Мнения Daily - "Патриотичните" мошеници могат да доведат диктатура и тирания
© Николай Дойчинов Овластяването на сходни тарикати е безобидно, само че в сигурни времена. Още по тематиката
Мнения Daily - Крайнодесните активизират расисткия си електорат
И още: При хибридна офанзива няма отговор в жанр " око за око " ; Как Тръмп ще пострада от комерсиалната война с Европейски Съюз
5 юни 2018
Мнения Daily - Само географията ли ще покръстваме
И още: Работещ административен съд би поставил завършек на корупционните касички; Германия остана съвсем без съдружници
4 юни 2018 Популизъм
" Патриотичните " мошеници могат да доведат тирания и робия
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
" Патриотизмът - викал доктор Самюъл Джонсън - е последно леговище на мошеника ".
Не е споделил, че всеки родолюбец е шарлатанин, опазил Бог. А единствено, че политическите мошеници постоянно купуват патриотични индулгенции. И е бил доста прав, в случай че съдим по днешния Западен свят. С дребни изключения, националпопулистката вълна залива демократичната политика с много мръсна пяна от остарели ченгета, наказани корумпета и обиграни опортюнисти, подготвени да си сменят убежденията сряда и петък, с цел да посвирят на настоящата тънка струна на публиката.
Овластяването на сходни тарикати е безобидно, в спокойни и сигурни времена. За броени месеци те съумяват да се изложат и да покажат цялата си лакомия, безсмислие и непоследователност. Сега обаче времената не са нито спокойни, нито сигурни, тъканта на конституционната народна власт е много изтъняла, а Западът е разлъчен и изцяло обезверен - морално, стопански, ценностно. В такива моменти " патриотичните " мошеници могат да провокират големи земетресения и даже произшествия, отменяне на конституционния ред и свободата, тирания на болшинството и неизбежната робия, постоянно водещи до открити вътрешни и интернационалните спорове.
Затова и виновното водачество изисква изрично опълчване на популизма, съчетано обаче с сензитивност към страховете и болките на мнозинството; Изисква храброст за промени, само че и повече честност в ежедневната политика; Изисква непоносимост към мошениците, само че и подготвеност за огромно обединяване против мръсната пяна.
----------- Съпротивата против този завой минава през опозиция против АЕЦ Белене.
Геополитика
Завиваме съдбовно на Изток
От коментар на водача на " Да, България " Христо Иванов в неговия фейсбук-профил.
Фотограф: Юлия Лазарова
Борисов очевидно пробва да завие на Изток и завлича страната ни със себе си. Това минава през опазване и увеличение на енергийната, корупционната, отбранителната и впрочем взаимозависимост от Москва.
Минава и през забатачване на всички стъпки за доближаване на България към ядрото на Европейски Съюз: Шенген (съдебна реформа), Еврозона (влизане в Банковия съюз и въвеждане на действителен банков контрол върху гнилите ябълки), консолидация на отбранителните качества на страната, ограничения за действителна енергийна самостоятелност и прочие
Ключов детайл в този политически курс е новият троен Голям шлем на Борисов (Белене, Южен поток и каквито там нови обещания са дадени на Лукойл), на база на който Борисов се пробва да се закрепи в границите на една неогласена нова тройна коалиция (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, ДПС), обезпечена от Москва и изпълняваща програмата на Гоце Първанов и алените Държавна сигурност барони.
В този пъзел планът АЕЦ Белене е най-видимият и основен детайл в тази тактика. Съответно, съпротивата против този завой минава през опозиция против рестарта АЕЦ Белене. А съпротивата против този рестарт, минава през митинг против съответното решение на Народно събрание. Елате!
------------- От Естония до България би трябвало да се разположи противоракетна отбрана, разузнаване и връзки.
Отбрана
Американска военна база в Източна Европа не е нужна
От коментар на о.р. ген. Бен Ходжис, някогашен пълководец на сухопътните сили на Съединени американски щати в Европа, за " Политико ". Преводът е на " Клуб Z ".
о.р. ген. Бен Ходжис
Фотограф: Надежда Чипева
Това, което прави НАТО най-успешният боен съюз в историята, е сплотеността на неговите членове. Установяване на непрекъснато военно наличие на Съединени американски щати в Полша, както бе поискано от полското държавно управление, е тъкмо подобен случай.
Като начало обаче, доста от нашите съдружници ще погледнат на установяването на американска военна база в Полша – или някъде другаде в Централна или Източна Европа – като ненужна провокация. Това ще даде съображение на Москва да твърди, че НАТО е агресор.
За разлика от актуалната стратегия за ротация на боен състав, при която бойци идват за избран интервал и отпътуват назад за базите си в Съединени американски щати, една непрекъсната база ще изисква американско съоръжение, фамилии, учебни заведения, магазини и цялата останала прилежаща инфраструктура. Някои биха погледнали на това като на нарушаване на Основополагащия контракт НАТО – Русия от 1997 година, който дефинира пътната карта за съдействие в сигурността сред двете страни. Със сигурност Москва ще огледа по този начин. Не мисля, че е умно да се дава ход на политика, която ще подхрани съветските страхове, били те действителни или не.
На второ място, база в Източна Европа не е нужна. Настоящата стратегия за учения и разполагане – в това число и складирането на съоръжение за въоръжени бригади – са част от енергичните старания за обезпечаване на съответно въздържане против възможна съветска офанзива.
Разполагането на повече бойни групи за предно наличие в Естония, Латвия, Литва и Полша при започване на 2017 година, незабавно след срещата на НАТО във Варшава, показва действителната воля за въздържане. Особено значимо е решението на Германия да поеме отговорност за водеща нация за бойната група в Литва. Завръщането на Канада на европейския континент, като отговорник за бойната група в Латвия, бе друго мощно стратегическо обръщение на ангажираност.
Трето, от практическа позиция, непрекъснатото разполагане на въоръжена бригада в Източна Европа просто е неприложимо. То ще изисква нарастване на американската войска, което не наподобява евентуално. В противоположен случай армията на Съединени американски щати ще би трябвало да реалокира една от съществуващите елементи от тяхното настоящо разположение в Тексас, Канзас или Колорадо – подобен ход ще срещне мощна опозиция от представителите на тези щати в Конгреса. А по силата на решения отпреди 6 години, към този момент няма въоръжени бригади в Германия, които биха могли да бъдат преместени на изток.
Източните съдружници имат вяра, че наличието на американски войски ще ускори възпиращия резултат, тъй като те имат вяра, че Русия в никакъв случай няма да нападне и да рискува ответна реакция от американските сили, както и опцията руснаци да убият американци. Има способи да реализираме този стратегически резултат без да рискуваме единността на алианса. Използването на ротационни сили би трябвало да бъде разширено и да включва всички страни от източния фланг - от Естония до България, както от Украйна до Грузия. Това, от което в действителност има потребност в тези страни, е логистика, противоракетна отбрана, военна полиция, както и експерти по разузнаване и връзки.
---------- Страната ни даже е способна да внася пластмасови боклуци за преправка.
Възобновяеми запаси
Трябва да благодарим на ромите за положителното преработване
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
Когато преди 13-14 години в София се появиха първите цветни контейнери, у дома започнахме усърдно да сортираме боклука. Но в квартала (а и в целия град) фамилиите като нас бяха явно малцинство.
Да се пребориш с недоверието обаче не е по никакъв начин елементарно. Години наред непрестанно ми се постановяваше да диспутирам с някои от най-близките ми другари, които, също като доста други софиянци, бяха уверени, че разделното събиране е реплика, тъй като наличието на всички цветни контейнери най-после се изсипва в едни и същи камиони.
Разбира се, картината в страната е пъстра и надалеч от идеалното положение. И въпреки всичко - засичането на другите публични и експертни източници обрисува впечатляваща смяна.
От 2006 до 2016 година преработването на пластмасови боклуци в Европейски Съюз е повишено със 79%, а единствено на опаковките от пластмаса - със 74%. В България темпът на напредък е още по-висок. През 2008-2009 да вземем за пример в София разделно се събират едвам 4% от домакинските боклуци, останалото отива на сметището. През 2017 година 84% от отпадъците в града се рециклират и оползотворяват, а единствено 16% се депонират.
Основен фактор за този растеж са построените през последните години организация и инфраструктура и големите вложения (от европейските фондове и от частни български инвеститори). Най-голямата от тях е софийският цех, в който подлежащите на преработване материали се отделят и от смесените битови боклуци. Освен това в страната бяха построени към 60 сепариращи съоръжения, а сега се строят още близо 20. Над 130 са компаниите с лиценз за преработване на пластмаса, чийто общ потенциал нахвърля размера на събираните пластмасови боклуци. Затова им се постанова да внасят суровина от прилежащите страни.
На публично равнище постоянно се акцентира още една причина за положителните резултати: още през 2011 година България (сред първите страни в ЕС) ограничи потреблението на найлонови торбички посредством възнаграждение на продуктова такса.
Има обаче още една, характерно българска причина, която не влиза в формалните доклади - приносът на хора с ниски приходи (предимно роми), които събират от контейнерите по улиците годните за преработване боклуци и ги предават в пунктовете за вторични първични материали против възнаграждение. Трудно е да се каже какъв тъкмо е размерът на този " бизнес ". Според неправителствени организации, единствено в София (с население към 2 милиона) става дума за 4-5 хиляди души, които " дават отговор " за към 50% от отиващите за преработване боклуци (около 100 хиляди тона) и по този начин годишно икономисват на града разноски в размер на към 16 милиона лв.. Вече се чуват експертни гласове, че нормативната рамка би трябвало да вземе поради тези хора и да ги интегрира в системата.
Така или другояче тези хора явно са основна част от българския бизнес модел в преработването, основал се непринудено като комбиниране от икономическите условия, напъните на страната и предприемаческата разпоредителност. Нещо сходно и също толкоз изненадващо се случи преди години с " българския " интернет, който излезе от допотопната и безредна ера на преплетените и висящи отвред кабели и в този момент е измежду най-бързите и най-лесно наличните в света.
Мнения Daily - Крайнодесните активизират расисткия си електорат
И още: При хибридна офанзива няма отговор в жанр " око за око " ; Как Тръмп ще пострада от комерсиалната война с Европейски Съюз
5 юни 2018
Мнения Daily - Само географията ли ще покръстваме
И още: Работещ административен съд би поставил завършек на корупционните касички; Германия остана съвсем без съдружници
4 юни 2018 Популизъм
" Патриотичните " мошеници могат да доведат тирания и робия
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
" Патриотизмът - викал доктор Самюъл Джонсън - е последно леговище на мошеника ".
Не е споделил, че всеки родолюбец е шарлатанин, опазил Бог. А единствено, че политическите мошеници постоянно купуват патриотични индулгенции. И е бил доста прав, в случай че съдим по днешния Западен свят. С дребни изключения, националпопулистката вълна залива демократичната политика с много мръсна пяна от остарели ченгета, наказани корумпета и обиграни опортюнисти, подготвени да си сменят убежденията сряда и петък, с цел да посвирят на настоящата тънка струна на публиката.
Овластяването на сходни тарикати е безобидно, в спокойни и сигурни времена. За броени месеци те съумяват да се изложат и да покажат цялата си лакомия, безсмислие и непоследователност. Сега обаче времената не са нито спокойни, нито сигурни, тъканта на конституционната народна власт е много изтъняла, а Западът е разлъчен и изцяло обезверен - морално, стопански, ценностно. В такива моменти " патриотичните " мошеници могат да провокират големи земетресения и даже произшествия, отменяне на конституционния ред и свободата, тирания на болшинството и неизбежната робия, постоянно водещи до открити вътрешни и интернационалните спорове.
Затова и виновното водачество изисква изрично опълчване на популизма, съчетано обаче с сензитивност към страховете и болките на мнозинството; Изисква храброст за промени, само че и повече честност в ежедневната политика; Изисква непоносимост към мошениците, само че и подготвеност за огромно обединяване против мръсната пяна.
----------- Съпротивата против този завой минава през опозиция против АЕЦ Белене.
Геополитика
Завиваме съдбовно на Изток
От коментар на водача на " Да, България " Христо Иванов в неговия фейсбук-профил.
Фотограф: Юлия Лазарова
Борисов очевидно пробва да завие на Изток и завлича страната ни със себе си. Това минава през опазване и увеличение на енергийната, корупционната, отбранителната и впрочем взаимозависимост от Москва.
Минава и през забатачване на всички стъпки за доближаване на България към ядрото на Европейски Съюз: Шенген (съдебна реформа), Еврозона (влизане в Банковия съюз и въвеждане на действителен банков контрол върху гнилите ябълки), консолидация на отбранителните качества на страната, ограничения за действителна енергийна самостоятелност и прочие
Ключов детайл в този политически курс е новият троен Голям шлем на Борисов (Белене, Южен поток и каквито там нови обещания са дадени на Лукойл), на база на който Борисов се пробва да се закрепи в границите на една неогласена нова тройна коалиция (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, ДПС), обезпечена от Москва и изпълняваща програмата на Гоце Първанов и алените Държавна сигурност барони.
В този пъзел планът АЕЦ Белене е най-видимият и основен детайл в тази тактика. Съответно, съпротивата против този завой минава през опозиция против рестарта АЕЦ Белене. А съпротивата против този рестарт, минава през митинг против съответното решение на Народно събрание. Елате!
------------- От Естония до България би трябвало да се разположи противоракетна отбрана, разузнаване и връзки.
Отбрана
Американска военна база в Източна Европа не е нужна
От коментар на о.р. ген. Бен Ходжис, някогашен пълководец на сухопътните сили на Съединени американски щати в Европа, за " Политико ". Преводът е на " Клуб Z ".
о.р. ген. Бен Ходжис
Фотограф: Надежда Чипева
Това, което прави НАТО най-успешният боен съюз в историята, е сплотеността на неговите членове. Установяване на непрекъснато военно наличие на Съединени американски щати в Полша, както бе поискано от полското държавно управление, е тъкмо подобен случай.
Като начало обаче, доста от нашите съдружници ще погледнат на установяването на американска военна база в Полша – или някъде другаде в Централна или Източна Европа – като ненужна провокация. Това ще даде съображение на Москва да твърди, че НАТО е агресор.
За разлика от актуалната стратегия за ротация на боен състав, при която бойци идват за избран интервал и отпътуват назад за базите си в Съединени американски щати, една непрекъсната база ще изисква американско съоръжение, фамилии, учебни заведения, магазини и цялата останала прилежаща инфраструктура. Някои биха погледнали на това като на нарушаване на Основополагащия контракт НАТО – Русия от 1997 година, който дефинира пътната карта за съдействие в сигурността сред двете страни. Със сигурност Москва ще огледа по този начин. Не мисля, че е умно да се дава ход на политика, която ще подхрани съветските страхове, били те действителни или не.
На второ място, база в Източна Европа не е нужна. Настоящата стратегия за учения и разполагане – в това число и складирането на съоръжение за въоръжени бригади – са част от енергичните старания за обезпечаване на съответно въздържане против възможна съветска офанзива.
Разполагането на повече бойни групи за предно наличие в Естония, Латвия, Литва и Полша при започване на 2017 година, незабавно след срещата на НАТО във Варшава, показва действителната воля за въздържане. Особено значимо е решението на Германия да поеме отговорност за водеща нация за бойната група в Литва. Завръщането на Канада на европейския континент, като отговорник за бойната група в Латвия, бе друго мощно стратегическо обръщение на ангажираност.
Трето, от практическа позиция, непрекъснатото разполагане на въоръжена бригада в Източна Европа просто е неприложимо. То ще изисква нарастване на американската войска, което не наподобява евентуално. В противоположен случай армията на Съединени американски щати ще би трябвало да реалокира една от съществуващите елементи от тяхното настоящо разположение в Тексас, Канзас или Колорадо – подобен ход ще срещне мощна опозиция от представителите на тези щати в Конгреса. А по силата на решения отпреди 6 години, към този момент няма въоръжени бригади в Германия, които биха могли да бъдат преместени на изток.
Източните съдружници имат вяра, че наличието на американски войски ще ускори възпиращия резултат, тъй като те имат вяра, че Русия в никакъв случай няма да нападне и да рискува ответна реакция от американските сили, както и опцията руснаци да убият американци. Има способи да реализираме този стратегически резултат без да рискуваме единността на алианса. Използването на ротационни сили би трябвало да бъде разширено и да включва всички страни от източния фланг - от Естония до България, както от Украйна до Грузия. Това, от което в действителност има потребност в тези страни, е логистика, противоракетна отбрана, военна полиция, както и експерти по разузнаване и връзки.
---------- Страната ни даже е способна да внася пластмасови боклуци за преправка.
Възобновяеми запаси
Трябва да благодарим на ромите за положителното преработване
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
Когато преди 13-14 години в София се появиха първите цветни контейнери, у дома започнахме усърдно да сортираме боклука. Но в квартала (а и в целия град) фамилиите като нас бяха явно малцинство.
Да се пребориш с недоверието обаче не е по никакъв начин елементарно. Години наред непрестанно ми се постановяваше да диспутирам с някои от най-близките ми другари, които, също като доста други софиянци, бяха уверени, че разделното събиране е реплика, тъй като наличието на всички цветни контейнери най-после се изсипва в едни и същи камиони.
Разбира се, картината в страната е пъстра и надалеч от идеалното положение. И въпреки всичко - засичането на другите публични и експертни източници обрисува впечатляваща смяна.
От 2006 до 2016 година преработването на пластмасови боклуци в Европейски Съюз е повишено със 79%, а единствено на опаковките от пластмаса - със 74%. В България темпът на напредък е още по-висок. През 2008-2009 да вземем за пример в София разделно се събират едвам 4% от домакинските боклуци, останалото отива на сметището. През 2017 година 84% от отпадъците в града се рециклират и оползотворяват, а единствено 16% се депонират.
Основен фактор за този растеж са построените през последните години организация и инфраструктура и големите вложения (от европейските фондове и от частни български инвеститори). Най-голямата от тях е софийският цех, в който подлежащите на преработване материали се отделят и от смесените битови боклуци. Освен това в страната бяха построени към 60 сепариращи съоръжения, а сега се строят още близо 20. Над 130 са компаниите с лиценз за преработване на пластмаса, чийто общ потенциал нахвърля размера на събираните пластмасови боклуци. Затова им се постанова да внасят суровина от прилежащите страни.
На публично равнище постоянно се акцентира още една причина за положителните резултати: още през 2011 година България (сред първите страни в ЕС) ограничи потреблението на найлонови торбички посредством възнаграждение на продуктова такса.
Има обаче още една, характерно българска причина, която не влиза в формалните доклади - приносът на хора с ниски приходи (предимно роми), които събират от контейнерите по улиците годните за преработване боклуци и ги предават в пунктовете за вторични първични материали против възнаграждение. Трудно е да се каже какъв тъкмо е размерът на този " бизнес ". Според неправителствени организации, единствено в София (с население към 2 милиона) става дума за 4-5 хиляди души, които " дават отговор " за към 50% от отиващите за преработване боклуци (около 100 хиляди тона) и по този начин годишно икономисват на града разноски в размер на към 16 милиона лв.. Вече се чуват експертни гласове, че нормативната рамка би трябвало да вземе поради тези хора и да ги интегрира в системата.
Така или другояче тези хора явно са основна част от българския бизнес модел в преработването, основал се непринудено като комбиниране от икономическите условия, напъните на страната и предприемаческата разпоредителност. Нещо сходно и също толкоз изненадващо се случи преди години с " българския " интернет, който излезе от допотопната и безредна ера на преплетените и висящи отвред кабели и в този момент е измежду най-бързите и най-лесно наличните в света.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ