Президентът пита КС за противоконституционност на извънредната епидемична обстановка
© Цветелина Белутова Президентът Румен Радев нападна пред Конституционния съд (КС) новия законов механизъм за оповестяване на изключителна епидемиологична конюнктура, незабавно въведен от ръководещите за да се размени изключителното състояние, завършило на 13 май. Намерението си да сезира Конституционен съд президентът разгласи още в сряда, като съобщи, че е подписал указа за обявяване в Държавен вестник на измененията в Закона за здравето (ЗЗ), " с цел да не се прекъсва обществената и икономическа поддръжка за пострадалите жители и бизнеса в условия на рецесия ", само че прави оценка някои от текстовете за противоконституционни.
Законът не дава отговор на конституционните стандарти за ограничение на съществени права
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Според президента някои характерности на новия режим, въведен с измененията в Закона за здравето, не дават отговор на конституционните стандарти за ограничение на главните права единствено краткотрайно в изключителни случаи и по реда на закон. Това са новите текстове в член 63 от Защитена зона, които плануват, че изключителната епидемиологична конюнктура се афишира от Министерския съвет, вкарват официални критерии за преценка на заплахата за живота и здравето на хората, въз основа на които се постановат непропорционалното ограничение на техните права, се споделя в настояването на президента.
Друг сериозен проблем, който президентът акцентира, е, че законът не дефинира оптимално позволен период за продължаването на изключителната конюнктура, единствено афишира, че тя се постанова краткотрайно, като оставя преценката на Министерския съвет. Тук в настояването се прави паралел с уредбата по Закона за отбрана при бедствия, където срокът за деяние на бедствено състояние е закрепен - не повече от 7 дни, с опция за удължение до 30 дни. За разлика от този метод в Закона за здравето се споделя единствено, че Министерски съвет афишира изключителната епидемиологична конюнктура за избран интервал от време, само че без да се дефинира граничен период, без да се посочат и критериите за установяване на подобен период. Така законодателят позволява въвеждане на ограничавания на главните права по време на действието на изключителната конюнктура, като да вземем за пример правото на напредване и правото на труд, без да дава времевите лимити на рестриктивните мерки. (Искането на президента с претекстовете можете да видите тук)
Управляващите не скриха, че подхващат незабавните промени в Закона за здравето, обнародвани в сряда, тъкмо с цел да подменят изключителното състояние с изключителна епидемиологична конюнктура. Съществената разлика сред двата режима, е, че изключителното състояние по силата на конституцията се афишира от Народното събрание за избран период и с ясно избрани ограничавания на главните права със закон. Извънредната епидемиологична конюнктура, съгласно атакуваните от президента промени, се афишира с решение на Министерския съвет по предложение на здравния министър и след оценка от основния държавен здравен контрольор.
Веднага откакто през вчерашния ден следобяд президентът подписа указа за обявяване на закона, той излезе в изключителна емисия на Държавен вестник, а кабинетът организира извънрадно съвещание онлайн и взе решение за оповестяване на изключителна конюнктура. Здравният министър издаде нови заповеди за на практика същите противоепидемични ограничения както по време на изключителното състояние.
Въпросът е по какъв начин ще се произнесе Конституционен съд, само че и по кое време
В случая забавно е освен по какъв начин ще се произнесе Конституционният съд, а и по кое време. С последните си две решения Конституционен съд се произнася по въпроса за това какво се случва с висящи правосъдни каузи и неприключили разногласия, когато бъде разгласен за противоконституционен използвания по тях закон. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правни отношения и правните отношения, предмет на висящи правосъдни производства, противоконституционният закон не се ползва, се споделя в Решение №3 на Конституционен съд от 28 април т.г.
Хипотетично това значи, че в случай че Конституционен съд разгласи закона за противоконституционен, жителите, които са постарадали от актове, издадени въз основа на него, имат късмет да осъдят страната, само че единствено по висящи каузи, както и да се защитят по неприключили правни отношения, все още на постановяване на решението на Конституционен съд.
С решение от през днешния ден (РКС №4/14 май 2020г.) пък на процедура Конституционен съд отхвърля искане за оповестяване на противоконституционност на текст в Административнопроцесуален кодекс (чл. 142, алинея 1), който споделя, че " сходството на административния акт с материалния закон се преценя все още на издаването му ", като оставя без явен отговор въпроса, който лежи в подтекста му - може ли съдът да спре провесен спор до изчакване на решение на Конституционен съд по закон, който е използван по това дело. В този смисъл може да се окаже, че от бързината, с която се водят правосъдните каузи, и с която се вземат решение делата в Конституционен съд, зависи от това дали ще се приложи един противоконституционен закон или не.
Законът не дава отговор на конституционните стандарти за ограничение на съществени права
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Според президента някои характерности на новия режим, въведен с измененията в Закона за здравето, не дават отговор на конституционните стандарти за ограничение на главните права единствено краткотрайно в изключителни случаи и по реда на закон. Това са новите текстове в член 63 от Защитена зона, които плануват, че изключителната епидемиологична конюнктура се афишира от Министерския съвет, вкарват официални критерии за преценка на заплахата за живота и здравето на хората, въз основа на които се постановат непропорционалното ограничение на техните права, се споделя в настояването на президента.
Друг сериозен проблем, който президентът акцентира, е, че законът не дефинира оптимално позволен период за продължаването на изключителната конюнктура, единствено афишира, че тя се постанова краткотрайно, като оставя преценката на Министерския съвет. Тук в настояването се прави паралел с уредбата по Закона за отбрана при бедствия, където срокът за деяние на бедствено състояние е закрепен - не повече от 7 дни, с опция за удължение до 30 дни. За разлика от този метод в Закона за здравето се споделя единствено, че Министерски съвет афишира изключителната епидемиологична конюнктура за избран интервал от време, само че без да се дефинира граничен период, без да се посочат и критериите за установяване на подобен период. Така законодателят позволява въвеждане на ограничавания на главните права по време на действието на изключителната конюнктура, като да вземем за пример правото на напредване и правото на труд, без да дава времевите лимити на рестриктивните мерки. (Искането на президента с претекстовете можете да видите тук)
Управляващите не скриха, че подхващат незабавните промени в Закона за здравето, обнародвани в сряда, тъкмо с цел да подменят изключителното състояние с изключителна епидемиологична конюнктура. Съществената разлика сред двата режима, е, че изключителното състояние по силата на конституцията се афишира от Народното събрание за избран период и с ясно избрани ограничавания на главните права със закон. Извънредната епидемиологична конюнктура, съгласно атакуваните от президента промени, се афишира с решение на Министерския съвет по предложение на здравния министър и след оценка от основния държавен здравен контрольор.
Веднага откакто през вчерашния ден следобяд президентът подписа указа за обявяване на закона, той излезе в изключителна емисия на Държавен вестник, а кабинетът организира извънрадно съвещание онлайн и взе решение за оповестяване на изключителна конюнктура. Здравният министър издаде нови заповеди за на практика същите противоепидемични ограничения както по време на изключителното състояние.
Въпросът е по какъв начин ще се произнесе Конституционен съд, само че и по кое време
В случая забавно е освен по какъв начин ще се произнесе Конституционният съд, а и по кое време. С последните си две решения Конституционен съд се произнася по въпроса за това какво се случва с висящи правосъдни каузи и неприключили разногласия, когато бъде разгласен за противоконституционен използвания по тях закон. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правни отношения и правните отношения, предмет на висящи правосъдни производства, противоконституционният закон не се ползва, се споделя в Решение №3 на Конституционен съд от 28 април т.г.
Хипотетично това значи, че в случай че Конституционен съд разгласи закона за противоконституционен, жителите, които са постарадали от актове, издадени въз основа на него, имат късмет да осъдят страната, само че единствено по висящи каузи, както и да се защитят по неприключили правни отношения, все още на постановяване на решението на Конституционен съд.
С решение от през днешния ден (РКС №4/14 май 2020г.) пък на процедура Конституционен съд отхвърля искане за оповестяване на противоконституционност на текст в Административнопроцесуален кодекс (чл. 142, алинея 1), който споделя, че " сходството на административния акт с материалния закон се преценя все още на издаването му ", като оставя без явен отговор въпроса, който лежи в подтекста му - може ли съдът да спре провесен спор до изчакване на решение на Конституционен съд по закон, който е използван по това дело. В този смисъл може да се окаже, че от бързината, с която се водят правосъдните каузи, и с която се вземат решение делата в Конституционен съд, зависи от това дали ще се приложи един противоконституционен закон или не.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ