Д-р Георги Попгеоргиев е един от редките български авантюристи, които

Д-р Георги Попгеоргиев е един от редките български авантюристи, които с изключение на, че се занимават със сериозна просвета, вършат и неща, които другите намират за странни и неприемливи. Като ловенето на змии, да вземем за пример, оповестява „ Марица ”. Попгеоргиев е един от дребното херпетолози, които прекарват летата си в експедиции, с цел да изследват влечуги, птици и редки скотски типове. Един от последните му огромни планове е да лови и разпознава по люспите другите змии. „ Понеже са като пръстови отпечатъци и са изцяло неповторими, те могат да покажат какъв брой богато е биологичното ни разнообразие”, споделя той.

Георги Попгеоргиев уловил първата си змия, когато бил на 7-годишна възраст. „ Беше водна и напълно безвредна. Ходих с татко ми постоянно за риба и по този начин се възпламених по херпетологията”, споделя той.

30 години по-късно признава, че е уловил с голи ръце може би над хиляда змии. И в никакъв случай до момента не е хапан от нито една от тях. „ Когато излезем на терен, ловим змиите с голи ръце. Не използваме железни щипки или железа”, изяснява той. А тъкмо това се харесва доста на задграничните туристи, които постоянно го следват по петите.

Това е новият тип туризъм, който той развива. По света това се назовава херпетоложки туризъм. На него вървят запалянковци, които желаят локални експерти да ги водят по чукарите и да ловят пред очите им змии.

Влечугите, несъмнено, не се убиват, а се мерят, разпознават и снимат със скъпи камери. Самият Попгеоргиев има към този момент 1000 фотоси на снимани влечуги.

„ Има огромен капацитет в този тип туризъм. Той е доста сходен на орнитоложкия. Обикновено тези, които си падат по птиците се увличат и по змии”, споделя зоологът.

Гърция бил безспорен шлагер измежду херпетуристите. Климатът е подобен, че там Големите стрелци, които са най-едрият тип смокове, порастват повече от тези у нас.

Другото търсено място са Турция и Хърватия. В Хърватско дават луди пари, с цел да им демонстрират фамозния тип пещерен протей. Става въпрос за малко, грозно и люспесто хайванче, което е нещо приблизително сред змия и гущер.

Британци и холандци са най-запалените по херпетологията. Пристигат със скъпи фотоапарати и събират змийските фотоси, все едно са пощенски марки. Много били удовлетворени, че тук могат да видят за един ден до 20 типа разнообразни змии.

„ Човек може да прекара целия си живот в Холандия, търсейки змии и отново да не открие такова количество”, обобщава доктор Попгеоргиев.

Как един експерт може да откри толкоз редки животни за един ден? „ С доста превръщане на камъни и знания, къде можеш да ги откриеш”, изяснява зоологът.

Това, което липсва на родния херпетоложки туризъм, е съответната инфраструктура. На местата, където има залежи на змии, няма нито подобаващи хотели, нито даже туристически спални.

„ Цял ден ги водим по баирите да гледат змии и най-после постоянно приключваме в ресторанта на близкото село. А тези хора могат да оставят пари и за услуги, и спане на тези места”, изяснява Попгеоргиев.

Когато някъде в Пловдив или покрайнините някой откри змия в дома си, нормално докторът е този, който върви да я лови и транспортира по-късно на безвредно място. Наскоро намерил Голям стрелец в шахтата на водомера на една къща. Това е най-големия тип смок у нас. Около него витаят и най-вече митове.

„ Фолклорните приказки стартират с това, че Големият стрелец има косми на опашката. Глупост, и нищо повече. Другата легенда за него е, че е дълъг 3-4-5 метра. Тялото му може да стане дебело като стълб! Нищо сходно! Най-големият уловен и документиран Голям стрелец у нас е дълъг 2,02 метра. Може да има по огромни, само че те ще са по-дълги единствено с 5-6 сантиметра. В Гърция, поради климата може да са и малко по-дълги”, изяснява експертът.

Друг забавен случай с Голям стрелец е отпреди няколко години. Тогава змия от този тип се вмъкнала да се поохлади в тоалетните на ректората на Аграрния университет. Животното било доста уплашено и уплашено. Било се свряло в ъгъла на една тоалетна и единствено чакало, по какъв начин да изкара акъла на някоя отнесена асистентка.

„ В България всички схващат от три неща - политика, футбол и медицина. Покрай тях поназнайват доста и за змиите и самолеченията от техни ухапвания”, напомня на смешка Докторът по зоология.

Нещата се навързват по този начин - някой видял змия, след това като опише за нея, постоянно прибавя някой различен сантиметър към описа си. Така, когато историята се превърти от 4-5 души, най-после излиза, че един 2-метров смок, може най-после да стане и 4-5 метров. „ Всеки прибавя по най-малко 50 санта в спомените си. Това е риболовен комплекс”, споделя Попгеоргиев.

Точно по този начин бил извикан в село Тополово, където локалните твърдели, че в гробището им скитосва „ голяма змия”. Херпетологът обърнал мястото камък по камък и не разкрил нищо. Не видял и следи от такова животно.

„ Змии несъмнено е имало, само че не и голям смок, както твърдяха локалните хора. Оказа се, че на едно от погребенията някой видял змия сред надгробните плочи. Нищо сензационно! Къде другаде да види такова животно? Само че до момента в който стигне тази вест до другия завършек на селото, към този момент всички говорели за „ голяма змия”, която дебне”, споделя зоологът.

Двете най-красиви и скъпи български змии са леопардовият смок и турската боа. Над Асеновград има документирано скривалище на смока. „ Тази змия има червени петна по тялото си и това я прави ужасно красива”, споделя Попгеоргиев.

Единственото местообитание за турската боа у нас, пък било до Харманли. Вече не съществува, тъй като мястото било заравнено с багери, с цел да се направи там Соларен парк. От ония, с безумно скъпия ток./БЛИЦ