Свободата на словото и дуалистичната българска позиция
© Vincent Kessler Още по тематиката
Видео онлайн: Международна конференция за положението на медиите
Под мотото " Как да укрепим главен европейски дирек " участниците ще предложат ограничения за предодоляване на рецесията в бранша
16 май 2018
България по медийна независимост - при Турция, Русия и Беларус
Страната пада с още две места в показателя на интернационалната организация " Репортери без граници " за 2018 година
25 апр 2018
Мнения Daily – Потискащата медийна действителност в България
И още: Влиза ли България отново в орбитата на Русия? Как арменците удариха политическия модел на Путин
25 апр 2018 На 2 и 3 май беше разисквана и гласувана Резолюция на Европейския парламент (ЕП) от 3 май 2018 година по отношение на плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (ЕС). Един от значителните детайли в тази резолюция е, че в нея категорично е маркирано, че при правенето ѝ е взет поради показателят на организацията " Репортери без граници " за медийната независимост. В него оценките за Европа и страната ни стават все по-критични, отбелязва се, че изискванията на медийната среда в обособените страни в Европейски Съюз варират от ден на ден, че има значително утежняване на параметрите на свободата на словото в част от страните членки (сред които България, Унгария, Словакия и др.).
В този подтекст е забавно да се наблюдава по какъв начин гласоподаваха българските евродепутати по тази резолюция и какви са позициите на нашите политици тук.
" Репортери без граници " – проблемите на медийната среда
Индексът на " Репортери без граници ", който отразява медийната независимост, за поредна година ни слага на последно място след всички останали страни - членки на Европейския съюз (ЕС), като страната ни заема 111-о място от 180 страни. (Миналогодишната оценка ни слага на 109-о място. Най-високо място съгласно показателя страната ни е заемала през 2003 година, когато е била на 34-а позиция.)
В оценката е маркиран фактът, че въпреки и страна - ръководител на Съвета на Европейски Съюз, България се намира по-ниско в показателя по отношение на всички страни от Западните Балкани. Това наподобява парадоксално на фона на един от главните цели на шестмесечното ни европредседателство, а точно – посредничеството за ускорение процеса на интеграция на страните от района.
Според " Репортери без граници " да си публицист в България може да се окаже рисково, а " корупция и секрети съглашения сред медии, политици и олигарси са необятно публикувани практики ". Организацията слага два значими акцента, които дават визия за проблемите на медийната среда у нас. Първият е обвързван с народния представител Делян Пеевски, който има 6 вестника и управлява съвсем 80% от дистрибуцията на печатните издания. В отчета се акцентира също по този начин, че разпределянето на европейско финансиране за някои съответни медии от страна на държавното управление се прави при цялостна липса на бистрота.
Докладът беше мощно подложен на критика в българския парламент, като е любопитно, че представители на трите съществени партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, се сплотиха към концепцията, че той не е благонадежден, и не разясниха всъщност проблемите на медийния бранш.
Накратко за Резолюцията на Екологичен потенциал
Въпреки че Резолюцията на Европейския парламент от 3 май 2018 година няма правна мощ и не обвързва националните държавни управления, тя е значим политически документ. Тя " приканва страните членки да подхващат целесъобразни ограничения за гарантиране и поощряване на една плуралистична, самостоятелна и свободна медийна среда в работа на демократичното общество ".
Резолюцията предизвиква страните да подсигуряват прозрачността на собствеността в медийния бранш, както и да обезпечат достъп до информация на жителите във връзка с финансирането и ръководството на медии. Документът обръща внимание и на нуждата от " ограничавания по отношение на собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи обществена служба ".
Важен аспект на резолюцията е предлагането за възбрана на присъединяване в публични поръчки или " най-малкото " гарантирането на цялостната бистрота при присъединяване в публични поръчки на сдружения, чийто краен притежател има и медийно сдружение.
Документът също по този начин предлага основаването на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в страните членки, поощряване на медийната просветеност и противопоставяне на явлението " подправени вести " и други
Българските евродепутати vs кабинет
Справка на страницата на Европейския парламент демонстрира, че българските представители не са взели думата по време на разискването на резолюцията. Те също по този начин не са дали и писмени мнения по нейните текстове. Резолюцията е подкрепена от 15 от 17-те български евродепутати, като единствено Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти) се е въздържал, а Илхан Кючюк (ДПС/АЛДЕ) не е участвал в деня на гласуването.
Интересно е, че всички представители на ГЕРБ са подкрепили резолюцията, която предизвиква страните да подхващат дейности, с цел да подсигуряват медийния плурализъм и самостоятелност. Според документа отговорността на законодатели, издатели и публицисти е споделена. Резолюцията е подкрепена и от всички депутати от Българска социалистическа партия и болшинството от Движение за права и свободи. Николай Бареков, някогашен изпълнителен шеф на банкрутиралата ТВ7, финансирана от КТБ, също е дал своя вот за приемането на документа.
Противно на позициите, изразени в резолюцията и подкрепени от болшинството български евродепутати, в свое изявление ден след гласуването в Екологичен потенциал министър-председателят Бойко Борисов разяснява, че " казусът на свободата на словото е в притежателите на медии. Ние на тях не им се месим ". Той също по този начин добави, че " това (свободата на словото – бел. авт.) е ваш проблем. На публицистите ".
Дуалистичната българска позиция
За следващ път изводът е, че реакциите на българския политически хайлайф са разнообразни у нас и в Европа. Докато представители на националните ни партии в Европейския парламент поддържат начинания, свързани със свободата на словото, у нас отчетът на " Репортери без граници " бе посрещнат скептично, а някои народни представители даже показаха подозрение в неговата меродавност. В същото време текстът на Резолюцията на Европейския парламент, която не получи изключително внимание от националните ни политици, гласи, че в правенето ѝ е взет поради показателят на организацията " Репортери без граници ".
В тази обстановка не излиза наяве коя е българската позиция – тази на евродепутатите, които са съгласни, че страната може и следва да предприеме дейности, с цел да подсигурява свободата на словото, или тази на министър-председателя, съгласно който няма политическо решение в тази ситуация.
Подобно разминаване в позициите на българските политици в националните и в европейските институции единствено препотвърждава тезата, че България мъчно може да бъде избрана като благонадежден сътрудник.
---
Текстът е от уеб страницата " Отворен парламент ". Публикуваме го със съкращения, заглавието е на редакцията.
Видео онлайн: Международна конференция за положението на медиите
Под мотото " Как да укрепим главен европейски дирек " участниците ще предложат ограничения за предодоляване на рецесията в бранша
16 май 2018
България по медийна независимост - при Турция, Русия и Беларус
Страната пада с още две места в показателя на интернационалната организация " Репортери без граници " за 2018 година
25 апр 2018
Мнения Daily – Потискащата медийна действителност в България
И още: Влиза ли България отново в орбитата на Русия? Как арменците удариха политическия модел на Путин
25 апр 2018 На 2 и 3 май беше разисквана и гласувана Резолюция на Европейския парламент (ЕП) от 3 май 2018 година по отношение на плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (ЕС). Един от значителните детайли в тази резолюция е, че в нея категорично е маркирано, че при правенето ѝ е взет поради показателят на организацията " Репортери без граници " за медийната независимост. В него оценките за Европа и страната ни стават все по-критични, отбелязва се, че изискванията на медийната среда в обособените страни в Европейски Съюз варират от ден на ден, че има значително утежняване на параметрите на свободата на словото в част от страните членки (сред които България, Унгария, Словакия и др.).
В този подтекст е забавно да се наблюдава по какъв начин гласоподаваха българските евродепутати по тази резолюция и какви са позициите на нашите политици тук.
" Репортери без граници " – проблемите на медийната среда
Индексът на " Репортери без граници ", който отразява медийната независимост, за поредна година ни слага на последно място след всички останали страни - членки на Европейския съюз (ЕС), като страната ни заема 111-о място от 180 страни. (Миналогодишната оценка ни слага на 109-о място. Най-високо място съгласно показателя страната ни е заемала през 2003 година, когато е била на 34-а позиция.)
В оценката е маркиран фактът, че въпреки и страна - ръководител на Съвета на Европейски Съюз, България се намира по-ниско в показателя по отношение на всички страни от Западните Балкани. Това наподобява парадоксално на фона на един от главните цели на шестмесечното ни европредседателство, а точно – посредничеството за ускорение процеса на интеграция на страните от района.
Според " Репортери без граници " да си публицист в България може да се окаже рисково, а " корупция и секрети съглашения сред медии, политици и олигарси са необятно публикувани практики ". Организацията слага два значими акцента, които дават визия за проблемите на медийната среда у нас. Първият е обвързван с народния представител Делян Пеевски, който има 6 вестника и управлява съвсем 80% от дистрибуцията на печатните издания. В отчета се акцентира също по този начин, че разпределянето на европейско финансиране за някои съответни медии от страна на държавното управление се прави при цялостна липса на бистрота.
Докладът беше мощно подложен на критика в българския парламент, като е любопитно, че представители на трите съществени партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, се сплотиха към концепцията, че той не е благонадежден, и не разясниха всъщност проблемите на медийния бранш.
Накратко за Резолюцията на Екологичен потенциал
Въпреки че Резолюцията на Европейския парламент от 3 май 2018 година няма правна мощ и не обвързва националните държавни управления, тя е значим политически документ. Тя " приканва страните членки да подхващат целесъобразни ограничения за гарантиране и поощряване на една плуралистична, самостоятелна и свободна медийна среда в работа на демократичното общество ".
Резолюцията предизвиква страните да подсигуряват прозрачността на собствеността в медийния бранш, както и да обезпечат достъп до информация на жителите във връзка с финансирането и ръководството на медии. Документът обръща внимание и на нуждата от " ограничавания по отношение на собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи обществена служба ".
Важен аспект на резолюцията е предлагането за възбрана на присъединяване в публични поръчки или " най-малкото " гарантирането на цялостната бистрота при присъединяване в публични поръчки на сдружения, чийто краен притежател има и медийно сдружение.
Документът също по този начин предлага основаването на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в страните членки, поощряване на медийната просветеност и противопоставяне на явлението " подправени вести " и други
Българските евродепутати vs кабинет
Справка на страницата на Европейския парламент демонстрира, че българските представители не са взели думата по време на разискването на резолюцията. Те също по този начин не са дали и писмени мнения по нейните текстове. Резолюцията е подкрепена от 15 от 17-те български евродепутати, като единствено Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти) се е въздържал, а Илхан Кючюк (ДПС/АЛДЕ) не е участвал в деня на гласуването.
Интересно е, че всички представители на ГЕРБ са подкрепили резолюцията, която предизвиква страните да подхващат дейности, с цел да подсигуряват медийния плурализъм и самостоятелност. Според документа отговорността на законодатели, издатели и публицисти е споделена. Резолюцията е подкрепена и от всички депутати от Българска социалистическа партия и болшинството от Движение за права и свободи. Николай Бареков, някогашен изпълнителен шеф на банкрутиралата ТВ7, финансирана от КТБ, също е дал своя вот за приемането на документа.
Противно на позициите, изразени в резолюцията и подкрепени от болшинството български евродепутати, в свое изявление ден след гласуването в Екологичен потенциал министър-председателят Бойко Борисов разяснява, че " казусът на свободата на словото е в притежателите на медии. Ние на тях не им се месим ". Той също по този начин добави, че " това (свободата на словото – бел. авт.) е ваш проблем. На публицистите ".
Дуалистичната българска позиция
За следващ път изводът е, че реакциите на българския политически хайлайф са разнообразни у нас и в Европа. Докато представители на националните ни партии в Европейския парламент поддържат начинания, свързани със свободата на словото, у нас отчетът на " Репортери без граници " бе посрещнат скептично, а някои народни представители даже показаха подозрение в неговата меродавност. В същото време текстът на Резолюцията на Европейския парламент, която не получи изключително внимание от националните ни политици, гласи, че в правенето ѝ е взет поради показателят на организацията " Репортери без граници ".
В тази обстановка не излиза наяве коя е българската позиция – тази на евродепутатите, които са съгласни, че страната може и следва да предприеме дейности, с цел да подсигурява свободата на словото, или тази на министър-председателя, съгласно който няма политическо решение в тази ситуация.
Подобно разминаване в позициите на българските политици в националните и в европейските институции единствено препотвърждава тезата, че България мъчно може да бъде избрана като благонадежден сътрудник.
---
Текстът е от уеб страницата " Отворен парламент ". Публикуваме го със съкращения, заглавието е на редакцията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ