Мнения Daily - Четвърти февруари 2020 не е четвърти февруари 1997
© Велко Ангелов Време е за градивна политика, а не за гражданска война.
Ретроспективно
Четвърти февруари 2020 не е четвърти февруари 1997
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на евродепутата от " Демократична България " Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Преди 23 години, на този ден, край Софийския университет, се сблъсках общо взето инцидентно с татко си. В студената вечер празнувахме края на ръководството на Българска социалистическа партия. Та тогава татко ми, Светла му памет, ми сподели - " Запомни този ден, за него ще написа в учебниците по история ".
И към този момент написа, въпреки и незадоволително. Благодарение на 4 февруари `97, и на месеца митинги преди него, и на последвалите години на жертви и сложни решения, България през днешния ден е член на Европейски Съюз и НАТО, заплатите не се мерят в десетки долари и по магазините се намира самун. Даже много типове... 4 февруари 2020 не е 4 февруари 1997. Много е друго, въпреки още веднъж да имаме чувството за разпад на държавността и към момента да не живеем в правова страна.
И през днешния ден, като европейска България, ние нямаме потребност от война сред институциите, от гладни протести и улични блокади, от общи стачки. Имаме потребност от положително ръководство, което да отговори на провокациите на времето, а го нямаме. Имаме потребност от способна и самостоятелна висша администрация, а я нямаме. Имаме - повече от всеки път - потребност от постоянни, взаимно контролиращи се републикански институции, които да постановат българското и европейското право еднообразно за всички.
Промените, които са ни нужни, минават през демократични избори, през законодателни, най-добре и конституционни, промени. Промени, каквито днешният парламент явно не може да направи.
Патетиката в изявлението на Президента Радев ми звучи непозната на историческия миг, в който живеем, както и множеството острастени диспути във Facebook. Ако желаеме да реализираме задачите пред обществото си, всеки би трябвало да се занимава със своята работа.
Президентът има право да внесе конституционни промени - и надалеч не наподобява подготвен да го направи. Опозицията би трябвало да бъде подготвена да вземе властта и да я упражнява ПО-ДОБРЕ, а не просто ВМЕСТО Борисов. Българска социалистическа партия е меко казано неподготвена, аз бих споделил - негодна за тази задача.
Ние от Демократична България би трябвало да имаме освен потенциала да предложим, само че и силата да наложим рационалните европейски политики за дребния бизнес, за зелената стопанска система, за модерната правова страна, изоставени от сякаш десните ръководещи.
А през днешния ден нямаме тази мощ. 4 Февруари 2020 година е време за градивна политика, а не за гражданска война, още по-малко - за война.
------------
Акцията на Гешев против президента е признак за преобразяване на прокуратурата в инструмент за поръчки.
Институционален раздор
Политическата система минава в спешен режим
От коментар на Петър Чолаков за " Дойче веле "
Когато директно определеният държавен глава, който е и най-популярната политическа фигура, делегитимира държавното управление, се стига освен до задълбочаване на спора сред институциите. Такъв имахме и досега. Сега към този момент става дума за кардинално ново събитие: политическата система минава в спешен режим. По своя драматизъм сцената прилича обстановка, в която командирът на аероплан упреква другите водачи в кабината не просто в непросветеност, само че и в преднамереност. И всичко това се разиграва пред очите на слисаните пасажери.
Фотограф: Велко Ангелов
Повечето от аргументите, изтъкнати от господин Радев, са назовавани от него и преди. Иначе казано: те не са нови за " пасажерите ". Да вземем, да вземем за пример, " неналичието на воля за промени " и проблемите в околната среда ( " България не е сметище ", както посочи президентът), за които кабинетът отхвърля да поеме отговорност. По отношение на обстановката в Перник евентуално може да се възрази, че въпреки всичко има освен оставка, само че и невиждан арест на настоящ министър. Но имплицитната и разумна теза на президента е, че е нужно освен да " паднат още министерски глави ", а би трябвало и самият проектант на кабинета - министър-председателят Борисов - персонално да понесе отговорност.
Що се отнася до тезата за " институциите, които са призовани да бъдат самостоятелни и да отстояват закона ", а вместо това " го погазват показно, трансформирайки се в инструмент на властта " - тук най-вероятно се засяга противоречивият " жанр " на господин Иван Гешев. Поведението на основния прокурор, което нарушава съществени правила, свързани с върховенството на правото, като да вземем за пример презумпцията за невиновност, е укоримо както от морална, по този начин и от юридическа позиция.
Разбира се, евентуално ще се намерят такива, които ще кажат, че днешната остра реакция на господин Радев е подбудена главно от питанията на прокуратурата по отношение на имунитета на президента.
С други думи, президентът " атакува " държавното управление, тъй като се е почувствал персонално заплашен и брани личната си кожа. Но " акцията " на господин Гешев по адрес на президента е най-очебийният признак за превръщането на прокуратурата в инструмент за политически поръчки. Защото текстът на член 103 от Конституцията е пределно явен.
-----------
Всъщност господин Божков се застрахова алегорично по цели три линии.
Имане
Васил Божков - културата пере най-добре
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
В драмата " Божков " се преплитат всички сюжетни линии от последните 30 години. Нелегалният чейнджаджия от късния Живков, който стига върха при ранния Сакскобургготски. Медийният линч, който укрепва доверието във властта. Липсата на правова страна, която е на път да бъде обезщетена от властнически прокурорски режим под ръкопляскането на жадните за отплата национални маси. Лошите десни, които не са удовлетворени от Божков, не харесват обаче и Гешев. Разсейващата се соц-опозиция. Мистериозните американци, наложили възбрана на " един българин ".
Фотограф: Анелия Николова
На този рустик декор контрастно изпъква възвишената тематика за сбирката на господин Божков, оценена на 200 милиона евро. Няма спор, че тя демонстрира усет. И по тази причина провокира мнения, че този предприемач е от по-висок интелектуален порядък спрямо Крушата или Компира (оттук бил прякорът " Черепа " - сиреч интелигентен, въпреки да звучи напълно другояче).
На британски има думата " artwashing " - изпиране на имиджа посредством изкуство. На български можем да го назовем " артпиране ". Кофти работа е хазартът, това е ясно на всеки, само че ето на - непреходната хубост ще изкупи всички грехове. Имало е значи смисъл да се мамят нещастните пенсионери, които търкат билетчета с последните си стотинки, вярвайки в несъществуващите щастливци от екрана. Или в случай че преразказвам Жак Сегела, " културата пере най-добре ".
Всъщност господин Божков се застрахова алегорично по цели три линии. Най-напред това са футболните клубове - първо ЦСКА, след това " Левски ". Рязката промяна на пристрастията приказва, че става дума не за откровено фенство, а за обезпечаване на ударна мощ при потребност от митинги. (За избрани публики, прочее, точно футболът е непреходното и възвишеното). Някои споделят, че тия клубове му били натресени за издържане от властта - като един тип компенсация за прохазартното законодателство. Така или другояче левскарите към този момент дадоха едно рамо.
Втората линия е инвестицията в Емиратите, а най-вероятно и в други чужбини. Логична за човек, който играе по ръба на закона и във всеки миг би трябвало да е подготвен да побегне. Пък и, споделят, бил много експлозивен, а при нас икономическите прави постоянно се кривят заради кавги. Както, прочее, стана и в този момент, когато се скараха съдружници.
Третата линия е художествената сбирка. Тя не просто закрепва предприемача във вечността на културата, само че и цели да притегли на негова страна една по-световна аудитория. Ако сбирката е записана в ЮНЕСКО, то всеки скандал към нея добива интернационално измерение. Във всеки случай опитите за конфискация будят гневни крясъци от страна на бранителите: скъпите предмети щели да се повредят, българската прокуратура работила като " Ислямска страна ", която също разрушаваше културни артефакти.
Прави усещане, че доста от хората, свързани с тази сбирка, са от някогашната Държавна сигурност - и шефът на фондация " Тракия " Христосков, и проф. Маразов, който е един от основните специалисти по оценяването на тракийските артефакти, и починалият Божидар Димитров, който излагаше в НИМ тази колекция макар подозренията за произхода ѝ, като по този метод я легитимираше. Според основния прокурор Иван Гешев, подозрително било това, че точно хората, които трябвало да управляват антиките от страна на страната, били назначени в частната фондация.
Така и не разбрахме имат ли документи за генезис тези обекти. Играят ни нормалния номер с " всички гледни точки " - съгласно едни имат, съгласно други нямат; съгласно едни в случай че нямат, отговорен е Божков, съгласно други отговорни са държавните институции, които го мотаели. А съгласно Бони Петрунова, шеф на НИМ, предметите имали регистрация, само че нямали идентификация, въпреки че тези два процеса били неразделни. От това аз разбирам, че на някого е било платено да ги записва, без да ревизира от кое място са взети.
Ретроспективно
Четвърти февруари 2020 не е четвърти февруари 1997
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на евродепутата от " Демократична България " Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Преди 23 години, на този ден, край Софийския университет, се сблъсках общо взето инцидентно с татко си. В студената вечер празнувахме края на ръководството на Българска социалистическа партия. Та тогава татко ми, Светла му памет, ми сподели - " Запомни този ден, за него ще написа в учебниците по история ".
И към този момент написа, въпреки и незадоволително. Благодарение на 4 февруари `97, и на месеца митинги преди него, и на последвалите години на жертви и сложни решения, България през днешния ден е член на Европейски Съюз и НАТО, заплатите не се мерят в десетки долари и по магазините се намира самун. Даже много типове... 4 февруари 2020 не е 4 февруари 1997. Много е друго, въпреки още веднъж да имаме чувството за разпад на държавността и към момента да не живеем в правова страна.
И през днешния ден, като европейска България, ние нямаме потребност от война сред институциите, от гладни протести и улични блокади, от общи стачки. Имаме потребност от положително ръководство, което да отговори на провокациите на времето, а го нямаме. Имаме потребност от способна и самостоятелна висша администрация, а я нямаме. Имаме - повече от всеки път - потребност от постоянни, взаимно контролиращи се републикански институции, които да постановат българското и европейското право еднообразно за всички.
Промените, които са ни нужни, минават през демократични избори, през законодателни, най-добре и конституционни, промени. Промени, каквито днешният парламент явно не може да направи.
Патетиката в изявлението на Президента Радев ми звучи непозната на историческия миг, в който живеем, както и множеството острастени диспути във Facebook. Ако желаеме да реализираме задачите пред обществото си, всеки би трябвало да се занимава със своята работа.
Президентът има право да внесе конституционни промени - и надалеч не наподобява подготвен да го направи. Опозицията би трябвало да бъде подготвена да вземе властта и да я упражнява ПО-ДОБРЕ, а не просто ВМЕСТО Борисов. Българска социалистическа партия е меко казано неподготвена, аз бих споделил - негодна за тази задача.
Ние от Демократична България би трябвало да имаме освен потенциала да предложим, само че и силата да наложим рационалните европейски политики за дребния бизнес, за зелената стопанска система, за модерната правова страна, изоставени от сякаш десните ръководещи.
А през днешния ден нямаме тази мощ. 4 Февруари 2020 година е време за градивна политика, а не за гражданска война, още по-малко - за война.
------------
Акцията на Гешев против президента е признак за преобразяване на прокуратурата в инструмент за поръчки.
Институционален раздор
Политическата система минава в спешен режим
От коментар на Петър Чолаков за " Дойче веле "
Когато директно определеният държавен глава, който е и най-популярната политическа фигура, делегитимира държавното управление, се стига освен до задълбочаване на спора сред институциите. Такъв имахме и досега. Сега към този момент става дума за кардинално ново събитие: политическата система минава в спешен режим. По своя драматизъм сцената прилича обстановка, в която командирът на аероплан упреква другите водачи в кабината не просто в непросветеност, само че и в преднамереност. И всичко това се разиграва пред очите на слисаните пасажери.
Фотограф: Велко Ангелов
Повечето от аргументите, изтъкнати от господин Радев, са назовавани от него и преди. Иначе казано: те не са нови за " пасажерите ". Да вземем, да вземем за пример, " неналичието на воля за промени " и проблемите в околната среда ( " България не е сметище ", както посочи президентът), за които кабинетът отхвърля да поеме отговорност. По отношение на обстановката в Перник евентуално може да се възрази, че въпреки всичко има освен оставка, само че и невиждан арест на настоящ министър. Но имплицитната и разумна теза на президента е, че е нужно освен да " паднат още министерски глави ", а би трябвало и самият проектант на кабинета - министър-председателят Борисов - персонално да понесе отговорност.
Що се отнася до тезата за " институциите, които са призовани да бъдат самостоятелни и да отстояват закона ", а вместо това " го погазват показно, трансформирайки се в инструмент на властта " - тук най-вероятно се засяга противоречивият " жанр " на господин Иван Гешев. Поведението на основния прокурор, което нарушава съществени правила, свързани с върховенството на правото, като да вземем за пример презумпцията за невиновност, е укоримо както от морална, по този начин и от юридическа позиция.
Разбира се, евентуално ще се намерят такива, които ще кажат, че днешната остра реакция на господин Радев е подбудена главно от питанията на прокуратурата по отношение на имунитета на президента.
С други думи, президентът " атакува " държавното управление, тъй като се е почувствал персонално заплашен и брани личната си кожа. Но " акцията " на господин Гешев по адрес на президента е най-очебийният признак за превръщането на прокуратурата в инструмент за политически поръчки. Защото текстът на член 103 от Конституцията е пределно явен.
-----------
Всъщност господин Божков се застрахова алегорично по цели три линии.
Имане
Васил Божков - културата пере най-добре
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
В драмата " Божков " се преплитат всички сюжетни линии от последните 30 години. Нелегалният чейнджаджия от късния Живков, който стига върха при ранния Сакскобургготски. Медийният линч, който укрепва доверието във властта. Липсата на правова страна, която е на път да бъде обезщетена от властнически прокурорски режим под ръкопляскането на жадните за отплата национални маси. Лошите десни, които не са удовлетворени от Божков, не харесват обаче и Гешев. Разсейващата се соц-опозиция. Мистериозните американци, наложили възбрана на " един българин ".
Фотограф: Анелия Николова
На този рустик декор контрастно изпъква възвишената тематика за сбирката на господин Божков, оценена на 200 милиона евро. Няма спор, че тя демонстрира усет. И по тази причина провокира мнения, че този предприемач е от по-висок интелектуален порядък спрямо Крушата или Компира (оттук бил прякорът " Черепа " - сиреч интелигентен, въпреки да звучи напълно другояче).
На британски има думата " artwashing " - изпиране на имиджа посредством изкуство. На български можем да го назовем " артпиране ". Кофти работа е хазартът, това е ясно на всеки, само че ето на - непреходната хубост ще изкупи всички грехове. Имало е значи смисъл да се мамят нещастните пенсионери, които търкат билетчета с последните си стотинки, вярвайки в несъществуващите щастливци от екрана. Или в случай че преразказвам Жак Сегела, " културата пере най-добре ".
Всъщност господин Божков се застрахова алегорично по цели три линии. Най-напред това са футболните клубове - първо ЦСКА, след това " Левски ". Рязката промяна на пристрастията приказва, че става дума не за откровено фенство, а за обезпечаване на ударна мощ при потребност от митинги. (За избрани публики, прочее, точно футболът е непреходното и възвишеното). Някои споделят, че тия клубове му били натресени за издържане от властта - като един тип компенсация за прохазартното законодателство. Така или другояче левскарите към този момент дадоха едно рамо.
Втората линия е инвестицията в Емиратите, а най-вероятно и в други чужбини. Логична за човек, който играе по ръба на закона и във всеки миг би трябвало да е подготвен да побегне. Пък и, споделят, бил много експлозивен, а при нас икономическите прави постоянно се кривят заради кавги. Както, прочее, стана и в този момент, когато се скараха съдружници.
Третата линия е художествената сбирка. Тя не просто закрепва предприемача във вечността на културата, само че и цели да притегли на негова страна една по-световна аудитория. Ако сбирката е записана в ЮНЕСКО, то всеки скандал към нея добива интернационално измерение. Във всеки случай опитите за конфискация будят гневни крясъци от страна на бранителите: скъпите предмети щели да се повредят, българската прокуратура работила като " Ислямска страна ", която също разрушаваше културни артефакти.
Прави усещане, че доста от хората, свързани с тази сбирка, са от някогашната Държавна сигурност - и шефът на фондация " Тракия " Христосков, и проф. Маразов, който е един от основните специалисти по оценяването на тракийските артефакти, и починалият Божидар Димитров, който излагаше в НИМ тази колекция макар подозренията за произхода ѝ, като по този метод я легитимираше. Според основния прокурор Иван Гешев, подозрително било това, че точно хората, които трябвало да управляват антиките от страна на страната, били назначени в частната фондация.
Така и не разбрахме имат ли документи за генезис тези обекти. Играят ни нормалния номер с " всички гледни точки " - съгласно едни имат, съгласно други нямат; съгласно едни в случай че нямат, отговорен е Божков, съгласно други отговорни са държавните институции, които го мотаели. А съгласно Бони Петрунова, шеф на НИМ, предметите имали регистрация, само че нямали идентификация, въпреки че тези два процеса били неразделни. От това аз разбирам, че на някого е било платено да ги записва, без да ревизира от кое място са взети.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ