Мнения Daily - Никъде в Евангелието не пише за "българско ДНК"
© Николай Дойчинов Масовото " кръщене " от оня ден е чиста проба разкол. Още по тематиката
Мнения Daily - Прокуратура и полиция няма да заловен убийците на Виктория
И още: Русофилите, волно или не, се оказват милитаристи; Новото райониране може да ореже евросубсидиите за 1/3 от българите
8 окт 2018
Мнения Daily: Референдумът в Румъния - елементарна хомофобия или политическа димка
6 окт 2018 " Теология "
Никъде в Евангелието не написа за " българско ДНК "
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Нямаше по какъв начин да не ми направи усещане предходната неделя, че до момента в който румънците отхвърляха с референдум опита да им бъде наложена мракобесна версия на християнството, в България се организираха всеобщи кръщенета под заглавието " Направи го за България ". Имаше и нещо за " българското ДНК ".
Не че съм християнин, само че имам три дипломи по история. И отчетливо си припомням, че християнството – най-малко във версията, популяризирана от Христос и неговите апостоли – не е замислено единствено за една настрана взета нация. След Христос авторитетни историци, философи и теолози постоянно са твърдели, че християнството създава революционни последици точно тъй като е вяра, която не е " закачена " за един народ, етнос или племе. Отворена е към всички хора, защото гледа на тях като на обособени човеци – т.е. не като на членове на някакъв кошер, които са способни сами да си вземат решенията. И отсам: всеки обособен човек, където и да се намира и какъвто и майчин език да приказва, може да се приобщи към Христовата религия.
А самата Христова религия, отново имам изразителен спомен, е инструмент не за подсилване на национално ДНК, а за намирането на избавление в Съдния ден посредством воденето на правоверен живот преди него.
Нещо греша ли дотук? Някъде в Евангелието да написа за България, българския народ или българското ДНК? Няма такова нещо – най-малко не и в християнството на Христос.
А щом е по този начин, то всеобщото " кръщене " от оня ден, извършено под горепосочения " родолюбив " девиз, е чиста проба разкол. И участвалите в това мероприятие, в това число и най-много свещениците, са в тежък грях. Или – както от дълго време допускам – нашите свещеници нямат кой-знае какъв брой общо с Христовото обучение. И по тази причина не ги е боязън да изпадат в разкол и понякога в искрено езичество.
----------
Употребата на една гибел е също толкоз мерзка, колкото и самото ликвидиране.
Post Mortem
България наподобява като територия, където е " обикновено " публицист да бъде погубен
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
Ужасяващото ликвидиране на 30-годишната журналистка Виктория Маринова потресе цяла България. В няколко града на страната се организираха всеобщи бдения в памет на водещата от русенската телевизия ТВН. В същото време това зверско закононарушение, чийто причинител занапред ще се разкрива, сподели за следващ път какъв брой поляризирано е българското общество. Посочи и още един значим факт: тоталния разпад на всички институции, който компрометира всяка теза в общественото пространство.
Тялото на Виктория Маринова е открито в събота край Дунав. Извършителят към момента се търси, неразбираеми остават и претекстовете му. Според експертизата досега, гибелта е настъпила вследствие от удари по главата и задушаване. По първична информация, жертвата е била изнасилена. В неделя, когато информацията, подавана от локалната полиция, бе най-обилна, последното не бе изрично доказано, само че не бе и отхвърлено. Разследващите настояват, че от мястото на престъплението липсват персонални движимости - телефон, ключ за кола и други Тоест, работи се и по версия за кражба. Друга версия, по която също се работи, е убийството да е обвързвано с журналистическата работа на Маринова. Но съгласно изказванията на полицията, това е по-малко евентуално.
Случаят начаса влезе в международния информативен продан - през последните два дни съвсем няма западно издание, което да не загатва Маринова като третия погубен в Европейски Съюз публицист. Навсякъде я показват като " проверяващ публицист ", което обаче не е напълно правилно.
Какво демонстрира биографията на русенската водеща? На 30 години, с дете на 7. До февруари тази година е била брачна половинка на Свилен Максимов, който е предприемач, притежател на компания за доставка на интернет и на телевизия " Нетуъркс - България ", която е измежду огромните в района. Тоест, Максимов има медията, в която Маринова е шеф. Според информации в разнообразни издания, след развода си двамата остават в положителни връзки.
В последното издание на воденото от Маринова предаване " Детектор " е излъчено изявление с журналиста от " Биволъ " Димитър Стоянов и румънския му сътрудник Атила Биро, които бяха задържани от полицията, до момента в който работеха по следствие за източване на евросредства, обвързвано със строителната компания " Джи Пи Груп ".
В предаването Маринова анонсира изявлението, което обаче е взето от неин сътрудник от малкия екран. В този смисъл тя е водеща, само че не и проверяващ публицист. Както и сътрудника ѝ не е проверяващ публицист, а интервюиращ. Преди да поеме предаването " Детектор ", Маринова е била водеща на магазинно начин на живот предаване в същата медия.
Това, несъмнено, не значи, че не е имала качества и храброст или пък че не е била честна. Означава само, че не е проверяващ публицист. От друга страна би трябвало да се подчертае, че Маринова е била в управлението на една телевизия, която се оказва измежду дребното медии, даващи публичност на разработки като тази на " Биволъ ". В българската медийна среда това е рядка демонстрация на храброст.
Както нормално се случва в България, шокиращото закононарушение за жал поляризира до прекаленост две гледни точки. След известията за зверското ликвидиране на Маринова незабавно се появиха две теории. Първата: че журналистката е била убита поради работата си. И втората: че е станала жертва на психологично болен от клиниката, намираща се наоколо до мястото на престъплението.
Смайващото в тази ситуация е, че обстоятелствата останаха на назад във времето, а в медии и обществени мрежи всевъзможни анализатори, публицисти и водачи на публично мнение заключиха умело какво се случва, без значение в коя посока е мнението им. При това бранителите и на двете позиции прибегнаха до операция. Едните изрично изключиха версията, че Маринова е била убита поради журналистическата си работа, като за задачата икономисаха информацията за последното ѝ предаване. Така мигновено се появи теорията, че убийството е дело на " ром " или емигрант. Другите пък преувеличиха биографията ѝ до краен лимит, обявявайки я за проверяващ публицист - изказване, което няма нищо общо с фактологията, с която разполагаме досега.
Западните медии, които май са много по-наясно от нас самите каква е степента на медийна независимост в България (а тя е съвсем нулева), незабавно подеха новината, правейки връзка сред проблема " Маринова " и позорното ни 111-то място по независимост на медиите. Българските публицисти пък не съумяха умерено да обяснят на западните си сътрудници, че единствено ден след убийството на Маринова е много рано да се прави връзка сред този съответен случай и инак плачевното положение на българската медийна среда. Впрочем, тази некадърност също е част от казуса с медийната независимост.
На този декор в обществените мрежи плъзнаха всевъзможни тайни теории, популяризирани от обичайните разбирачи от всичко. Подобни неща се случват на всички места по света, само че България е по-особен случай: тук такива теории заемат централно място в осведомителния поток, тъй като няма институция, генерираща задоволително доверие, която да ги опровергае. Този факт очевидно е явен и отвън границите на България, откакто Брюксел незабавно предложи помощ за осъществяване на независимо следствие на убийството в Русе. Очевидно чувството е, че София не може да се оправи сама.
Впрочем, точно поради това съмнение се стигна и до мигновеното разпространение на пресилената информация, че Виктория Маринова е проверяващ публицист. Извън рамките на България наподобява " обикновено " в страната ни да има похищения против хора, дръзнали да не бъдат с властта.
В резюме: казусът с русенската журналистка разкри за следващ път няколко обстоятелството. Основният измежду тях е, че обществото не има вяра на институциите си, а това на процедура значи разпад на цялата страна. Друг не по-малко важен факт е, че самите публицисти са склонни да преувеличават или премълчват информация, което е еднакво на илюзия. А всяка илюзия си има цел. И не на последно място: тези два съставния елемент предпоставят мнението за страната ни в чужбина - България наподобява като територия, в която е " обикновено " публицист да бъде погубен поради работата си. И като страна, която няма потенциал сама да се оправи с проблемите си.
Накрая да кажем и това: използването на една гибел е също толкоз мерзка, колкото и самото ликвидиране. А премълчването или измислянето на обстоятелства от нечия биография е като наново ликвидиране.
----------
Плурализмът се трансформира, в случай че не в мръсна, то в забравена дума.
(не)свободно слово
Медиите даже към този момент не се срамят от зависимостите си
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии и медиен специалист проф. Георги Лозанов в авторското му предаване по телевизия Bulgaria OnAir.
Фотограф: Анелия Николова
Медиите ни стигнаха до такава степен, откъдето потеглиха. В началото на прехода алените се осведомиха от " Дума ", а сините от " Демокрация ". Имаше и такива, които си купуваха и двата вестника, с цел да намерят истината в сравнението сред тях. Те победиха. Партийните органи бързо изгубиха въздействие и отстъпиха място на така наречената самостоятелна преса, която твърдеше, че не е на страната нито на алените, нито на сините, а на читателите си.
След десетилетията на " спуснатите истини " и в България беше пристигнало време на плурализма, който изискваше медиите да не ти постановат, а да те оставят самичък да си избереш позиция – освен политическа, всякаква. Той е наложителен по закон само за публичните медии, само че и частните, когато аплайваха за лицензии, заявиха, че ще го съблюдават непринудено. И до момента никой не се е отказал публично от него, което не пречи политико-икономическите корпоративизми да превземат все по-големи медийни територии, където да диктуват " вярната " позиция.
В такава обстановка наподобява разумно, че Българска социалистическа партия ще прави своя телевизия, пък и " Атака " и НФСБ от дълго време си имат, а неотдавна " Европа " звучи като телевизия на ГЕРБ. Тук и Бареков искаше да се подреди заедно Петко с мъжете със своя политико-телевизионен план " България без цензура ", само че не му се получи. И без него обаче е очевидно, че от периферията към центъра върви партийно парцелиране на телевизионното пространство, сходно на вестникарското при започване на прехода, когато пресата беше мощната медиа.
Все по-често слушам: какво неприятно, по този начин най-малко малките екрани ще си признаят партийните зависимости. Лошото е в самите зависимости, които още веднъж трансфораха плурализма, в случай че не в мръсна, то в забравена дума. И по тази причина не мисля, че е по-добре за една медиа да показва зависимостите си, тъй като значи, като се изключи че ги има, и че към този момент няма съображение да се срами от тях.
Мнения Daily - Прокуратура и полиция няма да заловен убийците на Виктория
И още: Русофилите, волно или не, се оказват милитаристи; Новото райониране може да ореже евросубсидиите за 1/3 от българите
8 окт 2018
Мнения Daily: Референдумът в Румъния - елементарна хомофобия или политическа димка
6 окт 2018 " Теология "
Никъде в Евангелието не написа за " българско ДНК "
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Нямаше по какъв начин да не ми направи усещане предходната неделя, че до момента в който румънците отхвърляха с референдум опита да им бъде наложена мракобесна версия на християнството, в България се организираха всеобщи кръщенета под заглавието " Направи го за България ". Имаше и нещо за " българското ДНК ".
Не че съм християнин, само че имам три дипломи по история. И отчетливо си припомням, че християнството – най-малко във версията, популяризирана от Христос и неговите апостоли – не е замислено единствено за една настрана взета нация. След Христос авторитетни историци, философи и теолози постоянно са твърдели, че християнството създава революционни последици точно тъй като е вяра, която не е " закачена " за един народ, етнос или племе. Отворена е към всички хора, защото гледа на тях като на обособени човеци – т.е. не като на членове на някакъв кошер, които са способни сами да си вземат решенията. И отсам: всеки обособен човек, където и да се намира и какъвто и майчин език да приказва, може да се приобщи към Христовата религия.
А самата Христова религия, отново имам изразителен спомен, е инструмент не за подсилване на национално ДНК, а за намирането на избавление в Съдния ден посредством воденето на правоверен живот преди него.
Нещо греша ли дотук? Някъде в Евангелието да написа за България, българския народ или българското ДНК? Няма такова нещо – най-малко не и в християнството на Христос.
А щом е по този начин, то всеобщото " кръщене " от оня ден, извършено под горепосочения " родолюбив " девиз, е чиста проба разкол. И участвалите в това мероприятие, в това число и най-много свещениците, са в тежък грях. Или – както от дълго време допускам – нашите свещеници нямат кой-знае какъв брой общо с Христовото обучение. И по тази причина не ги е боязън да изпадат в разкол и понякога в искрено езичество.
----------
Употребата на една гибел е също толкоз мерзка, колкото и самото ликвидиране.
Post Mortem
България наподобява като територия, където е " обикновено " публицист да бъде погубен
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
Ужасяващото ликвидиране на 30-годишната журналистка Виктория Маринова потресе цяла България. В няколко града на страната се организираха всеобщи бдения в памет на водещата от русенската телевизия ТВН. В същото време това зверско закононарушение, чийто причинител занапред ще се разкрива, сподели за следващ път какъв брой поляризирано е българското общество. Посочи и още един значим факт: тоталния разпад на всички институции, който компрометира всяка теза в общественото пространство.
Тялото на Виктория Маринова е открито в събота край Дунав. Извършителят към момента се търси, неразбираеми остават и претекстовете му. Според експертизата досега, гибелта е настъпила вследствие от удари по главата и задушаване. По първична информация, жертвата е била изнасилена. В неделя, когато информацията, подавана от локалната полиция, бе най-обилна, последното не бе изрично доказано, само че не бе и отхвърлено. Разследващите настояват, че от мястото на престъплението липсват персонални движимости - телефон, ключ за кола и други Тоест, работи се и по версия за кражба. Друга версия, по която също се работи, е убийството да е обвързвано с журналистическата работа на Маринова. Но съгласно изказванията на полицията, това е по-малко евентуално.
Случаят начаса влезе в международния информативен продан - през последните два дни съвсем няма западно издание, което да не загатва Маринова като третия погубен в Европейски Съюз публицист. Навсякъде я показват като " проверяващ публицист ", което обаче не е напълно правилно.
Какво демонстрира биографията на русенската водеща? На 30 години, с дете на 7. До февруари тази година е била брачна половинка на Свилен Максимов, който е предприемач, притежател на компания за доставка на интернет и на телевизия " Нетуъркс - България ", която е измежду огромните в района. Тоест, Максимов има медията, в която Маринова е шеф. Според информации в разнообразни издания, след развода си двамата остават в положителни връзки.
В последното издание на воденото от Маринова предаване " Детектор " е излъчено изявление с журналиста от " Биволъ " Димитър Стоянов и румънския му сътрудник Атила Биро, които бяха задържани от полицията, до момента в който работеха по следствие за източване на евросредства, обвързвано със строителната компания " Джи Пи Груп ".
В предаването Маринова анонсира изявлението, което обаче е взето от неин сътрудник от малкия екран. В този смисъл тя е водеща, само че не и проверяващ публицист. Както и сътрудника ѝ не е проверяващ публицист, а интервюиращ. Преди да поеме предаването " Детектор ", Маринова е била водеща на магазинно начин на живот предаване в същата медия.
Това, несъмнено, не значи, че не е имала качества и храброст или пък че не е била честна. Означава само, че не е проверяващ публицист. От друга страна би трябвало да се подчертае, че Маринова е била в управлението на една телевизия, която се оказва измежду дребното медии, даващи публичност на разработки като тази на " Биволъ ". В българската медийна среда това е рядка демонстрация на храброст.
Както нормално се случва в България, шокиращото закононарушение за жал поляризира до прекаленост две гледни точки. След известията за зверското ликвидиране на Маринова незабавно се появиха две теории. Първата: че журналистката е била убита поради работата си. И втората: че е станала жертва на психологично болен от клиниката, намираща се наоколо до мястото на престъплението.
Смайващото в тази ситуация е, че обстоятелствата останаха на назад във времето, а в медии и обществени мрежи всевъзможни анализатори, публицисти и водачи на публично мнение заключиха умело какво се случва, без значение в коя посока е мнението им. При това бранителите и на двете позиции прибегнаха до операция. Едните изрично изключиха версията, че Маринова е била убита поради журналистическата си работа, като за задачата икономисаха информацията за последното ѝ предаване. Така мигновено се появи теорията, че убийството е дело на " ром " или емигрант. Другите пък преувеличиха биографията ѝ до краен лимит, обявявайки я за проверяващ публицист - изказване, което няма нищо общо с фактологията, с която разполагаме досега.
Западните медии, които май са много по-наясно от нас самите каква е степента на медийна независимост в България (а тя е съвсем нулева), незабавно подеха новината, правейки връзка сред проблема " Маринова " и позорното ни 111-то място по независимост на медиите. Българските публицисти пък не съумяха умерено да обяснят на западните си сътрудници, че единствено ден след убийството на Маринова е много рано да се прави връзка сред този съответен случай и инак плачевното положение на българската медийна среда. Впрочем, тази некадърност също е част от казуса с медийната независимост.
На този декор в обществените мрежи плъзнаха всевъзможни тайни теории, популяризирани от обичайните разбирачи от всичко. Подобни неща се случват на всички места по света, само че България е по-особен случай: тук такива теории заемат централно място в осведомителния поток, тъй като няма институция, генерираща задоволително доверие, която да ги опровергае. Този факт очевидно е явен и отвън границите на България, откакто Брюксел незабавно предложи помощ за осъществяване на независимо следствие на убийството в Русе. Очевидно чувството е, че София не може да се оправи сама.
Впрочем, точно поради това съмнение се стигна и до мигновеното разпространение на пресилената информация, че Виктория Маринова е проверяващ публицист. Извън рамките на България наподобява " обикновено " в страната ни да има похищения против хора, дръзнали да не бъдат с властта.
В резюме: казусът с русенската журналистка разкри за следващ път няколко обстоятелството. Основният измежду тях е, че обществото не има вяра на институциите си, а това на процедура значи разпад на цялата страна. Друг не по-малко важен факт е, че самите публицисти са склонни да преувеличават или премълчват информация, което е еднакво на илюзия. А всяка илюзия си има цел. И не на последно място: тези два съставния елемент предпоставят мнението за страната ни в чужбина - България наподобява като територия, в която е " обикновено " публицист да бъде погубен поради работата си. И като страна, която няма потенциал сама да се оправи с проблемите си.
Накрая да кажем и това: използването на една гибел е също толкоз мерзка, колкото и самото ликвидиране. А премълчването или измислянето на обстоятелства от нечия биография е като наново ликвидиране.
----------
Плурализмът се трансформира, в случай че не в мръсна, то в забравена дума.
(не)свободно слово
Медиите даже към този момент не се срамят от зависимостите си
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии и медиен специалист проф. Георги Лозанов в авторското му предаване по телевизия Bulgaria OnAir.
Фотограф: Анелия Николова
Медиите ни стигнаха до такава степен, откъдето потеглиха. В началото на прехода алените се осведомиха от " Дума ", а сините от " Демокрация ". Имаше и такива, които си купуваха и двата вестника, с цел да намерят истината в сравнението сред тях. Те победиха. Партийните органи бързо изгубиха въздействие и отстъпиха място на така наречената самостоятелна преса, която твърдеше, че не е на страната нито на алените, нито на сините, а на читателите си.
След десетилетията на " спуснатите истини " и в България беше пристигнало време на плурализма, който изискваше медиите да не ти постановат, а да те оставят самичък да си избереш позиция – освен политическа, всякаква. Той е наложителен по закон само за публичните медии, само че и частните, когато аплайваха за лицензии, заявиха, че ще го съблюдават непринудено. И до момента никой не се е отказал публично от него, което не пречи политико-икономическите корпоративизми да превземат все по-големи медийни територии, където да диктуват " вярната " позиция.
В такава обстановка наподобява разумно, че Българска социалистическа партия ще прави своя телевизия, пък и " Атака " и НФСБ от дълго време си имат, а неотдавна " Европа " звучи като телевизия на ГЕРБ. Тук и Бареков искаше да се подреди заедно Петко с мъжете със своя политико-телевизионен план " България без цензура ", само че не му се получи. И без него обаче е очевидно, че от периферията към центъра върви партийно парцелиране на телевизионното пространство, сходно на вестникарското при започване на прехода, когато пресата беше мощната медиа.
Все по-често слушам: какво неприятно, по този начин най-малко малките екрани ще си признаят партийните зависимости. Лошото е в самите зависимости, които още веднъж трансфораха плурализма, в случай че не в мръсна, то в забравена дума. И по тази причина не мисля, че е по-добре за една медиа да показва зависимостите си, тъй като значи, като се изключи че ги има, и че към този момент няма съображение да се срами от тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ