Как България да се справи с икономическата криза и да ускори растежа след нея
© Shutterstock Росен Иванов е съосновател и шеф на BlackPeak Capital, ко-инвестиционен фонд за дялови вложения в новаторски български компании. Към днешна дата, BlackPeak Capital е вложил над 25 млн. евро в 12 компании и е привлякъл спомагателни вложения от над 80 млн. евро. Преди това, той е съосновател на Entrea Capital, самостоятелна българска компания за капиталово банкиране. Преди завръщането си в България, Росен е заемал разнообразни длъжности в McKinsey в Ню Йорк, Европейската банка за възобновяване и развиване в Лондон и Procter & Gamble в Букурещ.
Има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по стопанска система от Американския университет в България. Член е на борда на шефовете на Тръст за обществена опция, неправителствена организация фокусирана върху начинания за понижаване на бедността и пазарната интензивност на хората от стопански уязвимите групи.
В момента, България незабавно се нуждае от два стопански екипа - един, да го назовем Кризисен екип, който да доработи краткосрочни ограничения за справяне с резултатите от рецесията и един, да го назовем Екип за напредък. Задачата на втория би трябвало да е занапред да приготвя пакет от ограничения за облекчение на бизнеса и поощряване на вложенията и заетостта, тъй че България да е оптимално готова за средносрочните провокации и благоприятни условия (а такива ще има) в световната стопанска система след преодоляване на вируса.
Още е мъчно да се плануват точните стопански резултати на актуалната рецесия. Лошият, само че реален сюжети, ще бъдат банкрути, безработица и увеличение на бедността. Колкото и неприятно да е това, има опция да се подхващат редица ограничения, които в действителност да ускорят развиването на след рецесията и да и оказват помощ на България да прескочи тъй наречените капан на междинните приходи, в който тя беше на път да попадне.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Паралелно с решенията за справяне с рецесията би трябвало да мислим за деня след на следващия ден и да се сътвори пакет от стопански ограничения, които да се приложат незабавно след погасяване на първичните пожари в стопанската система. Основното за България е още от в този момент да се мисли за фрапантен пакет от ограничения за поощряване на вложенията - български и задгранични. Една от огромните благоприятни условия, която ще се сътвори за стопанска система като България след рецесията е, че западноевропейските компании ще би трябвало да основат подразделения на веригите си за доставка от Китай и Азия в самата Европа , които да менажират рисковете свързани с сходни рецесии. Азиатските компании от своя страна също ще търсят благоприятни условия да имат индустриални подразделения в Европа с цел да могат да са по-близо до своите клиенти в такива обстановки. Конкуренцията за вложения сред страните също ще се изостри, тъй като всички страни в района и в Европа ще имат потребност от нови работни места и вложения. България би трябвало от в този момент да направи няколко значими стъпки към това да се трансформира в желано място за вложения незабавно след преодоляването на здравната рецесия. По този метод новосъздадените работни места след рецесията биха могли да бъдат в експортно-ориентирани производства и услуги - тренд който към този момент се виждаше в Българската стопанска система, само че не с задоволително огромен мащаб и скорост.
Кризисни стопански ограничения
Първоначалният пакет от ограничения препоръчан от държавното управление - вдишване на 60% на заплатите на служащите и отсрочване (но не опрощаване на дългове) е съответен - само че може да не е задоволителен в случай че стопанската система остане напълно затворена повече от 2 месеца. Защитата на част на заплатите, само че не 100%, е вярното решение за от една страна да се избегне загубата на доста работни места, а от друга да се избегне честен риск измежду компаниите и те също да имат тласък да търсят решения за справяне с рецесията.
Моралният риск има и сходно измерение във връзка с всички хрумвания за облекчаването на заплащане на заеми. Плащането на заеми и лихви би могло да бъде отсрочено, само че не и опростено. Отново, в случай че има държавна поддръжка за гаранции по заеми на компании и жители, те би трябвало да са в посока на понижаване на лихвите за жителите и компаниите, които продължат да обслужват заемите си. Тези които изпитват усложнения, би трябвало да могат да получат пролонгация с лихвата и главницата, само че не и опрощаване. Обратното би довело до голям честен риск при който всеки ще има тласък да се възползва от неплащането на заемите си, което ще е пагубно за банковата система.
Ако вирусът не може да бъде овладян до 6-8 седмици след започването на карантината, главната икономическа мярка би следвало да е поетапно разхлабване на карантината за всички под избрана възраст и поетапно възобновяване на икономическата интензивност . От здравна позиция, това може да се случи единствено в случай че незабавно се вземат ограничения за застраховане на масирано тестване на популацията и прецизно уединяване на инфектираните хора. Това може да се реализира посредством незабавна молба за шерване на know-how да вземем за пример от Южна Корея за организация и застраховане на задоволително проби от всички вероятни източници (включително по образеца на Южна Корея потреблението на проби, които не са минали клинични изпитания; търсене на благоприятни условия български компании да поемат производството им; работа с някои започващи компании, който са близо до даване на проби за домашна приложимост и т.н.), основаване на наложителна апликация за телефоните на всички жители за следене в действително време на това дали са инфектирани или не и приемане на строги наказателни ограничения за хората, които са преносители на вируса и не съблюдават карантина, а не за всички.
Масовото тестване на популацията е голямо организационно предизвикателство, само че средствата провеждането му ще са надалеч по-малко от средствата нужни за възобновяване на българската стопанска система при по-продължителна карантина . По ограничения за този сюжети би трябвало да работи успореден спешен екип още от в този момент. Проблемът за държавното управление е, че даже и да не избере този сюжети, налагането на по-дълга карантина може да се окаже извънредно предизвикателно и да докара до всеобщо неспазване и даже вълнения - хората на даден стадий просто могат да предпочетат да излязат от домовете си.
При избор за по-дългосрочно затваряне на стопанската система под съвсем тотална карантина ще са нужни редица други ограничения за поддръжката и, главно в посока на спомагателен държавен дълг и основаване на държавна капиталова стратегия за поддръжка на цели браншове от стопанската система.
Какво е капан на междинните приходи и за какво рецесията е опция за евентуално решение?
Капанът на междинните приходи е положение на стопанската система, в което дадена страна доближава междинни равнища на БВП/глава на популацията и заплащане, след което растежът се забавя и тя не може да премине в групата на страните с висок приход. България към този момент попадаше точно в тази категория - растежът на стопанската система в последните години се движеше главно въз основата на ползване, а не на вложения и експорт. Чуждестранните вложители избягваха България отчасти заради липса на свободна работна ръка, макар, че в стопанската система има доста заети в нископродуктивни действия с ниско заплащане. Експортно-ориентираните вложения от български и задгранични компании са един от най-бързите способи за увеличение на продуктивността, понижаване на районните разлики и надлежно реализиране на изпреварващ напредък на Брутният вътрешен продукт и заплатите. Именно за това битката за такива вложения сред държавните управления е толкоз яростна, както беше демонстрирано с проблема с евентуалния цех на Фолксваген. Наличието на свободна работна ръка в пакет с спомагателни ограничения за поощряване на вложенията би сложило България в относително добра позиция след рецесията и би разрешило да се форсира тренда на наемане на хора в ескпортно-ориентирани браншове с по-висока добавена стойност от български и непознати компании.
Какви спомагателни ограничения да се подхващат още от в този момент за денят след рецесията?
Трябва да се подхващат няколко стопански ограничения със същото равнище на неотложност, с което се реагира на сегашната здравна рецесия. Те включват:
Намаляване на административната тежест за компаниите - българските бизнесмени ще понесат голяма част от тежестта на рецесията. Настоящата рецесия би трябвало да се употребява за фрапантно понижение на административната тежест на компаниите с цел да им помогне да се възстановят по-бързо и да станат по конкурентноспособни. Подходът за това би трябвало да бъде преследван със същото равнище на неотложност както всички други ограничения за справяне със здравната и икономическа рецесия. Българският бизнес би трябвало да изиска от политическата класа фрапантно понижаване на административните и корупционни пречки.
Електронно държавно управление - актуалната рецесия показва, че електронното държавно управление към този момент би трябвало да бъде обсъждано като детайл от националната сигурност, а освен инструмент за облекчение на работата на компаниите и жителите. На една конференция неотдавна, един от някогашните министър председатели на Естония изясни, че единствените две услуги в Естония, които не са цифровизирани и изискват наличието на едно място са сватбите, тъй като въпреки всичко е хубаво да се видят младоженците онлайн, и покупката на парцел, тъй като хората харесват символизма на покупката. Електронното държавно управление е допустимо и непрестанно отлагано, само че сега би трябвало да има публичен подтик то да се случи и непоносимост към всякакво закъснение.
Фискална агресия и целенасочени държавни старания за поощряване на вложенията
Правителството има опция да издаде спомагателен дълг, като част от ограниченията за справяне със сегашната рецесия, на база на които да предприеме значима капиталова стратегия. Тя би трябвало да бъде ориентирана в три съществени направления, които са фундаментални за поощряване на български и задгранични вложения, като и трите са еднообразно значими: Ускоряване на строителството на пътна инфраструктура и подобряването на достъпа до Северна България . Освен автомагистрала Хемус, би следвало да се форсира строителството на автомагистрали Дунав и Черно Море и второстепенната пътна мрежа. Строителството на автомагистрала Хемус и сега е приоритет, само че България може и би трябвало да си разреши ускорение и на другите значими пътни артерии даже с цената на спомагателен държавен дълг Ускорено построяването на индустриални зони . Законодателните стъпки подхванати неотдавна в посока споразумяване на статута на този тип зони, които им дават статут на обекти с национално значение е безусловно вярна. На този стадий е редно да се обезпечи запас за ускореното създаване на такива зони в съществени градове, като на идващ стадий може да се мисли за концесионирането и продажбата им на частни оператори за възобновяване на вложените от страната средства. Примерът на Пловдив ясно сподели, че съществуването на такива зони е належащо изискване за привличането на вложения. Трябва да се планува значима държавна стратегия за вложение в индустриални зони, която ще сътвори спомагателни работни места краткосрочно и стратегически значима инфраструктура дълготрайно. Създаване на спомагателен пакет от ограничения за поощряване на индустриалните вложения на зелено . В момента ограниченията предлагани от България, като да вземем за пример връщане на осигуровките за интервал от три години, (плаха) поддръжка за създаване на инфраструктура, не са конкурентни на районно и световно равнище. Всички такива ограничения би трябвало да са в границите на европейските правила, само че множеството страни в района - Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, а в последните години извънредно нападателно и Сърбия, оферират надалеч по-конкурентни пакети на вложителите, домашни и задгранични, за поощряване на вложенията. Всъщност факторите като макроикономическа непоклатимост, пътна инфраструктура и съществуването на индустриални зони, са нужни, само че не задоволителни условия за задграничните вложители. Именно пакетът от тласъци постоянно е главен фактор за избор на индустриални местоположения. България има потребност от пакет от спомагателни тласъци, които могат да са свързани с броя новооткрити места и да са по-големи за базиране на производства в общини със по-висока безработица. До огромна степен интеграцията на страни като Чехия, Унгария, Словакия със западноевропейските вериги на доставка въз основата на нападателно привличане на задгранични вложения им разреши да трансформират стопанските системи си. Сърбия също е доста сполучлив образец в тази посока - с цел да се оправи с безработица от над 20% преди няколко години, тя приоритизира привличането на задгранични вложения с пакет от нападателни насърчителни ограничения и тласъци . Резултатите там са впечатляващи в последните години - да вземем за пример, някои от плановете, които се случиха в Сърбия в последните месеци включват - немската Borse стартира строителството на цех за авточасти за 180 милиона евро; японската Toyo Tyre стартира цех за 390 милиона евро; китайската Linglong стартира цех за съвсем 1 милиард евро и доста други. В резултат от вложенията в последните години, растежът на сръбската стопанска система за последното тримесечие стигна 6.5%, главно движен от експорта и вложенията, а не потреблението. България би трябвало да одобри пакет от спомагателни тласъци за вложителите, български и задгранични, основани на директна дотация за новооткрито работно място, с цел да адресира евентуалната безработица след рецесията и да форсира преструктурирането на стопанската система към браншове с по-висока добавена стойност. Настоящата рецесия ще промени освен България, само че значително и светът. Глобализацията няма да спре и даже при сюжети на дълга криза, на даден стадий, вложенията и растежът ще се завърнат . Фирмите ще подхващат доста разнообразни ограничения за менажиране на сходни опасности и диверсифициране на веригите си за доставка, даже това да им коства поддържане на дублиращи се мощности или снабдители с които работят. Правителствата ще засилят поддръжката за компаниите в техните страни както и конкуренцията за привличане на вложения за по-бързо възобновяване и основаване на нови работни места. Българското държавно управление направи някои верни неща за България в последните години - ниските равнища на задлъжнялост и бюджетни остатъци са доста добра основа за справяне с рецесията. Строителството на автомагистрали и индустриални зони също са в вярната посока. Сега е нужна визия и храброст за деня след рецесията за ограничения за улеснение на бизнеса и поощряване на вложенията , които да продължат да трансформират структурата на българската стопанска система към браншове с по-висока добавена стойност и да минимизират компликациите свързани с безработица и понижаване на приходите вследствие на рецесията.
Има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по стопанска система от Американския университет в България. Член е на борда на шефовете на Тръст за обществена опция, неправителствена организация фокусирана върху начинания за понижаване на бедността и пазарната интензивност на хората от стопански уязвимите групи.
В момента, България незабавно се нуждае от два стопански екипа - един, да го назовем Кризисен екип, който да доработи краткосрочни ограничения за справяне с резултатите от рецесията и един, да го назовем Екип за напредък. Задачата на втория би трябвало да е занапред да приготвя пакет от ограничения за облекчение на бизнеса и поощряване на вложенията и заетостта, тъй че България да е оптимално готова за средносрочните провокации и благоприятни условия (а такива ще има) в световната стопанска система след преодоляване на вируса.
Още е мъчно да се плануват точните стопански резултати на актуалната рецесия. Лошият, само че реален сюжети, ще бъдат банкрути, безработица и увеличение на бедността. Колкото и неприятно да е това, има опция да се подхващат редица ограничения, които в действителност да ускорят развиването на след рецесията и да и оказват помощ на България да прескочи тъй наречените капан на междинните приходи, в който тя беше на път да попадне.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Паралелно с решенията за справяне с рецесията би трябвало да мислим за деня след на следващия ден и да се сътвори пакет от стопански ограничения, които да се приложат незабавно след погасяване на първичните пожари в стопанската система. Основното за България е още от в този момент да се мисли за фрапантен пакет от ограничения за поощряване на вложенията - български и задгранични. Една от огромните благоприятни условия, която ще се сътвори за стопанска система като България след рецесията е, че западноевропейските компании ще би трябвало да основат подразделения на веригите си за доставка от Китай и Азия в самата Европа , които да менажират рисковете свързани с сходни рецесии. Азиатските компании от своя страна също ще търсят благоприятни условия да имат индустриални подразделения в Европа с цел да могат да са по-близо до своите клиенти в такива обстановки. Конкуренцията за вложения сред страните също ще се изостри, тъй като всички страни в района и в Европа ще имат потребност от нови работни места и вложения. България би трябвало от в този момент да направи няколко значими стъпки към това да се трансформира в желано място за вложения незабавно след преодоляването на здравната рецесия. По този метод новосъздадените работни места след рецесията биха могли да бъдат в експортно-ориентирани производства и услуги - тренд който към този момент се виждаше в Българската стопанска система, само че не с задоволително огромен мащаб и скорост.
Кризисни стопански ограничения
Първоначалният пакет от ограничения препоръчан от държавното управление - вдишване на 60% на заплатите на служащите и отсрочване (но не опрощаване на дългове) е съответен - само че може да не е задоволителен в случай че стопанската система остане напълно затворена повече от 2 месеца. Защитата на част на заплатите, само че не 100%, е вярното решение за от една страна да се избегне загубата на доста работни места, а от друга да се избегне честен риск измежду компаниите и те също да имат тласък да търсят решения за справяне с рецесията.
Моралният риск има и сходно измерение във връзка с всички хрумвания за облекчаването на заплащане на заеми. Плащането на заеми и лихви би могло да бъде отсрочено, само че не и опростено. Отново, в случай че има държавна поддръжка за гаранции по заеми на компании и жители, те би трябвало да са в посока на понижаване на лихвите за жителите и компаниите, които продължат да обслужват заемите си. Тези които изпитват усложнения, би трябвало да могат да получат пролонгация с лихвата и главницата, само че не и опрощаване. Обратното би довело до голям честен риск при който всеки ще има тласък да се възползва от неплащането на заемите си, което ще е пагубно за банковата система.
Ако вирусът не може да бъде овладян до 6-8 седмици след започването на карантината, главната икономическа мярка би следвало да е поетапно разхлабване на карантината за всички под избрана възраст и поетапно възобновяване на икономическата интензивност . От здравна позиция, това може да се случи единствено в случай че незабавно се вземат ограничения за застраховане на масирано тестване на популацията и прецизно уединяване на инфектираните хора. Това може да се реализира посредством незабавна молба за шерване на know-how да вземем за пример от Южна Корея за организация и застраховане на задоволително проби от всички вероятни източници (включително по образеца на Южна Корея потреблението на проби, които не са минали клинични изпитания; търсене на благоприятни условия български компании да поемат производството им; работа с някои започващи компании, който са близо до даване на проби за домашна приложимост и т.н.), основаване на наложителна апликация за телефоните на всички жители за следене в действително време на това дали са инфектирани или не и приемане на строги наказателни ограничения за хората, които са преносители на вируса и не съблюдават карантина, а не за всички.
Масовото тестване на популацията е голямо организационно предизвикателство, само че средствата провеждането му ще са надалеч по-малко от средствата нужни за възобновяване на българската стопанска система при по-продължителна карантина . По ограничения за този сюжети би трябвало да работи успореден спешен екип още от в този момент. Проблемът за държавното управление е, че даже и да не избере този сюжети, налагането на по-дълга карантина може да се окаже извънредно предизвикателно и да докара до всеобщо неспазване и даже вълнения - хората на даден стадий просто могат да предпочетат да излязат от домовете си.
При избор за по-дългосрочно затваряне на стопанската система под съвсем тотална карантина ще са нужни редица други ограничения за поддръжката и, главно в посока на спомагателен държавен дълг и основаване на държавна капиталова стратегия за поддръжка на цели браншове от стопанската система.
Какво е капан на междинните приходи и за какво рецесията е опция за евентуално решение?
Капанът на междинните приходи е положение на стопанската система, в което дадена страна доближава междинни равнища на БВП/глава на популацията и заплащане, след което растежът се забавя и тя не може да премине в групата на страните с висок приход. България към този момент попадаше точно в тази категория - растежът на стопанската система в последните години се движеше главно въз основата на ползване, а не на вложения и експорт. Чуждестранните вложители избягваха България отчасти заради липса на свободна работна ръка, макар, че в стопанската система има доста заети в нископродуктивни действия с ниско заплащане. Експортно-ориентираните вложения от български и задгранични компании са един от най-бързите способи за увеличение на продуктивността, понижаване на районните разлики и надлежно реализиране на изпреварващ напредък на Брутният вътрешен продукт и заплатите. Именно за това битката за такива вложения сред държавните управления е толкоз яростна, както беше демонстрирано с проблема с евентуалния цех на Фолксваген. Наличието на свободна работна ръка в пакет с спомагателни ограничения за поощряване на вложенията би сложило България в относително добра позиция след рецесията и би разрешило да се форсира тренда на наемане на хора в ескпортно-ориентирани браншове с по-висока добавена стойност от български и непознати компании.
Какви спомагателни ограничения да се подхващат още от в този момент за денят след рецесията?
Трябва да се подхващат няколко стопански ограничения със същото равнище на неотложност, с което се реагира на сегашната здравна рецесия. Те включват:
Намаляване на административната тежест за компаниите - българските бизнесмени ще понесат голяма част от тежестта на рецесията. Настоящата рецесия би трябвало да се употребява за фрапантно понижение на административната тежест на компаниите с цел да им помогне да се възстановят по-бързо и да станат по конкурентноспособни. Подходът за това би трябвало да бъде преследван със същото равнище на неотложност както всички други ограничения за справяне със здравната и икономическа рецесия. Българският бизнес би трябвало да изиска от политическата класа фрапантно понижаване на административните и корупционни пречки.
Електронно държавно управление - актуалната рецесия показва, че електронното държавно управление към този момент би трябвало да бъде обсъждано като детайл от националната сигурност, а освен инструмент за облекчение на работата на компаниите и жителите. На една конференция неотдавна, един от някогашните министър председатели на Естония изясни, че единствените две услуги в Естония, които не са цифровизирани и изискват наличието на едно място са сватбите, тъй като въпреки всичко е хубаво да се видят младоженците онлайн, и покупката на парцел, тъй като хората харесват символизма на покупката. Електронното държавно управление е допустимо и непрестанно отлагано, само че сега би трябвало да има публичен подтик то да се случи и непоносимост към всякакво закъснение.
Фискална агресия и целенасочени държавни старания за поощряване на вложенията
Правителството има опция да издаде спомагателен дълг, като част от ограниченията за справяне със сегашната рецесия, на база на които да предприеме значима капиталова стратегия. Тя би трябвало да бъде ориентирана в три съществени направления, които са фундаментални за поощряване на български и задгранични вложения, като и трите са еднообразно значими: Ускоряване на строителството на пътна инфраструктура и подобряването на достъпа до Северна България . Освен автомагистрала Хемус, би следвало да се форсира строителството на автомагистрали Дунав и Черно Море и второстепенната пътна мрежа. Строителството на автомагистрала Хемус и сега е приоритет, само че България може и би трябвало да си разреши ускорение и на другите значими пътни артерии даже с цената на спомагателен държавен дълг Ускорено построяването на индустриални зони . Законодателните стъпки подхванати неотдавна в посока споразумяване на статута на този тип зони, които им дават статут на обекти с национално значение е безусловно вярна. На този стадий е редно да се обезпечи запас за ускореното създаване на такива зони в съществени градове, като на идващ стадий може да се мисли за концесионирането и продажбата им на частни оператори за възобновяване на вложените от страната средства. Примерът на Пловдив ясно сподели, че съществуването на такива зони е належащо изискване за привличането на вложения. Трябва да се планува значима държавна стратегия за вложение в индустриални зони, която ще сътвори спомагателни работни места краткосрочно и стратегически значима инфраструктура дълготрайно. Създаване на спомагателен пакет от ограничения за поощряване на индустриалните вложения на зелено . В момента ограниченията предлагани от България, като да вземем за пример връщане на осигуровките за интервал от три години, (плаха) поддръжка за създаване на инфраструктура, не са конкурентни на районно и световно равнище. Всички такива ограничения би трябвало да са в границите на европейските правила, само че множеството страни в района - Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, а в последните години извънредно нападателно и Сърбия, оферират надалеч по-конкурентни пакети на вложителите, домашни и задгранични, за поощряване на вложенията. Всъщност факторите като макроикономическа непоклатимост, пътна инфраструктура и съществуването на индустриални зони, са нужни, само че не задоволителни условия за задграничните вложители. Именно пакетът от тласъци постоянно е главен фактор за избор на индустриални местоположения. България има потребност от пакет от спомагателни тласъци, които могат да са свързани с броя новооткрити места и да са по-големи за базиране на производства в общини със по-висока безработица. До огромна степен интеграцията на страни като Чехия, Унгария, Словакия със западноевропейските вериги на доставка въз основата на нападателно привличане на задгранични вложения им разреши да трансформират стопанските системи си. Сърбия също е доста сполучлив образец в тази посока - с цел да се оправи с безработица от над 20% преди няколко години, тя приоритизира привличането на задгранични вложения с пакет от нападателни насърчителни ограничения и тласъци . Резултатите там са впечатляващи в последните години - да вземем за пример, някои от плановете, които се случиха в Сърбия в последните месеци включват - немската Borse стартира строителството на цех за авточасти за 180 милиона евро; японската Toyo Tyre стартира цех за 390 милиона евро; китайската Linglong стартира цех за съвсем 1 милиард евро и доста други. В резултат от вложенията в последните години, растежът на сръбската стопанска система за последното тримесечие стигна 6.5%, главно движен от експорта и вложенията, а не потреблението. България би трябвало да одобри пакет от спомагателни тласъци за вложителите, български и задгранични, основани на директна дотация за новооткрито работно място, с цел да адресира евентуалната безработица след рецесията и да форсира преструктурирането на стопанската система към браншове с по-висока добавена стойност. Настоящата рецесия ще промени освен България, само че значително и светът. Глобализацията няма да спре и даже при сюжети на дълга криза, на даден стадий, вложенията и растежът ще се завърнат . Фирмите ще подхващат доста разнообразни ограничения за менажиране на сходни опасности и диверсифициране на веригите си за доставка, даже това да им коства поддържане на дублиращи се мощности или снабдители с които работят. Правителствата ще засилят поддръжката за компаниите в техните страни както и конкуренцията за привличане на вложения за по-бързо възобновяване и основаване на нови работни места. Българското държавно управление направи някои верни неща за България в последните години - ниските равнища на задлъжнялост и бюджетни остатъци са доста добра основа за справяне с рецесията. Строителството на автомагистрали и индустриални зони също са в вярната посока. Сега е нужна визия и храброст за деня след рецесията за ограничения за улеснение на бизнеса и поощряване на вложенията , които да продължат да трансформират структурата на българската стопанска система към браншове с по-висока добавена стойност и да минимизират компликациите свързани с безработица и понижаване на приходите вследствие на рецесията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ