Николай Гърнев: Растежът ще се ускори с повече предприемачество и дигитализция на икономиката
© Николай Дойчинов Още по тематиката
Сделките на 2017: годината на парцелите
Интересът на задграничните вложители последователно се завръща, главно за индустриални и IT компании
21 ное 2017
Как се трансформира средата за предприемачество в България
Конференция на " Глобалния предприемачески мониторинг " и " Капитал " ще събере бизнеса, властта и неправителствени организации, с цел да беседват за провокациите пред фирмите и положителните практики в региона
17 окт 2017
EY: Чуждите вложения в България са основали 4 хиляди работни места през 2016 година
Броят на задграничните инвестиции в европейски планове нараства с 15% по отношение на миналата година, достигайки 5.8 хиляди
2 авг 2017 Николай Гърнев е ръководещ съучастник на EY (глобалното название на Ernst&Young) за България, Македония, Албания и Косово. Той управлява одитната процедура на EY в четирите страни, а също е Риск мениджмънт водач за Централна и Югоизточна Европа. Има повече от 20 години опит в даването на свързани с одита услуги, както и в бизнес консултирането на мултинационални и български компании. Завършил е Университета за национално и международно стопанство. От 2002г. е член на Асоциацията на дипломираните специалист - счетоводители, Англия (ACCA).
- Как се развива консултантския бранш?
Консултантският бизнес нормално е лакмус за това, което се случва в стопанската система. В изискванията на напредък на всички браншове, нашият бизнес също пораства. По наши наблюдения, бизнесът на най-големите консултантски компании към този момент надмина равнищата от преди рецесията през 2008 година и чакаме да продължи да се развива. Положителното е, че в актуалната среда всички работим доста по-лесно. Дори и да имаме проблеми в този момент, ги избираме по отношение на тези, които имахме след 2008 година
- През предходната година отчетохте забележителен растеж, за който помогнаха и някои регулаторни условия – одитите на банките и застрахователните компании. Имаше ли обаче и други мотори?
Да, по този начин е, отчетохме 30% напредък през предходната година и то във всички сфери, в които работим. Освен регулаторните фактори имаше и няколко други аргументи и мотори. Както през 2016 година, по този начин и в този момент през 2017 година, ние отчитаме растеж в бизнеса ни с интернационалните клиенти, които по един или различен метод уголемяват наличието си в България, трансферира се бизнес и по линия на световните ни клиенти. Другият фактор е по-голямата интензивност на пазара на сливания и придобивания (M&A) през последните две години. Някои от най-големите покупко-продажби, в които участвахме предходната година са да вземем за пример договорката за покупката на ОББ от KBC Group, покупката на " Девин " от страна на белгийската Spadel, договорката за Болница " Токуда ". От тази година можем да отбележим покупко-продажбите за промяната на собствеността на двата най-големи мола в София – Mall Paradase и The Mall. Имаме уголемение и на порфейла ни с локални клиенти. Става въпрос за компании, доста постоянно фамилни, чиито притежатели в един миг са видели подобаващ миг да продадат компанията си. Това става откакто към този момент са претърпели компликациите на рецесията и в този момент търсят метод да осребрят напъните си или да преминат на различен стадий от живота си. Това също движи М&А пазара.
- Какъв е мащабът, какви компании си търсят покупател?
Досега доминираха по-малките като размер покупко-продажби, само че виждаме наклонност и за по-големи покупко-продажби. Очакваме размерът да се резервира и даже да нарасне, само че към този момент движен от по-големи и огромни покупко-продажби. Основните мотори на този пазар сега са стратегическите вложители. Това беше по време и малко след рецесията. В момента следим и по-голям интерес от фондове за рисков капитал.
- Кои браншове провокират максимален интерес?
Традиционно IТ секторът, парцелите, производството, също по този начин и ритейла. М&А покупко-продажбите като цяло са барометър за интересa на непознатите вложители към страната и избрани браншове.
- Какви са упованията за активността на компанията ви?
За тази и идната година чакаме да не падаме под равнището на предходната и да имаме още веднъж напредък. Тоест макар еднократните резултати, които ни помогнаха в предходния интервал, чакам през този отново да растем. За нас е удовлетворяващо, че изпреварваме и растежа на промишлеността. За последните 5 години да вземем за пример имаме 65% растеж, което е много повече от междинното за пазара. Мисля, че тези резултати са плодовете на тактиката ни за метода на работа при нас, която е ориентирана към стимулиране на предприемаческото мислене вътре в екипа. А за нас работят към този момент близо 300 индивида в България, като отговаряме и за Македония, Албания и Косово. Отделно от това, през идната година чакаме да работим с от ден на ден млади и бързо разрастващи се компании, които оферират решения и нововъведения за обичайните браншове на стопанската система в интернационален проект. В България все по-често се основават такива компании и за нас е радостно в случай че съумяваме да ги поддържаме със съвет или контакти от интернационалната ни мрежа.
- Проблемът с фрагментите не е нов, има ли подобен при вас и по какъв начин е обстановката в района?
Тъй като в EY имам и районна роля за Централна и Източна Европа, аз имам наблюдения върху бизнес средата в целия район. И мога да кажа, че дефицит на фрагменти има съвсем на всички места. Но тук не става въпрос единствено за това. Става въпрос за цялостната промяна на бизнеса и разминаването сред упованията на новото потомство и това, което обичайният бизнес предлага като благоприятни условия за развиване. Мисля, че ние, бизнесът като цяло, би трябвало да работим за по-ясна връзка и разговор с новото потомство, с цел да преодолеем тези разминавания.
- Има ли решение този проблем и какво да се направи?
На равнище страна има позитивни неща, които се вършат като опростяване на процедурите за издаване на зелена карта на чужденци за работа в България. Не мисля обаче, че като цяло с това ще решим казуса от през днешния ден за на следващия ден. Смятам, че всяка компания би трябвало да преоткрие себе си и метода, по който комуникира с хората си. Важно е да открие своите фрагменти, само че и да промени практиките си за работа с хора – както с актуалните си чиновници, по този начин и с бъдещите. Ние в EY да вземем за пример, изградихме напълно нова система за оценка, която е по-различна от обичайна.
Премахнахме числовите оценки и към този момент няма да оценяваме хората на база на миналото им показване, а ще следим регулярно напредъка им по поставените цели. Защото е доста значимо хората да се усещат оценени – какво желаят да реализират, по какъв начин да го реализиран, да имат регулярни диалози с менторите си. Важно е също по този начин, фирмите да се насочат към разнообразни източници за набиране на фрагменти, към напълно нови групи, които до в този момент са били отвън тяхното полезрение. Така да вземем за пример в случай че до момента в нашата компания сме наемали най-вече преди малко приключили университета младежи, може би в този момент би трябвало да се ориентираме към по-опитните фрагменти на пазара.
- Липсата на фрагменти докара и до миграция на фрагменти, изключително в дребните градове. Идва нов вложител и с малко по-високи заплати притегля хора от другите бизнеси?
Това го има във всички браншове. Смятам, че това да разчиташ да си купиш подготвени фрагменти не е добра тактика в дълготраен проект. Първо това води до изкуствено инфлиране на заплащането, което не дава отговор на продуктивността и второ самият ти може да загубиш тези чиновници на следващия ден, в случай че нямаш тактика за развиването им.
- Какви са упованията ви за икономическия напредък?
Всички прогнози са позитивни, а това което виждам аз е оптимизъм и увереност измежду нашите клиенти от всички промишлености. Има започващи бизнес планове, има и такива, които бяха " на трупчета " през последните години, а в този момент се задвижват, което ми дава учредения да съм оптимист за идващите 1-2 години. Според Барометъра на растежа на EY, който се допитва до повече от 2000 компании по света, 90% от тях виждат благоприятни условия за напредък в изискванията на световна неустановеност.
- Какво би трябвало да се промени в страната, с цел да се подобрят изискванията за бизнес и предприемачеството?
Да продължат напъните за възстановяване на средата и промените в другите браншове и най-много, да се работи за възстановяване на чувството у вложителите за съблюдаване на върховенството на закона в страната. Ако се преодолее и чувството за проблеми в тази тенденция, считам че бихме могли да реализираме и повече.
- Какво ви е мнението за прехода към цифрова стопанска система?
Според мен това е обвързвано с цялостната тематика за предприемачаството. Защото цифровата стопанска система и предприемачеството са едни от факторите, които опосредстват растежа на всички места. В EY сме ангажирани с тези две тематики и най-много в региона на предприемачеството – към този момент 30 години развиваме премията за бизнесмен на годината на световно равнище, имаме акселераторски стратегии, в които към този момент се включиха две български компании, поддържаме дамското предприемачество и сега работим като ментори с две дами от България.
Наскоро публикувахме и отчет, адресиран към страните от Г-20, за младите бизнесмени, в който дефинирахме областите, които едно държавно управление би трябвало да вземе поради, с цел да сътвори по-добра екосистема и да подтиква растежа – достъп до финансиране, цифрова среда, обучение.
Проблем за мен в България е, че броят на евентуалните бизнесмени е доста невисок, според последните изследвания на Глобалния предприемачески мониторинг в България. Освен това и предприемаческата просвета е доста ниска. Затова тя би трябвало да се възпитава в учебно заведение от ранна възрасти в това отношение има доста какво да се прави в България, с цел да имаме задоволително огромен брой от хора със самочувствие на бизнесмени.
- В този смисъл, какво ви е мнението за стартъп средата?
Мисля, че в това отношение имаме огромен прогрес, само че отново споделям, че би трябвало да развиваме предприемаческата просвета от ранна възраст, с цел да се усили броят на стартъпите. Знаем, че единствено един от 10, да вземем за пример, стaртъпи е сполучлив.
- Какво ще вълнува бизнеса в бъдещето?
В дълготраен проект компаниите са ангажирани с проектите си за напредък и развиване на бизнеса – било то разширение на пазарен дял, нахлуване на нови интернационалните пазари или адаптиране към цифровата действителност. Компаниите, несъмнено, са изправени пред световните трендове – глобализация, урбанизация, софтуерни промени, цифровизация и прочие Адресирането на последствията от тези световни трендове от страна на бизнеса дефинира и тяхната опция да оцелеят. В кратковременен проект за една огромна част от фирмите в България, само че и освен, на дневен ред ще са някои основни регулаторни и законови промени като Регламента за отбрана на персоналните данни да вземем за пример. Той визира съвсем всички бизнеси и може да изисква обилни старания, с цел да се приведе активността на предприятията в сходство с него. Във финансовия бранш има една вълна от нови условия – за отчетност в застрахователния бранш и банковия браншове, както и нови регулаторни условия, свързани с платежните услуги и битката с прането на пари.
- Усеща т ли се като тежест всички тези нови регулаторни условия ?
Не бих споделил, че това е тежест, а по-скоро опция за фирмите да подобрят процесите и активността си, само че и да показват своята социална отговорност. Защото това са тематики, които засягат обществото - отбраната на персоналните данни да вземем за пример е значима за всички нас като човеци в този цифров свят. Все повече фирмите се трансформират от едни " черни кутии " в " кристални кутии ", в които всичко се вижда и те следва да съблюдават всички законови, само че и чисто етични правила, в случай че желаят да просъществуват.
Сделките на 2017: годината на парцелите
Интересът на задграничните вложители последователно се завръща, главно за индустриални и IT компании
21 ное 2017
Как се трансформира средата за предприемачество в България
Конференция на " Глобалния предприемачески мониторинг " и " Капитал " ще събере бизнеса, властта и неправителствени организации, с цел да беседват за провокациите пред фирмите и положителните практики в региона
17 окт 2017
EY: Чуждите вложения в България са основали 4 хиляди работни места през 2016 година
Броят на задграничните инвестиции в европейски планове нараства с 15% по отношение на миналата година, достигайки 5.8 хиляди
2 авг 2017 Николай Гърнев е ръководещ съучастник на EY (глобалното название на Ernst&Young) за България, Македония, Албания и Косово. Той управлява одитната процедура на EY в четирите страни, а също е Риск мениджмънт водач за Централна и Югоизточна Европа. Има повече от 20 години опит в даването на свързани с одита услуги, както и в бизнес консултирането на мултинационални и български компании. Завършил е Университета за национално и международно стопанство. От 2002г. е член на Асоциацията на дипломираните специалист - счетоводители, Англия (ACCA).
- Как се развива консултантския бранш?
Консултантският бизнес нормално е лакмус за това, което се случва в стопанската система. В изискванията на напредък на всички браншове, нашият бизнес също пораства. По наши наблюдения, бизнесът на най-големите консултантски компании към този момент надмина равнищата от преди рецесията през 2008 година и чакаме да продължи да се развива. Положителното е, че в актуалната среда всички работим доста по-лесно. Дори и да имаме проблеми в този момент, ги избираме по отношение на тези, които имахме след 2008 година
- През предходната година отчетохте забележителен растеж, за който помогнаха и някои регулаторни условия – одитите на банките и застрахователните компании. Имаше ли обаче и други мотори?
Да, по този начин е, отчетохме 30% напредък през предходната година и то във всички сфери, в които работим. Освен регулаторните фактори имаше и няколко други аргументи и мотори. Както през 2016 година, по този начин и в този момент през 2017 година, ние отчитаме растеж в бизнеса ни с интернационалните клиенти, които по един или различен метод уголемяват наличието си в България, трансферира се бизнес и по линия на световните ни клиенти. Другият фактор е по-голямата интензивност на пазара на сливания и придобивания (M&A) през последните две години. Някои от най-големите покупко-продажби, в които участвахме предходната година са да вземем за пример договорката за покупката на ОББ от KBC Group, покупката на " Девин " от страна на белгийската Spadel, договорката за Болница " Токуда ". От тази година можем да отбележим покупко-продажбите за промяната на собствеността на двата най-големи мола в София – Mall Paradase и The Mall. Имаме уголемение и на порфейла ни с локални клиенти. Става въпрос за компании, доста постоянно фамилни, чиито притежатели в един миг са видели подобаващ миг да продадат компанията си. Това става откакто към този момент са претърпели компликациите на рецесията и в този момент търсят метод да осребрят напъните си или да преминат на различен стадий от живота си. Това също движи М&А пазара.
- Какъв е мащабът, какви компании си търсят покупател?
Досега доминираха по-малките като размер покупко-продажби, само че виждаме наклонност и за по-големи покупко-продажби. Очакваме размерът да се резервира и даже да нарасне, само че към този момент движен от по-големи и огромни покупко-продажби. Основните мотори на този пазар сега са стратегическите вложители. Това беше по време и малко след рецесията. В момента следим и по-голям интерес от фондове за рисков капитал.
- Кои браншове провокират максимален интерес?
Традиционно IТ секторът, парцелите, производството, също по този начин и ритейла. М&А покупко-продажбите като цяло са барометър за интересa на непознатите вложители към страната и избрани браншове.
- Какви са упованията за активността на компанията ви?
За тази и идната година чакаме да не падаме под равнището на предходната и да имаме още веднъж напредък. Тоест макар еднократните резултати, които ни помогнаха в предходния интервал, чакам през този отново да растем. За нас е удовлетворяващо, че изпреварваме и растежа на промишлеността. За последните 5 години да вземем за пример имаме 65% растеж, което е много повече от междинното за пазара. Мисля, че тези резултати са плодовете на тактиката ни за метода на работа при нас, която е ориентирана към стимулиране на предприемаческото мислене вътре в екипа. А за нас работят към този момент близо 300 индивида в България, като отговаряме и за Македония, Албания и Косово. Отделно от това, през идната година чакаме да работим с от ден на ден млади и бързо разрастващи се компании, които оферират решения и нововъведения за обичайните браншове на стопанската система в интернационален проект. В България все по-често се основават такива компании и за нас е радостно в случай че съумяваме да ги поддържаме със съвет или контакти от интернационалната ни мрежа.
- Проблемът с фрагментите не е нов, има ли подобен при вас и по какъв начин е обстановката в района?
Тъй като в EY имам и районна роля за Централна и Източна Европа, аз имам наблюдения върху бизнес средата в целия район. И мога да кажа, че дефицит на фрагменти има съвсем на всички места. Но тук не става въпрос единствено за това. Става въпрос за цялостната промяна на бизнеса и разминаването сред упованията на новото потомство и това, което обичайният бизнес предлага като благоприятни условия за развиване. Мисля, че ние, бизнесът като цяло, би трябвало да работим за по-ясна връзка и разговор с новото потомство, с цел да преодолеем тези разминавания.
- Има ли решение този проблем и какво да се направи?
На равнище страна има позитивни неща, които се вършат като опростяване на процедурите за издаване на зелена карта на чужденци за работа в България. Не мисля обаче, че като цяло с това ще решим казуса от през днешния ден за на следващия ден. Смятам, че всяка компания би трябвало да преоткрие себе си и метода, по който комуникира с хората си. Важно е да открие своите фрагменти, само че и да промени практиките си за работа с хора – както с актуалните си чиновници, по този начин и с бъдещите. Ние в EY да вземем за пример, изградихме напълно нова система за оценка, която е по-различна от обичайна.
Премахнахме числовите оценки и към този момент няма да оценяваме хората на база на миналото им показване, а ще следим регулярно напредъка им по поставените цели. Защото е доста значимо хората да се усещат оценени – какво желаят да реализират, по какъв начин да го реализиран, да имат регулярни диалози с менторите си. Важно е също по този начин, фирмите да се насочат към разнообразни източници за набиране на фрагменти, към напълно нови групи, които до в този момент са били отвън тяхното полезрение. Така да вземем за пример в случай че до момента в нашата компания сме наемали най-вече преди малко приключили университета младежи, може би в този момент би трябвало да се ориентираме към по-опитните фрагменти на пазара.
- Липсата на фрагменти докара и до миграция на фрагменти, изключително в дребните градове. Идва нов вложител и с малко по-високи заплати притегля хора от другите бизнеси?
Това го има във всички браншове. Смятам, че това да разчиташ да си купиш подготвени фрагменти не е добра тактика в дълготраен проект. Първо това води до изкуствено инфлиране на заплащането, което не дава отговор на продуктивността и второ самият ти може да загубиш тези чиновници на следващия ден, в случай че нямаш тактика за развиването им.
- Какви са упованията ви за икономическия напредък?
Всички прогнози са позитивни, а това което виждам аз е оптимизъм и увереност измежду нашите клиенти от всички промишлености. Има започващи бизнес планове, има и такива, които бяха " на трупчета " през последните години, а в този момент се задвижват, което ми дава учредения да съм оптимист за идващите 1-2 години. Според Барометъра на растежа на EY, който се допитва до повече от 2000 компании по света, 90% от тях виждат благоприятни условия за напредък в изискванията на световна неустановеност.
- Какво би трябвало да се промени в страната, с цел да се подобрят изискванията за бизнес и предприемачеството?
Да продължат напъните за възстановяване на средата и промените в другите браншове и най-много, да се работи за възстановяване на чувството у вложителите за съблюдаване на върховенството на закона в страната. Ако се преодолее и чувството за проблеми в тази тенденция, считам че бихме могли да реализираме и повече.
- Какво ви е мнението за прехода към цифрова стопанска система?
Според мен това е обвързвано с цялостната тематика за предприемачаството. Защото цифровата стопанска система и предприемачеството са едни от факторите, които опосредстват растежа на всички места. В EY сме ангажирани с тези две тематики и най-много в региона на предприемачеството – към този момент 30 години развиваме премията за бизнесмен на годината на световно равнище, имаме акселераторски стратегии, в които към този момент се включиха две български компании, поддържаме дамското предприемачество и сега работим като ментори с две дами от България.
Наскоро публикувахме и отчет, адресиран към страните от Г-20, за младите бизнесмени, в който дефинирахме областите, които едно държавно управление би трябвало да вземе поради, с цел да сътвори по-добра екосистема и да подтиква растежа – достъп до финансиране, цифрова среда, обучение.
Проблем за мен в България е, че броят на евентуалните бизнесмени е доста невисок, според последните изследвания на Глобалния предприемачески мониторинг в България. Освен това и предприемаческата просвета е доста ниска. Затова тя би трябвало да се възпитава в учебно заведение от ранна възрасти в това отношение има доста какво да се прави в България, с цел да имаме задоволително огромен брой от хора със самочувствие на бизнесмени.
- В този смисъл, какво ви е мнението за стартъп средата?
Мисля, че в това отношение имаме огромен прогрес, само че отново споделям, че би трябвало да развиваме предприемаческата просвета от ранна възраст, с цел да се усили броят на стартъпите. Знаем, че единствено един от 10, да вземем за пример, стaртъпи е сполучлив.
- Какво ще вълнува бизнеса в бъдещето?
В дълготраен проект компаниите са ангажирани с проектите си за напредък и развиване на бизнеса – било то разширение на пазарен дял, нахлуване на нови интернационалните пазари или адаптиране към цифровата действителност. Компаниите, несъмнено, са изправени пред световните трендове – глобализация, урбанизация, софтуерни промени, цифровизация и прочие Адресирането на последствията от тези световни трендове от страна на бизнеса дефинира и тяхната опция да оцелеят. В кратковременен проект за една огромна част от фирмите в България, само че и освен, на дневен ред ще са някои основни регулаторни и законови промени като Регламента за отбрана на персоналните данни да вземем за пример. Той визира съвсем всички бизнеси и може да изисква обилни старания, с цел да се приведе активността на предприятията в сходство с него. Във финансовия бранш има една вълна от нови условия – за отчетност в застрахователния бранш и банковия браншове, както и нови регулаторни условия, свързани с платежните услуги и битката с прането на пари.
- Усеща т ли се като тежест всички тези нови регулаторни условия ?
Не бих споделил, че това е тежест, а по-скоро опция за фирмите да подобрят процесите и активността си, само че и да показват своята социална отговорност. Защото това са тематики, които засягат обществото - отбраната на персоналните данни да вземем за пример е значима за всички нас като човеци в този цифров свят. Все повече фирмите се трансформират от едни " черни кутии " в " кристални кутии ", в които всичко се вижда и те следва да съблюдават всички законови, само че и чисто етични правила, в случай че желаят да просъществуват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ