10 постъпки, с които търговците отблъскват клиента
Да приемем, че ние сме един примерен клиент по природа – държим се възпитано и общително, не третираме служителя на комерсиалния обект като наш персонален прислужник и даже ни е неловко, когато би трябвало да желаяме нещо. Като един подобен консуматор, ние чакаме съответстващо на нашето държание отношение, или най-малкото, не по-лошо от него.
Обидно постоянно обаче ставаме жертва на някаква неучтивост от страна на търговци (или по-точно техните представители). Не ни е нужно да сме приключили икономическо обучение, с цел да си дадем сметка, че по този начин несъмнено не се прави и грешката не е в нашия „ тв приемник “.
Колко често сте се отказвали да закупите определена стока или услуга, заради отношението на оня, който я предлага? Колко постоянно сте си разваляли настроението след работа, тъй като са ви пробутали стара поничка от обичаната сладкарница?
Разгледах за вас някои от най-често срещаните неточности, които търговците (или техните представители) позволяват при работата си с клиентите и вследствие на това ги губят трайно. Нека забележим кои са те.
1. Държат се жестоко
Влизаме в магазин за облекла и поздравяваме усмихнато продавачката. Тя не отговаря или ни поглежда многозначително, сякаш сме нарушили жестоко личното ѝ пространство. Освен, че сме пристигнали неканeни, не ни е срам, сме дръзнали да прекъснем онзи така наложителен телефонен диалог, касаещ любовните терзания на съседката от долния етаж.
Някаква жилетка ни сграбчва вниманието и посягаме да я разгледаме. Случва се нещо непростимо – прилежащата блуза пада на земята. Следва мъмрене и пояснение, че стоката не се пипа, а в случай че нещо ни харесва – питаме. Разсеяно оглеждаме останалите артикули и неудобно посягаме към дръжката на вратата. Пожелаваме прелестен ден, отново с усмивка. Отново биваме надменно пренебрегнати. Излизаме на открито и си казваме, че повече няма да стъпим в този магазин, въпреки да предлага толкова приятни артикули.
Дали притежателят обаче знае за какво ние решаваме да си тръгнем с ясното желание да не стъпваме повече на това място? Тук разумно следва да си зададем и въпроса – по какъв начин и за какво той е избрал този собствен чиновник? Кой би желал да има чиновници, които гонят клиентите? Не стопираме да се питаме и отговорът не изниква. Сигурно е прекомерно метафизичен и ние, непросветените, в никакъв случай няма да разберем. А до тогава ще пазарим единствено от усмихнати хора. 
2. Преувеличават качеството на стоката
Всеки търговец твърди, че неговата стока е най-добрата. Това е в реда на нещата – моето гардже е най-хубавото. Когато обаче хвалбите навлязат в сферата на научната фантастика, някак ни става трудно да демонстрираме приемливост към този майсторски маркетингов прийом. Понякога похвалите получават нечувани измерения и излиза, че в случай че си закупим съответния предмет, ние ще сме горди собственици, горе-долу, на космическа ракета.
Е, хайде стига, живеем в ерата на модерните технологии. Само няколко кликвания с мишката са задоволителни, с цел да опровергаем всяко пресилено изказване. Нека продуктите приказват сами за качеството си. Няма нищо по-отблъскващо от неподходящ на казаното/написаното артикул. Кой ще се излъже да повтори?
3. Преструват се на заинтригувани
Изкуствена любезност, прекомерно захаросана и претенциозна, с цел да е откровена. Ето това НЕ желаят клиентите. В някои хотели, заведения, магазини е признато да се подават заучени изречения на потребителите. Те нормално касаят техния комфорт, впечатления, потребности.
Много често обаче, когато се обърнем към персонала със надлежно искане или молба, общително ни се отхвърля съдействие или ни се предлага такова, което по този начин и не се реализира. И какво излиза в крайна сметка?
На думи биваме обгрижвани, ухажвани, а на процедура просто сме на спектакъл. Не е ли това повече от неприятно? Не ни ли кара да търсим други места, на които да открием едно откровено доброжелателно отношение. Без превземки, без фарс. Нормално обслужване – нито повече, нито по-малко. 
4. Изказват отрицателно мнение за свои конкуренти/колеги
Да кажем, че желаеме да си закупим нов матрак. Нямаме си желана марка и залагаме на шанса. Нещо уместно изскача пред очите ни и демонстрираме интерес. Все пак казваме, че ще си помислим, тъй като искаме да разгледаме и на други места (последното запазваме за себе си). В този момент небето мръква, стартира да духа силен вятър и против нас се изправя един същински господар на злото с думите: „ Няма да намерите по-добро от нашето. При (тук се загатва името на конкурентна фирма) продават единствено китайски отпадъци. При нас всичко е българско и се прави с качествени материали. “
Познат ли ви е този сюжет? А закупихте ли си матрак точно от тези „ клеветници “? Има нещо доста неколегиално и неспортсменско в това да критикуваш намерено собствен сътрудник. Никак не приказва добре за теб. Никак.
5. Прекаляват с вниманието
Изморени сме от дългия и претрупан работен делник, а на всичкото от горната страна би трябвало да бързаме да купим подарък за иден рожден ден на собствен другар. Избираме магазин, в който продават всевъзможни неща, подходящи за подобен случай – портфейли, бижута, сувенири… Влизаме и ни посрещат топло. Дотук добре.
Малко след това осъзнаваме, че всичко е било постановка. Скрит зад паравана на изкуствена усмивка, продавач-консултантът, ни е подготвил въпроси, почтени за разпит на нарушител. За кого е този подарък, какво обича да прави, на колко е години, женен ли е – още малко и ще ни попита за ЕГН-то му. Опитваме да отклоним любезно непоисканото внимание, но детективът не се отхвърля. Продължава да ни обстрелва с оферти и започва да вади всевъзможни продукти.
Вече ни се е отщяло, признаваме се за отговорни и решаваме да напуснем полесражението. Пожелаваме приятна вечер, само че зад себе си чуваме единствено красноречива тишина. Ние сме предатели, не си купихме нищо и не заслужаваме даже едно сбогом! Странни хора има, на странни полезности робуват. Не може ли най-малко да не ги придвижват на работното си място?! 
6. Навлизат в персоналното пространство
Освен, че някои търговци обичат безусловно да ти дишат във врата, има и такива, които държат да знаят и майчиното ти мляко. Защо не си използваш в този момент ваучера за отстъпка, ами си решил да харчиш пари? Накрая дори добиват ядосано изражение, понеже си решил да не ги послушаш. Сериозно ли? Това в действителност ли се случва в такава конюнктура?
Ако хората желаеха някой да ги поучава, до момента в който пазарят, щяха да вземат със себе си я свекървата, я тъщата. Границата е тънка, само че не е невъзможна за съблюдаване. Изисква се доза такт и щипка обща просвета.
7. Не са наясно със стоката/услугата, която предлагат
Питаме от какво е направен този артикул. Продавачът стартира да го върти неориентирано и да търси етикета, на който вероятно ще открие тази информация. Кой е производителят? Отново няма отговор. Нов ли сте? Не, тук съм от две години.
И ние се питаме каква е степента на мотивация на този човек против нас, който получава заплата с цел да прави… май и той не знае какво. Отказваме се от покупка, разумно, тъй като против нас стои незапознат човек, който просто не може да ни убеди, че инвестицията си заслужава. Даже прави тъкмо противоположното, а в последна сметка би могло да се окаже, че стоката в действителност си коства. Парадоксално. 
8. Дават обещания, които не извършват
Артикулите ви ще бъдат доставени на посочения адрес до 10 работни дни – дадено. Хиляда години по-късно получаваме известие за пратка. Вече сме не запомнили какво сме поръчали, а най-вероятно не ни и би трябвало на този стадий. Или поръчваме прелестни маратонки, вкарваме почтително място за доставка, метод на заплащане, трите си имена и няколко дни по-късно получаваме позвъняване от чужд номер. Звънлив глас ни оповестява, че стоката не е налична и се извинява, само че „ преди малко “ някой е закупил последната численост преди нас… просто системата не го е отразила.
9. Продуктът не дава отговор на описанието
Това вече би трябвало да ни е обичано. Дълга рокля в хубав цвят и добре изглеждаща материя – приказна приказност на прилична цена. Идеалната визия за сватбеното тържество на най-хубавата другарка. Или елегантен костюм, чудесна инвестиция за бизнес имиджа ни. Да, но не! Роклята е меко казано транспарантна, шевовете са рехави, а размерът просто има значение. Не е нашият! За костюмът няма смисъл да говорим.
Добре, ще се излъжем един път, а след това? Дали търговците са наясно с това златно предписание за недоволния-доволния клиент. Първият ще каже на 10 индивида, а вторият – най-вече на трима. Лошото усещане е разрушително за бизнеса. Толкова е простичко. 
10. Непостоянни с качеството на предлаганото
Промоция на нов снакс/чипс (не че е най-здравословният пример). В началото си взимаме (в дните, в които ни е разрешено да ядем нездравословни храни) и се любуваме с блажена усмивка. С времето, обичаната ни глезотия става все по-солена, по-твърда. Не е същата. Цената, несъмнено, не е мръднала, че дори се е повишила. Ще би трябвало да си намерим ново прелъщение. Или друга обстановка – сядаме в обичания ресторант, трансформирал се в петъчния ни обред за душевно извисяване, и ни сервират студени картофки с топла бира. Отново ще попитаме – съществено ли?
И най-после, дано да си пожелаем да срещаме повече позитивни хора, както в магазина, по този начин и на улицата, в градския превоз, на работа. Една филипинка един път ми сподели, че ние българите все се мръщим. Познавала филипинци, които нямали съвсем нищо, а били постоянно усмихнати. Според тези хора, щастието се генерира от вътрешната страна на открито, а не противоположното. То е положение на духа. Струва си съществено да помислим над това. Stay positive.
