Да се поставя на сцена, винаги е голямо предизвикателство. Това

Да се слага на сцена, постоянно е огромно предизвикателство. Това е годно с по-голяма мощ, когато в основата са залегнали не пиесите, а разказите му, както е в този случай. Сценичната акомодация и режисурата са на проф. Маргарита Младенова и това е гаранция за чудесно познаване на материала и най-високо качество. Наистина текстовете са поднесени плътно, с вътрешна логичност и темп, тъй че пиесата се гледа леко и с интерес. Честно казано, това не е задоволително за упованията, заложени от имената на създателя и постановчика. " Човекът, който искаше " е заглавие, въодушевено от един несбъднат сюжет за повест, който Сорин предлага на Костя в пиесата " Чайка ". Става въпрос за разликите сред хора, които на пръв взор желаят едно и също. Любов – какво друго. Пиесата събира в едно " Верочка ", " Дамата с кученцето ", " Учителка " и " Предложение "  – три къси описа и една трагична миниатюра. Спойката сред тях са монолози в двата края на сцената, които са на процедура авторовият текст без ремонти, тъй че първоосновата е непокътната с малко промени, доколкото е допустимо.

Сценографията и костюмите на Ивайло Николов и Ива Гикова са пределно семпли и сбити, тъй че единствено маркират протичащото се. Специална хвалба заслужава Стоян Младенов, който извършва онлайн музиката в спектакъла. В последна сметка във фокуса напълно остават лицата и гласовете на актьорите, на които се разчита изцяло да предадат на публиката мислите и страстите на героите си. Успехът е изменчив. Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Луиза Григорова, Владимир Зомбори, Владимир Димитров и Иван Петрушинов се оправят добре, само че имат дребен късмет пред и Светлана Янчева, които са просто превъзходни като дует. За благополучие, те са в края на представлението и съумяват да го завършат отлично.

Свикнали сме да разчитаме Чеховите послания като истории на хора, вътрешно изпълнени с неодобрение, празни усеща и обезверени жестове, само че безволеви и нерешителни външно. " Човекът, който искаше " демонстрира образци за противоположното – тук Чеховите герои се осмеляват да следват поривите си, да демонстрират възприятията си и да ги разкриват с думи. Резултатът е също толкоз жалък, само че задоволително логичен и комичен, с цел да си коства да видите този театър.