Да си родител никак не е лесно и дълго можем

Да си родител по никакъв начин не е елементарно и дълго можем да спорим кой е най-правилният метод за развъждане на дете и дали изобщо има „ най-правилен “. И въпреки всичко има разлика сред почтени наставнически неточности и несвоевременно и рисково родителско държание, което ще остави трайни вреди у душeвността на детето.

1. „ Страхувай се от мен, само че ме бит “.

Някои родители разчитат на прочувствените офанзиви, с цел да държат децата си под надзор и даже ги одобряват за нещо обикновено - един тип обич и внимание. Те може да не малтретират физически децата си, само че с думите и държанието си грубо ги наранява. Скоро детето стартира да живее в непрекъснат боязън от това мама или баща да не е в неприятно въодушевление и се усеща персонално отговорно, когато някой от родителите му не е радостен. Такива родители, които изливат отрицателните си страсти в децата си, разсънват боязън, само че държат да бъдат обичани от децата си. Те се сърдят, в случай че благите им жестове са одобрявани с съмнение или в случай че детето върви на пръсти към тях, само че сами са си го създали. Можете да ги чуете да споделят „ Всичко съм направил/а за теб, а ти си толкоз непризнателен “.

 

2. „ Трябва да се справяш с проблемите на възрастните, само че нямаш персонални права “.

В такива фамилии родителите се наскърбяват един различен и разделят отговорностите с децата си, които биват въвлечени в разногласията. Тийнейджърите в такива фамилии са принудени да слушат недоволствата на родителите си, да ги успокояват, да оферират препоръки и да им оказват помощ. Но действително мнението им няма никакво значение и те самите нямат право на персонален избор. Децата в такива фамилии са принудени да пораснат доста бързо, а като възрастни мъчно се обвързват, тъй като са имали толкоз неприятен образец от родителите си.

 

3. „ От теб се чака да си най-хубавият, само че помни, че ти не си специфичен “.

Самовлюбените родители чакат децата им да са най-хубавите във всичко, само че възприемат достиженията им като даденост. Всички „ провали “ се одобряват доста мъчно от родителите, а децата се усещат отговорни, че са ги разочаровали. Децата от такива фамилии се трансформират в неуверени възрастни, които считат, че постоянно ще разочароват хората в живота си.

 

4. „ Бъди прям с мен, само че не приемай във вътрешността шегите ми “.

Този вид родители принуждават децата си да бъдат откровени с тях и даже се сърдят, когато децата им не споделят с тях. Когато детето обаче показа, получената информация се употребява против него по 2 метода:

Роднините, съседите и всевъзможни други хора са наясно с всички проблеми на детето, тъй като родителите му са огромни клюкари и не виждат нищо неприятно в това. След като изслуша историята на детето си, родителят стартира да му се кара, да го порицава или да му се присмива, вместо да покаже схващане.

 

5. „ Ти си зле и няма смисъл да се стараеш да си по-добър “.

Колкото по-ниско е самочувствието на детето, толкоз по-лесно е да бъде следено. Лошите родители постоянно разясняват минусите на децата си, изключително външният им тип, тъй като той постоянно е една деликатна тематика. Ако детето няма някакви явни дефекти, неприятните родители ще си ги измислят. Такива родители непрекъснато подкопават самочувствието на децата си, само че в това време не желаят детето им да стане по-добро или да опита нещо ново, тъй като едно сполучливо дете ще има самочувствие и ще може да им се опълчи.

 

6. „ Децата на моята колежка са толкоз по-добри “.

Всички родители желаят децата им да съумеят, само че има родители, които непрекъснато съпоставят децата си с останалите и желаят децата им да съумеят единствено с цел да могат да се похвалят с тях. Тези неприятни родители се радват на триумфа на децата си единствено заради две аргументи: 1. Първата е тъкмо че могат да се хвалят с сполучливите си деца пред познатите си, които ще им завиждат. 2. Заради персонални облаги: Успешните деца ще оказват помощ финансово на родителите си и по този начин вторите ще живеят по-добре.

7. „ Прави каквото ти споделям, само че в случай че се провалиш – ти си си отговорен “.

В такива случаи родителите третират децата си като обекти и вършат проекти вместо тях. Те обичат да се месят в живота на децата си, обаче отхвърлят да поемат виновността, в случай че нещо се обърка.

8. „ Махай се, само че не ме оставяй “.

В естествените фамилии родителите оказват помощ на децата да се изнесат, да си намерят лично жилище и да заживеят независимо. Лошите родители непрекъснато се оплакват, че детето им живее с тях, мрънкат за парите, за храната, за домакинската работа и така нататък, само че не желаят детето им да напусне фамилния дом. И не си мислите, че нещата се оправят, в случай че детето заплаща част от сметките и оказва помощ в домакинската работа. Не. Такива родители постоянно ще намерят мотив да недоволстват, само че в това време не желаят да пуснат децата си на независимост. Какво желаят тогава? Искат едно чинно дете без лично мнение, което постоянно ще стои до тях и ще извършва нарежданията им.

 

9. „ Приемете помощта ни, само че спрете да ни експлоатирате “

Такива родители оферират нещо на детето си, от което то няма особена потребност, само че го принуждават да го вземе. Детето си мисли: „ Може би просто им липсвам и желаят да се почувстват нужни, ще взема нещото, с цел да ги развеселявам “. Така детето приема помощта, благодари на родителите си и може би даже предлага да върне жеста. Само че краят е много горчив, тъй като родителите постоянно ще намерят метод да припомнят на детето си за тази „ услуга “, която са му създали. Или пък даже ще мрънкат какъв брой е неблагодарно. Накрая децата се трансформират в същински пандизчии на родителите си:

Ако откажат помощта, родителите ще им се обидят. Ако одобряват помощта, ще са задължени на родителите си и това ще им излезе през носа.

 

 

10. „ Трябва да знам всичко. Държа те под око “.

Личен живот? Лично пространство? Какви са тези неща изобщо!? Такива понятия не съществуват в речника на неприятните родители. Ако детето се опита да ограничи достъпа на родителите си, те стартират да се сърдят и да го упрекват, че им няма доверие. Дори възрастните деца, които към този момент не живеят при родителите си, не могат да бъдат спокойни, тъй като родителите упорстват да имат авариен ключ за незабавни случаи. Затова детето го чакат доста изненадващи инспекции, при които ще би трябвало да дава отговор на въпроси като „ Защо не си си измил чиниите? “ или „ Защо си купила такава нелепост? “. Такива родители не почитат решенията на децата си и си мислят, че имат непрекъснато правото да ги държат под око.

 

 Как да се справите с сходни родители? Не е елементарно да променим взаимоотношенията с родителите си или да ги превъзпитаме. Все отново експертите дават няколко съвета.

Първо би трябвало да осъзнаем следните обстоятелства:

Не можем да променим предишното Токсичните връзки са като хронична болест – съвсем невероятно е да ги променим, по тази причина би трябвало да предотвратим бъдещите затруднения.

Ето няколко рекомендации, които се основават на разбирането, че всеки човек е обособена персона и има свои потребности и права. Децата имат право да:

Живеят в собствен личен дом и да следват свои персонални правила; Да не взимат присъединяване в разрешаването на непознати конфликти; Да лимитират достъпа до персоналното си пространство; Да натрупат личен опит и да пренебрегват подмятанията на родителите си от вида на „ Аз знам по-добре “; Да решат по какъв начин да разпределят ресурсите си: пари, време и усилия; Да изберат персоналните си ползи и да не следват пътя, който родителите им са избрали.

Инфо: www.Dama.bg