Д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, пред „Труд“: Потоп в Черно море е имало, въпросът е как е станал
Д-р Калин Димитров бе част от екипа, направил сензационни открития с изследователския транспортен съд „ Havila Subsea “, който преди дни дебаркира в Бургас. Експедицията е по плана Black Sea MAP – един от най-големите за морска археология, проведени до момента. Проектът имаше за цел да изследва подводното културно завещание в българската акватория на Черно море. Учените оповестиха, че са разкрити остатъци от 60 корабокрушения за интервал от 2500 години. Най-впечатляващата находка е древногръцки транспортен съд от пети век преди новата епоха, който за 2000 години под водата не е претърпял никаква смяна и към момента бил с навити въжета и изправена мачта.
Музеят на българското Черноморие ще се намира на созополския остров „ Свети Кирик и Юлита “, разкри още пред Труд доктор Калин Димитров.
– Г-н Димитров, персонално министър председателят Бойко Борисов се качи на борда на научно- изследователския транспортен съд „ Havila Subsea “, а след това награди участниците в най-голямата експедиция по подводна археология досега. Пред министрите, на съвещание на Министерски съвет, преди броени дни, той още един път акцентира, че откритите находки са неповторими и че ще бъде изработен археологически музей на Черноморието. Къде тъкмо ще се намира музеят?
– Когато министър председателят беше на борда на кораба, споменахме обстоятелството, че Министерството на културата получи остров „ Свети Кирик и Юлита “ и постройките там. Мястото в действителност е доста уместно за подобен музей. Много добре е разположено в Созопол, който е главен център на туризъма по Южното Черноморие. Основната постройка е на рибарското учебно заведение, която е на острова- самата тя е монумент на културата и историята и е доста забавна.
Рибарското учебно заведение е основано от българското държавно управление след Първата международна война, когато България получава възбрана да има военноморски флот и в действителност това е един метод да се запази образованието по морски науки. То от една страна извършва тази задача, въпреки това, прави едно положително дело за многочислените сираци от войните при започване на 20-и век, които се приютяват тук.
След това се развива като военноморска база в края на 30-те години и по този начин през целия интервал на социализма също е военноморска база. Поради отпаднала потребност, островът беше освободен от военните, корабите бяха трансферирани в близката база Атия. След това, две или три години имаше разкопки, по време на които откриха остатъци от антични здания, от християнска базилика и тогава в действителност се реши, че целият остров би трябвало да се трансформира в музеен комплекс. Беше загатнато, че това ще е нещо, обвързвано с морето. В момента към този момент му пристигна времето- един музей на Черно море, на подводната археология, на морската история, какъвто в действителност в България няма. Така че тези здания на остров „ Свети Кирик и Юлита “ и самото място – биха били доста ефектни и подобаващи за подобен музей. Какво по- положително място за морски музей от това, да е ситуиран на остров.
– Смятате ли, че това ще е стъпка в развиването на един нов тип туризъм, че с цел да видят експонатите, тук ще идват туристи от целия свят?
– Не можем да чакаме, че незабавно ще се промени профилът на туристите, които идват в България, само че сигурно предлагането на атрактивни неща ще притегля и по-друг тип хора у нас, откакто знаем сега какъв брой се е изкривил вида на всеобщите туристи, които идват. Така че, подобен детайл сигурно ще има. Това е дълготраен план. Следващата година би могла да се обясни концепцията, само че това е развой, който съгласно мен ще продължи не по малко от четири-пет години.
– Коя е най-ценната находка на експедицията с кораба „ Havila Subsea “?
– Ще се опитам да не отстранявам една съответна находка. Ще посоча като огромно изобретение тази гледка от корабокрушения, представяща корабоплаването в древността до наши дни. Най-късните са от 19-и век, даже от началото на 20-и, а най ранните са от пети век преди Христа.
– Разкажете повече за най-древния транспортен съд от пети век преди новата епоха, който открихте по време на експедицията?
– Той лежи на съвсем 2 километра дълбочина, на десния си ръб. Добре се вижда целият му ляв ръб, доста добре е непокътнат страничният рул, има непокътнати въжета и други детайли от органични материали. В предната част има остатъци от платформа, която е съществувала при носа. Комплексът от детайли, които могат да се видят, доста наподобяват на корабите от пети век от гръцката вазопис. На една фамозна ваза, на която е изобразен Одисей, вързан за мачтата от своите приятели, с цел да не бъде притеглен от сирените, изображението на кораба е извънредно близко и в елементи дава отговор на това, което намерихме под водата.
По принцип Черно море е доста плодородно за консервация на сходни остатъци. На дълбочини по огромни от 150 метра, изискванията са извънредно положителни за консервация. Причина за това е неналичието на О2, като в следствие намираме останките от дървените корабокрушения в доста положително положение, непознато за други морета.
– Как ще се подсигурява отбраната на неповторимите находки от похищения?
– Те на процедура са предпазени от природата, защото са на огромни дълбочини. Хубавото е че по-голямата част от тях са на непристъпни дълбочини.
– С какво тази експедиция прекатурна визиите на учените за историята?
– Това е леко пресилено. Историята, с нашата експедиция няма да се преобърне. Тя ще бъде принос за тези, които изследват античното мореплаване и след осъществяването на разбор, отново споделям, ще се изясни- имало ли е потоп, нямало ли, бързо ли е станало, или не. Лично аз бих се въздържал да изричам хипотези. Всичко е въпрос на приемане на разбори на съответните пластове, които сме записали.
– Възможно ли е Потопът да е станал тук, на територията на нашето море, това действителна догадка ли е?
– Това е действителна научна догадка, изказана от двама американски геолози- Бил Райън и Уолтър Питман, които извършвайки изследвания за плануваното преди години метро в Истанбул, откриват, че в Босфора в действителност, под седиментите, има бездънен каньон, като че ли издълбан от течаща вода. Анализирайки други данни за релефа на морското дъно, от северната страна на Босфора, те стигат до извода, че в миналото, в предишното, Босфора е бил затворен, а надлежно Черно море е било обособен от Средиземно море басейн.
Тяхното ново виждане се състои в това, че те считат, че Черно и Средиземно са имали огромна разлика в равнищата и когато Босфора се е отворил по някаква причина, примерно земетресение, от Средиземно, което е било по високо, са се влели големи маси вода в Черно. Това пък е провокирало потапянето на огромни сектори от античната суша. И те допускат, че това събитие е непокътнато в груповата памет на човечеството като потоп.
В цялата тази догадка има доста добър пи ар и заглавие, което доста добре продава книгата им: „ Ноевият потоп “. Няма никакво подозрение, че такова събитие се е случило. Че огромни сектори от античната суша са влезнали под водата. И това бе една от главните задания на последния проект- да узнаем какво се е случило.
– Но дали въпреки всичко това е Библейският потоп?
– Като приказваме за древен потоп, реферираме към нещо, което е приказно. Дали е имало подобен човек- Ной, не е ясно. И се съмняваме, че в действителност е натоварил всички същества на планетата в един дървен кораб… Пак казвам- потоп е имало, само че дали всичко е станало бързо или последователно, или по-бавно, е въпрос, който ще се обясни откакто си довършим проучванията.
– Има ли в региона потънали селища и какъв брой?
– Много забавни обекти в нашите проучвания са потопените селища на българския бряг на Черно море. Аз съм праисторик и те са моята тематика. такова населено място има в Созопол, във водите на днешното пристанище. Открито е, когато е правено пристанището. Другото населено място е в региона на Китен, също има и в региона на Атия, на днешната военна база, както и при устието на река Ропотамо.
От всички тях, това в Созопол е най забавно, защото е населявано през две разнообразни епохи- Късната каменно-медна ера и още веднъж през Ранната бронзова ера през третото хиляди преди Христа. Под водата от тези селища са останали структури- остатъци от праисторически къщи, остатъци от огнища, керамика, оръдия на труда. Има някои доста забавни находки, измежду които мога да загатна няколко костни и рогови предмети, като костна лъжица с извънредно добре скулптирана глава на необичайно митично създание, наподобяващо на кон. Надяваме се следващата година да продължим изследването на селището от Ранната бронзова ера в региона на Ропотамо.
– Освен потънали кораби, има ли нещо друго на огромна дълбочина- странни предмети, които сте разкрили?
– Не сме се натъкнали на такива неща. Най-древното корабокрушение датира от 5 век преди Христа
– От години се приказва, че на дъното на Черно море лежат скелети на мамути и злато. Докъде е измислицата и каква е истината?
– Тези две изказвания са мощно пресилени, въпреки зад тях да има съвсем истина. Те са подхранвани от няколко обстоятелството. В региона на Бургаския залив има залежи на палентологични вкаменелости, които са бивни и по тази причина хората си мислят, че става дума за мамути. А второто- за златото, е доста несериозно, тъй като корабите, които плават в морето нормално в древността са возели вино, жито, маслини, зехтин, метали. В днешно време товарите са нефт, въглища руди и т. н. Много рядко някой транспортен съд е бил претрупан със злато, изключително пък в Черно море.
– Значи не вярвате в историята за „ Черния принц “- кораба цялостен със злато на дъното на морето?
– Не, нямам доверие.
– Какво мислите за откривателя Балард?
– Към него има спорно отношение. Той притегли вниманието към Черно море, само че неговите проучвания са търсене на сензации и не са планувани с далечна научна цел.
– Вашият съвет към гмуркачите, когато се натъкнат на котва или амфора?
– Когато намират някакви остатъци, да не бързат да ги вадят. В доста случаи, те са по-интересни на дъното, в сравнение с брега. Изваждането, примерно на една желязна котва от морето, отива да краси заведение, а на дъното е удостоверение за мореплаването по тези места.
– Каква е връзката ви с морето, по какъв начин се запалихте по подводната археология?
– Аз съм от София, само че в действителност морето е нещо, което ми е доста близко. Запалих се от книги, които съм чел като дребен. Имаше една библиотека „ Нептун “ и ги четях с голямо наслаждение.
Нашият посетител
Д-р Калин Димитров е роден през 1967 година. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1992 година. През 2007-ма пази докторска дисертация на тематика „ Най-ранната медна металургия по западния бряг на Черно море “, под управлението на член сътрудник Хенриета Тодорова.
През 1992 година стартира кариерата си в Центъра по подводна археология в Созопол и от предходната година е негов шеф.
Музеят на българското Черноморие ще се намира на созополския остров „ Свети Кирик и Юлита “, разкри още пред Труд доктор Калин Димитров.
– Г-н Димитров, персонално министър председателят Бойко Борисов се качи на борда на научно- изследователския транспортен съд „ Havila Subsea “, а след това награди участниците в най-голямата експедиция по подводна археология досега. Пред министрите, на съвещание на Министерски съвет, преди броени дни, той още един път акцентира, че откритите находки са неповторими и че ще бъде изработен археологически музей на Черноморието. Къде тъкмо ще се намира музеят?
– Когато министър председателят беше на борда на кораба, споменахме обстоятелството, че Министерството на културата получи остров „ Свети Кирик и Юлита “ и постройките там. Мястото в действителност е доста уместно за подобен музей. Много добре е разположено в Созопол, който е главен център на туризъма по Южното Черноморие. Основната постройка е на рибарското учебно заведение, която е на острова- самата тя е монумент на културата и историята и е доста забавна.
Рибарското учебно заведение е основано от българското държавно управление след Първата международна война, когато България получава възбрана да има военноморски флот и в действителност това е един метод да се запази образованието по морски науки. То от една страна извършва тази задача, въпреки това, прави едно положително дело за многочислените сираци от войните при започване на 20-и век, които се приютяват тук.
След това се развива като военноморска база в края на 30-те години и по този начин през целия интервал на социализма също е военноморска база. Поради отпаднала потребност, островът беше освободен от военните, корабите бяха трансферирани в близката база Атия. След това, две или три години имаше разкопки, по време на които откриха остатъци от антични здания, от християнска базилика и тогава в действителност се реши, че целият остров би трябвало да се трансформира в музеен комплекс. Беше загатнато, че това ще е нещо, обвързвано с морето. В момента към този момент му пристигна времето- един музей на Черно море, на подводната археология, на морската история, какъвто в действителност в България няма. Така че тези здания на остров „ Свети Кирик и Юлита “ и самото място – биха били доста ефектни и подобаващи за подобен музей. Какво по- положително място за морски музей от това, да е ситуиран на остров.
– Смятате ли, че това ще е стъпка в развиването на един нов тип туризъм, че с цел да видят експонатите, тук ще идват туристи от целия свят?
– Не можем да чакаме, че незабавно ще се промени профилът на туристите, които идват в България, само че сигурно предлагането на атрактивни неща ще притегля и по-друг тип хора у нас, откакто знаем сега какъв брой се е изкривил вида на всеобщите туристи, които идват. Така че, подобен детайл сигурно ще има. Това е дълготраен план. Следващата година би могла да се обясни концепцията, само че това е развой, който съгласно мен ще продължи не по малко от четири-пет години.
– Коя е най-ценната находка на експедицията с кораба „ Havila Subsea “?
– Ще се опитам да не отстранявам една съответна находка. Ще посоча като огромно изобретение тази гледка от корабокрушения, представяща корабоплаването в древността до наши дни. Най-късните са от 19-и век, даже от началото на 20-и, а най ранните са от пети век преди Христа.
– Разкажете повече за най-древния транспортен съд от пети век преди новата епоха, който открихте по време на експедицията?
– Той лежи на съвсем 2 километра дълбочина, на десния си ръб. Добре се вижда целият му ляв ръб, доста добре е непокътнат страничният рул, има непокътнати въжета и други детайли от органични материали. В предната част има остатъци от платформа, която е съществувала при носа. Комплексът от детайли, които могат да се видят, доста наподобяват на корабите от пети век от гръцката вазопис. На една фамозна ваза, на която е изобразен Одисей, вързан за мачтата от своите приятели, с цел да не бъде притеглен от сирените, изображението на кораба е извънредно близко и в елементи дава отговор на това, което намерихме под водата.
По принцип Черно море е доста плодородно за консервация на сходни остатъци. На дълбочини по огромни от 150 метра, изискванията са извънредно положителни за консервация. Причина за това е неналичието на О2, като в следствие намираме останките от дървените корабокрушения в доста положително положение, непознато за други морета.
– Как ще се подсигурява отбраната на неповторимите находки от похищения?
– Те на процедура са предпазени от природата, защото са на огромни дълбочини. Хубавото е че по-голямата част от тях са на непристъпни дълбочини.
– С какво тази експедиция прекатурна визиите на учените за историята?
– Това е леко пресилено. Историята, с нашата експедиция няма да се преобърне. Тя ще бъде принос за тези, които изследват античното мореплаване и след осъществяването на разбор, отново споделям, ще се изясни- имало ли е потоп, нямало ли, бързо ли е станало, или не. Лично аз бих се въздържал да изричам хипотези. Всичко е въпрос на приемане на разбори на съответните пластове, които сме записали.
– Възможно ли е Потопът да е станал тук, на територията на нашето море, това действителна догадка ли е?
– Това е действителна научна догадка, изказана от двама американски геолози- Бил Райън и Уолтър Питман, които извършвайки изследвания за плануваното преди години метро в Истанбул, откриват, че в Босфора в действителност, под седиментите, има бездънен каньон, като че ли издълбан от течаща вода. Анализирайки други данни за релефа на морското дъно, от северната страна на Босфора, те стигат до извода, че в миналото, в предишното, Босфора е бил затворен, а надлежно Черно море е било обособен от Средиземно море басейн.
Тяхното ново виждане се състои в това, че те считат, че Черно и Средиземно са имали огромна разлика в равнищата и когато Босфора се е отворил по някаква причина, примерно земетресение, от Средиземно, което е било по високо, са се влели големи маси вода в Черно. Това пък е провокирало потапянето на огромни сектори от античната суша. И те допускат, че това събитие е непокътнато в груповата памет на човечеството като потоп.
В цялата тази догадка има доста добър пи ар и заглавие, което доста добре продава книгата им: „ Ноевият потоп “. Няма никакво подозрение, че такова събитие се е случило. Че огромни сектори от античната суша са влезнали под водата. И това бе една от главните задания на последния проект- да узнаем какво се е случило.
– Но дали въпреки всичко това е Библейският потоп?
– Като приказваме за древен потоп, реферираме към нещо, което е приказно. Дали е имало подобен човек- Ной, не е ясно. И се съмняваме, че в действителност е натоварил всички същества на планетата в един дървен кораб… Пак казвам- потоп е имало, само че дали всичко е станало бързо или последователно, или по-бавно, е въпрос, който ще се обясни откакто си довършим проучванията.
– Има ли в региона потънали селища и какъв брой?
– Много забавни обекти в нашите проучвания са потопените селища на българския бряг на Черно море. Аз съм праисторик и те са моята тематика. такова населено място има в Созопол, във водите на днешното пристанище. Открито е, когато е правено пристанището. Другото населено място е в региона на Китен, също има и в региона на Атия, на днешната военна база, както и при устието на река Ропотамо.
От всички тях, това в Созопол е най забавно, защото е населявано през две разнообразни епохи- Късната каменно-медна ера и още веднъж през Ранната бронзова ера през третото хиляди преди Христа. Под водата от тези селища са останали структури- остатъци от праисторически къщи, остатъци от огнища, керамика, оръдия на труда. Има някои доста забавни находки, измежду които мога да загатна няколко костни и рогови предмети, като костна лъжица с извънредно добре скулптирана глава на необичайно митично създание, наподобяващо на кон. Надяваме се следващата година да продължим изследването на селището от Ранната бронзова ера в региона на Ропотамо.
– Освен потънали кораби, има ли нещо друго на огромна дълбочина- странни предмети, които сте разкрили?
– Не сме се натъкнали на такива неща. Най-древното корабокрушение датира от 5 век преди Христа
– От години се приказва, че на дъното на Черно море лежат скелети на мамути и злато. Докъде е измислицата и каква е истината?
– Тези две изказвания са мощно пресилени, въпреки зад тях да има съвсем истина. Те са подхранвани от няколко обстоятелството. В региона на Бургаския залив има залежи на палентологични вкаменелости, които са бивни и по тази причина хората си мислят, че става дума за мамути. А второто- за златото, е доста несериозно, тъй като корабите, които плават в морето нормално в древността са возели вино, жито, маслини, зехтин, метали. В днешно време товарите са нефт, въглища руди и т. н. Много рядко някой транспортен съд е бил претрупан със злато, изключително пък в Черно море.
– Значи не вярвате в историята за „ Черния принц “- кораба цялостен със злато на дъното на морето?
– Не, нямам доверие.
– Какво мислите за откривателя Балард?
– Към него има спорно отношение. Той притегли вниманието към Черно море, само че неговите проучвания са търсене на сензации и не са планувани с далечна научна цел.
– Вашият съвет към гмуркачите, когато се натъкнат на котва или амфора?
– Когато намират някакви остатъци, да не бързат да ги вадят. В доста случаи, те са по-интересни на дъното, в сравнение с брега. Изваждането, примерно на една желязна котва от морето, отива да краси заведение, а на дъното е удостоверение за мореплаването по тези места.
– Каква е връзката ви с морето, по какъв начин се запалихте по подводната археология?
– Аз съм от София, само че в действителност морето е нещо, което ми е доста близко. Запалих се от книги, които съм чел като дребен. Имаше една библиотека „ Нептун “ и ги четях с голямо наслаждение.
Нашият посетител
Д-р Калин Димитров е роден през 1967 година. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1992 година. През 2007-ма пази докторска дисертация на тематика „ Най-ранната медна металургия по западния бряг на Черно море “, под управлението на член сътрудник Хенриета Тодорова.
През 1992 година стартира кариерата си в Центъра по подводна археология в Созопол и от предходната година е негов шеф.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ