КС прие да тълкува може ли прокуратурата да разследва президента и вицето му
© Цветелина Белутова Конституционният съд (КС) одобри да прегледа настояването на основния прокурор Иван Гешев за характера и обсега на конституционния имунитет на президента и вицепрезидента и дали е допустимо прокуратурата да стартира следствие против тях, което да бъде стопирано до края на мандата им. Допускането на питането беше предстоящо, изключително откакто стана известно, че Конституционен съд е изискал от основния прокурор да " посочи " питането си.
Новината е, че трима от конституционните съдии - Надежда Джелепова, Павлина Панова и Атанас Семов, са останали на изключително мнение по допустимостта. Особените им отзиви към момента не са оповестени и няма изясненост дали съображенията им засягат всички шест точки от питането или единствено някои от тях, нито какви тъкмо са причините им, с цел да не се причислят към мнението на болшинството.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В самото определение за допустимост, подписано от болшинството от 9 съдии, няма нещо изключително - съдът сбито афишира, че настояването е направено от оправомощен индивид, а по заложените от него въпроси досега не е имало пояснение. Любопитно е, че Конституционен съд ще предложи на доста необятен кръг от организации и представители на академичната общественост да дадат мнения по това дело - от всички професионални организации на магистрати и от фондация " Български юристи за правата на индивида ", както и от 16 професори и доценти по конституционно и наказателно право, измежду които са и някогашните конституционни съдии професорите Емилия Друмева (председател на правния съвет на президента), Пенчо Пенев (член на правния съвет), Лазар Груев, Пламен Киров, Снежана Начева и други
Практиката да се желае конкретизиране на петитума на настояването от вносителя не е изключение в Конституционен съд, тя се среща и по други каузи, изключително когато става въпрос за тълкувателни питания, споделят някогашни съдии. В случая обаче прави усещане, че и шестте въпроса са пренаписани юридически грамотно, с цел да бъдат позволени до разглеждане, а не просто " систематизирани ", както се сочи в определението. В него се споделя: " В отговор на предписание на съдията - докладчик от 10 февруари 2020 година, е направено документално конкретизиране на петитума от вносителя на 14 февруари 2020 година, като се систематизират тълкувателните питания. "
Новите въпроси звучат много друго от предходните, които се съдържат в настояването, отправено на 27 януари. Изложени в определението по допустимост, те гласят следното: Припокрива ли се по наличие понятието " държавна измяна ", употребявано в член 103, алинея 1 от Конституцията, с закононарушенията, визирани в Глава първа " Престъпления срещу Републиката ", Раздел I " Измяна " от Особената част на Наказателния кодекс? Каква е разликата сред употребяваните в член 103, алинея 1 от Конституцията понятия " държавна измяна " и " нарушаване на Конституцията " като учредения за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за дейности, осъществени при осъществяване на техните функционалности? Понятията " държавна измяна " и " нарушаване на Конституцията ", употребявани в член 103, алинея 1 от Конституцията, включват ли в наличието си и осъществяване на закононарушения отвън съставите на Глава първа " Престъпления срещу Републиката " от Наказателния кодекс? Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, лимитира ли се единствено до дейности с процесуален темперамент? Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, включва ли възбрана да бъде формирано наказателно произвеждане, когато се открият данни за възможна незаконна активност на президента и вицепрезидента? Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, значи ли възбрана за осъществяване на дейности с процесуален темперамент по към този момент формирано наказателно произвеждане, по което се разкрият данни за незаконна активност на президента или вицепрезидента?
Искането на основния прокурор за пояснение на конституционния имунитет на президента и вицепрезидента бе последвано от самопризнание на Иван Гешев скоро по-късно, че има съответен мотив за такова запитване. Едновременно с това прокуратурата огласи запис на диалози на президента Румен Радев и командира на Военновъздушните сили (ВВС) ген. Цанко Стойков, подслушани със специфични разследващи средства (СРС) от ДАНС. Записът е изработен в границите на следствие на проведена незаконна група за властови напън и имуществени облаги, само че без отговор останаха въпросите за какво следствието се води от профилираната прокуратура, а не от военната, каквато би следвало да е подсъдността.
Разговорът сред Радев и Стойков е във връзка на инспекцията на антикорупционната комисия за спор на ползи на президента Радев и договорите на брачната половинка му Десислава Радева по времето, когато са били на работа във Военновъздушни сили. Проверката на КПКОНПИ още предишното лято завърши със умозаключение, че няма открит спор на ползи.
Тълкуването на въпроса за обсега на конституционния имунитет на президента фактически е въпрос от научен интерес, само че подтекста, в който е сложено питането, още незабавно бе оценено като опит за офанзива на президента от Иван Гешев. Това мнение се ускори, когато станаха известни елементи от самото следствие, в границите на което е подслушван президентът, поради неразбираемите, спорни и искрено противоречащи на закона процедурни дейности, които юристите откриха.
Новината е, че трима от конституционните съдии - Надежда Джелепова, Павлина Панова и Атанас Семов, са останали на изключително мнение по допустимостта. Особените им отзиви към момента не са оповестени и няма изясненост дали съображенията им засягат всички шест точки от питането или единствено някои от тях, нито какви тъкмо са причините им, с цел да не се причислят към мнението на болшинството.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В самото определение за допустимост, подписано от болшинството от 9 съдии, няма нещо изключително - съдът сбито афишира, че настояването е направено от оправомощен индивид, а по заложените от него въпроси досега не е имало пояснение. Любопитно е, че Конституционен съд ще предложи на доста необятен кръг от организации и представители на академичната общественост да дадат мнения по това дело - от всички професионални организации на магистрати и от фондация " Български юристи за правата на индивида ", както и от 16 професори и доценти по конституционно и наказателно право, измежду които са и някогашните конституционни съдии професорите Емилия Друмева (председател на правния съвет на президента), Пенчо Пенев (член на правния съвет), Лазар Груев, Пламен Киров, Снежана Начева и други
Практиката да се желае конкретизиране на петитума на настояването от вносителя не е изключение в Конституционен съд, тя се среща и по други каузи, изключително когато става въпрос за тълкувателни питания, споделят някогашни съдии. В случая обаче прави усещане, че и шестте въпроса са пренаписани юридически грамотно, с цел да бъдат позволени до разглеждане, а не просто " систематизирани ", както се сочи в определението. В него се споделя: " В отговор на предписание на съдията - докладчик от 10 февруари 2020 година, е направено документално конкретизиране на петитума от вносителя на 14 февруари 2020 година, като се систематизират тълкувателните питания. "
Новите въпроси звучат много друго от предходните, които се съдържат в настояването, отправено на 27 януари. Изложени в определението по допустимост, те гласят следното: Припокрива ли се по наличие понятието " държавна измяна ", употребявано в член 103, алинея 1 от Конституцията, с закононарушенията, визирани в Глава първа " Престъпления срещу Републиката ", Раздел I " Измяна " от Особената част на Наказателния кодекс? Каква е разликата сред употребяваните в член 103, алинея 1 от Конституцията понятия " държавна измяна " и " нарушаване на Конституцията " като учредения за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за дейности, осъществени при осъществяване на техните функционалности? Понятията " държавна измяна " и " нарушаване на Конституцията ", употребявани в член 103, алинея 1 от Конституцията, включват ли в наличието си и осъществяване на закононарушения отвън съставите на Глава първа " Престъпления срещу Републиката " от Наказателния кодекс? Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, лимитира ли се единствено до дейности с процесуален темперамент? Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, включва ли възбрана да бъде формирано наказателно произвеждане, когато се открият данни за възможна незаконна активност на президента и вицепрезидента? Изразът " не може да бъде възбудено наказателно гонене ", употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията, значи ли възбрана за осъществяване на дейности с процесуален темперамент по към този момент формирано наказателно произвеждане, по което се разкрият данни за незаконна активност на президента или вицепрезидента?
Искането на основния прокурор за пояснение на конституционния имунитет на президента и вицепрезидента бе последвано от самопризнание на Иван Гешев скоро по-късно, че има съответен мотив за такова запитване. Едновременно с това прокуратурата огласи запис на диалози на президента Румен Радев и командира на Военновъздушните сили (ВВС) ген. Цанко Стойков, подслушани със специфични разследващи средства (СРС) от ДАНС. Записът е изработен в границите на следствие на проведена незаконна група за властови напън и имуществени облаги, само че без отговор останаха въпросите за какво следствието се води от профилираната прокуратура, а не от военната, каквато би следвало да е подсъдността.
Разговорът сред Радев и Стойков е във връзка на инспекцията на антикорупционната комисия за спор на ползи на президента Радев и договорите на брачната половинка му Десислава Радева по времето, когато са били на работа във Военновъздушни сили. Проверката на КПКОНПИ още предишното лято завърши със умозаключение, че няма открит спор на ползи.
Тълкуването на въпроса за обсега на конституционния имунитет на президента фактически е въпрос от научен интерес, само че подтекста, в който е сложено питането, още незабавно бе оценено като опит за офанзива на президента от Иван Гешев. Това мнение се ускори, когато станаха известни елементи от самото следствие, в границите на което е подслушван президентът, поради неразбираемите, спорни и искрено противоречащи на закона процедурни дейности, които юристите откриха.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ