© Shutterstock Когато регистрирано по ДДС лице достави стока или

...
© Shutterstock Когато регистрирано по ДДС лице достави стока или
Коментари Харесай

След решение на Съда на ЕС: По-малко загуби от лоши дългове

© Shutterstock Когато записано по Данък добавена стойност лице достави стока или услуга, би трябвало да издаде фактура и да внесе Данък добавена стойност в бюджета до 14-о число на идващия месец, без значение дали го е събрало от клиента си. В практиката периодите за разплащане са доста по-дълги и това основава резултат, прочут като " префинансиране на Данък добавена стойност " от бизнеса. От една страна, той е оневинен, доколкото приходи в бюджета от най-важния за него налог не могат да зависят напълно от търговски сделки.

От друга обаче, в редица случаи снабдители не съумяват да съберат вземания по фактури, а са внесли налог по тях. Така Данък добавена стойност утежнява ликвидността им и дава своя принос за междуфирмената задлъжнялост. Най-опасен е " домино резултатът ", при който банкрут на едно дружество може да повлече и негови контрагенти, изключително по-слабите стопански. Затова европейското право планува възобновяване на Данък добавена стойност върху несъбрани хонорари (познато като bad debt relief). Така и данъкоплатецът, и страната споделят риска от така наречен неприятни вземания.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Облекчение или обвързване

Към момента съвсем всички страни - членки на Европейски Съюз, имат избрани правила за възобновяване на Данък добавена стойност по неплатени фактури. Изключенията са четири, в това число и България. Поради неналичието на ред за това тук претенции за връщане на налога не се позволяват.

В последните години на равнище Европейски Съюз се заприказва повече за възобновяване на Данък добавена стойност по " неприятни вземания ". Съдът на Европейски Съюз (СЕС) постанови няколко решения в тази връзка, само че за страни, които категорично са приели национални правила за упражняването на това право. Съдебната процедура се движеше в границите на изясняване на използването на техните правила в подтекста на европейските наставления. Те от своя страна са адресирани към страните членки, само че в редици случаи не ги задължават, а единствено оферират позволения. Затова оставаше открит въпросът дали връщането на Данък добавена стойност за неприятни вземания е право на данъкоплатците единствено в случай че е планувано категорично в националното законодателство.

Друга позиция

Промяната пристигна точно от български проблем. Искането за преюдициално питане пред Съда на Европейски Съюз търси удостоверение на опцията данъкоплатците да желаят възобновяване на Данък добавена стойност макар неналичието на специфичен ред за това в локалното законодателство. В началото на юли Съд на Европейския съюз постанови решение, с което удостовери опцията в България да се ползват разпоредбите за възобновяване на Данък добавена стойност по несъбрани вземания при избрани условия. Всяка страна е свободна да одобри тези условия, тъй че да не опонират на правилата на европейското право и да не вършат настояването за връщане на практика невероятно.

Действително правото на Европейски Съюз разрешава на страните да дефинират разпоредбите, съгласно които несъбираемостта следва да се одобри за настъпила. В тази връзка има и затруднения, които би трябвало да се вземат поради при възобновяване на Данък добавена стойност върху неприятните вземания – да вземем за пример дали има получени компенсации, дали е преустановен договорът и други. Въпреки условностите, които страната може да вкара, като цяло Съд на Европейския съюз дава кардиналната опция данъкоплатците да подобрят паричните си потоци и да понижат размера на загубите си от неплатени фактури. За задачата би трябвало да се имат поради типът на вземанията и спецификите, при които може да се търси Данък добавена стойност върху тях. Трябва да се работи и навреме за да се усилят оптимално опциите и да се предотврати загуба на средства заради приключване на периоди или въвеждане на експлицитни законодателни правила, които биха лимитирали (понякога и прекомерно) приложното поле на решението.

* Милен Райков е съучастник, а Ива Димитрова старши управител в " Ърнст и Янг "
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР