Психиатърът д-р Веселин Герев: Мрежата води до зависимост и ...
- Д-р Герев, по какъв начин се стига досега, в който Facebook съставлява целия ни свят и владее всекидневието ни?
- Това е доста налична платформа и доста хора имат профили там. Освен това реакцията във Facebook е доста бърза. Всеки получава известие незабавно. А да вземем за пример реакциите на полиция, на други държавни органи и институции е извънредно мудна. Там бюрокрацията е доста огромна. Съответно това прави хората недоверчиви към този вид институции и ги кара от ден на ден да търсят взаимопомощ, организирайки се в обществените мрежи. Именно във Facebook помощта може да пристигна доста по-бързо, в сравнение с посредством или от държавните институции.
- Вече всичко вършим в обществените мрежи, разкриваме целия си живот, само че не крие ли това опасности?
- Знаем, че измамите във Facebook са доста и в огромни мащаби. Повечето хора са доста доверчиви, изключително който става въпрос за някакви помощи или дарения. Анонимността и скриването на личността дават опция да бъдеш който си пожелаеш и да се представиш както поискаш, даже с нереални профили. По този метод може да извършваш някакъв вид манипулационна или незаконна активност. Така или другояче, бранш „ Киберпрестъпност “ не се вълнува толкоз съществено, в случай че не е застрашена сигурността на някоя институция или пък на страната.
- Може ли да ни навреди непрекъснатото скролване из Facebook? Понякога както децата, по този начин и възрастните прекарват в обществената мрежа съвсем целия си ден.
- Естествено. Колкото са потребни, токова са и нездравословни обществените мрежи. Дори вредите са повече, в случай че би трябвало да бъдем почтени. Човек, прекарвайки огромна част във времето си там, може да получи накриво усещане за действителността. И второ, става подвластен към тези мрежи. Защо се получава тази взаимозависимост? Ами човек губи опцията да контактува. Има хора, които изпадат в смут, когато действително би трябвало да контактуват с други, избират това нещо да го вършат през мрежите. Според тях равнището на тревога, контактувайки виртуално, е доста по-малко. Освен това там можеш да кажеш каквото и както си поискаш. Не виждаш незабавно реакцията на човек. А директното контактуване лице в лице дава благоприятни условия за страсти и за жестикулации, за някаква емпатия.
Големият проблем на обществените мрежи е, че трансформират индивида в робот. Лишават човек и от съчувствие, и от състрадание, и от каквото още се сетите. Емоцията е много комплициран психичен развой и тя е обвързвана най-много с някаква мисловно-интелектуална активност. Там се удостоверява теорията, че човек колкото повече остарява, повече се вдетинява. Все повече възрастни употребяват обществените мрежи защо ли не. И подрастващите, несъмнено. При подрастващите това води до тотална прочувствена кастрация, което в бъдеще просто ще ги прави с по-неадекватни реакции, с липса на емпатия и ще ускорява агресивността им.
- Това е доста налична платформа и доста хора имат профили там. Освен това реакцията във Facebook е доста бърза. Всеки получава известие незабавно. А да вземем за пример реакциите на полиция, на други държавни органи и институции е извънредно мудна. Там бюрокрацията е доста огромна. Съответно това прави хората недоверчиви към този вид институции и ги кара от ден на ден да търсят взаимопомощ, организирайки се в обществените мрежи. Именно във Facebook помощта може да пристигна доста по-бързо, в сравнение с посредством или от държавните институции.
- Вече всичко вършим в обществените мрежи, разкриваме целия си живот, само че не крие ли това опасности?
- Знаем, че измамите във Facebook са доста и в огромни мащаби. Повечето хора са доста доверчиви, изключително който става въпрос за някакви помощи или дарения. Анонимността и скриването на личността дават опция да бъдеш който си пожелаеш и да се представиш както поискаш, даже с нереални профили. По този метод може да извършваш някакъв вид манипулационна или незаконна активност. Така или другояче, бранш „ Киберпрестъпност “ не се вълнува толкоз съществено, в случай че не е застрашена сигурността на някоя институция или пък на страната.
- Може ли да ни навреди непрекъснатото скролване из Facebook? Понякога както децата, по този начин и възрастните прекарват в обществената мрежа съвсем целия си ден.
- Естествено. Колкото са потребни, токова са и нездравословни обществените мрежи. Дори вредите са повече, в случай че би трябвало да бъдем почтени. Човек, прекарвайки огромна част във времето си там, може да получи накриво усещане за действителността. И второ, става подвластен към тези мрежи. Защо се получава тази взаимозависимост? Ами човек губи опцията да контактува. Има хора, които изпадат в смут, когато действително би трябвало да контактуват с други, избират това нещо да го вършат през мрежите. Според тях равнището на тревога, контактувайки виртуално, е доста по-малко. Освен това там можеш да кажеш каквото и както си поискаш. Не виждаш незабавно реакцията на човек. А директното контактуване лице в лице дава благоприятни условия за страсти и за жестикулации, за някаква емпатия.
Големият проблем на обществените мрежи е, че трансформират индивида в робот. Лишават човек и от съчувствие, и от състрадание, и от каквото още се сетите. Емоцията е много комплициран психичен развой и тя е обвързвана най-много с някаква мисловно-интелектуална активност. Там се удостоверява теорията, че човек колкото повече остарява, повече се вдетинява. Все повече възрастни употребяват обществените мрежи защо ли не. И подрастващите, несъмнено. При подрастващите това води до тотална прочувствена кастрация, което в бъдеще просто ще ги прави с по-неадекватни реакции, с липса на емпатия и ще ускорява агресивността им.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ