"Най-сладкото" преди и след 1989 г. - шоколадът или свободата
Да получиш шоколадово яйце с играчка, да намериш долари и връзки да си купиш нещо вносно, да имаш рокля, друга от всички други, да намериш памперси и прекрасен прахуляк за пране, да пътуваш на Запад, да имаш " Волга " или личен апартамент. Днес всички тези стремежи наподобяват толкоз простички, само че за всички, живяли в годините преди 1989 година са равносилни на фантазии.
Колко незначителни наподобяват през днешния ден дребните ежедневни стремежи от предишното и какъв брой големи ни се костват те, когато са погледнати през призмата на същото това минало. Това се пробва да покаже планът със заглавие " Най-сладкото " (The Sweetest Thing), основан от рекламна организация Trible Worldwide във връзка 30-годишнината от рухването на Берлинската стена и финансиран с грант от Държавния департамент на Съединени американски щати.
В особено основания за него уебсайт има 35-минутен документален филм, плейлист с " Пенсопойка " или селекция от песни, които разказват звученето на част от 70-те и 80-те години в България, както и онлайн " Кореком ".
Филмът е дело на тандема от " Агитпроп " Борис Мисирков и Георги Богданов ( " Дворците на народа ", " Момчето, което беше цар ", " 4-ти километър ",, които са по едно и също време негови режисьори, сценаристи и оператори. В него разнообразни персони описват спомените си от годините преди 1989 година - дребните злободневни елементи от всекидневието, което в този момент наподобява съвсем немислимо за младите.
" Осъзнахме, че сме заобиколени от
25-годишни хора, които разчитат на напълно косвени доказателства за живота преди началото на Прехода
и от ден на ден олекотяват тематиката за социализма. Голяма част от екипа, който работи по този план, има обаче живи мемоари от този интервал, тъй като сме живяли в някаква по-съзнателна възраст в него и помним добре какво беше вълнението да получиш шоколад или нещо друго от чужбина ", споделя за концепцията Йордан Жечев, изпълнителен шеф на организацията Tribal Worldwide Sofia.
Според него е значимо по-младите, които нямат досег с тази действителност, а и тези, които са имали, да си дадат сметка и да оценят какво имаме през днешния ден и какъв брой друга може да е вероятността за полезност.
" Заигравката в заглавието ми се коства явна и надали има потребност от разяснение. То потегля от колекционирането на опаковки от шоколади и по какъв начин
боклукът за едни добиваше статут на богатство при нас .
Как една стюардеса можеше да наподобява като богиня в очите на децата и да одобри да я назовават " каката с яйцата ", тъй като можеше да носи шоколадови яйца от чужбина... Към края на кино лентата обаче се оказва, че най-сладкото нещо в действителност е свободата ", добавя Жечев. Той изяснява, че съзнателно са избрали да опишат за интервала посредством всекидневието и злободневието, а не през призмата на патоса.
Борис Мисирков споделя, че както при всички техни филми с Георги Богданов, първоначално имат " фантазия за някакви хора и обстановки ", които последователно стартират да се натрупват в процеса на изследване и разпитване по даден план. В случая стартират с колекционерите на шоколадови опаковки и с времето се свръзват и откриват и другите герои от лентата, които да опишат своите истории.
За двамата режисьори, продуценти и оператори през последните години соц тематиката като че ли се е трансформирала във втора компетентност. Но на въпроса какво персонално на него най-вече му липсва от тези времена и за кое си спомня с жар, сходен на този на героите от кино лентата, той отвръща, че в процеса на работа по всички тези дворци, коли и някогашните военни казарми, се усеща като че ли се е в " автотерапирал " и към този момент не изпитва безусловно никаква носталгия към това минало.
В уеб страницата към плана " Най-сладкото " има и " Песнкопойка " с линк към плейлист в " Спотифай ", който не е формален саундтрак към документалния филм, а по-скоро метод да " чуете по какъв начин звучеше животът едно време ".
Има и
онлайн версия на магазините " Кореком " .
Тя се пробва да е по-скоро актуален аналог на възприятието от съществуването и недостъпността на веригата със западни артикули. Там може да разгледате фотоси на разнообразни артикули, които са се внасяли от Запада - коли, авточасти, масла, кафе, шоколад, хранителни артикули, лампи, посуда, телевизови, транзистори, грамофони, друга битова и бяла техника, кожени палта, детски колички и колела. Някои от тях са маркирани с дребна алена петолъчка.
Ако решите, че желаете да си ги купите, би трябвало да кликнете върху изображението, с цел да разберете, че няма по какъв начин да стане: " Вносните артикули, недостъпни едно време, през днешния ден са единствено на един клик разстояние ", гласи част от известието, което се появява, с цел да подсети, че 30 години по-късно имаме удобството да си поръчваме всичко, което желаеме и можем да си позволим " на един клик разстояние " - нещо, което е било невероятно в предишното, даже и да притежаваш банкноти от по този начин скъпата валута.
Филма " Най-сладкото " може да гледате тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (35)
Колко незначителни наподобяват през днешния ден дребните ежедневни стремежи от предишното и какъв брой големи ни се костват те, когато са погледнати през призмата на същото това минало. Това се пробва да покаже планът със заглавие " Най-сладкото " (The Sweetest Thing), основан от рекламна организация Trible Worldwide във връзка 30-годишнината от рухването на Берлинската стена и финансиран с грант от Държавния департамент на Съединени американски щати.
В особено основания за него уебсайт има 35-минутен документален филм, плейлист с " Пенсопойка " или селекция от песни, които разказват звученето на част от 70-те и 80-те години в България, както и онлайн " Кореком ".
Филмът е дело на тандема от " Агитпроп " Борис Мисирков и Георги Богданов ( " Дворците на народа ", " Момчето, което беше цар ", " 4-ти километър ",, които са по едно и също време негови режисьори, сценаристи и оператори. В него разнообразни персони описват спомените си от годините преди 1989 година - дребните злободневни елементи от всекидневието, което в този момент наподобява съвсем немислимо за младите.
" Осъзнахме, че сме заобиколени от
25-годишни хора, които разчитат на напълно косвени доказателства за живота преди началото на Прехода
и от ден на ден олекотяват тематиката за социализма. Голяма част от екипа, който работи по този план, има обаче живи мемоари от този интервал, тъй като сме живяли в някаква по-съзнателна възраст в него и помним добре какво беше вълнението да получиш шоколад или нещо друго от чужбина ", споделя за концепцията Йордан Жечев, изпълнителен шеф на организацията Tribal Worldwide Sofia.
Според него е значимо по-младите, които нямат досег с тази действителност, а и тези, които са имали, да си дадат сметка и да оценят какво имаме през днешния ден и какъв брой друга може да е вероятността за полезност.
" Заигравката в заглавието ми се коства явна и надали има потребност от разяснение. То потегля от колекционирането на опаковки от шоколади и по какъв начин
боклукът за едни добиваше статут на богатство при нас .
Как една стюардеса можеше да наподобява като богиня в очите на децата и да одобри да я назовават " каката с яйцата ", тъй като можеше да носи шоколадови яйца от чужбина... Към края на кино лентата обаче се оказва, че най-сладкото нещо в действителност е свободата ", добавя Жечев. Той изяснява, че съзнателно са избрали да опишат за интервала посредством всекидневието и злободневието, а не през призмата на патоса.
Борис Мисирков споделя, че както при всички техни филми с Георги Богданов, първоначално имат " фантазия за някакви хора и обстановки ", които последователно стартират да се натрупват в процеса на изследване и разпитване по даден план. В случая стартират с колекционерите на шоколадови опаковки и с времето се свръзват и откриват и другите герои от лентата, които да опишат своите истории.
За двамата режисьори, продуценти и оператори през последните години соц тематиката като че ли се е трансформирала във втора компетентност. Но на въпроса какво персонално на него най-вече му липсва от тези времена и за кое си спомня с жар, сходен на този на героите от кино лентата, той отвръща, че в процеса на работа по всички тези дворци, коли и някогашните военни казарми, се усеща като че ли се е в " автотерапирал " и към този момент не изпитва безусловно никаква носталгия към това минало.
В уеб страницата към плана " Най-сладкото " има и " Песнкопойка " с линк към плейлист в " Спотифай ", който не е формален саундтрак към документалния филм, а по-скоро метод да " чуете по какъв начин звучеше животът едно време ".
Има и
онлайн версия на магазините " Кореком " .
Тя се пробва да е по-скоро актуален аналог на възприятието от съществуването и недостъпността на веригата със западни артикули. Там може да разгледате фотоси на разнообразни артикули, които са се внасяли от Запада - коли, авточасти, масла, кафе, шоколад, хранителни артикули, лампи, посуда, телевизови, транзистори, грамофони, друга битова и бяла техника, кожени палта, детски колички и колела. Някои от тях са маркирани с дребна алена петолъчка.
Ако решите, че желаете да си ги купите, би трябвало да кликнете върху изображението, с цел да разберете, че няма по какъв начин да стане: " Вносните артикули, недостъпни едно време, през днешния ден са единствено на един клик разстояние ", гласи част от известието, което се появява, с цел да подсети, че 30 години по-късно имаме удобството да си поръчваме всичко, което желаеме и можем да си позволим " на един клик разстояние " - нещо, което е било невероятно в предишното, даже и да притежаваш банкноти от по този начин скъпата валута.
Филма " Най-сладкото " може да гледате тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (35)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ