Експерти предлагат по-строги правила за предписване на антибиотици
Да се обмислят по-строги правила за определяне и разпределяне на антибиотици като мярка против задълбочаването на казуса с антимикробната устойчивост. Около тази концепция се сплотиха специалисти на кръгла маса " Зелената тактика на България против антимикробната устойчивост " в понеделник. Основните проблеми при антибиотичната приложимост у нас са два: безконтролното изписване на антибиотици в извънболничната помощ и потреблението на широкоспектърни антибиотици в лечебните заведения, които са евтини, само че в доста случаи – несъответствуващи.
Доц. Иван Иванов , началник на Националната референтна лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " към Центъра по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ) разяснява, че главният проблем е в извънболничната помощ, където е 80% от потреблението на антибиотици. Като тревожна наклонност той открои това, че България от страна със приблизително и под междинното ползване на антибиотици в Европейски Съюз, към този момент отива на челни позиции и от 10-то-12-то място през предходната година се е изкачила до четвърто . Той напомни, че в пандемията от Covid-19, до момента в който другите страни бележат спад. По думите му не по-малък е казусът в селското стопанство и отглеждането на животни, където се използват повече антибиотици в сравнение с в хуманната медицина.
Електронни предписания против свръхпредписването
Според него електронната рецепта би разрешила огромна част от проблемите с предписването на антибиотици в извънболничната помощ. Проблемът е, че сега тя е наложителна единствено за реимбурсираните от НЗОК медикаменти, само че не и за останалите лекарства с рецепта, които са на свободна продажба. Според Иванов, в случай че антибиотиците се включат в лист с медикаменти, отпускани с електронна рецепта и против всеки антибиотик стои диагноза, обстановката би се трансформирала.
" Трябват рестриктивни ограничения и то брутални ", съобщи Иванов.
Подобна теза застъпи и проф. Георги Момеков , ръководител на Българското научно сдружение по фармация. " Дигитализацията и електронните предписания ще разрешат в действително време да се види за даден интервал от време в една аптека като са проникнали по фактура N на брой опаковки антибиотик, какъв брой предписания има. Може да звучи доста извънредно, само че съгласно мен, казусът с лекарствената взаимозависимост у нас е доста по-малък от казуса с антибиотиците . Щом може да има зелени предписания и да се броят таблетки с бензодиазепини, ще може да се прави същото и за антибиотиците, тъй като мисля, че би трябвало да се вкара ред в тази сфера ", разяснява Момеков.
Той уточни, че е срещу демонизирането на практиките у нас, тъй като България не е страната с най-нерационална антибиотична приложимост, само че въпреки всичко открои някои странни подходи като потреблението на антибиотични капки за очи в носа.
Педиатри изписват антибиотик при 37.9°C
" Ограничаването на използването на антимикробни средства е доста значимо и важи изключително за джипитата и за педиатрите ", счита и проф. Николай Данчев , фармаколог и ръководителя на Националния съвет по цени и реимбурсиране.
Той цитира изследване отпреди три години, което демонстрира, че педиатрите у нас предписват антибиотик при междинна температура на детето 37.9°C . " И знаете ли къде са най-безстрашните педиатри, които изписват при 38.5 °C? Във Враца и Видин. А педиатрите в градовете с висши медицински институти са най-страхливи и най-бързо предписват антибиотици, което би трябвало да бъде противоположното ", уточни той.
Според него е нужно ограничение използването на мощните стратегически антибиотици като да вземем за пример пета генерация цефалоспорини.
Промяна в метода на определяне
Данчев утвърждава да се намерения и за смяна в метода на определяне на антибиотици.
" Ние сме издали 43 фармакотерапевтични управления и по инфекциозни заболявания, както и при другите болести, са посочени антибактериални средства за първа, втора и трета линия на лекуване на обещано инфекциозно заболяване. Друг е въпросът, че лекарите не постоянно съблюдават тези инструкции ", разяснява той. Той уточни, че има опция някои медикаменти да не могат да се предписват от персоналните лекари, както и сега има антибактериални средства, които могат да се предписват единствено от експерти, само че не и от джипита.
Д-р Александър Колевски , шеф на Централната лаборатория по микробиология в Александровска болница, съобщи, че единственият метод да се удължи потреблението на антибиотичните средства за по-дълго време, е те да бъдат изведени на специфичен позволителен режим и потреблението им в болничната помощ да е единствено по микробиологични показания след консултация с микробиолог.
" Съзнавам, че това е доста мъчно, само че най-малко в лечебните заведения е постижимо за интервал от 5 години ", уточни той. Според него антибиотиците не би трябвало да бъдат включени в клиничните пътеки, тъй като това лимитира избора на антибиотични средства. Според него те би трябвало да бъдат изведени като лекарствени средства на специфичен режим, със специфичен метод на финансиране и специфични способи на изписване.
Проф. Тодор Кантарджиев също се разгласи за надзор на изписваните антибиотици с електронната рецепта и изваждане на антибиотиците от клиничните пътеки, защото лечебните заведения гледат да понижат разноските си като купуват евтини антибиотици. Също по този начин, съгласно него, би трябвало да се намерения за по-стриктно придържане към фармакотерапевтичните управления.
Вирусологът проф. Радка Аргирова съобщи, че антибиотичната устойчивост към този момент е пандемия , а в последните 30 години съвсем няма нови антибитоции.
Директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова напомни, че България е измежду четирите европейски страни, които още нямат народен проект против антимикробната устойчивост дружно с Полша, Естония и Литва. Нашият проект е съвсем подготвен като документ, само че би трябвало да се приведе в деяние, което се пада на като задача на новото държавно управление.
Тя уточни, че казусът с антибиотичната устойчивост е сложен и изисква сложно решение на институциите, с фокус освен в хуманната медицина, само че и в отглеждането на животни и селското стопанство.
За приемането на националния проект против антибиотичната устойчивост прикани и доцент Михаил Околийски , представител на офиса на Световната здравна организация (СЗО) у нас.
Доц. Иван Иванов , началник на Националната референтна лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " към Центъра по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ) разяснява, че главният проблем е в извънболничната помощ, където е 80% от потреблението на антибиотици. Като тревожна наклонност той открои това, че България от страна със приблизително и под междинното ползване на антибиотици в Европейски Съюз, към този момент отива на челни позиции и от 10-то-12-то място през предходната година се е изкачила до четвърто . Той напомни, че в пандемията от Covid-19, до момента в който другите страни бележат спад. По думите му не по-малък е казусът в селското стопанство и отглеждането на животни, където се използват повече антибиотици в сравнение с в хуманната медицина.
Електронни предписания против свръхпредписването
Според него електронната рецепта би разрешила огромна част от проблемите с предписването на антибиотици в извънболничната помощ. Проблемът е, че сега тя е наложителна единствено за реимбурсираните от НЗОК медикаменти, само че не и за останалите лекарства с рецепта, които са на свободна продажба. Според Иванов, в случай че антибиотиците се включат в лист с медикаменти, отпускани с електронна рецепта и против всеки антибиотик стои диагноза, обстановката би се трансформирала.
" Трябват рестриктивни ограничения и то брутални ", съобщи Иванов.
Подобна теза застъпи и проф. Георги Момеков , ръководител на Българското научно сдружение по фармация. " Дигитализацията и електронните предписания ще разрешат в действително време да се види за даден интервал от време в една аптека като са проникнали по фактура N на брой опаковки антибиотик, какъв брой предписания има. Може да звучи доста извънредно, само че съгласно мен, казусът с лекарствената взаимозависимост у нас е доста по-малък от казуса с антибиотиците . Щом може да има зелени предписания и да се броят таблетки с бензодиазепини, ще може да се прави същото и за антибиотиците, тъй като мисля, че би трябвало да се вкара ред в тази сфера ", разяснява Момеков.
Той уточни, че е срещу демонизирането на практиките у нас, тъй като България не е страната с най-нерационална антибиотична приложимост, само че въпреки всичко открои някои странни подходи като потреблението на антибиотични капки за очи в носа.
Педиатри изписват антибиотик при 37.9°C
" Ограничаването на използването на антимикробни средства е доста значимо и важи изключително за джипитата и за педиатрите ", счита и проф. Николай Данчев , фармаколог и ръководителя на Националния съвет по цени и реимбурсиране.
Той цитира изследване отпреди три години, което демонстрира, че педиатрите у нас предписват антибиотик при междинна температура на детето 37.9°C . " И знаете ли къде са най-безстрашните педиатри, които изписват при 38.5 °C? Във Враца и Видин. А педиатрите в градовете с висши медицински институти са най-страхливи и най-бързо предписват антибиотици, което би трябвало да бъде противоположното ", уточни той.
Според него е нужно ограничение използването на мощните стратегически антибиотици като да вземем за пример пета генерация цефалоспорини.
Промяна в метода на определяне
Данчев утвърждава да се намерения и за смяна в метода на определяне на антибиотици.
" Ние сме издали 43 фармакотерапевтични управления и по инфекциозни заболявания, както и при другите болести, са посочени антибактериални средства за първа, втора и трета линия на лекуване на обещано инфекциозно заболяване. Друг е въпросът, че лекарите не постоянно съблюдават тези инструкции ", разяснява той. Той уточни, че има опция някои медикаменти да не могат да се предписват от персоналните лекари, както и сега има антибактериални средства, които могат да се предписват единствено от експерти, само че не и от джипита.
Д-р Александър Колевски , шеф на Централната лаборатория по микробиология в Александровска болница, съобщи, че единственият метод да се удължи потреблението на антибиотичните средства за по-дълго време, е те да бъдат изведени на специфичен позволителен режим и потреблението им в болничната помощ да е единствено по микробиологични показания след консултация с микробиолог.
" Съзнавам, че това е доста мъчно, само че най-малко в лечебните заведения е постижимо за интервал от 5 години ", уточни той. Според него антибиотиците не би трябвало да бъдат включени в клиничните пътеки, тъй като това лимитира избора на антибиотични средства. Според него те би трябвало да бъдат изведени като лекарствени средства на специфичен режим, със специфичен метод на финансиране и специфични способи на изписване.
Проф. Тодор Кантарджиев също се разгласи за надзор на изписваните антибиотици с електронната рецепта и изваждане на антибиотиците от клиничните пътеки, защото лечебните заведения гледат да понижат разноските си като купуват евтини антибиотици. Също по този начин, съгласно него, би трябвало да се намерения за по-стриктно придържане към фармакотерапевтичните управления.
Вирусологът проф. Радка Аргирова съобщи, че антибиотичната устойчивост към този момент е пандемия , а в последните 30 години съвсем няма нови антибитоции.
Директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова напомни, че България е измежду четирите европейски страни, които още нямат народен проект против антимикробната устойчивост дружно с Полша, Естония и Литва. Нашият проект е съвсем подготвен като документ, само че би трябвало да се приведе в деяние, което се пада на като задача на новото държавно управление.
Тя уточни, че казусът с антибиотичната устойчивост е сложен и изисква сложно решение на институциите, с фокус освен в хуманната медицина, само че и в отглеждането на животни и селското стопанство.
За приемането на националния проект против антибиотичната устойчивост прикани и доцент Михаил Околийски , представител на офиса на Световната здравна организация (СЗО) у нас.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ