Красимир Вълчев: Все по-малко са отпадналите от училище, но все повече - слабите оценки на изхода
Да бъдем упрекнати, че не сме патриоти тези, които сме за народен празник 24 май, е все едно да обвиним тези, които са за 3 март, че са против образованието, споделя ръководителят на Комисията по обучение и просвета в Народното събрание
Още акценти от изявлението:
Единствено в начален стадий резултатите по математика са положителни, само че проблемите се зараждат още 3-4 клас
Прекалено амбициозните образователни стратегии карат учениците да натрупат дефицити и да се демотивират
- Г-н Вълчев, внесохте корекция в Закона за предучилищното и учебното обучение, съгласно която на зрелостниците се дава още един късмет да поправят оценката си от матурата. Смятате ли, че доста възпитаници ще се възползват?
- Възможността за повишение на оценката е единствено за задачите на кандидатстването във висши учебни заведения. Няма да се трансформира оценката в дипломата. Преди години оценката от матура не беше вход във висшите учебни заведения и всеки един кандидат-студент, които държеше на избрана компетентност или висше учебно заведение, само че не беше признат в тях, можеше да се откаже, да продължи да се приготвя и да се яви след една година за да получи по-висок резултат. Сега това е невероятно, там където приемът е с оценка от зрелостния изпит. Именно това е спомагателната опция, която ще даде законопроекта. Предложението е на омбудсмана, а ние - вносителите, го подкрепихме, защото считаме, че кандидат-студентите, които са мощно стимулирани да учат в допълнение, с цел да бъдат признати в съответна компетентност или висше учебно заведение, би трябвало да имат тази опция. Впрочем законопроектът не е нов. Веднъж към този момент получи утвърждение в отрасловата комисия в предходното Народно събрание, само че не стигна времето за окончателното му приемане.
Не чакам доста кандидат-студенти да се възползват от тази опция, защото през днешния ден приемът във висшите учебни заведения е необятно отворен и не са доста специалностите и висшите учебни заведения, за които се конкурират доста студенти за едно място, част от които да са подготвени да забавят с една година образованието си, единствено с цел да бъдат признато в тъкмо избрана компетентност или висше учебно заведение.
- Виждаме скок на двойките по български език за 5 години, какво е обяснението ви?
- Направих разбор, от които се вижда концентрацията на слаби резултати по български език в учебни заведения с рискови възпитаници, както и голямата разлика в резултатите сред тези и останалите учебни заведения. Виждаме и доста мощното въздействие на фактора приказваме език в фамилията. Това е както на зрелостния изпит, по този начин и на външното оценяване след 4-и, 7-и и 10-и клас. Една от аргументите за множеството слаби оценки е, че системата стана по-включваща, само че и по-избутваща. През последните години в просветителната система бяха включени официално значителен брой възпитаници с доста просветителни дефицити и най-вече от фамилии, в които не се приказва български. Процентът на прибързано отпадналите от системата пада, усилва се междинният брой години, прекарани в учебно заведение от тези деца, само че нараства и броят на слабите оценки на изхода. Очевидно е мъчно тези възпитаници да бъдат интегрирани толкоз бързо и дейно. Проблем също е, че една част от учителите се въздържат от писане на двойки, а учебни заведения занижават условията и прикриват непосещаемост. Други учители и учебни заведения поставят големи старания, само че все пак не съумяват да преодолеят дефицитите на социално-културната среда и насъбраните просветителни дефицити.
Рецептата е: още повече запаси в учебните заведения с централизация на проблематични възпитаници, ранно обгръщане в просветителната системата и систематични старания за поддръжка и интеграция, в това число езикова, на децата, чийто майчин език не е български. Затова готвим регламентиране на спомагателни механизми за езикова интеграция в системата. Владеенето на български език е базова причина за асимилиране на всички други познания и умения. Всички наблюдения демонстрират, че в случай че едно дете не знае български език на обикновено отзивчиво равнище на входа на първи клас, системата не съумява да го интегрира дейно, то натрупва дефицити, бива избутвано до пети клас или по-нагоре, влиза в коловоза на още по-амбициозните образователни стратегии и на процедура системата го изхвърля, било то официално или не, като го изключва на процедура от обучителния развой, без да го изключва от клас. Това е все едно да качиш на пътека за бягане във фитнеса едно дете, което не може да върви. Тя го изхвърля. Затова и толкоз постоянно водим дебата за повторение в начален стадий.
Необходимо е също облекчение на условията към учителите при слагане на слаба оценка. В момента редица учители се въздържат, тъй като това е обвързвано със отговорности за в допълнение образование и писане на документи.
Министерството и районните ръководства на образованието би трябвало да усилят още веднъж контрола върху учебните заведения за прикриване на отсъствията.
Трябва също да приключи въвеждането на така наречен оценка на добавената стойност, която най-точно прави оценка работата на учебните заведения, и тази оценка да се обвърже с финансирането. Трябва да започва и атестацията на учителите.
Системата не би трябвало да избутва, само че не би трябвало и да изхвърля тези възпитаници. В никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме от напъните да обгръщане и дейно включване на всички деца в системата и да се върнем към изключващата система.
По-големият проблем със слабите оценки очевидно е по математика. Там те са по-висок % и не са толкоз и единствено в учебните заведения с централизация на деца от уязвими групи. Много по-отчетливо се вижда систематичен проблем, в сравнение с с резултатите по български език и литература. Единствено в начален стадий резултатите са положителни, само че явно проблемите се зараждат още в 3-и, 4-и клас. Една голяма част от учениците не съумяват да усвоят материала, натрупват закъснение и губят мотивация. Учебните ни стратегии след 4-и клас са амбициозни и учителите нямат задоволително време за извършения и решение на задания. Очевидно няма да минем без усъвършенстване и разпъване на образователния материал, т.е. пренасяне на материал към по-горни класове, което значи нови образователни стратегии. Няма да минем и без увеличение на часовете по математика. Проблемът е, че това може да стане единствено за сметка на други дисциплини, тъй като образователният проект към този момент е цялостен с по 7 часа на ден.
Очевидно имаме и поколенчески проблем с математиката, защото по-слаби резултатите се следят в съвсем всички страни. Днешното потомство деца по-трудно се концентрира и проблемите за това са в екраните и осведомителната среда. Много специалисти по образованието са на мнение, че способността за централизация е умеенето на 21-ви век.
- Споменахте за нездравословното въздействие на екраните. Означава ли това, че би трябвало да се лимитират осведомителните технологии в образованието?
- Продължителното взаимоотношение с екрани има редица отрицателни последствия върху развиването на децата, изключително в предучилищна възраст. Скоро и ЮНЕСКО сигнализира за това. Проучвания демонстрират отрицателно влияние върху развиването на отзивчивите, когнитивните, социално-емоционалните и двигателните умения и най-много върху способността за централизация. Продължителното прилагане на електронни устройства води до развиване на така наречен когнитивна непоносимост. Впрочем това е проблем и при възрастните. Нямаме самообладание да се концентрираме върху една тематика и четем незадълбочено. Оттам страдат творчеството, нереалната и функционалната просветеност. Екраните имат потвърдено отрицателно влияние и върху образуването на мозъчната кора при децата, психическото здраве и здравето на очите.
Това не значи, че би трябвало да ги забраним, само че като родители би трябвало да ги ограничим у дома, изключително в ранна детска възраст, а просветителната система да се опита да формулира рекомендации за ползотворно и дозирано потребление на ИТ в учебно заведение. Днешното потомство деца ще живеят в десетилетия на още по-дълбоки и огромни цифрови трансформации, за което просветителната система би трябвало да ги приготви. Но точно тук е парадоксът - в случай че желаеме те да са пригодни за ерата на изкуствения разсъдък, би трябвало да ги ограничим от взаимоотношение с екраните, с цел да развием у тях всички умения, които загатнах. Бъдещето ще изисква умения на цифрови основатели, а не просто на цифрови ползватели.
От друга страна, посредством ИТ и по-специално посредством електрони уроци и проби в електронните просветителни платформи ще създадем и прехода към персонализация на ученето. Това включва персонално ориентиране на уроци към всеки възпитаник според от установените дефицити. Идеята е платформата, която създава МОН, да бъде запълнена с безвъзмездни електронни уроци по всеки предмет и всяка тематика и заредена с проби за оценка, въз основа на които да се проучват резултатите на учениците и персонално да се насочват уроци. Персонализацията ще направи ученето доста по-ефективно. Искаме или не идващите години учениците ще учат доста повече от електронни запаси.
- Съгласен ли сте с измененията, които се вършат в образователните стратегии и желанията за облекчение на учениците от зазубряне на непотребни обстоятелства?
- Да. Не става дума учениците да учат по-малко, а да префокусираме преподаването и оценяването върху функционалност на знанията. Българските възпитаници се оправят сносно на интернационалните проби, които мерят познания, и много зле на тези, които правят оценка използване на познания. Българската просветителна система е прекомерно амбициозна в даването на познания. Това не е безусловно неприятно, само че при други условия. Такива са били малко или повече всички просветителни системи в развитите страни през предишния век. Без познания не могат да се образуват умения и просветеност. Проблемът е, че не остава време за затвърждаване, осмисляне, свързване на знанията, създаване на умения. Уменията са това, което остава откакто забравим наученото. Освен базовите познания, които са наложителни за създаване на умения, в образователните стратегии и има и доста фактология. Прекалено амбициозните стратегии водят до препускане през материал, учениците по-лесно натрупат дефицити и се демотивират. Най-важни са мотивацията и уменията за учене. Дори и да пропуснем нещо в учебно заведение, в случай че изградим мотивация и умения за учене у едно дете, то ще прочете доста повече по-късно. Всеки един от нас учи доста повече отвън учебно заведение, през целия си живот.
Трябва да освободим време на учителите и учениците.
Днес осведомителната среда е друга и належащо учениците да учат толкоз фактология. По доста предмети образователният материал е свръхамбициозен като тематики и дълбочина на тематиките.
Още по-важна е промяната в оценяването. Ако изпитваме за фактология, това ще преподават учителите, а учениците ще наизустяват. Оценяването дава сигнал кое е скъпо. Много по-ценно и значимо е осмислянето, свързването и използването на знанията. Изпитните задания на PISA изискват релативно малко познания, само че са мощно фокусирани върху способността за мислене и използване. Както при математическа задача.
Последните години се направиха крачки в посока облекчение на образователните стратегии и смяна на оценяването, само че те надалеч не са задоволителни.
- Правилно ли е да се реформира образователният развой тъй че да се вършат връзки сред предметите - phenomenom based learning, като във Финландия?
- Освен непосредствената смяна за усъвършенстване на настоящите образователни стратегии и оценяването, би трябвало да стартира и разискването на цялостна, концептуална смяна за прекосяване към рамкови образователни стратегии, структурирани върху компетентности и даващи опция за адаптиране на наличието към учебни заведения и учениците. Това е друга философия на структуриране на наличието и опитът от другите страни демонстрира, че това е сложен развой, изискващ смяна в настройките, най-малко 5 години време за разискване и разработване и още толкоз за въвеждане. Единственият метод това да се случи по-бързо е да стартира по-скоро. Това е заложено в политическите стратегии на двете обединения, които поддържаме кабинета, и в управническата стратегия на държавното управление и МОН към този момент започва работа по тематиката.
- Инфлацията не изяде ли и новото нарастване на учителските заплати?
- Увеличението следва политиката, която формулирахме преди 6 години, учителските заплати да са най-малко 125% от междинните за страната. 15-процентното нарастване с бюджет 2023 е почти колкото инфлацията за последните 12 месеца и в този смисъл по-скоро приказваме за опазване на действителната стойност на възнагражденията, в сравнение с за покачване. Положителното е, че тази политика стана устойчива и има надпартиен консенсус, че би трябвало да продължи. Ако желаеме да имаме положителни и стимулирани учители, би трябвало да подържахме това съответствие. Това не е единственото, само че е наложително изискване за положително обучение. Над това базово ниво би трябвало да се усили и диференцираното възнаграждение според от резултатите и спомагателните задължения, които извършва един преподавател.
- Ще продължи ли наклонността за увеличение на средствата в междинното обучение?
- С бюджет 2023 година средствата за обучение се усилват номинално, само че действително понижават от 4,5 на 4,1% от Брутният вътрешен продукт. Редица разноски се резервират номинално, само че поради високата инфлация действително ще се извършат по-малко действия с тях. Средствата за стипендии, прехрана, храна, висше обучение понижават действително. С едни и същи разноски през днешния ден може да се купи по-малко или по-лоша храна за децата в детските градини, в сравнение с преди година. Затова в отрасловата комисия по обучение и просвета не подкрепихме проектобюджета, импортиран от Министерския съвет. Радвам се, че сред първо и второ четене по наше предложение бяха отпуснати спомагателни средства за децата със специфични просветителни потребности, за храна в просветителните институции и за превоз на учителите. Получи утвърждение и предлагането ни за пускане на три нови стратегии за рационализация на материалната база в системата на стойност 580 млн. лв., които ще се осъществят идващите три години.
- Ще има ли пари за нови учебни здания и детски градини?
- Да, едната от новите стратегии е за създаване и продължение и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения и е на стойност 240 млн. лв.. Другите две са за създаване и ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в учебните заведения за 240 млн. лева и за ремонт и обзавеждане на студентските общежития - 100 млн. лв..
Изграждането и надстрояването на учебни заведения е належащо за прекосяване към едносменен режим. Изследвания демонстрират, че един час по-късно започване на образователните занятия, сензитивно покачва мотивацията за учене и просветителните резултати на учениците, което няма по какъв начин да се случи при двусменен режим. Ако се качите заран преди 7:00 в градския превоз в София, ще видите най-вече възпитаници. С недоспали и отегчени лица. Недоспиването намалява качествата за учене и ги отблъсква от учебно заведение. Нови учебни здания и спомагателни класни стаи са нужни освен в Столична, а и в още 65 общини. Отделно имаме недостиг тук-там в детски градини и най-много в ясли.
Досега не е имало сходна като размер стратегия за спортна инфраструктура в учебните заведения. Очакваме до 3 години да бъдат построени площадки в над 1200 учебни заведения и да бъдат построени над 100 нови физкултурни салона. В над 300 учебни заведения липсват физкултурни салони, което прави невероятно провеждането на часове по физическо образование и спорт в студените образователни дни. Спортните площадки в учебните заведения се употребяват всекидневно и многочасово от огромен брой възпитаници, заради което тяхната рационализация е една от най-ефективните вложения в спорт и в учениците.
Допълнителните 100 млн. лв. пък ще създадат вероятни цялостни поправки и възобновяване на сред 15 и 20 студентски общежития.
- След вълната митинги против домашното принуждение има ли какво да се промени в учебно заведение, тъй че децата да се учат, че насилието против по-слабия е неприемливо?
- Училищата и детските градини и в този момент учат, че насилието е неприемливо. Възпитанието в ненасилие, приемливост и почитание към правата на другия е част от дилемите на просветителна ни система, част от възпитателната функционалност. Това, което може да се направи, с цел да дадем убеденост на учителите, е при смяната в образователните стратегии, да се ускори детайлът „ образуване на нагласи/ценности “. Основното, което един преподавател следва е образователната стратегия. Сега в образователните стратегии този детайл е релативно едва застъпен. Учителите и в този момент възпитават, тъй като постоянно са го правили, само че в случай че подчертаваме върху образуването на полезности с образователните стратегии, те ще са по-категорични във възпитателната си работа. Най-силният инструмент на просветителна система против насилието и експанзията е възпитанието в полезности.
- Какви са вашите причини да предложите 24 май за народен празник?
- Зад двата празника – 3 март и 24 май, стоят двете допълващи се елементи на националната ни еднаквост, двата съществени описа за България, които първо описваме на децата. Ние не отхвърляме 3-ти март. Датата би трябвало да остане формален празник. Трябва да продължим да описваме историите на битката за национално избавление, съединяване и самостоятелност, които са свързваме освен с 3 март, само че и с 6 и 22 септември като празници. Зад 24 най е описа за духовността, която ни е съхранила през вековете, за делото на светите братя Кирил и Методий, техните възпитаници и неповторимия ни цивилизационен принос в европейската и международната цивилизация. Разказът за всички български будители. Редица от националните ни герои са част и от единия и другия роман. Когато приказваме за предишното, би трябвало да описваме на децата с ентусиазъм и двата описа. Всъщност това е един роман – за България. И кой мислите споделя този роман през днешния ден най-силно? Образователната система. На нея през днешния ден се крепи в най-голяма степен националната ни еднаквост.
Въпросът е какъв желаеме да бъде нашия характерен роман в бъдеще. Как ще вървим към по-светли съдбини?
България може да бъде просперираща и мощна страна, с хармонично общество и щастливи хора, единствено в случай че трайно заложим на образованието, културата и духовността като национални цели.
Приемем ли 24 май за народен празник, рано или късно ще утвърдим образованието, културата и духовността като съществени национални цели. Ще бъдем задължени да го създадем, в случай че не ние, то идващите генерации.
Това ще бъде и в основата на нашият облик в актуалния глобализиран свят - “държава на духа ”, както ни назова Дмитрий Лихачов. Държава на духа, която надалеч надвишава физическите граници на България. Днес България е езиково, културно и духовно пространство по целия цвят. Имаме български учебни заведения на шест континента в 50 страни.
Малко нации имат привилегията да празнуват празник като 24 май и шанса да изберат за народен празник празника на духовността.
Да бъдем упреквани, че тези, които сме за 24 май, не сме патриоти, е все едно да обвиним тези, които са за 3 март, че са против образованието, науката, духовността и културата като полезности.
Още акценти от изявлението:
Единствено в начален стадий резултатите по математика са положителни, само че проблемите се зараждат още 3-4 клас
Прекалено амбициозните образователни стратегии карат учениците да натрупат дефицити и да се демотивират
- Г-н Вълчев, внесохте корекция в Закона за предучилищното и учебното обучение, съгласно която на зрелостниците се дава още един късмет да поправят оценката си от матурата. Смятате ли, че доста възпитаници ще се възползват?
- Възможността за повишение на оценката е единствено за задачите на кандидатстването във висши учебни заведения. Няма да се трансформира оценката в дипломата. Преди години оценката от матура не беше вход във висшите учебни заведения и всеки един кандидат-студент, които държеше на избрана компетентност или висше учебно заведение, само че не беше признат в тях, можеше да се откаже, да продължи да се приготвя и да се яви след една година за да получи по-висок резултат. Сега това е невероятно, там където приемът е с оценка от зрелостния изпит. Именно това е спомагателната опция, която ще даде законопроекта. Предложението е на омбудсмана, а ние - вносителите, го подкрепихме, защото считаме, че кандидат-студентите, които са мощно стимулирани да учат в допълнение, с цел да бъдат признати в съответна компетентност или висше учебно заведение, би трябвало да имат тази опция. Впрочем законопроектът не е нов. Веднъж към този момент получи утвърждение в отрасловата комисия в предходното Народно събрание, само че не стигна времето за окончателното му приемане.
Не чакам доста кандидат-студенти да се възползват от тази опция, защото през днешния ден приемът във висшите учебни заведения е необятно отворен и не са доста специалностите и висшите учебни заведения, за които се конкурират доста студенти за едно място, част от които да са подготвени да забавят с една година образованието си, единствено с цел да бъдат признато в тъкмо избрана компетентност или висше учебно заведение.
- Виждаме скок на двойките по български език за 5 години, какво е обяснението ви?
- Направих разбор, от които се вижда концентрацията на слаби резултати по български език в учебни заведения с рискови възпитаници, както и голямата разлика в резултатите сред тези и останалите учебни заведения. Виждаме и доста мощното въздействие на фактора приказваме език в фамилията. Това е както на зрелостния изпит, по този начин и на външното оценяване след 4-и, 7-и и 10-и клас. Една от аргументите за множеството слаби оценки е, че системата стана по-включваща, само че и по-избутваща. През последните години в просветителната система бяха включени официално значителен брой възпитаници с доста просветителни дефицити и най-вече от фамилии, в които не се приказва български. Процентът на прибързано отпадналите от системата пада, усилва се междинният брой години, прекарани в учебно заведение от тези деца, само че нараства и броят на слабите оценки на изхода. Очевидно е мъчно тези възпитаници да бъдат интегрирани толкоз бързо и дейно. Проблем също е, че една част от учителите се въздържат от писане на двойки, а учебни заведения занижават условията и прикриват непосещаемост. Други учители и учебни заведения поставят големи старания, само че все пак не съумяват да преодолеят дефицитите на социално-културната среда и насъбраните просветителни дефицити.
Рецептата е: още повече запаси в учебните заведения с централизация на проблематични възпитаници, ранно обгръщане в просветителната системата и систематични старания за поддръжка и интеграция, в това число езикова, на децата, чийто майчин език не е български. Затова готвим регламентиране на спомагателни механизми за езикова интеграция в системата. Владеенето на български език е базова причина за асимилиране на всички други познания и умения. Всички наблюдения демонстрират, че в случай че едно дете не знае български език на обикновено отзивчиво равнище на входа на първи клас, системата не съумява да го интегрира дейно, то натрупва дефицити, бива избутвано до пети клас или по-нагоре, влиза в коловоза на още по-амбициозните образователни стратегии и на процедура системата го изхвърля, било то официално или не, като го изключва на процедура от обучителния развой, без да го изключва от клас. Това е все едно да качиш на пътека за бягане във фитнеса едно дете, което не може да върви. Тя го изхвърля. Затова и толкоз постоянно водим дебата за повторение в начален стадий.
Необходимо е също облекчение на условията към учителите при слагане на слаба оценка. В момента редица учители се въздържат, тъй като това е обвързвано със отговорности за в допълнение образование и писане на документи.
Министерството и районните ръководства на образованието би трябвало да усилят още веднъж контрола върху учебните заведения за прикриване на отсъствията.
Трябва също да приключи въвеждането на така наречен оценка на добавената стойност, която най-точно прави оценка работата на учебните заведения, и тази оценка да се обвърже с финансирането. Трябва да започва и атестацията на учителите.
Системата не би трябвало да избутва, само че не би трябвало и да изхвърля тези възпитаници. В никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме от напъните да обгръщане и дейно включване на всички деца в системата и да се върнем към изключващата система.
По-големият проблем със слабите оценки очевидно е по математика. Там те са по-висок % и не са толкоз и единствено в учебните заведения с централизация на деца от уязвими групи. Много по-отчетливо се вижда систематичен проблем, в сравнение с с резултатите по български език и литература. Единствено в начален стадий резултатите са положителни, само че явно проблемите се зараждат още в 3-и, 4-и клас. Една голяма част от учениците не съумяват да усвоят материала, натрупват закъснение и губят мотивация. Учебните ни стратегии след 4-и клас са амбициозни и учителите нямат задоволително време за извършения и решение на задания. Очевидно няма да минем без усъвършенстване и разпъване на образователния материал, т.е. пренасяне на материал към по-горни класове, което значи нови образователни стратегии. Няма да минем и без увеличение на часовете по математика. Проблемът е, че това може да стане единствено за сметка на други дисциплини, тъй като образователният проект към този момент е цялостен с по 7 часа на ден.
Очевидно имаме и поколенчески проблем с математиката, защото по-слаби резултатите се следят в съвсем всички страни. Днешното потомство деца по-трудно се концентрира и проблемите за това са в екраните и осведомителната среда. Много специалисти по образованието са на мнение, че способността за централизация е умеенето на 21-ви век.
- Споменахте за нездравословното въздействие на екраните. Означава ли това, че би трябвало да се лимитират осведомителните технологии в образованието?
- Продължителното взаимоотношение с екрани има редица отрицателни последствия върху развиването на децата, изключително в предучилищна възраст. Скоро и ЮНЕСКО сигнализира за това. Проучвания демонстрират отрицателно влияние върху развиването на отзивчивите, когнитивните, социално-емоционалните и двигателните умения и най-много върху способността за централизация. Продължителното прилагане на електронни устройства води до развиване на така наречен когнитивна непоносимост. Впрочем това е проблем и при възрастните. Нямаме самообладание да се концентрираме върху една тематика и четем незадълбочено. Оттам страдат творчеството, нереалната и функционалната просветеност. Екраните имат потвърдено отрицателно влияние и върху образуването на мозъчната кора при децата, психическото здраве и здравето на очите.
Това не значи, че би трябвало да ги забраним, само че като родители би трябвало да ги ограничим у дома, изключително в ранна детска възраст, а просветителната система да се опита да формулира рекомендации за ползотворно и дозирано потребление на ИТ в учебно заведение. Днешното потомство деца ще живеят в десетилетия на още по-дълбоки и огромни цифрови трансформации, за което просветителната система би трябвало да ги приготви. Но точно тук е парадоксът - в случай че желаеме те да са пригодни за ерата на изкуствения разсъдък, би трябвало да ги ограничим от взаимоотношение с екраните, с цел да развием у тях всички умения, които загатнах. Бъдещето ще изисква умения на цифрови основатели, а не просто на цифрови ползватели.
От друга страна, посредством ИТ и по-специално посредством електрони уроци и проби в електронните просветителни платформи ще създадем и прехода към персонализация на ученето. Това включва персонално ориентиране на уроци към всеки възпитаник според от установените дефицити. Идеята е платформата, която създава МОН, да бъде запълнена с безвъзмездни електронни уроци по всеки предмет и всяка тематика и заредена с проби за оценка, въз основа на които да се проучват резултатите на учениците и персонално да се насочват уроци. Персонализацията ще направи ученето доста по-ефективно. Искаме или не идващите години учениците ще учат доста повече от електронни запаси.
- Съгласен ли сте с измененията, които се вършат в образователните стратегии и желанията за облекчение на учениците от зазубряне на непотребни обстоятелства?
- Да. Не става дума учениците да учат по-малко, а да префокусираме преподаването и оценяването върху функционалност на знанията. Българските възпитаници се оправят сносно на интернационалните проби, които мерят познания, и много зле на тези, които правят оценка използване на познания. Българската просветителна система е прекомерно амбициозна в даването на познания. Това не е безусловно неприятно, само че при други условия. Такива са били малко или повече всички просветителни системи в развитите страни през предишния век. Без познания не могат да се образуват умения и просветеност. Проблемът е, че не остава време за затвърждаване, осмисляне, свързване на знанията, създаване на умения. Уменията са това, което остава откакто забравим наученото. Освен базовите познания, които са наложителни за създаване на умения, в образователните стратегии и има и доста фактология. Прекалено амбициозните стратегии водят до препускане през материал, учениците по-лесно натрупат дефицити и се демотивират. Най-важни са мотивацията и уменията за учене. Дори и да пропуснем нещо в учебно заведение, в случай че изградим мотивация и умения за учене у едно дете, то ще прочете доста повече по-късно. Всеки един от нас учи доста повече отвън учебно заведение, през целия си живот.
Трябва да освободим време на учителите и учениците.
Днес осведомителната среда е друга и належащо учениците да учат толкоз фактология. По доста предмети образователният материал е свръхамбициозен като тематики и дълбочина на тематиките.
Още по-важна е промяната в оценяването. Ако изпитваме за фактология, това ще преподават учителите, а учениците ще наизустяват. Оценяването дава сигнал кое е скъпо. Много по-ценно и значимо е осмислянето, свързването и използването на знанията. Изпитните задания на PISA изискват релативно малко познания, само че са мощно фокусирани върху способността за мислене и използване. Както при математическа задача.
Последните години се направиха крачки в посока облекчение на образователните стратегии и смяна на оценяването, само че те надалеч не са задоволителни.
- Правилно ли е да се реформира образователният развой тъй че да се вършат връзки сред предметите - phenomenom based learning, като във Финландия?
- Освен непосредствената смяна за усъвършенстване на настоящите образователни стратегии и оценяването, би трябвало да стартира и разискването на цялостна, концептуална смяна за прекосяване към рамкови образователни стратегии, структурирани върху компетентности и даващи опция за адаптиране на наличието към учебни заведения и учениците. Това е друга философия на структуриране на наличието и опитът от другите страни демонстрира, че това е сложен развой, изискващ смяна в настройките, най-малко 5 години време за разискване и разработване и още толкоз за въвеждане. Единственият метод това да се случи по-бързо е да стартира по-скоро. Това е заложено в политическите стратегии на двете обединения, които поддържаме кабинета, и в управническата стратегия на държавното управление и МОН към този момент започва работа по тематиката.
- Инфлацията не изяде ли и новото нарастване на учителските заплати?
- Увеличението следва политиката, която формулирахме преди 6 години, учителските заплати да са най-малко 125% от междинните за страната. 15-процентното нарастване с бюджет 2023 е почти колкото инфлацията за последните 12 месеца и в този смисъл по-скоро приказваме за опазване на действителната стойност на възнагражденията, в сравнение с за покачване. Положителното е, че тази политика стана устойчива и има надпартиен консенсус, че би трябвало да продължи. Ако желаеме да имаме положителни и стимулирани учители, би трябвало да подържахме това съответствие. Това не е единственото, само че е наложително изискване за положително обучение. Над това базово ниво би трябвало да се усили и диференцираното възнаграждение според от резултатите и спомагателните задължения, които извършва един преподавател.
- Ще продължи ли наклонността за увеличение на средствата в междинното обучение?
- С бюджет 2023 година средствата за обучение се усилват номинално, само че действително понижават от 4,5 на 4,1% от Брутният вътрешен продукт. Редица разноски се резервират номинално, само че поради високата инфлация действително ще се извършат по-малко действия с тях. Средствата за стипендии, прехрана, храна, висше обучение понижават действително. С едни и същи разноски през днешния ден може да се купи по-малко или по-лоша храна за децата в детските градини, в сравнение с преди година. Затова в отрасловата комисия по обучение и просвета не подкрепихме проектобюджета, импортиран от Министерския съвет. Радвам се, че сред първо и второ четене по наше предложение бяха отпуснати спомагателни средства за децата със специфични просветителни потребности, за храна в просветителните институции и за превоз на учителите. Получи утвърждение и предлагането ни за пускане на три нови стратегии за рационализация на материалната база в системата на стойност 580 млн. лв., които ще се осъществят идващите три години.
- Ще има ли пари за нови учебни здания и детски градини?
- Да, едната от новите стратегии е за създаване и продължение и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения и е на стойност 240 млн. лв.. Другите две са за създаване и ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в учебните заведения за 240 млн. лева и за ремонт и обзавеждане на студентските общежития - 100 млн. лв..
Изграждането и надстрояването на учебни заведения е належащо за прекосяване към едносменен режим. Изследвания демонстрират, че един час по-късно започване на образователните занятия, сензитивно покачва мотивацията за учене и просветителните резултати на учениците, което няма по какъв начин да се случи при двусменен режим. Ако се качите заран преди 7:00 в градския превоз в София, ще видите най-вече възпитаници. С недоспали и отегчени лица. Недоспиването намалява качествата за учене и ги отблъсква от учебно заведение. Нови учебни здания и спомагателни класни стаи са нужни освен в Столична, а и в още 65 общини. Отделно имаме недостиг тук-там в детски градини и най-много в ясли.
Досега не е имало сходна като размер стратегия за спортна инфраструктура в учебните заведения. Очакваме до 3 години да бъдат построени площадки в над 1200 учебни заведения и да бъдат построени над 100 нови физкултурни салона. В над 300 учебни заведения липсват физкултурни салони, което прави невероятно провеждането на часове по физическо образование и спорт в студените образователни дни. Спортните площадки в учебните заведения се употребяват всекидневно и многочасово от огромен брой възпитаници, заради което тяхната рационализация е една от най-ефективните вложения в спорт и в учениците.
Допълнителните 100 млн. лв. пък ще създадат вероятни цялостни поправки и възобновяване на сред 15 и 20 студентски общежития.
- След вълната митинги против домашното принуждение има ли какво да се промени в учебно заведение, тъй че децата да се учат, че насилието против по-слабия е неприемливо?
- Училищата и детските градини и в този момент учат, че насилието е неприемливо. Възпитанието в ненасилие, приемливост и почитание към правата на другия е част от дилемите на просветителна ни система, част от възпитателната функционалност. Това, което може да се направи, с цел да дадем убеденост на учителите, е при смяната в образователните стратегии, да се ускори детайлът „ образуване на нагласи/ценности “. Основното, което един преподавател следва е образователната стратегия. Сега в образователните стратегии този детайл е релативно едва застъпен. Учителите и в този момент възпитават, тъй като постоянно са го правили, само че в случай че подчертаваме върху образуването на полезности с образователните стратегии, те ще са по-категорични във възпитателната си работа. Най-силният инструмент на просветителна система против насилието и експанзията е възпитанието в полезности.
- Какви са вашите причини да предложите 24 май за народен празник?
- Зад двата празника – 3 март и 24 май, стоят двете допълващи се елементи на националната ни еднаквост, двата съществени описа за България, които първо описваме на децата. Ние не отхвърляме 3-ти март. Датата би трябвало да остане формален празник. Трябва да продължим да описваме историите на битката за национално избавление, съединяване и самостоятелност, които са свързваме освен с 3 март, само че и с 6 и 22 септември като празници. Зад 24 най е описа за духовността, която ни е съхранила през вековете, за делото на светите братя Кирил и Методий, техните възпитаници и неповторимия ни цивилизационен принос в европейската и международната цивилизация. Разказът за всички български будители. Редица от националните ни герои са част и от единия и другия роман. Когато приказваме за предишното, би трябвало да описваме на децата с ентусиазъм и двата описа. Всъщност това е един роман – за България. И кой мислите споделя този роман през днешния ден най-силно? Образователната система. На нея през днешния ден се крепи в най-голяма степен националната ни еднаквост.
Въпросът е какъв желаеме да бъде нашия характерен роман в бъдеще. Как ще вървим към по-светли съдбини?
България може да бъде просперираща и мощна страна, с хармонично общество и щастливи хора, единствено в случай че трайно заложим на образованието, културата и духовността като национални цели.
Приемем ли 24 май за народен празник, рано или късно ще утвърдим образованието, културата и духовността като съществени национални цели. Ще бъдем задължени да го създадем, в случай че не ние, то идващите генерации.
Това ще бъде и в основата на нашият облик в актуалния глобализиран свят - “държава на духа ”, както ни назова Дмитрий Лихачов. Държава на духа, която надалеч надвишава физическите граници на България. Днес България е езиково, културно и духовно пространство по целия цвят. Имаме български учебни заведения на шест континента в 50 страни.
Малко нации имат привилегията да празнуват празник като 24 май и шанса да изберат за народен празник празника на духовността.
Да бъдем упреквани, че тези, които сме за 24 май, не сме патриоти, е все едно да обвиним тези, които са за 3 март, че са против образованието, науката, духовността и културата като полезности.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ