На гости на прабаба
доктор Славян Стоилов
Д-р Славян Стоилов е енциклопедична персона, сякаш от времето на Ренесанса – с толкоз доста знания, ексцентрични ползи и разнородни направления на развиване. Специалист по вътрешни заболявания и превод на здравна литература, доктор на голям брой български експедиции. Работи като общопрактикуващ доктор, само че това не му пречи да не стопира да пътува до безпределно пъстри дестинации – отвеждал ни е в Камчатка, Албания, Иран. Представял ни е чисто медицински тематики, а води и поредицата за античните медицински системи на страниците на Списание 8. След доста пътешествия в търсене на дедите ни, този път отпътува за Етиопия, с цел да ни запознае с... прабаба ни.
С доктор Стоилов можете да се запознаете на 11.02.2017 година на събитието Списание 8 НА ЖИВО в кино „ Люмиер “, София, където той ще води лекция за оцеляването в рискови условия.
Още първата заран в Адис Абеба взех решение да се върша на ценител – тъй като хората в Етиопия се здрависват с рамо, по този начин ударих моя българоговорещ другар Гърма, че напряко му го откачих. После взех решение да не изгубвам време и да се срещна с една от благодатите на Етиопия – десетките типове бира. Нагрян от слънцето, изсипах непосредствено в дванадесетопръстното си черво ледената, изпълнена с безчет дребни слънца кехлибарена течност и повърхностно захвърлих бутилката. В отговор настъпи нечовешка драма: с големи, съвсем насълзени от неистова тъга очи нашият водач, хълцайки, ме питаше „ Защо!? Защо!? " Не го разбрах. Оказа се, че празната стъклена бутилка е драгоценност – коства 1 Щатски долар. Повече от наличието.
По гъски
Да оформим в този момент визитната картичка на страната с 13 месеца слънце: страната с най-вече монументи на ЮНЕСКО в Африка; най-планинската страна на континента. Четвъртата, приела християнството за държавна вяра (през 331 година, след Армения, Римската империя и Грузия). Единствената африканска страна, непопаднала напълно под колониална власт. Домът на най-старата жена изправен човек – Люси, отпреди 3,3 млн. години. На най-старите кафеени плантации. С най-бързия приръст на популацията в Африка – към този момент 100 млн. души, и бързо изменящо се съответствие християни – мюсюлмани, към този момент 55:45. С най-бързо разрастващата се пътна мрежа. С може би най-малкото непрекъснати български резиденти.
С неповторимо красивите дами, както сподели Гърма: „ Абе, и аз не знам от кое място ги докарват! ". С една от най-старите писмени култури – гъският език е на повече от 2000 година Последният етиопски император (негуша нагаст, или „ цар на царете " ) Хайле Селасие е 225-ият директен потомък на Соломон. Преди коронясването си през 1980 година той е носил името Рас Тафари (княз Тафари) и с култа към неговата персона поражда растафарианството. Фалашите – чернокожите абисински евреи, са последните, практикуващи юдаизма от времето на Соломон (Х в. пр.Хр.). Адис Абеба е от най-високите столици в Африка – множеството квартали са над височината на Черни връх, а пазарът „ Меркато " е максимален на континента...
80 лица
Изправям се пред замъците в Гондар – африканския Камелот. Добре, че актуалните деца не четат толкоз, другояче щяха да знаят какъв брой действителни са техните кино герои. Буреносен бил XVI в. До 1543 година Ахмед Гран Левака, султан на Хараре, съвсем унищожил православието в Етиопия. Това наложило избавителен съюз с португалците, надлежно приемане на католицизма и навлизане на йезуитите. Мюсюлманите били победени, страната - укрепeна, и император Фасилидас (1632-1667 г.) възстановил православието, прогонил йезуитите и открил новата си столица в Гондар, тъй като там, на високото, нямало малария.
Първия палат строили 15 години. Хоросанът бил заравян в земята за три години, с цел да стане корав като цимент. Синът Йохан I построил личен палат и го свързал с под земята проход. Внукът Йеасу (Йосиф I) бил популярен държател, а в своя си замък построил камина и сауна. Следващият студуващ държател построил нова сауна, тъй като бил посърнал, а върху нагретите камъни му налагали билки. Друг построил бална зала. Трети довършил комплекса с столова с голям брой врати, с цел да може всеки да разпрегне коня си в сходство със своя сан. Регентката Ментеваб внесла друга нотка – построила дребен замък с френски прозорци и салон за хубост, след което страната се разпаднала. В Гондар се намира и едно от бижутата на църковната живопис – църквата „ Дебре Бирхан Селасие " с изобразените по тавана ѝ 80 благ лица от XVII в.
Етиопските крепости в Гондар са като излезли от приказките
Към душата на небето
Легнах под обелиските в Аксум отпреди 1700 години. Така могат да се проумеят те, „ Стълбите на душата към небето ". С прозорци на всеки етаж, даже с черчевета, подправена врата в основата, а под нея – гробница с мегалитен градеж, сходен на Мачу Пикчу или гробницата на Агамемнон. Големият обелиск се извисява на 21 м (общо 33 м), с девет етажа, и тежи 240 тона.
Основателят на манихейството и персийски оракул Мани написа през II в., че в света съществуват 4 велики страни: Персийското и Вавилонско царство, Римското, Аксум и Китай. По това време територията на Аксум обгръща елементи от днешните Етиопия, Еритрея, Северен Судан, Южен Египет, Йемен, Саудитска Арабия, Джибути и Сомалия. По същото време стартират да се секат лични монети и се образува цивилизацията гъс, която ние за съзвучие назоваваме геез.
Освен с антична история днешното малко градче разполага и с най-големия православен храм в Африка, така наречен Нов храм, построен от император Хайле Селасие и отдаден на Дева Мария. В него се пази икона, на която е изобразено открадването на кѝвота от Менелик. Според етиопското поверие кивотът се съхранявал в Старата черква – „ Бет Мариам (Св. Мария) от Цион ", откъдето преди 40 година бил пренесен в незначителен параклис наоколо. В параклиса влиза единствено пазителят, тази служба е пожизнена и преди гибелта си той самичък дефинира своя правоприемник. Според по-реални клюки кивотът е прикрит някъде из недостъпните островни манастири по езерото Тана. За финален път като исторически правдиво се смята изнасянето му на 1 март 1896 година край Адова, когато войските на император Менелик II разгромяват 17 700 италианци, разполагащи с тежка артилерия и модерно оръжие. Най-голямото проваляне на бели хора в Африка.
Всъщност създателят на Соломоновата династия и първи император на Етиопия Менелик е артикул на проискрялата в една нощ неудържима обич сред Савската кралица и цар Соломон. В непосредственост до Аксум, в Дунгур, е нейният замък, самичък покрай мястото на сражението на св. арх. Михаил с лъвицата на Гобедра. До двореца са полегнали голям брой менхири, които тук назовават стели. Ако бъдат изправени, мащабът ще се окаже изумителен.
20 000 църкви
Аксумитите одобряват християнството по времето на цар Езана. За първи свещеник на страната св. Атанасий Александрийски назначава сириеца Фраментий - „ Баща на мира, изобретател на Светлината ". Негови следовници са деветима сирийски монаси, които превеждат Светото писание на гъс - античния амхарски език, който и до през днешния ден се употребява в богослужението. Амхарският е доста непосредствен до арамейския, а някои графеми са съвсем идентични с тези на глаголицата. В манастирите се съхраняват трудове върху козя кожа от XII – XIV в.
Древната етиопска книжовност от неспециалист съвсем не може да бъде отличена от глаголицата.
Днес в страната действат повече от 20 000 църкви и манастири. Архитектурата на самите здания е октогонална, без олтар, светините са в центъра и се обикалят назад на часовниковата стрелка. Пред това помещение се изнасят литургиите, в останалото пространство и на двора се разполагат миряните. Планът на етиопските църкви от 3 концентрични окръжности символизира Светата Троица, а четирите стъпала на всяка врата - четиримата евангелисти.
Етиопските православни свещеници много се отличават от тези, които ние познаваме.
Иконографията също следва своите правила от епохи. Лицата на праведниците постоянно са в анфас, а тези на неверниците – отстрани. Много особено е изобразяването на Светата Троица – три лика на напълно идентични мъже, символизиращи цялостното тъждество на трите Божии ипостаси. Еднакви са лицата, израженията, жестовете. На особена респект е св. Богородица с 32 публични празника. Особено любопитен и друг е Заветът на милостта (Кидана Мехрат), който се чества на 23 февруари в памет на обещанието, направено от Иисус пред Мария, да одобри застъпничеството ѝ в интерес на всеки почитащ я мирянин. С това е обвързвана и историята за злодея християнин Белай Керем, в който се вселили три дявола и той се трансформирал в човекоядец, до момента в който не изпитал един път благосклонност към прокажения.
Литургията стартира в 4 ч и нормално продължава до обяд. Затова са и фамозните отшелнически тояги за подпиране. Събуването е наложително – без значение дали за черква, или селска барака. Постите за Пасха са 55 дни, като се изключват месо, яйца и риба. Общо за вярващия християнин етиопец се събират 250 дни на пости в годината, измежду тях са всяка сряда и петък.
В манастир по въже
Освен Дебре Либанос от ХIII в., еквивалент на нашия Рилски манастир, доста любопитен е и манастирът с въжето – Дебре Дамос. Разположен на малко високо плато, той няма врата... или има, само че би трябвало да се доближи с въже. Монасите не го махат, тъй като символизира легендата за монаха създател, който се избавил на небето, изкатервайки се по една змия. Особено затруднително за нас, цивилизованите. Един англосаксонски левент 20 минути се тътреше горе на портичката, с цел да слезе. Накрая отчето му изтряска два лечебни шамара, а съпътстващият го с автомата по този начин го запретна откъм гърба, че даже аз, с моята специалност, се смутих.
Нагоре и надолу по въжето от време на време човек се нуждае от известна храброст
С сложен достъп са и скалните църкви в Тиграй, погледът откъдето стопира дъха. Игуменът на една от тях не беше слизал в равнината 60 година Практиката още е такава – отредените за монаси момчета ги изкачват преди пубертета, с цел да нямат прелъщение. Неслучайно в някои манастири достъпът на дами е неразрешен.
Изходната точка за планината Симиен е един обезверен град. Излизаме на черния път по билото, а на 1000 метра по-надолу – селца. Разположени на дребни плата, заобиколени от истински каньони пред гребени от върхове. Неземна хубост. По време на дъждовния интервал някои от тях остават изцяло откъснати от света, а с цел да доближат до билото, хората разполагат всичко на всичко със 7 стълби. Оттам – до града и надлежно до болничното заведение. Какво ли е подтиквало хората да търсят такива места и какво си мислят, когато поглеждат нагоре. Колцина от тях са се качвали по тези стълби. И по какъв начин не ги мързи без мостове да си вървят на посетители.
На два века разстояние
Това са двете лица на Етиопия – селото и градът, отстоящи най-малко на два века едно от друго. В селата хората безусловно живеят на открито, къщите са от набити греди, подмазани с тиня или тор. Боси, окъсани, пият вода от мътясалите ручейчета, а се трудят от заран до мрак. Децата постоянно са с прически и не просят за пари или шоколад, желаят писалки. По пътищата си имат правила с кое животно от кое място да минат, употребяват и жестомимичен език. В Адис се возят на метро и вървят на зоологическа градина, а за подобен джаз клуб в София можем единствено да мечтаем. В някои нощни заведения животът тече 24 часа, билярдът е денонощен, да не приказваме за метода на обличане на етиопските студентки. Привечер по улиците прелестните девойки се държат за ръце и чакат своя следващ фаворит (сега са доста мечтани гъстите бради). Някои даже устоят фамилиите си по този метод – 30 Щатски долар без спорене.
Къщичките в по-бедните селища са издигнати с всичко, каквото попадне.
Сутринта планината ни посрещна в скреж. Отново сняг в Африка. Като видях къде би трябвало да слезем, с цел да се качим, свят ми се зави в медицинския смисъл на думата. „ Ей там, в това село! " И безусловно разбрах за какво назовават Етиопия „ страната на тичащите пешеходци ". Тук дистанциите ги нямат за нищо и подтичват непрестанно, но аз не мога, изключително на 4000 м. Съпровождаха ни въоръжени скаути, от които нямаше необикновен смисъл. Нашият въртеше пушката като гега – една винтовка, за която даже аз единствено бях чел. Така я въртеше, че гледах да не съм нито откъм дулото, нито откъм приклада, че не се знаеше от кое място ще гръмне.
Не яжте салфетките
В планината отглеждат ечемик до 3700 м. От него вършат качамака инджира, главното ядене на братския етиопски народ. И тъй като почвата е бедна, редуват нивите и в една от годините не засяват нищо. За качамака бях чувал разнообразни мнения. Първите дни за закуска в хотела ми направиха мощно усещане сивите салфетки. „ Брей - рекох си, - какъв брой бързо се цивилизоват. " Чак на третия ден удивено видях чужденците да ги ядат, това били инджира във тип на палачинки.
Вечерта до огъня останах самичък със скаута и го почерпих бира. Реакцията му ме свари изцяло неопитен – наведе се и ми целуна ръка. Оказа се, че 30 бъра, колкото е цената на една бира, са надницата му за ден. А аз изпих десетина (тук са по 330 мл). Най-добрата е „ Дешен " и по тази причина бъркат най-високата точка на Африканския рог – връх Рас Дачен (4543 м) с Дашен – помнело се елементарно. От друга страна, по всевъзможен метод се пробват да ти измъкнат пари. Плащаме за четири мулета, три носят багажа, четвъртото се дематериализира. Броим трите начело обратно и назад, питаме ги къде е, а водачите с чисти детски очи сочат в пространството – „ Ето го ". Плащаме за четирима бойци, идват трима, най-после остава един. Дойде ли време за пари обаче, отвсякъде изскачат мистериозни носачи, призрачни души от отвъдното, копита от камили, скаути. И гледат почтено в очите. На втория ден се отказахме от опитите си да проникнем в тази неевклидова геометрия на Африканския рог.
Депресия на рога
Данакилската меланхолия е част от Африканския рог – от Голямата рифтова котловина. Земя на афарите, за които до неотдавна е било въпрос на авторитет да разполагат с кожена торбичка за тютюн от бели тестиси. Погледнах се в огледалото – към този момент бях добил задоволителен загар. „ Няма ужасно ", рекох си. Освен това те към този момент не пушеха. В пустинята, където температурите доближават 50-60оС, афарите живеят с месо и мляко, вършат и бартер, а и страната им дава помощи.
Разрешителното за достъп ни даде персонално синът на вожда, който беше съвсем виолетов, окопчан в кожено яке и огромен кобур, а не беше потен. Веднага се сблъскахме с нормалните гледки – кервани от камили. Вървят си по този начин от 2000 години – навързани камили с мулета начело, на отиване с храна, която оставят по пътя, на връщане със сол. Сега обаче се строи път и е съвсем подготвен – прави го страната за огромните корпоративни минни концесионери. Вече има градчета с задгранични служащи. Догодина пътят ще е подготвен и тогава ще минават камиони. Няма да има потребност от камили. И от традицията на две хиляди години.
Има и върволици от джипове с туристи. В така наречен село имаше и генератор за ток и ледник с бира, само че към момента спяхме на кревати от ратан над солта, прикрити само от редицата джипове. На соленото езеро Аселе отчетохме -116 м надморска височина. Джапахме в бялата вода, вееше ни студен бриз, гледахме пречупените в блестящата призма на солта слънчеви лъчи, а в тези долини от сол, върхове от сол, скали от сол отрудени хора изкарваха за самун – с примитивни средства дялкаха плочите. А ние си щъкахме измежду тях с камери и светкавици. Аз надали бих го понесъл толкоз благородно...
Трима се бореха с една плоча. „ Ех, здравеняк! ", провикна се The Iron Man Игор от нашата група, „ ние с половин ръка ще ги изкъртим! " Тук-там измежду цветчетата от самородна сяра, течен живак и димящи фумароли къркореха цветни езерца, в които не е доста удачно да се потапят всякакви елементи от тялото. Броят им непрестанно понижава, съгласно локалните - от сондажите наоколо. Тук, в тази толкоз ранима земя, измененията се усещат на мига.
Димящите планини
„ Утре - рече гидът, - very offroad! " Ясно, щом и за него е по този начин. 110 км за 6 часа. С 20 км/ч, и то „ в случай че не се загубим в пустинята ". Там пътища въпреки всичко няма. Напред към пъкъла, вулкана Ертà Алѐ – Димящите планини.
Разбира се, в едно от най-горещите и сухи места на Земята се скапе климатикът единствено на нашия джип. Важен е сполучливият краен резултат – потопен в прахуляк, да седиш върху тоалетната паница с открита липса на вода и преди малко спрял ток. Е, репер имаше – преди да прекъсне токът, гледах личните си крайници – единият наследник, другият бял, само че остана реперът на миризмата. Тя си е проблем на близките.
Тръгнахме към 600-метровия кратер по залез – жегата беше страшна. Даже на камилата ѝ пареше на ходилата. И тъй като няма защитни парапети според европейските наставления, най-после се надвесих на 20 метра над магмата на езерото от лава. Няма по какъв начин да го опиша с думи.
Ще се опитам обаче да го сторя за Лалибела с издяланите в скалите църкви на последния държател от династията Загу, „ който и пчелите признават за държател ". Вторият Йерусалим е издигнат през XII в., може би в опит на тамплиерите да компенсират загубата на Светите земи. Църквите са издялани от горе на долу, т.е. от покрива към основата. Подобен метод в храмовото строителство има единствено в Индия и Кипър. В музея са експонирани предварителните детайлни дървени модели на църквите, с все вратите и прозорците. Самите църкви са изпълнени със символизъм – свързани са с тунели, тъй като постройката съставлява небесното, до което се възкачваш, преминавайки през тунела, т.е. през пъкъла. А по-кръстокуполна черква от „ Св. Георги " няма по какъв начин да има. Тя самата е под формата на кръст. Символичните детайли са безкрайни...
Съществува една доста забавна доктрина за произхода на етиопците, в която не имах вяра, до момента в който не излязох на улицата. В българските средновековни хроники етиопи се загатват постоянно. В древността обаче имало две географски области с такова наименование. Североизточна Африка, където е днешната страна, и друга - западно от Индия. Според Херодот азиатските етиопи се отличават от либийските по това, че имат прави, а не къдрави коси. На картата на огромния португалски географ Диого Хомем от 1565 година Индия е маркирана като India Maior Ethiopi – Индийската Голяма Етиопия.
Според тази доктрина днешните етиопци са потомци на дравидите от Южна Индия. Антропологичната разлика с близките нации е очевадна. Етиопската национална музика доста прилича индийската, същото може да се каже и за поличките в облеклото на тамилите. Това, че тичат, също е доказателство за неафриканския им генезис.
В небето с диаманти
Накрая, в музея на Университета, видях и нея – Люси, „ Lucy in the sky with diamonds ", която в дословния смисъл на думата се оказа едно кафениче кокали. Женският хоминид бил наименуван Люси, тъй като вечерта след откритието на 30 ноември 1974 година екипът чествал с неведнъж прослушване на едноименната ария на „ Бийтълс ". Само дето в нея небето с диаманти е метафора на LSD. Официално хоминидът бил избран като Australopithecus afarensis по името на етиопската област Афар.
С какво да завърша визитната картичка на Етиопия? С хипопотамите при изворите на Сини Нил, с Йеха и най-древната цивилизация в Етиопия или Негаш, мястото на заселване на първите мюсюлмани още по времето на Мохамед? С наркотичното растение кат, за което не поучавам никой да си дава парите, или с обстоятелството, че удушеният с възглавница император Хайле Селасие бил заровен на 6 метра под кабинета на други Менгисту, който също така засипал тялото му с вар?
Към обичайно мощното наличие в Африка на Китай през днешния ден компактно се приближава Турция с посолства в 40 страни. За съпоставяне, с цел да получи виза, българинът би трябвало да се разноски до Виена или Будапеща. Посланик Драговест Горанов продължи с тъжната статистика: годишно Етиопия се посещава от не повече от 20 българи, най-вече по бизнес. Последният наш доктор, който е работил в страната повече от 40 години, отпътувал през 2014 година за Съединени американски щати. (А даже персоналната лекарка на други Менгисту беше българка.) Няколкото смесени брака на българки с етиопци към този момент са се разпаднали, има едно семейство с противоположното систематизиране. За сметка на това, по разбираеми аргументи, има доста смесени бракове на западноевропейци с етиопки.
Годишно диаспората вкарва в страната към 2 милиарда $, помощите за развиване доближават 5 милиарда. Престъпността е битова, публичната хигиена - на доста по-високо равнище от близките страни. А дрънкането на оръжие със прилежаща Еритрея е театрално – ръководителите на двете страни са... братовчеди.
Накрая погледнах с любознание в дневника си какъв брой пъти съм написал думата „ необикновено ".
Бялото слънце и алената земя на Африка. Прохладните тропически утрини, когато вее студ, преди да удари топовният чук на слънцето. Свежестта и чуруликането на птиците.
Привечерното африканско слънце, овкусено с дъха на кафе с необикновен мирис. Втренчените право в очите тъмни очи от бакърено лице със спуснати къдрици.
Да приседнеш на прашасала скамейка в провинциална бензиностанция и да гледаш залеза... като бял човек.
Материалът е оповестен в бр. 11/2016 на Списание 8.
Д-р Славян Стоилов е енциклопедична персона, сякаш от времето на Ренесанса – с толкоз доста знания, ексцентрични ползи и разнородни направления на развиване. Специалист по вътрешни заболявания и превод на здравна литература, доктор на голям брой български експедиции. Работи като общопрактикуващ доктор, само че това не му пречи да не стопира да пътува до безпределно пъстри дестинации – отвеждал ни е в Камчатка, Албания, Иран. Представял ни е чисто медицински тематики, а води и поредицата за античните медицински системи на страниците на Списание 8. След доста пътешествия в търсене на дедите ни, този път отпътува за Етиопия, с цел да ни запознае с... прабаба ни.
С доктор Стоилов можете да се запознаете на 11.02.2017 година на събитието Списание 8 НА ЖИВО в кино „ Люмиер “, София, където той ще води лекция за оцеляването в рискови условия.
Още първата заран в Адис Абеба взех решение да се върша на ценител – тъй като хората в Етиопия се здрависват с рамо, по този начин ударих моя българоговорещ другар Гърма, че напряко му го откачих. После взех решение да не изгубвам време и да се срещна с една от благодатите на Етиопия – десетките типове бира. Нагрян от слънцето, изсипах непосредствено в дванадесетопръстното си черво ледената, изпълнена с безчет дребни слънца кехлибарена течност и повърхностно захвърлих бутилката. В отговор настъпи нечовешка драма: с големи, съвсем насълзени от неистова тъга очи нашият водач, хълцайки, ме питаше „ Защо!? Защо!? " Не го разбрах. Оказа се, че празната стъклена бутилка е драгоценност – коства 1 Щатски долар. Повече от наличието.
По гъски
Да оформим в този момент визитната картичка на страната с 13 месеца слънце: страната с най-вече монументи на ЮНЕСКО в Африка; най-планинската страна на континента. Четвъртата, приела християнството за държавна вяра (през 331 година, след Армения, Римската империя и Грузия). Единствената африканска страна, непопаднала напълно под колониална власт. Домът на най-старата жена изправен човек – Люси, отпреди 3,3 млн. години. На най-старите кафеени плантации. С най-бързия приръст на популацията в Африка – към този момент 100 млн. души, и бързо изменящо се съответствие християни – мюсюлмани, към този момент 55:45. С най-бързо разрастващата се пътна мрежа. С може би най-малкото непрекъснати български резиденти.
С неповторимо красивите дами, както сподели Гърма: „ Абе, и аз не знам от кое място ги докарват! ". С една от най-старите писмени култури – гъският език е на повече от 2000 година Последният етиопски император (негуша нагаст, или „ цар на царете " ) Хайле Селасие е 225-ият директен потомък на Соломон. Преди коронясването си през 1980 година той е носил името Рас Тафари (княз Тафари) и с култа към неговата персона поражда растафарианството. Фалашите – чернокожите абисински евреи, са последните, практикуващи юдаизма от времето на Соломон (Х в. пр.Хр.). Адис Абеба е от най-високите столици в Африка – множеството квартали са над височината на Черни връх, а пазарът „ Меркато " е максимален на континента...
80 лица
Изправям се пред замъците в Гондар – африканския Камелот. Добре, че актуалните деца не четат толкоз, другояче щяха да знаят какъв брой действителни са техните кино герои. Буреносен бил XVI в. До 1543 година Ахмед Гран Левака, султан на Хараре, съвсем унищожил православието в Етиопия. Това наложило избавителен съюз с португалците, надлежно приемане на католицизма и навлизане на йезуитите. Мюсюлманите били победени, страната - укрепeна, и император Фасилидас (1632-1667 г.) възстановил православието, прогонил йезуитите и открил новата си столица в Гондар, тъй като там, на високото, нямало малария.
Първия палат строили 15 години. Хоросанът бил заравян в земята за три години, с цел да стане корав като цимент. Синът Йохан I построил личен палат и го свързал с под земята проход. Внукът Йеасу (Йосиф I) бил популярен държател, а в своя си замък построил камина и сауна. Следващият студуващ държател построил нова сауна, тъй като бил посърнал, а върху нагретите камъни му налагали билки. Друг построил бална зала. Трети довършил комплекса с столова с голям брой врати, с цел да може всеки да разпрегне коня си в сходство със своя сан. Регентката Ментеваб внесла друга нотка – построила дребен замък с френски прозорци и салон за хубост, след което страната се разпаднала. В Гондар се намира и едно от бижутата на църковната живопис – църквата „ Дебре Бирхан Селасие " с изобразените по тавана ѝ 80 благ лица от XVII в.
Етиопските крепости в Гондар са като излезли от приказките
Към душата на небето
Легнах под обелиските в Аксум отпреди 1700 години. Така могат да се проумеят те, „ Стълбите на душата към небето ". С прозорци на всеки етаж, даже с черчевета, подправена врата в основата, а под нея – гробница с мегалитен градеж, сходен на Мачу Пикчу или гробницата на Агамемнон. Големият обелиск се извисява на 21 м (общо 33 м), с девет етажа, и тежи 240 тона.
Основателят на манихейството и персийски оракул Мани написа през II в., че в света съществуват 4 велики страни: Персийското и Вавилонско царство, Римското, Аксум и Китай. По това време територията на Аксум обгръща елементи от днешните Етиопия, Еритрея, Северен Судан, Южен Египет, Йемен, Саудитска Арабия, Джибути и Сомалия. По същото време стартират да се секат лични монети и се образува цивилизацията гъс, която ние за съзвучие назоваваме геез.
Освен с антична история днешното малко градче разполага и с най-големия православен храм в Африка, така наречен Нов храм, построен от император Хайле Селасие и отдаден на Дева Мария. В него се пази икона, на която е изобразено открадването на кѝвота от Менелик. Според етиопското поверие кивотът се съхранявал в Старата черква – „ Бет Мариам (Св. Мария) от Цион ", откъдето преди 40 година бил пренесен в незначителен параклис наоколо. В параклиса влиза единствено пазителят, тази служба е пожизнена и преди гибелта си той самичък дефинира своя правоприемник. Според по-реални клюки кивотът е прикрит някъде из недостъпните островни манастири по езерото Тана. За финален път като исторически правдиво се смята изнасянето му на 1 март 1896 година край Адова, когато войските на император Менелик II разгромяват 17 700 италианци, разполагащи с тежка артилерия и модерно оръжие. Най-голямото проваляне на бели хора в Африка.
Всъщност създателят на Соломоновата династия и първи император на Етиопия Менелик е артикул на проискрялата в една нощ неудържима обич сред Савската кралица и цар Соломон. В непосредственост до Аксум, в Дунгур, е нейният замък, самичък покрай мястото на сражението на св. арх. Михаил с лъвицата на Гобедра. До двореца са полегнали голям брой менхири, които тук назовават стели. Ако бъдат изправени, мащабът ще се окаже изумителен.
20 000 църкви
Аксумитите одобряват християнството по времето на цар Езана. За първи свещеник на страната св. Атанасий Александрийски назначава сириеца Фраментий - „ Баща на мира, изобретател на Светлината ". Негови следовници са деветима сирийски монаси, които превеждат Светото писание на гъс - античния амхарски език, който и до през днешния ден се употребява в богослужението. Амхарският е доста непосредствен до арамейския, а някои графеми са съвсем идентични с тези на глаголицата. В манастирите се съхраняват трудове върху козя кожа от XII – XIV в.
Древната етиопска книжовност от неспециалист съвсем не може да бъде отличена от глаголицата.
Днес в страната действат повече от 20 000 църкви и манастири. Архитектурата на самите здания е октогонална, без олтар, светините са в центъра и се обикалят назад на часовниковата стрелка. Пред това помещение се изнасят литургиите, в останалото пространство и на двора се разполагат миряните. Планът на етиопските църкви от 3 концентрични окръжности символизира Светата Троица, а четирите стъпала на всяка врата - четиримата евангелисти.
Етиопските православни свещеници много се отличават от тези, които ние познаваме.
Иконографията също следва своите правила от епохи. Лицата на праведниците постоянно са в анфас, а тези на неверниците – отстрани. Много особено е изобразяването на Светата Троица – три лика на напълно идентични мъже, символизиращи цялостното тъждество на трите Божии ипостаси. Еднакви са лицата, израженията, жестовете. На особена респект е св. Богородица с 32 публични празника. Особено любопитен и друг е Заветът на милостта (Кидана Мехрат), който се чества на 23 февруари в памет на обещанието, направено от Иисус пред Мария, да одобри застъпничеството ѝ в интерес на всеки почитащ я мирянин. С това е обвързвана и историята за злодея християнин Белай Керем, в който се вселили три дявола и той се трансформирал в човекоядец, до момента в който не изпитал един път благосклонност към прокажения.
Литургията стартира в 4 ч и нормално продължава до обяд. Затова са и фамозните отшелнически тояги за подпиране. Събуването е наложително – без значение дали за черква, или селска барака. Постите за Пасха са 55 дни, като се изключват месо, яйца и риба. Общо за вярващия християнин етиопец се събират 250 дни на пости в годината, измежду тях са всяка сряда и петък.
В манастир по въже
Освен Дебре Либанос от ХIII в., еквивалент на нашия Рилски манастир, доста любопитен е и манастирът с въжето – Дебре Дамос. Разположен на малко високо плато, той няма врата... или има, само че би трябвало да се доближи с въже. Монасите не го махат, тъй като символизира легендата за монаха създател, който се избавил на небето, изкатервайки се по една змия. Особено затруднително за нас, цивилизованите. Един англосаксонски левент 20 минути се тътреше горе на портичката, с цел да слезе. Накрая отчето му изтряска два лечебни шамара, а съпътстващият го с автомата по този начин го запретна откъм гърба, че даже аз, с моята специалност, се смутих.
Нагоре и надолу по въжето от време на време човек се нуждае от известна храброст
С сложен достъп са и скалните църкви в Тиграй, погледът откъдето стопира дъха. Игуменът на една от тях не беше слизал в равнината 60 година Практиката още е такава – отредените за монаси момчета ги изкачват преди пубертета, с цел да нямат прелъщение. Неслучайно в някои манастири достъпът на дами е неразрешен.
Изходната точка за планината Симиен е един обезверен град. Излизаме на черния път по билото, а на 1000 метра по-надолу – селца. Разположени на дребни плата, заобиколени от истински каньони пред гребени от върхове. Неземна хубост. По време на дъждовния интервал някои от тях остават изцяло откъснати от света, а с цел да доближат до билото, хората разполагат всичко на всичко със 7 стълби. Оттам – до града и надлежно до болничното заведение. Какво ли е подтиквало хората да търсят такива места и какво си мислят, когато поглеждат нагоре. Колцина от тях са се качвали по тези стълби. И по какъв начин не ги мързи без мостове да си вървят на посетители.
На два века разстояние
Това са двете лица на Етиопия – селото и градът, отстоящи най-малко на два века едно от друго. В селата хората безусловно живеят на открито, къщите са от набити греди, подмазани с тиня или тор. Боси, окъсани, пият вода от мътясалите ручейчета, а се трудят от заран до мрак. Децата постоянно са с прически и не просят за пари или шоколад, желаят писалки. По пътищата си имат правила с кое животно от кое място да минат, употребяват и жестомимичен език. В Адис се возят на метро и вървят на зоологическа градина, а за подобен джаз клуб в София можем единствено да мечтаем. В някои нощни заведения животът тече 24 часа, билярдът е денонощен, да не приказваме за метода на обличане на етиопските студентки. Привечер по улиците прелестните девойки се държат за ръце и чакат своя следващ фаворит (сега са доста мечтани гъстите бради). Някои даже устоят фамилиите си по този метод – 30 Щатски долар без спорене.
Къщичките в по-бедните селища са издигнати с всичко, каквото попадне.
Сутринта планината ни посрещна в скреж. Отново сняг в Африка. Като видях къде би трябвало да слезем, с цел да се качим, свят ми се зави в медицинския смисъл на думата. „ Ей там, в това село! " И безусловно разбрах за какво назовават Етиопия „ страната на тичащите пешеходци ". Тук дистанциите ги нямат за нищо и подтичват непрестанно, но аз не мога, изключително на 4000 м. Съпровождаха ни въоръжени скаути, от които нямаше необикновен смисъл. Нашият въртеше пушката като гега – една винтовка, за която даже аз единствено бях чел. Така я въртеше, че гледах да не съм нито откъм дулото, нито откъм приклада, че не се знаеше от кое място ще гръмне.
Не яжте салфетките
В планината отглеждат ечемик до 3700 м. От него вършат качамака инджира, главното ядене на братския етиопски народ. И тъй като почвата е бедна, редуват нивите и в една от годините не засяват нищо. За качамака бях чувал разнообразни мнения. Първите дни за закуска в хотела ми направиха мощно усещане сивите салфетки. „ Брей - рекох си, - какъв брой бързо се цивилизоват. " Чак на третия ден удивено видях чужденците да ги ядат, това били инджира във тип на палачинки.
Вечерта до огъня останах самичък със скаута и го почерпих бира. Реакцията му ме свари изцяло неопитен – наведе се и ми целуна ръка. Оказа се, че 30 бъра, колкото е цената на една бира, са надницата му за ден. А аз изпих десетина (тук са по 330 мл). Най-добрата е „ Дешен " и по тази причина бъркат най-високата точка на Африканския рог – връх Рас Дачен (4543 м) с Дашен – помнело се елементарно. От друга страна, по всевъзможен метод се пробват да ти измъкнат пари. Плащаме за четири мулета, три носят багажа, четвъртото се дематериализира. Броим трите начело обратно и назад, питаме ги къде е, а водачите с чисти детски очи сочат в пространството – „ Ето го ". Плащаме за четирима бойци, идват трима, най-после остава един. Дойде ли време за пари обаче, отвсякъде изскачат мистериозни носачи, призрачни души от отвъдното, копита от камили, скаути. И гледат почтено в очите. На втория ден се отказахме от опитите си да проникнем в тази неевклидова геометрия на Африканския рог.
Депресия на рога
Данакилската меланхолия е част от Африканския рог – от Голямата рифтова котловина. Земя на афарите, за които до неотдавна е било въпрос на авторитет да разполагат с кожена торбичка за тютюн от бели тестиси. Погледнах се в огледалото – към този момент бях добил задоволителен загар. „ Няма ужасно ", рекох си. Освен това те към този момент не пушеха. В пустинята, където температурите доближават 50-60оС, афарите живеят с месо и мляко, вършат и бартер, а и страната им дава помощи.
Разрешителното за достъп ни даде персонално синът на вожда, който беше съвсем виолетов, окопчан в кожено яке и огромен кобур, а не беше потен. Веднага се сблъскахме с нормалните гледки – кервани от камили. Вървят си по този начин от 2000 години – навързани камили с мулета начело, на отиване с храна, която оставят по пътя, на връщане със сол. Сега обаче се строи път и е съвсем подготвен – прави го страната за огромните корпоративни минни концесионери. Вече има градчета с задгранични служащи. Догодина пътят ще е подготвен и тогава ще минават камиони. Няма да има потребност от камили. И от традицията на две хиляди години.
Има и върволици от джипове с туристи. В така наречен село имаше и генератор за ток и ледник с бира, само че към момента спяхме на кревати от ратан над солта, прикрити само от редицата джипове. На соленото езеро Аселе отчетохме -116 м надморска височина. Джапахме в бялата вода, вееше ни студен бриз, гледахме пречупените в блестящата призма на солта слънчеви лъчи, а в тези долини от сол, върхове от сол, скали от сол отрудени хора изкарваха за самун – с примитивни средства дялкаха плочите. А ние си щъкахме измежду тях с камери и светкавици. Аз надали бих го понесъл толкоз благородно...
Трима се бореха с една плоча. „ Ех, здравеняк! ", провикна се The Iron Man Игор от нашата група, „ ние с половин ръка ще ги изкъртим! " Тук-там измежду цветчетата от самородна сяра, течен живак и димящи фумароли къркореха цветни езерца, в които не е доста удачно да се потапят всякакви елементи от тялото. Броят им непрестанно понижава, съгласно локалните - от сондажите наоколо. Тук, в тази толкоз ранима земя, измененията се усещат на мига.
Димящите планини
„ Утре - рече гидът, - very offroad! " Ясно, щом и за него е по този начин. 110 км за 6 часа. С 20 км/ч, и то „ в случай че не се загубим в пустинята ". Там пътища въпреки всичко няма. Напред към пъкъла, вулкана Ертà Алѐ – Димящите планини.
Разбира се, в едно от най-горещите и сухи места на Земята се скапе климатикът единствено на нашия джип. Важен е сполучливият краен резултат – потопен в прахуляк, да седиш върху тоалетната паница с открита липса на вода и преди малко спрял ток. Е, репер имаше – преди да прекъсне токът, гледах личните си крайници – единият наследник, другият бял, само че остана реперът на миризмата. Тя си е проблем на близките.
Тръгнахме към 600-метровия кратер по залез – жегата беше страшна. Даже на камилата ѝ пареше на ходилата. И тъй като няма защитни парапети според европейските наставления, най-после се надвесих на 20 метра над магмата на езерото от лава. Няма по какъв начин да го опиша с думи.
Ще се опитам обаче да го сторя за Лалибела с издяланите в скалите църкви на последния държател от династията Загу, „ който и пчелите признават за държател ". Вторият Йерусалим е издигнат през XII в., може би в опит на тамплиерите да компенсират загубата на Светите земи. Църквите са издялани от горе на долу, т.е. от покрива към основата. Подобен метод в храмовото строителство има единствено в Индия и Кипър. В музея са експонирани предварителните детайлни дървени модели на църквите, с все вратите и прозорците. Самите църкви са изпълнени със символизъм – свързани са с тунели, тъй като постройката съставлява небесното, до което се възкачваш, преминавайки през тунела, т.е. през пъкъла. А по-кръстокуполна черква от „ Св. Георги " няма по какъв начин да има. Тя самата е под формата на кръст. Символичните детайли са безкрайни...
Съществува една доста забавна доктрина за произхода на етиопците, в която не имах вяра, до момента в който не излязох на улицата. В българските средновековни хроники етиопи се загатват постоянно. В древността обаче имало две географски области с такова наименование. Североизточна Африка, където е днешната страна, и друга - западно от Индия. Според Херодот азиатските етиопи се отличават от либийските по това, че имат прави, а не къдрави коси. На картата на огромния португалски географ Диого Хомем от 1565 година Индия е маркирана като India Maior Ethiopi – Индийската Голяма Етиопия.
Според тази доктрина днешните етиопци са потомци на дравидите от Южна Индия. Антропологичната разлика с близките нации е очевадна. Етиопската национална музика доста прилича индийската, същото може да се каже и за поличките в облеклото на тамилите. Това, че тичат, също е доказателство за неафриканския им генезис.
В небето с диаманти
Накрая, в музея на Университета, видях и нея – Люси, „ Lucy in the sky with diamonds ", която в дословния смисъл на думата се оказа едно кафениче кокали. Женският хоминид бил наименуван Люси, тъй като вечерта след откритието на 30 ноември 1974 година екипът чествал с неведнъж прослушване на едноименната ария на „ Бийтълс ". Само дето в нея небето с диаманти е метафора на LSD. Официално хоминидът бил избран като Australopithecus afarensis по името на етиопската област Афар.
С какво да завърша визитната картичка на Етиопия? С хипопотамите при изворите на Сини Нил, с Йеха и най-древната цивилизация в Етиопия или Негаш, мястото на заселване на първите мюсюлмани още по времето на Мохамед? С наркотичното растение кат, за което не поучавам никой да си дава парите, или с обстоятелството, че удушеният с възглавница император Хайле Селасие бил заровен на 6 метра под кабинета на други Менгисту, който също така засипал тялото му с вар?
Към обичайно мощното наличие в Африка на Китай през днешния ден компактно се приближава Турция с посолства в 40 страни. За съпоставяне, с цел да получи виза, българинът би трябвало да се разноски до Виена или Будапеща. Посланик Драговест Горанов продължи с тъжната статистика: годишно Етиопия се посещава от не повече от 20 българи, най-вече по бизнес. Последният наш доктор, който е работил в страната повече от 40 години, отпътувал през 2014 година за Съединени американски щати. (А даже персоналната лекарка на други Менгисту беше българка.) Няколкото смесени брака на българки с етиопци към този момент са се разпаднали, има едно семейство с противоположното систематизиране. За сметка на това, по разбираеми аргументи, има доста смесени бракове на западноевропейци с етиопки.
Годишно диаспората вкарва в страната към 2 милиарда $, помощите за развиване доближават 5 милиарда. Престъпността е битова, публичната хигиена - на доста по-високо равнище от близките страни. А дрънкането на оръжие със прилежаща Еритрея е театрално – ръководителите на двете страни са... братовчеди.
Накрая погледнах с любознание в дневника си какъв брой пъти съм написал думата „ необикновено ".
Бялото слънце и алената земя на Африка. Прохладните тропически утрини, когато вее студ, преди да удари топовният чук на слънцето. Свежестта и чуруликането на птиците.
Привечерното африканско слънце, овкусено с дъха на кафе с необикновен мирис. Втренчените право в очите тъмни очи от бакърено лице със спуснати къдрици.
Да приседнеш на прашасала скамейка в провинциална бензиностанция и да гледаш залеза... като бял човек.
Материалът е оповестен в бр. 11/2016 на Списание 8.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ