Спомени от соца: Помните ли сватбите в България по времето на Бай Тошо (СНИМКИ)
Да живееш на фамилни начела бе немислимо освен, тъй като партията не е разрешавала да не се уронва социалистическият морал, само че и поради ергенския налог. Дрон, фойерверки, екстравагантни фотосесии, деликатеси и скъпо шампанско… нещата, без която нито една модерна женитба не минава. Но не такава е била картината по времето на соца. Мнозина ще се върнат обратно, обратно във времето и ще си напомнят по какъв начин са си споделили „ ДА ” с обичаният човек. Други пък ще си спомнят разказите на родителите си каква женитба са имали и ще се заровят в фамилните албуми.
Ще се върнем обратно във времето и ще ви покажем по какъв начин пловдивчани са се женили през 70-те. По време на соца да живееш на фамилни начела е било немислимо.
И освен, тъй като партията не е разрешавала да не се уронва социалистическият морал, а и поради ергенския налог, които всяка минала година се е увеличавал. Пловдивчани са чакали с неспокойствие някой от „ родата ” да се зажени, тъй като имало ястие и пиянство на стомах, танци и доста веселба. Месеци наред са продължавали приготовленията.
Роклите и костюмите са се шиели при частни шивачки, защото бутиците по това време са били нещо непознато. Бели, прави, тук там с перли и дантела са били тоалетите на пловдивчанки. Булките наложително носели воал, а от време на време и шапки. Ръкавиците са били неизменима част от стайлинга на булката.
Еднотипни са били гримът и прическите. Преди сватбата фризьорите са ходели в дома на дамата. Повечето дами са били с кок, а в доста редки случаи косата е била на букли.
Гримът е бил лек – червило, руж и серпантина. Той е бил поставян или от самата булка или от нейни приятелки. В деня на бракосъчетанието празненствата са започвали от ранни зори.
Масите в домовете на влюбените са били разпънати и отрупани с леки мезета за гостите. Както и в този момент, булката е била извеждана с музика, а пред домът й се извивало хоро, в което наложително се включвали всички съседи.
А колите… цяло знамение било в случай че младоженците пристигнели с Чайка. Това било сигурен знак, че не са инцидентни, а в родатата има някоя значима персона от Окръжния комитет на партията.
Типичните возила са били Лади, Волги, Варшави и несъмнено Жигули. Повечето посетители пък били транспортирани от особено наети рейсове. Колата на булката е била украсявана с ленти и цветчета.
В Пловдив младите влюбени са можели да си кажат „ ДА ” на три места- Младоженския дом в центъра, този в Стария град и във към този момент несъществуващия в Кършияка, на бул. „ Васил Априлов ”. По време на соца църковните бракове били неразрешени със закон. Това обаче не пречело доста двойки скрито да се вричат един на различен и пред Бог, единствено че попът идвал в къщи.
След формалната част в съвета идвало времето и за радостната част. В Пловдив традиция било да се вършат обилни сватби в огромните заведения за хранене на хотелите. Семействата на булката и младоженеца събирали най- малко 200 посетители, като се канели родственици до девето коляно.
Било неприемливо да пропуснеш някоя далечна вуйна или братовчедка, тъй като след това можело да се окаже, че половината рода не ти приказва.
Пет са били местата, задоволително огромни да поберат всички сватбари, като най-предпочитан, само че и най-скъп е бил Тримонциум. Той е следван от хотелите Марица, България и Лайпциг, а по-късно във времето и Новотела.
Музиката е била онлайн, изпълнявана от оркестъра на ресторанта. Предимно се е слушало сцена, естествено обичайни хора, а при по претенциозните и джаз. Западноевропейските части са били неразрешени. И до момента в който едни са пеели и танцували, други са наблягали на ястие и пиянство.
Редена салата и мешана скара е било менюто на 90 % от сватбите по това време. За пиянство се е сервирало вино и ракия. Ако в родата имало някой интернационален водач, на масата на младоженците имало и бутилка уиски. И преди, както и в този момент, младоженците минавали измежду гостите за така наречен даряване.
На сватбата младото семейство се снабдявало със сервизи / най-малко 5 броя/, принадлежности за хранене, завивки, покривки, булани и китеници за 50 години напред. По-близките родственици дарявали пари, които нижели на огърлица, с която гиздели булката.
На най- заможните сватби огърлиците били от двайсетолевки, при по-бедните – двулевки. През последните години в сватбените ритуали се появиха доста съвременни ритуали, заимствани от западните сватби- мятане на букет, събаряне на жартиер, рязане на торта са част от занимателните обичаи в този момент. По времето на соца обаче това е липсвало в програмата.
Типичните сватби през 70-те и 80-те са били дневни. Тържеството е продължавало най-късно до 17-18 часа. След това всички са ходели на посетители у младото семейство. Предварително домакините са заредили масите с мезета луканка и кашкавал и празникът продължавал до сутринта.
По време на соца също е имало фотосесии, само че всички били в студия. Най-големи в Пловдив са били 7, които са се намирали в центъра на града. Младите са правили и фотоси и навън. Задължителните места за фотоси били паметникът на Альоша и Братската могила. Там те поднасяли и театралничили непретенциозно до комунистическите знаци.
Инфо: Блиц
