Да бъдат ли изградени вятърни паркове в българското морско пространство

Да бъдат ли построени вятърни паркове в българското морско пространство или не. Темата броди из публичното пространство и провокира разнопосочни отзиви от всички, които се усещат наранени от нея, обобщава кореспондентът на БГНЕС от Варна.

Засега законопроектът, импортиран от ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи мина на първо четене. Един от вносителите – депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, съобщи, че задачата е да се реализира енергийна самостоятелност на страната, и че би трябвало България би трябвало да има такова законодателство, ако се появи вложител. Според вносителите можело да се чакат вложения от най-малко 2,3 милиарда евро до 2035 година и още спомагателни 4,5 милиарда до 2040 година Инсталираната мощ можела да стигне 1,5 гигавата и да се удвои до 2040 година Става ясно обаче, че това са големи вложения, непостижими за българската страна, а деклариран интерес от външни вложители все още няма.

На 23 февруари във Варна Бойко Борисов съобщи, че ГЕРБ-СДС ще отдръпват поддръжката си за законопроекта – с аргумента, че текстовете е трябвало да минат през публично разискване.

Междувременно доста черноморски общини излязоха с къси, само че еднопосочни заявления срещу построяването на перки в Черно море. Сред тях са Варна, Шабла и Созопол, които се афишират в поддръжка на браншовите организации от секторите „ Туризъм “ и „ Рибарство “.

Бургаският общински съвет към този момент мълчи. Там декларация „ срещу “ внесоха общинските съветници от „ Възраждане “, а Любен Дилов от ГЕРБ се разгласи срещу още при разискването на законопроекта в пленарната зала. Според кмета на Созопол Тихомир Янакиев ветрогенераторите в морето ще нанесат основни вреди на риболовния бранш, морския туризъм и биоразнообразието в акваторията на Черно море. Стари риболовци от пристанището в Бяла напомнят, че преди време заради прокарването на кабел край нос Калиакра е изчезнала черноморската скумрия. „ Държавата хвърли се милиони в построяването на рибарското пристанище край Бяла, в него са регистрирани близо 200 лодки, а в този момент цялата ни работа е под въпрос “, споделят рибарите.

Рибарите ще излязат на митинг, в случай че проектозаконът за създаване на вятърни електроцентрали в Черно море не бъде отдръпнат от вносителите му, безапелационен е и ръководителят на рибарското съдружие „ Черноморски изгрев " Емил Милев. В момента у нас има 2 хиляди риболовни кораба, 60 преработвателни предприятия и 24 мидени ферми. Пряко заети в бранша са 6000 до 8000 души. Милев напомня, че сходни паркове няма нито в Черно море, нито в Гърция: „ Хората са си създали проучвания и са стигнали до извода, че въздействието ще е отрицателно и са се отказали “.

Хотелиерите и ресторантьорите също са срещу построяването на ветрогенераторите. Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията обявиха пред БГНЕС, че концепцията за градежа на перки в Черно море е основана „ на мрачно “ и съществено ще навреди на българския туризъм.

„ Вятърни паркове съм виждал в Северно море, само че там при 12 градуса не отиваш да се печеш, там няма развъртян туризъм “, разяснява хотелиерът Атанас Карагеоргиев. Според него, законопроектът обрича туристическия отрасъл и става дума за лобистки ползи.

Въпреки, че водещата комисия по енергетика не е поискала мнение от Министерството на туризма, оттова упорстват да бъдат взети под внимание техните забележки по законопроекта. Че възможното създаване на ветрови централи би трябвало да подсигурява правата както на икономическите субекти, по този начин и на туристите и българските жители. И че би трябвало да се откри „ баланс сред напредъка в областта на енергетиката, запазването на естествените дадености и поминъка на популацията в черноморските райони “.

Министърът на околната среда и водите проф. Юлиян Попов съобщи пред БГНЕС, че терзанията на част от браншовите организации не са основателни заради повода, че „ законът е една дребна част от цялата система “. „ Каквото да се поставя то предстои на доста прецизни публични разисквания, на доста прецизни ограничавания по връзки на сигурността на околната среда, на инфраструктурата, на рибните пасажи, на пътищата на птиците и така нататък Надявам се митингите сега да са част от дейното присъединяване на обществото, което би трябвало и да бъде налице, а не просто опълчване на една технология, която се развива и ще продължи да се развива “, разяснява преди седмица проф. Юлиян Попов.

Съвсем съответен в позицията си е някогашният длъжностен министър (2022-2023) Илин Димитров, в този момент консултант на президента по обучение, просвета и туризъм. „ При самото оповестяване на законопроекта ние дадохме негативно мнение. Трябва доста да се внимава каква друга промишленост се разполага в крайбрежните туристически региони. Ако това се реализира, ние сме на път да убием поминъка на целия район поради хрумванията на някои хора, че там могат да бъдат ситуирани ветрогенератори “.

Пред БГНЕС Мартин Владимиров, шеф на стратегия " Енергетика и климат " в Центъра за проучване на демокрацията, съобщи, че няма риск за риболова и туризма от разполагането на вятърни електроцентрали в Черно море.

„ Притесненията на НПО-та не са основателни, тъй като не почиват на никакви данни и обстоятелства. В Черно море скоростта напразно наоколо до брега е ниска, а вятърните централи ще се построяват в зони над 20 км. във вътрешността в морето. Няма да се виждат от брега, а в случай че се виждат то те ще наподобяват като дребни сиви петънца в далечината “, съобщи Мартин Владимиров. Той даде за образец град Брайтън, намиращ се на южното крайбрежие на Англия, където тъкмо против брега, против най-лъскавите хотели, е издигната една от първите вятърни централи в морето. „ Централите се намират на 19 км. от брега. Бях там на посещаване и от брега те не се виждаха “, изясни Владимиров.

Доколкото сега няма ясно деклариран инвеститорски интерес към построяването на ветропаркове в българското морско пространство, е мъчно да се допусна каква ще е действителната изгода от това начинание. В какви периоди ще се извършват възможните планове? Изцяло лобистки ли е проектозаконът или страната би имала интерес да развива сходна активност? Кой и по кое време ще печели от перките в морето? И най-много – за какво се загърбва позицията на черноморските общини и на ангажираните в туризма и рибарството. Засега това звучи по-скоро като в поговорката – пускаме питомното, с цел да гоним дивото. /БГНЕС