Д-р Джеймс Холис е роден в Спрингфийлд, Илинойс. Получава бакалавърска

Д-р Джеймс Холис е роден в Спрингфийлд, Илинойс. Получава бакалавърска степен от Манчестърския лицей през 1962 година и докторска степен от Университета Дрю през 1967 година Джеймс е преподавал филантропични науки в продължение на 26 години в разнообразни колежи и университети преди да стане един от най-популярните анализатори на Юнг и да оглави няколко юнгиански центрове в разнообразни щати. Автор е на „ Психични води “, „ Под сянката на Сатурн “, „ Създаването на живот “, „ Защо положителните хора вършат неприятни неща “, „ В търсене на смисъла на втората половина от живота “. Предлагаме ви няколко цитата от непревежданата на български език негова книга „ Превалът в средата на пътя. Как да преодолеем рецесията на междинната възраст и да намерим нов смисъл в живота “. В този сложен интервал за преоценка и преосмисляне на битието ни, от който се опасяваме всички, психотерапевтичните разсъждения на Холис могат да ни оказват помощ да почувстваме, че не сме изгубени, че животът не свършва нито на 50+, нито на 60+, нито на 70+ и ние тъкмо тогава имаме неповторимата опция да почувстваме още веднъж неговото съвършенство.  
Когато сърцето ненадейно се свива и човек се усеща смъртен, той внезапно се сблъсква с неизменимия факт за крайността на живота. Магическото мислене на детството и героичното мислене на продължителното юношество, наречено първа зрелост, единствено потвърждават неадекватността на визията на индивида за действителния живот. Експанзивното, властно его трансформира детската накърнимост в чувство за великолепие. Спомнете си известните изречения: „ Ще пребивавам постоянно “ и „ Ще се науча да хвърча “. Надеждите на новороденото его да стане безсмъртно и известно са в директна съразмерност с детския боязън и всеобщото незнание. По същия метод горчивината и депресията, изпитвани на междинна възраст, директно зависят от това какъв брой сила е изразходвана за нереализуеми детски мечти. 

Егото би трябвало да откри опорна точка в необятната и неразбираема Вселена. За по-лесна визия този развой може да се съпостави с коралов атол, формиран от вкаменени мекотели, които са се разраснали. По същия метод егото натрупва частици опит и основава от тях конструкция, която може да издържи на мощния напън на приливите и отливите. Естествено, его-съзнанието стига до заключението, че би трябвало да се защищити от непреодолимите прекарвания в живота и да компенсира неналичието на сигурност с възприятие за великолепие. 
Илюзията за великолепие ни разрешава да преодолеем възприятието на боязън и да не се боим от идващата мрачевина, когато лягаме да спим. Но стагнацията в средата на посредствеността е единствено киселата закваска на междинната възраст. И даже тези хора, които стават известни, дават имената си на първокласни хотели и довеждат децата си до полуда, не стават по-свободни от останалите, защото са изправени пред ограничавания, загуба на интерес към живота и неизбежността на гибелта. 
Ако притежанието на власт и привилегии разрешава на човек да живее в мир със себе си или да вижда смисъла на живота или най-малко да се любува на живота допустимо най-дълго, това значи, че в детските стремежи има някакво наличие, което ние проектираме.

Няма лекуване за страданието, тъй като животът не е болест и гибелта не е наказване. Страданието основава път към по-смислен и по-смислен живот.

Можем да кажем, че всички чуваме гласове; това са нашите комплекси: елементи от нашата душeвност, които се обръщат към нас, само че защото нашето схващане не ги чува, ние ставаме техни пленници.

Юнг дефинира неврозата като „ страдалчество на душа, която не е разкрила смисъла си “. Всъщност страданието се оказва нужна причина за трансформацията на съзнанието. На друго място Юнг назовава неврозата „ неавтентично страдалчество “.

Неспособността на човек да навлезе във втората половина от живота, заради триения в връзките с другите, е главната спънка за развиването на способността му да усеща своята психическа действителност. Също по този начин би трябвало да се вземе поради нуждата от съблюдаване на някои обществени правила, които съществуват във външния свят. Всеки от нас е имал моменти в живота, когато е желал да се отдалечи от лудостта на живота, доколкото е допустимо и такава опция може да има удобен резултат върху психологичното ни здраве. Но напускането на обществения живот вечно значи изключване на опцията за развиване на персонална еднаквост. Юнг, както постоянно, сбито и в това време доста ясно формулира тази задача: „ Страхът е предизвикателство, тъй като страхът може да бъде омекотен единствено посредством храброст. И в случай че не рискувате, смисълът на живота по някакъв метод избледнява и цялото бъдеще е наказано на безнадеждна загуба, на сива, тъпа еднообразност, огряна единствено от блуждаеща светлина “. 

Може би най-полезната техника за присъединяване във вътрешен разговор е работата с вашите сънища. Нашата просвета има надълбоко вкоренено пренебрежение към вътрешния живот и заради това не отдава никакво значение на сънищата. Но човешката душeвност комуникира посредством облици в сънищата ни - облици, които наподобяват много причудливи и странни за егото, макар че въплъщават силата и телеологията. Когато успеем да научим скритото значение на облиците, ще открием такава дълбока мъдрост, каквато не може да бъде извлечена от никоя книга или обществена институция. Тази истина принадлежи единствено на нас и на никой различен. Ако можем да разберем за себе си смисъла на най-малко някои от сънищата си и да следваме скритите им упътвания, тогава ще имаме по-добра визия кои сме, какво е вярно за нас и къде ни приканва същинската ни същина. 

Съществува и методът на Юнг за интензивно въображение. Това е друго от метода на Фройд за свободна асоциация и не е форма на медитация. Това е метод за активиране на въображаемата сфера посредством изобразяване, скулптуриране, танцуване или нещо друго, което ви разрешава да влезете в контакт с прочувствения заряд, съдържащ се в изображението. Този вид Auseinandersetzung освен оказва помощ на мозъка да разбере смисъла на сънуваните облици, само че също по този начин предизвиква развиването на разговор сред егото и същинското аз. (Юнг употребява една от съставните немски думи „ Auseinandersetzung “, с цел да опише разговора, който човек наложително води със себе си. В превод от немски това означава „ заменяне на едно нещо с друго “, т.е. това е изразителен израз за борба или диалектично несъгласие.)