Да се греши е човешко. Представа си нямаме колко истина

Да се бърка е човешко. Представа си нямаме какъв брой истина има в тези думи. Така е устроена нашата памет - със заложени недостатъци в софтуера.

Грешим поради предварителни настройки и упования. Клишетата вършат нещата по-бързи, лесни, комфортни и постоянно неправилни. Битува, да вземем за пример, визията, че дебелите хора са мързеливи или не са пъргави. Лесно лепваме този етикет на човек с сходна осанка, преди да го познаваме. Ако се окаже противоположното, сме мощно сюрпризирани. Колко пъти ни се е случвало да търсим някакъв предмет у дома или на работа, да преравяме всичко в несвяст. В последна сметка се оказва, че той добродушно си стои на най-личното място в стаята. Ние обаче сме слепи да го забележим, единствено тъй като сме тръгнали с предварителната настройка, че търсеното нещо надали не мистериозно е изчезнало. Затова постоянно се оказва, че най-скришното място е най-видното.

Друга причина за грешките е, че постоянно гледаме, само че не виждаме. Запаметяваме единствено най-общата информация, част от видяното, а детайлите ни се губят. Освен това запомняме изборно. Не инцидентно първоначално мъчно разграничаваме хората от други раси, те ни се виждат съвсем идентични. Причината е, че ние ги възприемаме най-вече като представители на расата, а самостоятелните им особености ни се губят.

Паметта ни е по този начин устроена, че постоянно да търси смисъла. Затова и доста по-лесно запомняме сложна дума от непознат език, като я асоциираме с друга от родния. По-лесно запаметяваме пароли и цифрови кодове, в случай че са свързани по някакъв метод с живота ни, в сравнение с в случай че са случайни думи или числа.

Бъркаме и тъй като мъчно се отърсваме от първото усещане.
Грешим в спомените си, тъй като сме склонни да гледаме обратно през розови очила. Спомняме си чудесно хубавите оценки в учебно заведение, а неуспехите ни поизбледняват. По моему работи следният механизъм – неприятният спомен е противен, по тази причина все по-рядко се връщаме към него. До такава степен, че с течение на времето той в действителност избледнява.

Какви са методите да понижим грешките, изключително когато това се отнася до работата ни?
Помага, в случай че си водим бележки за нашите слаби места. По този метод ще засилим вниманието си върху тях и има по-голям късмет да не повтаряме механизма на едни и същи неточности.

Полезно е отрицателното мислене. Добре е, когато подхващаме нещо, да преценим какво би могло да се обърка. Макар че непрестанно ни се внушава да бъдем оптимисти и да имаме вяра в триумфа, отрицателният метод също има своите прерогативи. Това значи по-скоро да бъдем реалисти и да имаме най-общ проект за деяние, в случай че нещата се развият в по-лошия вид.

Да търсим страничния безпристрастен взор на човек, който си няма и разбиране от работата ни. Ако пишем текст и го покажем на другар или сътрудник, той с лекост ще види грешката, за която ние сме слепи. Ако вършим домакински ремонт – да извикаме половинката си да ни каже дали стената е боядисана на всички места отмерено. Ние сме по този начин вторачени в това, което вършим, че нямаме сетива да забележим очевидното.

Да се наспим. Огромна част от грешките, които вършим, са просто поради изтощеност и недоспиване.
Абсурдно или не – щастието понижава заплахата от неточности. Това си има своето разумно пояснение – щастливите хора са по-творчески, ексцентрично настроени. Това ги избавя от клопките на навика, а той води до доста пропуски.

Ако някой счита, че множеството пари биха понижили грешките в дадена работа, се заблуждава. По-високото възнаграждение усилва напрягането на сетивата, напъните, които се влагат, т.е. човек по-усърдно се залавя с решаването на казуса, само че не постоянно го прави по-умело. По-скоро той застопoрява на едно място от прекомерната си амбицираност и стартира да тъпче на едно място. При прекомерното пренапрягане може да се получи и противоположен резултат – на цялостен неуспех. Често се случва при спортистите. Баскетболист би трябвало да вкара панер от мястото за углавен удар в последната минута. От това зависи успеха или загубата на цялата среща. Тъкмо тогава обаче има огромна възможност да пропусне, въпреки на тренировки да го е правил безпогрешно хиляди пъти.

Човек може да снижи грешките си, само че няма по какъв начин да бъде изцяло застрахован от тях. Те са част от живота ни. Затова да не бъдем прекомерно сурови. Не единствено да се упрекваме, само че и да можем да прощаваме – на останалите и на себе си, което май е най-трудно.