Мнения Daily - Доброволно се оставяме мутрите да ни колят като овце
© Цветелина Николаева Позволихме мутренската кал да се разпени на гребена на обществото. Още по тематиката
Мнения Daily - Реформите в Министерство на вътрешните работи ще бъдат никакви
И още: Мълчание и гузно озъртане у нас по аферата " Скрипал " ; " Булгаргаз " се вършат на ударени и пазят монопола на " Газпром "
11 сеп 2018
Мнения Daily - Борисов няма съдържателно потребен ход
И още: Спадането на непознатите вложения може да има и прозаични обяснения; Белград по-скоро блъфира за Косово
10 сеп 2018 Войната по пътищата
Доброволно се оставяме мутрите да ни колят като овце
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Като жители ние имаме два казуса, които в действителност се свеждат до един. Нямаме задоволителна самоорганизация, с цел да можем да наложим своите ползи на естествени хора - както по отношение на мутрите в необятния смисъл на думата, чието държание в обществото ни смазва, по този начин и по отношение на страната, която, оставена без нашия напън, избира да се разсейва, когато става дума за живота ни и за достолепието ни.
През последните години печалните вести за " войната по пътищата " са всекидневие. Поведението на бруталните мутри на пътя - без значение дали са със скъпи коли ии джипове или с преднамерено извадени заглушители мотоциклети е пред очите на всички. Законодателят се занимава преди всичко с палиативи. Никой не желае от страната да направи повече, в сравнение с прави всяка европейска страна, в която има работещи институции. Не можахме да заставим българската страна да го направи - парламент, изпълнителна власт, КАТ, правораздаване...
Върху скръбта от изгубения на пътя живот на непосредствен човек се наслагва и унизителната беззащитност на околните да не могат да видят виновника заслужено осъден. Тези два казуса - нашата беззащитност по отношение на страната и нашата беззащитност по отношение на публичната кал, по отношение на мутренския произвол, са двете страни на една и съща монета. Тази беззащитност е доста по-мащабна в сравнение с неспособността ни да си гарантраме сигурност на пътя и отмъщение за тези, които я заплашват.
Ние позволихме мутренската кал да изплува от дъното и да се разпени на гребена на обществото. Мутрите имат пари, мутрите имат статут, мутрите имат власт... Защо се чудим, че мнозина, млади и остарели, които не са мутри, им подражават. Когато ножът е опрял до кокала, инстинктът за самозапазване диктува да се бием с последни сили за оцеляването си. Загубихме ли нашия публичен инстинкт за самозапазване, та сме тръгнали непринудено мутрите да ни колят като овце?
Поздравявам варненци, които ще отидат на протестното шествие " Поход на живота ". Това е едно положително начало, само че не и завършек на това, което всички би трябвало да свършим с цел да защитим себе си и съгражданите си.
---------- Медийните възмущения очевидно се продават по-добре и са комфортни за властта.
Риалити
Опасно е закононарушенията да се трансформират в представление
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
Вече половин месец новините стартират с нещастието в Своге, търсят се отговорни, разчопля се тъгата на околните. Междувременно доста хора се биха на пътя, а една кола даже ненадейно потъна в строителен ров в " Овча купел ". Откриха незнайна никому фабрика за цигари в Карнобат, подгониха няколко известни на всички босове на горист бизнес, 17-ти мъж умъртви жена си, а госпожа Иванчева още веднъж и още веднъж обезверено демонстрира на камерите окованите си ръце.
Работата е там, че произшествията са напуснали жълтата хроника и изцяло са изместили политическия спор. Ще реформираме значи страната във връзка обособени случаи, а не въз основа на статистики, разбори, правила. Разбира се, че би трябвало да се санкционират отговорните за неприятния асфалт на съдбовния завой при Своге, само че не е ли ясно от години какво е положението на пътищата ни? Не знаем ли всички, че в самия принцип на публичните поръчки има нещо сбъркано? Само че съответният случай като че ли измести интереса от сходни " нереални " тематики и го насочи към оставките на министрите - един в действителност заслужен алегоричен акт, който обаче не взема решение структурния проблем. Много по-живописно е малките екрани да демонстрират " от мястото на събитието " болта на мантинелата, в сравнение с да разискват законодателството.
Разследванията против притежателя на хотел " Маринела " Ветко Арабаджиев и алкохолния необут Миню Стайков звучат, несъмнено, обнадежаващо. Проблемът е, че нормално при сходни събития " забавен " е единствено анонсът - след това последователно губим нишката и когато се стигне до правосъден развой (ако изобщо), към този момент всичко сме не запомнили. Оттук и умереният оптимизъм, с който се приема следващият полицейски театър - някои наблюдаващи считат да вземем за пример, че акцията е един тип артилерийска подготовка за избора на бъдещия основен прокурор и по тази причина бързо ще затихне в несигурност, както нормално.
Аз пък на вятъра чакам най-сетне да се одобри някакво законодателство, което да вкара по-строг надзор над локалната власт, злоупотребяваща към този момент години с правилото на локално самоуправление. (Защото звучи сюрреалистично в едно градче като Карнобат кметът да не знае за противозаконна фабрика за цигари.) Превръщането на българските градове във феодални владения е видно за всички ни, няма за какво да чакаме следващия скандал, с цел да се задействаме. Но медийните възмущения очевидно се продават по-добре, пък и евентуално тия кметове са доста комфортни за властта.
Има нещо рисково в това закононарушения да се трансформират в представление. От дърветата не виждаме гората - т.е., обособеният случай скрива трендовете.
-------- Националните социалисти от " крайната десница " оферират неуместни решения на казуса.
Демографска рецесия
Управлението на миграцията в Европейски Съюз е несполучлива обществена политика
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия блог
Фотограф: Stephane Mahe
Миграционната политика на европейския Запад от последните 30-тина години е много сбъркана - има неопровержими доказателства, " забележими резултати ". Тя обаче не е артикул на някакъв нереален хуманизъм, на " демократични (либерастки) полезности ". Тя е невъзмутим Realpolitik за опазване на един доста прелъстителен за необятната аудитория, само че жертван обществен модел. Обречен най-малкото от два фактора:
- Обърнатата демографска пирамида;
- Изпреварващото развиване на технологиите и на Източна Азия, изключително навлизането на Китай на световния пазар.
За да запазят обществения си модел в новите условия, мейнстрийм партиите на Запад (условно - социалисти и консерватори) обезпечават прилив на свежа работна ръка, която да обезпечи постъпленията в солидарните (особено пенсионните) фондове. Естествено, тази система не е прекомерно ефикасна и обилни " непопулярни " промени в обществените схеми и пазара на труда въпреки всичко се постановат.
От една страна, промените въпреки всичко засягат забележителна част от популацията - изключително най-младите и хората в предпенсионна възраст, ниска междинна и висока работническа класа (което до 90-те е съвсем все едно). От друга, самото " импортирано ", с цел да избави обществения модел, население основава нови равнища на беднотия, изолираност, обичайната консумация на обществени услуги, само че и рискови разломи в публичната тъкан във връзка с човешки права, фамилни полезности, религиозна традиция, обучение.
Накратко - миграционната политика от последното потомство е образец за несполучлива обществена политика, водена от обичайните обществени партии на центъра - членките на ПЕС и ЕНП, въпреки и с друг интензитет, със доста по-голям принос на левицата.
Днес националните социалисти от " крайната десница " по едно и също време нападат неправилната миграционна политика, само че и афишират за приоритет реализиране на непостижимите й цели - възобновяване на обществения модел от " Славните Тридесет (години) ", когато демографията на континента е изцяло друга. Противоречието е цялостно, граничещо с логичен и статистически парадокс.
Решенията са напълно други - шерване на суверенитет, федерализация и създаване на обща отбранителна, гранична, само че и икономическа и обществена политика на Единна Европа. И - несъмнено - по-смели промени на европейската обществена система и вложения в континентална обществена, енергийна, транспортна и стопанска инфраструктура, със средствата на стеснен, само че задоволителен федерален бюджет.
Мнения Daily - Реформите в Министерство на вътрешните работи ще бъдат никакви
И още: Мълчание и гузно озъртане у нас по аферата " Скрипал " ; " Булгаргаз " се вършат на ударени и пазят монопола на " Газпром "
11 сеп 2018
Мнения Daily - Борисов няма съдържателно потребен ход
И още: Спадането на непознатите вложения може да има и прозаични обяснения; Белград по-скоро блъфира за Косово
10 сеп 2018 Войната по пътищата
Доброволно се оставяме мутрите да ни колят като овце
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Като жители ние имаме два казуса, които в действителност се свеждат до един. Нямаме задоволителна самоорганизация, с цел да можем да наложим своите ползи на естествени хора - както по отношение на мутрите в необятния смисъл на думата, чието държание в обществото ни смазва, по този начин и по отношение на страната, която, оставена без нашия напън, избира да се разсейва, когато става дума за живота ни и за достолепието ни.
През последните години печалните вести за " войната по пътищата " са всекидневие. Поведението на бруталните мутри на пътя - без значение дали са със скъпи коли ии джипове или с преднамерено извадени заглушители мотоциклети е пред очите на всички. Законодателят се занимава преди всичко с палиативи. Никой не желае от страната да направи повече, в сравнение с прави всяка европейска страна, в която има работещи институции. Не можахме да заставим българската страна да го направи - парламент, изпълнителна власт, КАТ, правораздаване...
Върху скръбта от изгубения на пътя живот на непосредствен човек се наслагва и унизителната беззащитност на околните да не могат да видят виновника заслужено осъден. Тези два казуса - нашата беззащитност по отношение на страната и нашата беззащитност по отношение на публичната кал, по отношение на мутренския произвол, са двете страни на една и съща монета. Тази беззащитност е доста по-мащабна в сравнение с неспособността ни да си гарантраме сигурност на пътя и отмъщение за тези, които я заплашват.
Ние позволихме мутренската кал да изплува от дъното и да се разпени на гребена на обществото. Мутрите имат пари, мутрите имат статут, мутрите имат власт... Защо се чудим, че мнозина, млади и остарели, които не са мутри, им подражават. Когато ножът е опрял до кокала, инстинктът за самозапазване диктува да се бием с последни сили за оцеляването си. Загубихме ли нашия публичен инстинкт за самозапазване, та сме тръгнали непринудено мутрите да ни колят като овце?
Поздравявам варненци, които ще отидат на протестното шествие " Поход на живота ". Това е едно положително начало, само че не и завършек на това, което всички би трябвало да свършим с цел да защитим себе си и съгражданите си.
---------- Медийните възмущения очевидно се продават по-добре и са комфортни за властта.
Риалити
Опасно е закононарушенията да се трансформират в представление
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
Вече половин месец новините стартират с нещастието в Своге, търсят се отговорни, разчопля се тъгата на околните. Междувременно доста хора се биха на пътя, а една кола даже ненадейно потъна в строителен ров в " Овча купел ". Откриха незнайна никому фабрика за цигари в Карнобат, подгониха няколко известни на всички босове на горист бизнес, 17-ти мъж умъртви жена си, а госпожа Иванчева още веднъж и още веднъж обезверено демонстрира на камерите окованите си ръце.
Работата е там, че произшествията са напуснали жълтата хроника и изцяло са изместили политическия спор. Ще реформираме значи страната във връзка обособени случаи, а не въз основа на статистики, разбори, правила. Разбира се, че би трябвало да се санкционират отговорните за неприятния асфалт на съдбовния завой при Своге, само че не е ли ясно от години какво е положението на пътищата ни? Не знаем ли всички, че в самия принцип на публичните поръчки има нещо сбъркано? Само че съответният случай като че ли измести интереса от сходни " нереални " тематики и го насочи към оставките на министрите - един в действителност заслужен алегоричен акт, който обаче не взема решение структурния проблем. Много по-живописно е малките екрани да демонстрират " от мястото на събитието " болта на мантинелата, в сравнение с да разискват законодателството.
Разследванията против притежателя на хотел " Маринела " Ветко Арабаджиев и алкохолния необут Миню Стайков звучат, несъмнено, обнадежаващо. Проблемът е, че нормално при сходни събития " забавен " е единствено анонсът - след това последователно губим нишката и когато се стигне до правосъден развой (ако изобщо), към този момент всичко сме не запомнили. Оттук и умереният оптимизъм, с който се приема следващият полицейски театър - някои наблюдаващи считат да вземем за пример, че акцията е един тип артилерийска подготовка за избора на бъдещия основен прокурор и по тази причина бързо ще затихне в несигурност, както нормално.
Аз пък на вятъра чакам най-сетне да се одобри някакво законодателство, което да вкара по-строг надзор над локалната власт, злоупотребяваща към този момент години с правилото на локално самоуправление. (Защото звучи сюрреалистично в едно градче като Карнобат кметът да не знае за противозаконна фабрика за цигари.) Превръщането на българските градове във феодални владения е видно за всички ни, няма за какво да чакаме следващия скандал, с цел да се задействаме. Но медийните възмущения очевидно се продават по-добре, пък и евентуално тия кметове са доста комфортни за властта.
Има нещо рисково в това закононарушения да се трансформират в представление. От дърветата не виждаме гората - т.е., обособеният случай скрива трендовете.
-------- Националните социалисти от " крайната десница " оферират неуместни решения на казуса.
Демографска рецесия
Управлението на миграцията в Европейски Съюз е несполучлива обществена политика
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия блог
Фотограф: Stephane Mahe
Миграционната политика на европейския Запад от последните 30-тина години е много сбъркана - има неопровержими доказателства, " забележими резултати ". Тя обаче не е артикул на някакъв нереален хуманизъм, на " демократични (либерастки) полезности ". Тя е невъзмутим Realpolitik за опазване на един доста прелъстителен за необятната аудитория, само че жертван обществен модел. Обречен най-малкото от два фактора:
- Обърнатата демографска пирамида;
- Изпреварващото развиване на технологиите и на Източна Азия, изключително навлизането на Китай на световния пазар.
За да запазят обществения си модел в новите условия, мейнстрийм партиите на Запад (условно - социалисти и консерватори) обезпечават прилив на свежа работна ръка, която да обезпечи постъпленията в солидарните (особено пенсионните) фондове. Естествено, тази система не е прекомерно ефикасна и обилни " непопулярни " промени в обществените схеми и пазара на труда въпреки всичко се постановат.
От една страна, промените въпреки всичко засягат забележителна част от популацията - изключително най-младите и хората в предпенсионна възраст, ниска междинна и висока работническа класа (което до 90-те е съвсем все едно). От друга, самото " импортирано ", с цел да избави обществения модел, население основава нови равнища на беднотия, изолираност, обичайната консумация на обществени услуги, само че и рискови разломи в публичната тъкан във връзка с човешки права, фамилни полезности, религиозна традиция, обучение.
Накратко - миграционната политика от последното потомство е образец за несполучлива обществена политика, водена от обичайните обществени партии на центъра - членките на ПЕС и ЕНП, въпреки и с друг интензитет, със доста по-голям принос на левицата.
Днес националните социалисти от " крайната десница " по едно и също време нападат неправилната миграционна политика, само че и афишират за приоритет реализиране на непостижимите й цели - възобновяване на обществения модел от " Славните Тридесет (години) ", когато демографията на континента е изцяло друга. Противоречието е цялостно, граничещо с логичен и статистически парадокс.
Решенията са напълно други - шерване на суверенитет, федерализация и създаване на обща отбранителна, гранична, само че и икономическа и обществена политика на Единна Европа. И - несъмнено - по-смели промени на европейската обществена система и вложения в континентална обществена, енергийна, транспортна и стопанска инфраструктура, със средствата на стеснен, само че задоволителен федерален бюджет.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ