© Николай Дойчинов Когато по-богатите мачкат по-бедните, винаги има обратна

...
© Николай Дойчинов Когато по-богатите мачкат по-бедните, винаги има обратна
Коментари Харесай

Мнения Daily - Кой е най-прекият път към комунизма

© Николай Дойчинов Когато по-богатите мачкат по-бедните, постоянно има противоположна реакция. Още по тематиката
Мнения Daily - Подоходното неравноправие не е наложително нещо неприятно

И още: Слабостта на Европа е заложена тъкмо преди Първата международна война; Награждаването на Кеворкян е двоен морал
12 ное 2018
Мнения Daily - Хората са жадни за жертви

И още: Как 1.5 млн. гласа се оказа повече от 2.5 млн.; Дясното съществува под естествените си равнища на поддръжка
6 ное 2018 Пролетарии от всички страни...

Кой е най-прекият път към комунизма

Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. От коментар на Любен Обретенов в " Клуб Z "

В България при третия кабинет на Бойко Борисов върви социалистическа гражданска война. Тиха, само че този път същинска. Протестите от предишния уикенд са искри от нейния огън, който не гори мощно и не може да се дефинира като " пожара на протеста ". Но тлее задоволително дълго време и не го виждат единствено тези, които избират да се вършат, че го няма.

Важно конкретизиране. Българската социалистическа гражданска война няма нищо общо с Българската социалистическа партия. В управлението на тази партия са някои от най-големите " национални изедници ". Тя прекомерно постоянно пази позициите на бизнеса, вместо тези на пролетариата, с цел да бъде същинска социалистическа партия.

У нас сега няма залпове на " Аврора ", нито партизани, излизащи от гората. Но има един огромен проблем, казуса на проблемите - унизително ниски приходи спрямо Европейски Съюз и в същото време цени, сравними с тези в Европейски Съюз и от време на време даже по-високи. До скоро българите не роптаеха и сякаш се бяха примирили с тази обстановка. Напоследък обаче това явно не е тъкмо по този начин и митингите от последните дни го потвърждават.

Оплакванията на работодателските организации, че не могат да си намерят служащи, се ускориха изключително доста през последните година-две. Същите тези работодатели не желаят да одобряват действителността и дават разнообразни пояснения за този недостиг. Най-популярното измежду тях е, че българите са мързеливи и незадоволително образовани. Никой не се осмелява да уточни същинската причина. А точно - че хората към този момент не желаят да работят за междинна заплата от 500 евро (в доста региони на България тя е много по-ниска). Същите тези " мързеливи " и " необразовани " българи се оправят извънредно добре в Западна Европа, когато са им основани положителни условия и задоволителна мотивация.

Обясненията за какво българите избират да не работят, вместо да се унижават, са разнообразни. Едно от тях е, че в съвсем всяко семейство у нас има човек, който работи някъде в Западна Европа. Реакцията на работодателите обаче е по-важна от обясненията. А тя продължава да е отчайващо несъответстваща.

Българските работодатели би трябвало да одобряват обстоятелството, че в изискванията на пазарна стопанска система трудът също е стока. И като всички други артикули тя се продава там, където за нея се заплаща най-добре. Българските работодатели би трябвало да одобряват обстоятелството, че времето, в което главното им конкурентно преимущество бе ниската цена на труда, към този момент отмина.

Не по-малко несъответстваща е и реакцията на българската страна. Държавата при пазарна стопанска система има едно доста значимо обвързване - да обезпечи господство на закона и действителна конкуренция, които са наложителни условия за по-добър стандарт на живот. Един от мотивите за последния митинг бяха високите цени на горивата. Те са такива най-много тъй като страната разрешава в тази област да има монопол. Държавата би трябвало да следи изкъсо дали работодателите, на чиято страна е силата, съблюдават всички закони, свързани с правата на служащите, които постоянно са от слабата страна. Развита цивилизация има там, където страната пази слабите. Когато пази мощните, това е робовладелска деспотия.

България този път е част от международните трендове, а не е отвън тях. Но ръководещите елити към момента не съумяват да намерят верния отговор на задачата, пред която са изправени. А той е елементарен - капитализъм, само че с човешко лице.

Когато по-богатите мачкат по-бедните, то постоянно има противоположна реакция. Усилията за повсеместен разцвет не са комунизъм. Напротив - отводът от такива старания е най-прекият път към комунизма. Най-добре би било, в случай че тихата социалистическа гражданска война скоро даде резултат. Защото постоянно съществува заплаха тя да прерасне в шумни комунистическо-популистични преврати. Вече се е случвало.

------- Орбан залага на властнически водачи от Западните Балкани.
Немили-недраги

Защо Груевски избяга тъкмо в Унгария

От коментар на Кено Ферзек за " Дойче Веле "

Фотограф: Ognen Teofilovski
Бившият македонски министър председател Никола Груевски, управлявал в продължение на 10 години (2006 – 2016) властническо и с съвсем мафиотски способи и наказан на две години затвор за корупция, очевидно е съумял да избяга в Унгария. Бягството му остава мистерия, в това число и заради това, че Груевски е с лишен чуждестранен паспорт. Дотук унгарската страна не е удостоверило публично, че Груевски е изискал политическо леговище.

За да разберем по-добре измерението на абсурда, се постанова да си напомним някои обстоятелства, свързани с ръководството на Груевски и с дългогодишните му другарски връзки с унгарския министър председател Виктор Орбан. До отдръпването си от властта през 2016 година някогашният македонски министър председател управляваше страната с съвсем престъпни способи. Това потвърждават хилядите материали, в това число и аудиозаписи, събрани от Специализираната македонска прокуратура SJO през последните две години. От тях излиза наяве, че Груевски и най-приближените му сътрудници са подслушвали постоянно политическите си съперници и систематично са ги заплашвали. И още: има сведения, че са били фалшифицирани изборни резултати. Създадена е била и всеобхватна система за политическа корупция.

На първо време Никола Груевски беше наказан единствено за нелегално придобиване на първокласен автомобил. Това стана през май т.г., когато получи 2-годишна присъда, само че предстоят и други процеси, а като се имат поради многото събрани улики против него, се чака някогашният министър председател да получи и нови дългогодишни присъди.

През последните години от ръководството си Груевски последователно изпадна в интернационална изолираност. Но унгарският министър председател Виктор Орбан беше един от дребното, които не се дистанцираха от Груевски. Преди към година Орбан да вземем за пример се появи на избирателен демонстрация в Македония, заставайки паралелно Груевски и някогашния министър председател на Словения Янез Янша, който също е с присъда за корупция. По това време Груевски към този момент беше с лишен чуждестранен паспорт. Още тогава унгарските медии повдигнаха въпроса дали пък Орбан не е заречен на Груевски политическо леговище.

Елемент от политическата тактика на Орбан и неговото държавно управление е да поддържат властнически водачи от Западните Балкани и да се застъпват за тяхната бърза интеграция в Европейски Съюз. По този метод Орбан събира спомагателна поддръжка за своите проекти за реформиране на Европейски Съюз. Целта му е да обособените страни-членки да получат по-голяма автономия в границите на общността, както и да бъдат анулирани европейските наказателните процедури за нарушение на правовите правила. Подобна процедура е заведена и против Унгария. Орбан поддържа доста другарски връзки също и с президентите на Сърбия и на Черна гора - Александър Вучич и Мило Джуканович.

---------- Германският канцлер придвижи своята партия към центъра, само че я обезличи.
Auf Wiedersehen

Меркел е воин на " негероична " ера

От коментар на политолога Огнян Минчев за " Клуб Z "

Фотограф: Vincent Kessler
Ангела Меркел няма да остави загатна за политическа фигура със мощна автентичност, макар че нейните четири мандата като канцлер на Германия образуват ера в развиването на немската и европейската история. Управлението на Меркел ще остави по-скоро наследството на една упорита всекидневна и труднозабележима на повърхността политическа работа, ориентирана към основаване на единодушие, обединяване и триумф посредством дребните крачки на всекидневните старания.

Лидери като Конрад Аденауер, Вили Бранд, Хелмут Кол и Хелмут Шмит сътвориха столетия на мощна еднаквост и известност на своите партии - ХДС и ГСДП - и на своята страна - Федерална Република Германия в един интервал от европейската история, в който Германия трябваше да се отърси от наследството на нацизма и да потвърди своята нова еднаквост на мирна и сплотяваща Европа мощ. Всеки един от тези водачи извърши тази задача по собствен неповторим и запаметяващ се метод.

Протестантката, идваща от Източна Германия, Ангела Меркел застана отпред на ХДС - една партия с преди всичко католически корени - във време, в което огромните политически промени на епохата след края на студената война - обединяването на Германия и консолидираното в Европейски Съюз на Източна Европа - трябваше да бъдат осъществени във всекидневието на публичния живот. Лидерският жанр на Меркел съответстваше на духа на тази " негероична " ера.

Меркел придвижи своята партия ХДС наляво към политическия център, привличайки поддръжката на публични кръгове, принадлежащи по-скоро към левицата, в сравнение с към десния център. Успехът на това напредване към центъра последователно ограничаваше въздействието на главния конкурент на ХДС - социалдемократите, само че способства значително и за частичното обезличаване на ХДС. Меркел не полагаше старания да се показва като водач на десния център. Тя поредно построи своя политически облик на консенсусна фигура, представителна за умерения мейнстрийм на немската политика.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР