Ще се превърне ли София чрез кметските избори във втори кремълски анклав?
Д-р Георги Боздуганов
История
През декември в далечната 1969 година ръководителят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов е на посещаване в България. Посрещнат е извънредно задушевно от Тодор Живков и висшето управление на Министерство на вътрешните работи. В строго секретна паметна бележка за срещата са изтъкнати думите на българския държавен глава — “Др. Живков увери други Андропов, че Държавна сигурност на Народна република България е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съветския съюз. ”
Към всяко ръководство на Държавна сигурност е назначен руски офицер-съветник, който зорко надзирава осъществяването на дилемите от българските си сътрудници. Кабинетът на ръководителя на представителството на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е до кабинета на българския вътрешен министър. Още през 1972 година е подписан формален контракт за съдействие и съгласувани дейности сред Андропов и министър Ангел Цанев, а началникът на Първо основно ръководство на Държавна сигурност ген. Димитър Кьосев инструктира офицерите: “Да осъществим напътствието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се назовем филиал на руското разузнаване. "
През 1975 година новият вътрешен министър Димитър Стоянов припомня на своите подчинени за откритите взаимоотношения с безапелационна директива: “В осъществяване на напътствията на другаря Тодор Живков, координацията и взаимоотношението сред Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да се повдигнат на такова ниво, че те да действат като единна система, Държавна сигурност да работи като филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). ” През идващите години Юрий Андропов е окичен с най-високите български оценки – Златна звезда - „ Герой на Народна република България “ и още две шепи ордени и медали. В допълнение Комитет за Държавна сигурност (на СССР) има и безотговорно право да вербува свои хора в България без да уведомява Държавна сигурност - съгласно признанията на самия Живков. Той е контактувал с трима предходни господари на “Лубянка ”, само че не е проявявал чак такава инициативна угодливост. Този път
Живков подвига градуса на раболепието
до дъно, и с съображение. Шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и иден държавен глава на Съюз на съветските социалистически републики, именуван от сътрудниците си “цар Андроп ”, е описван като високообразован, остроумен, изчерпателен, стремящ се да ползва самобитен теоретичен метод в ръководството на империята посредством премислени опити. Той деликатно проучва резултатите, прави точни заключения и основава модели, годни за бъдещо реализиране. Впоследствие считаният за татко на “перестройката ” секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Александър Яковлев го отделя от Кремълската върхушка с думите: “Андропов бе най-опасният от всички тях, просто тъй като беше по-умен от останалите. ”
Моделът
Според доктрината “Андропов ” партократичното ръководство в Кремъл следва да се размени с ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Необходимо е да се трансформира политическата власт в икономическа, да се държи крепко и със силата на парите да се откри послушание на популацията при изискванията на “брутален олигархичен капитализъм ” в Русия и страните от някогашния руски лагер. Моделът се оказа стабилно сполучлив. У нас съвсем не остана почитан чиновник на Държавна сигурност, който да не е получил тлъсто парче от баницата. За триумфът е нужно да се съблюдават и редица условия, две от които са изключително значими:
1.Недопустимост на лустрация. Обявяването на комунистическия режим за незаконен остана единствено закон-декларация без последици. Въпросът за произхода на стартовия “червен ” капитал бе не просто заметен, а
надълбоко заровен в пръстта на демокрацията
Лустрирането на образователните стратегии, където истината е сменена с откровени комунистически неистини за националната история, не бе даже стартирано макар напъните на откриватели и общественици, като Е. Келбечева, Я. Гочев, Л. Канов и други
Стотиците монументални каменно-метални изтърсаци - знаци на руската окупация, са спомагателен инструмент за подстрекателство на измислици и запазването им е непрекъсната грижа за отрицателите на лустрацията.
2.Пропаганда против Европейски Съюз и НАТО. Всевъзможни партии, обединения и медийни тролове са основани и работят само с цел да хулят двата съюза. Плащат им от Кремъл с вашите пари, които давате за енергоизточници и първични материали. Всеки опит за противопоставяне е посрещан с безумен писък за потъпкване на цивилен права.
" Манджурски кандидати*
Моделът на новата кремълска имперска доминация обаче има и проблеми. Опитните остарели фрагменти на КГБ-ДС измират или са обхванати от старческа отпадналост и е абсолютно належащо да се основат нови, добре готови за новата политика. Правят го. Установяват надзор над съзнанието на своите деца и внуци с домашното образование, подобаваща литература и медии, които при липса на съответни учебни стратегии, са единствени извори на “истината ”. Изпращат ги за пречистване и в реномирани задгранични университети. За младите фрагменти обаче с изключение на теоретична подготовка трябват и пари. Дядовците и бащите към този момент са налели основите — основават им компании, дават стартов капитал и обезпечават нужните бизнес контакти. След струпване на съответния финансов и публичен запас, те показват и от дълго време планувания път — нагоре! Планирано е да станат министри, кметове, шефове на комисии и да ръководят страната. От отвъдното Юрий Владимирович предостатъчно потрива ръце — Държавна сигурност, като най-верният филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) прецизно ще извършва неговата теория. Защото значителният въпрос не е дали някои е скъсал с Държавна сигурност, а дали Държавна сигурност е скъсала с него.
Неотдавна един пенсиониран офицер от Държавна сигурност ми сподели, че е извънредно време да се научим да живеем дружно. Отговорих, че можем да беседваме, даже да изпием по бира, само че има едно значимо изискване — да не ръководят. Това е същинската лустрация — да не се гласоподава за тях! Иначе Москва отново стартира да пламти…
————————————
* “Манджурският претендент ” е генерично разбиране в книгата на Ричард Кондън от 1959 година и две последвали кино екранизации, където е показано по какъв начин лица с промити мозъци от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) могат да доближат до върховете на властта в Съединени американски щати.
История
През декември в далечната 1969 година ръководителят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов е на посещаване в България. Посрещнат е извънредно задушевно от Тодор Живков и висшето управление на Министерство на вътрешните работи. В строго секретна паметна бележка за срещата са изтъкнати думите на българския държавен глава — “Др. Живков увери други Андропов, че Държавна сигурност на Народна република България е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съветския съюз. ”
Към всяко ръководство на Държавна сигурност е назначен руски офицер-съветник, който зорко надзирава осъществяването на дилемите от българските си сътрудници. Кабинетът на ръководителя на представителството на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е до кабинета на българския вътрешен министър. Още през 1972 година е подписан формален контракт за съдействие и съгласувани дейности сред Андропов и министър Ангел Цанев, а началникът на Първо основно ръководство на Държавна сигурност ген. Димитър Кьосев инструктира офицерите: “Да осъществим напътствието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се назовем филиал на руското разузнаване. "
През 1975 година новият вътрешен министър Димитър Стоянов припомня на своите подчинени за откритите взаимоотношения с безапелационна директива: “В осъществяване на напътствията на другаря Тодор Живков, координацията и взаимоотношението сред Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да се повдигнат на такова ниво, че те да действат като единна система, Държавна сигурност да работи като филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). ” През идващите години Юрий Андропов е окичен с най-високите български оценки – Златна звезда - „ Герой на Народна република България “ и още две шепи ордени и медали. В допълнение Комитет за Държавна сигурност (на СССР) има и безотговорно право да вербува свои хора в България без да уведомява Държавна сигурност - съгласно признанията на самия Живков. Той е контактувал с трима предходни господари на “Лубянка ”, само че не е проявявал чак такава инициативна угодливост. Този път
Живков подвига градуса на раболепието
до дъно, и с съображение. Шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и иден държавен глава на Съюз на съветските социалистически републики, именуван от сътрудниците си “цар Андроп ”, е описван като високообразован, остроумен, изчерпателен, стремящ се да ползва самобитен теоретичен метод в ръководството на империята посредством премислени опити. Той деликатно проучва резултатите, прави точни заключения и основава модели, годни за бъдещо реализиране. Впоследствие считаният за татко на “перестройката ” секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Александър Яковлев го отделя от Кремълската върхушка с думите: “Андропов бе най-опасният от всички тях, просто тъй като беше по-умен от останалите. ”
Моделът
Според доктрината “Андропов ” партократичното ръководство в Кремъл следва да се размени с ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Необходимо е да се трансформира политическата власт в икономическа, да се държи крепко и със силата на парите да се откри послушание на популацията при изискванията на “брутален олигархичен капитализъм ” в Русия и страните от някогашния руски лагер. Моделът се оказа стабилно сполучлив. У нас съвсем не остана почитан чиновник на Държавна сигурност, който да не е получил тлъсто парче от баницата. За триумфът е нужно да се съблюдават и редица условия, две от които са изключително значими:
1.Недопустимост на лустрация. Обявяването на комунистическия режим за незаконен остана единствено закон-декларация без последици. Въпросът за произхода на стартовия “червен ” капитал бе не просто заметен, а
надълбоко заровен в пръстта на демокрацията
Лустрирането на образователните стратегии, където истината е сменена с откровени комунистически неистини за националната история, не бе даже стартирано макар напъните на откриватели и общественици, като Е. Келбечева, Я. Гочев, Л. Канов и други
Стотиците монументални каменно-метални изтърсаци - знаци на руската окупация, са спомагателен инструмент за подстрекателство на измислици и запазването им е непрекъсната грижа за отрицателите на лустрацията.
2.Пропаганда против Европейски Съюз и НАТО. Всевъзможни партии, обединения и медийни тролове са основани и работят само с цел да хулят двата съюза. Плащат им от Кремъл с вашите пари, които давате за енергоизточници и първични материали. Всеки опит за противопоставяне е посрещан с безумен писък за потъпкване на цивилен права.
" Манджурски кандидати*
Моделът на новата кремълска имперска доминация обаче има и проблеми. Опитните остарели фрагменти на КГБ-ДС измират или са обхванати от старческа отпадналост и е абсолютно належащо да се основат нови, добре готови за новата политика. Правят го. Установяват надзор над съзнанието на своите деца и внуци с домашното образование, подобаваща литература и медии, които при липса на съответни учебни стратегии, са единствени извори на “истината ”. Изпращат ги за пречистване и в реномирани задгранични университети. За младите фрагменти обаче с изключение на теоретична подготовка трябват и пари. Дядовците и бащите към този момент са налели основите — основават им компании, дават стартов капитал и обезпечават нужните бизнес контакти. След струпване на съответния финансов и публичен запас, те показват и от дълго време планувания път — нагоре! Планирано е да станат министри, кметове, шефове на комисии и да ръководят страната. От отвъдното Юрий Владимирович предостатъчно потрива ръце — Държавна сигурност, като най-верният филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) прецизно ще извършва неговата теория. Защото значителният въпрос не е дали някои е скъсал с Държавна сигурност, а дали Държавна сигурност е скъсала с него.
Неотдавна един пенсиониран офицер от Държавна сигурност ми сподели, че е извънредно време да се научим да живеем дружно. Отговорих, че можем да беседваме, даже да изпием по бира, само че има едно значимо изискване — да не ръководят. Това е същинската лустрация — да не се гласоподава за тях! Иначе Москва отново стартира да пламти…
————————————
* “Манджурският претендент ” е генерично разбиране в книгата на Ричард Кондън от 1959 година и две последвали кино екранизации, където е показано по какъв начин лица с промити мозъци от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) могат да доближат до върховете на властта в Съединени американски щати.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ