на настоящи бизнес потребности.
" Хубаво е, че към този момент се оферират заеми без обезпечения и в случай че става дума за някоя дребна концепция, 50 000 лева е една добра сума. Може би пазарът е по-добър, в сравнение с преди 3-4 години. Но за мен част от повода е, че сега има ужасно доста пари на пазара, които банките се чудят какво да ги вършат. Реално достъпът и изискванията могат да бъдат доста по-улеснени, като един от методите е самите банки да схващат по-добре през какво минава едно започващо дружество. Засега банките не влизат в самия развой. Ако задачата е това нещо да стане приоритет банките ще могат да влагат парите си при доста по-голяма възвръщаемост, а фирмите ще могат по-лесно да си намират финансиране ", уточни още Натаниел Стефанов.
Има ли реални алтернативи
В случай че начинаещите бизнесмени считат, че рискът да обезпечиш заема си парцел или да влезеш като съдлъжик е прекомерно огромен, пред тях на практика не остават доста благоприятни условия. Едната е да разполагат със лични средства, с цел да финансират старта на бизнеса си. Другата е потърсят потребителски заем, който да комбинират със лични спестявания. Това обаче е по-неизгоден вид, тъй като лихвите в този сегмент са по-високи.
Актуалната лихвена статистика на Българска народна банка демонстрира, че в края на септември междинният лихвен процент при потребителските заеми е на ниво от 8.40%, до момента в който междинната лихва по бизнес заемите до 1 млн. евро, контрактувани в левове, е едвам 3.12 %.
Последната алтернатива пред прохождащите бизнесмени ,
е набиране на стартов капитал благодарение на вложители. В този случай целта е да успееш да продадеш добре концепцията за бизнеса си на точните хора и да ги убедиш да влагат техните средства в нея. Набирането на капитал може да бъде извършено чрез частни инвеститори или чрез обществено предложение. Първичното обществено предложение допуска приемането на обществен статут от целевата компания и регистрирането на акциите й за търговия на контролиран пазар, за което също са нужни средства. Предвид дребния оборот на БФБ обаче е противоречиво дали тази тактичност ще донесе триумф.
Неприятното умозаключение е, че страната ни желае да има високо новаторски започващи компании, само че банките нямат артикули за финанасиране на присъединяване в тях с дялов капитал. Практически няма и огромна връзка с рисковите фондове. Всъщност множеството банкови артикули са ориентирани към даване на оборотен капитал или мостови заеми.
Напоследък известност набират
платформите за краудфъндинг.
Те дават на бизнесмена платформа, в която споделя какъв е бизнес плана му и какви ще са продуктите му, за които търси съфинансиране. В тях вземат участие и голям брой вложители, които могат да декларират подготвеност да влагат в бизнеса му под формата на дарения. По-популярната алтернатива е инвестиция против акции. Тя позволява на участниците да станат частни притежатели в компанията, която търси финансиране. Като притежатели на акции, вложителите получават финансова възвръщаемост на вложенията си и в последна сметка получават част от облагата под формата на дял. За страдание обаче този способ за набиране на стартов капитал е относително нов за България и възможностите като че ли са лимитирани, въпреки да има и сполучливи образци.
" Има български компании, които могат да вършат краудфъндинг, само че в чужбина. Има дребен сегмент български консуматори, които са склонни да поддържат планове на този принцип. Ако представлявате компания, която предлага артикул за международния пазар, а не за българския, краудфъндингът е страховит метод да получиш финансиране. Ако искаш да реализираш план единствено за българския пазар, по-скоро няма да се случи. Нашият пазар е дребен и като брой консуматори, и като кредитоспособност, и като просвета ", заключи Натаниел Стефанов.
" Като цяло обичайните финансови институции не слагат стартъпите като някакъв приоритет. По отношение на класическите стартъпи, които са високотехнологични, няма някакви специфични артикули ", разяснява пред " Банкеръ " Натаниел Стефанов, който е член на борда на Българската стартъп асоциация (BESCO).
Той даде образец с комерсиална банка, която преди време е показала собствен артикул като преференциален за софтуерни започващи предприятия, само че се е оказало, че става дума за обичаен бизнес заем.
Елементарното търсене в Google ни препраща по-скоро към реклами на компании, профилирани в кредитирането, в сравнение с да насочва към надеждна информация за приемане на сходно финансиране. При още по-подробен обзор на уеб страниците на банките, опериращи в България, се оказва, че немного кредитни институции оферират артикули за начинаещи бизнесмени. Но въпреки всичко има няколко.
Какво оферират банките
Първата оферта , на която се натъкваме, е за " многоцелеви заем за започващ бизнес, с дълъг период на издължаване, за закупуване на съоръжение и артикули ". Като негови преимущества банката, която го предлага, акцентира бърза процедура на утвърждение и период на издължаване до 10 години, без значение от задачата на заема. На страница няма посочена информация за лихвения процент, дори ориентировъчен, само че от характеристиките на продукта се подразбира, че обезпечението по заема следва да е неподвижен парцел. Конкретно, банката показва, че: " оптималният размер на заема е до 50% от пазарната стойност на неподвижен парцел. При финансиране на жилищен парцел или офис в монолитна постройка - най-много 50 000 лв. или съответната равноценност в евро ".
Втората банкова оферта за започващ бизнес е малко по-подробна. В нея е посочена възможност за приемане на негарантиран заем в размер до 50 000 лв.. Логично, в случай че въпреки всичко заемът бъде гарантиран изискванията стават доста по-изгодни. Например срокът на погасяване е до 25 години с ипотечно поръчителство, до 10 години при заеми с друго поръчителство и до 7 години при необезпечени заеми или съдлъжничество от притежателите и шефовете. Предлага се гратисен интервал до 6 месеца или до 9 месеца при сезонен бизнес.
Лихвените условия също варират в необятен диапазон - от 3.12% годишна лихва при заеми с ипотечно поръчителство до 6.95% годишна лихва при заеми без условие за поръчителство. Любопитното е, че банката дава обещание и възможност за спомагателна лихвена преференция за клиенти, които употребяват и други артикули, само че при негарантиран заем желае и 20% самоучастие.
Колкото до погасяването, то може да бъде на равни месечни вноски, на равни вноски по главницата или с конкретизиран погасителен проект, когато кредитополучателят развива бизнес със сезонен темперамент.
Третата оферта, която преглеждаме е сходна на втората. И при нея се предлага възможност за прилагане до 50 000 лв. заем за компании с по-малко от 1 година активност, за настоящи бизнес потребности без поръчителство. Срокът на този заем е до 60 месеца, в случай че се употребява за покупка на инсталация, машини и съоръжение, или до 96 месеца, в случай че е за текущи потребности. Гратисният интервал за главницата е до 6 месеца при покупка на парцел, машини или за финансиране на настоящи бизнес потребности.
" Хубаво е, че към този момент се оферират заеми без обезпечения и в случай че става дума за някоя дребна концепция, 50 000 лева е една добра сума. Може би пазарът е по-добър, в сравнение с преди 3-4 години. Но за мен част от повода е, че сега има ужасно доста пари на пазара, които банките се чудят какво да ги вършат. Реално достъпът и изискванията могат да бъдат доста по-улеснени, като един от методите е самите банки да схващат по-добре през какво минава едно започващо дружество. Засега банките не влизат в самия развой. Ако задачата е това нещо да стане приоритет банките ще могат да влагат парите си при доста по-голяма възвръщаемост, а фирмите ще могат по-лесно да си намират финансиране ", уточни още Натаниел Стефанов.
Има ли реални алтернативи
В случай че начинаещите бизнесмени считат, че рискът да обезпечиш заема си парцел или да влезеш като съдлъжик е прекомерно огромен, пред тях на практика не остават доста благоприятни условия. Едната е да разполагат със лични средства, с цел да финансират старта на бизнеса си. Другата е потърсят потребителски заем, който да комбинират със лични спестявания. Това обаче е по-неизгоден вид, тъй като лихвите в този сегмент са по-високи.
Актуалната лихвена статистика на Българска народна банка демонстрира, че в края на септември междинният лихвен процент при потребителските заеми е на ниво от 8.40%, до момента в който междинната лихва по бизнес заемите до 1 млн. евро, контрактувани в левове, е едвам 3.12 %.
Последната алтернатива пред прохождащите бизнесмени ,
е набиране на стартов капитал благодарение на вложители. В този случай целта е да успееш да продадеш добре концепцията за бизнеса си на точните хора и да ги убедиш да влагат техните средства в нея. Набирането на капитал може да бъде извършено чрез частни инвеститори или чрез обществено предложение. Първичното обществено предложение допуска приемането на обществен статут от целевата компания и регистрирането на акциите й за търговия на контролиран пазар, за което също са нужни средства. Предвид дребния оборот на БФБ обаче е противоречиво дали тази тактичност ще донесе триумф.
Неприятното умозаключение е, че страната ни желае да има високо новаторски започващи компании, само че банките нямат артикули за финанасиране на присъединяване в тях с дялов капитал. Практически няма и огромна връзка с рисковите фондове. Всъщност множеството банкови артикули са ориентирани към даване на оборотен капитал или мостови заеми.
Напоследък известност набират
платформите за краудфъндинг.
Те дават на бизнесмена платформа, в която споделя какъв е бизнес плана му и какви ще са продуктите му, за които търси съфинансиране. В тях вземат участие и голям брой вложители, които могат да декларират подготвеност да влагат в бизнеса му под формата на дарения. По-популярната алтернатива е инвестиция против акции. Тя позволява на участниците да станат частни притежатели в компанията, която търси финансиране. Като притежатели на акции, вложителите получават финансова възвръщаемост на вложенията си и в последна сметка получават част от облагата под формата на дял. За страдание обаче този способ за набиране на стартов капитал е относително нов за България и възможностите като че ли са лимитирани, въпреки да има и сполучливи образци.
" Има български компании, които могат да вършат краудфъндинг, само че в чужбина. Има дребен сегмент български консуматори, които са склонни да поддържат планове на този принцип. Ако представлявате компания, която предлага артикул за международния пазар, а не за българския, краудфъндингът е страховит метод да получиш финансиране. Ако искаш да реализираш план единствено за българския пазар, по-скоро няма да се случи. Нашият пазар е дребен и като брой консуматори, и като кредитоспособност, и като просвета ", заключи Натаниел Стефанов.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ