Мнения Daily - Дано "доброволната армия" на Каракачанов не е с руски инструктори
© Николай Дойчинов " Доброволната казарма " ще свърши като търга за модулни патрулни кораби. Още по тематиката
Мнения Daily - Защо концесионерът на Банско прави простотиите на петролните колоси
И още: Истериите против Истанбулската спогодба са пропаганда; Защо полската дипломация се засилва в София
16 яну 2018
Мнения Daily - Никой народ не е единствено воин и голмайстор
И още: Нуждаем се от Япония, с цел да защитим свободата; Корупцията в България е като групова зрителна машинация
15 яну 2018 Батальонът се строява...
Дано " доброволната войска " на Каракачанов не е с съветски инструктори
От коментар на някогашният длъжностен министър на защитата Велизар Шаламанов в неговия фейсбук-профил
Накратко - професионалната работа е доброволна работа по контракт против възнаграждение по Закона за защитата и въоръжените сили. Каква ще е новата " доброволна казарма " още не е ясно, само че съвсем несъмнено ще свърши като търга за нови модулни патрулни кораби. Хем беше пробив в процеса за превъоръжаване с присъединяване на нашата промишленост, хем единственият претендент се отхвърли да извърши това, което беше толкоз съществено достижение на МО.
И още нещо - в действителност съществено: всяка военна подготовка би трябвало да бъде под непоколебим либерален цивилен надзор, тъй като другояче може да осъмнем с военно готови, които да работят против тези, които са платили подготовката им - т.е. българските жители.
Импровизациите в защитата стават все по-опасни - от провалени поръчки за превъоръжаване, през загуба на офицер и хеликоптер заради проблеми в подготовката и подръжката, до непосредствено възлагане на поръчки в края на годината по общи рамкови контракти и опит за директно договаряне с съветски компании от " забранителни описи ", а в този момент и бързане за въвеждане на нов тип военна работа без съществени обществени съвещания и оценка на въздействието върху защитата и сигурността на Родината ни. Дано най-малко не ги пращат доброволците на образование в Русия или да поканим съветски инструктори, тъй като те са подготвени да предложат тази услуга на конкурентни цени. Или може би в центъра за филантропични интервенции в Ниш?
Може ли да чуем военната експертиза - нали тя щеше да е водеща! Армиите, които вкарват форми на лимитирана " наборна работа ", първо са обезпечили положително възнаграждение, ефикасна подготовка и съвременно оръжие на професионалната си войска, а и младежите им не си търсят унивеситети и работа основно в чужбина.
Докато браним Пирин и Витоша, да не изгубим армията си?
----------- Става дума за носталгия по терористичната страна и за ненавист към свободата.
Бягство от свободата
Русофилството ни е надълбоко затвърден комплекс за непълноценност
От коментар на Момчил Дойчев за " Дневник "
Фотограф: Николай Дойчинов
" Не може да бъдем български патриоти, без да обичаме Русия. "
Ивайло Калфин – претендент за български президент
" Никой не ви е дал нищо безплатно. Вие самите, преди всичко, сте създателите на този исторически поврат. "
Доналд Туск - ръководител на Европейския съвет
Между тези две фрази е пропастта, над която е надвесена през днешния ден България. За кой ли път извън трябваше да ни припомнят да се самоуважаваме и че имаме лично национално достолепие, до момента в който у нас мнозина работят да ни върнат назад в кошарата на тоталната власт.
Нашенското зло през днешния ден има две съществени лица – едното е рецидивите на комунизма, а другото е русофилството. Веднага разяснявам – не става дума за носталгия по комунистическата химера, а за осъществената й процедура, довела до антиутопия. Не става дума за обич към съветския народ, а към съветското самодържавие, което го държи в крепостно послушание. Става дума за носталгия по терористична страна и за ненавист към свободата.
Русофилството от този вид е израз на надълбоко затвърден комплекс за непълноценност, дълго и усърдно внедряван в българското общество. Този комплекс се набива в главите още от детството, още от първите буквари и учебници, които пораждат възприятието, че не сме самодостатъчна, самостоятелна и почтена нация, а че някой различен постоянно се грижи за нас и това е нашият " огромен брат " – Русия. Винаги и всячески Русия ни освобождава – от " византийско, турско и фашистко иго " и дори от комунизма, който сама ни е натрапила.
С сходна митология доста мъчно се спори. Още по-лошо е, че този комплекс основава възприятие за недъгавост и некадърност да се оправим сами с големите провокациите на света, в който живеем.
Наистина не става дума за рационално обоснована религия, а точно за поверие, което съзнателно и целеустремено се култивира от два века насам. То неизбежно докара и до национални изменничества от страна на русофилите и до следващи национални произшествия. Да не приказваме за измените на Българска комунистическа партия, основана точно с цел да бъде пета колона на руския империализъм. Басните за " положителната Русия " обаче не вървят независимо, а в комплект с омразата към " неприятната Европа ", която " постоянно ни е тъпкала, залъгвала и мразела ", пособия на " вековните ни врагове " и пречела на Русия " да ни освободи ".
Ужасният комплекс за непълноценност в композиция с басните за " положителния " Дядо Иван и " неприятната " Европа води до раждането на хибридни чудовища на " патриоти ", милеещи за Русия, а не за България.
Днес " Русия упражнява въздействие върху България посредством преобладаващата си роля в стопанската система, основно в енергийния бранш, както и посредством агитация, връзки с политически партии, културни връзки и мощно въздействие върху българската войска, която продължава да разчита на екипировка от руско време. Устойчивите исторически връзки на България с Русия я вършат неповторима измежду другите страни в Европейски Съюз и НАТО и изискват непрекъсната зоркост за резултатите от съветското въздействие върху страната " (от формалния отчет на Конгреса на САЩ).
България плащаше до предходната година на Русия милиарди за главните си енергийни първични материали. В регистрирани у нас 51 415 фирмени досиета като поданство на притежатели или ръководещи на тези компании се среща " Руска федерация ". Някои от тях са заявили над 20 милиона лева годишен доход, само че множеството афишират, че са без облага или с оскъдна облага и не заплащат налози. 30% от стопанската система на България е в съветски ръце.
" Народе???? "
------------ Както военните създават биологически оръжия, по този начин в политиката очевидно имат на въоръжение психиатрични такива.
Параноя.бг
Заразяват ни със страхове, съмнения, нервности, омрази
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Николай Дойчинов
Мислех си, че към този момент нищо не може да ме изненада, само че идиотизмът към Истанбулската спогодба надвиши всичко познато. Един мой студент преди време брилянтно преименува Патриотичния фронт на " Параноичен фронт ", само че в този момент до тях се подредиха " достоверно " десни, та дори заедно българските социалисти.
Параноя - това е психическо разстройство. При него болният развива последна недоверчивост, която го кара да открива следи от скрит план против скъпата си личност в привидно безобидни неща. Някой го погледнал изключително, след това чул шушукане зад тила си, а по-късно мистериозно му спрял за две минути интернетът. Страдащият от параноя нормално не е малоумен - в сюжетите, които въображението му построява, има разумни вериги, само че те са толкоз дълги и малко евентуални, че в един миг го отпращаме към психиатър.
Проблемът с параноята, както знаем, е в това, че всеки рационален мотив против сякаш ужасния скрит план се трансформира в детайл от Плана. Значи в случай че министри пробват да обяснят, че в Конвенцията няма нищо друго от казаното (сиреч, битка против насилието над жени), те автоматизирано стават частица от заговора и колкото повече отхвърлят, толкоз повече се самоизобличават. Затова болният няма за какво да се убеждава рационално: успокояват го с медикаменти или каквото там знае медицината.
Работата е в това, че през днешния ден обществата ни от ден на ден се ръководят чрез целеустремено всеобщо влудяване; както военните създават биологически оръжия, по този начин в политиката очевидно имат на въоръжение психиатрични такива. И това от дълго време - най-малко от лова на вещици насам. Днес обаче - след рухването на престижите на черква, интелектуалци, просвета, страна - работата е в действителност неудържима. Наричат го " подправени вести ", само че може би би трябвало да преосмислим това разбиране. Защото рядко става дума за подправени илюзии, подправен оптимизъм, подправен смисъл на живота. Не, заразяват ни със страхове, съмнения, нервности, омрази.
Вижте да вземем за пример по какъв начин кафявите медии посрещат митингите против продажбата на Пирин на офшорна компания - хората били платени от конкуриращи швейцарски ски-предприятия. До 10 хиляди индивида единствено в София! Добре са се охарчили очевидно. Възможно ли е въобще? Ами вероятността е може би с няколко милионни по-голяма от това да ни изнасили иранец от третия пол. Нали престъпните сериали са ни научили на тази желязна логичност: гледай кой има изгода. Имат ли изгода швейцарците от това да няма втори въжен превоз? Имат. Пари имат ли? Имат. Върви, че опровергавай.
Ако продължа с психиатричните метафори, жителите целеустремено се трансформират в социопати - нападателни, импулсивни, лишени от морална оценка и дарба да схващат другия. Затова и по този начин елементарно се подменят обвиняванията против тези, в чиито морални учредения социопатът не може да вникне - ту им заплаща Сорос, ту Юнкер, ту са комунисти, ту предприемачи. Самото това прескачане на омразата от една на друга тематика е част от медийното заболяване.
Не знам дали в тази разпадаща се гласност " народна власт " е дума, която към момента има смисъл, само че все пак ще отстоявам. Главното при нея е доверието. Не безусловно, безрезервно, наивно, само че въпреки всичко доверие, здравословно доверие. Онова доверие, което хората са имали между тях хилядолетия наред и което им е пособие да оцелеят. Доверие в думите, във обстоятелствата, в първия проект. Днес ние разобличаваме властта, тя разобличава жителите, служащите подозират предприемачите, пациентите не имат вяра на лекарите и най-после всички дружно подозират медиите. Така общественият живот се обезсмисля. Превръща се в подвеждащ фон. А от тук до диктатурата има единствено една стъпка.
Мнения Daily - Защо концесионерът на Банско прави простотиите на петролните колоси
И още: Истериите против Истанбулската спогодба са пропаганда; Защо полската дипломация се засилва в София
16 яну 2018
Мнения Daily - Никой народ не е единствено воин и голмайстор
И още: Нуждаем се от Япония, с цел да защитим свободата; Корупцията в България е като групова зрителна машинация
15 яну 2018 Батальонът се строява...
Дано " доброволната войска " на Каракачанов не е с съветски инструктори
От коментар на някогашният длъжностен министър на защитата Велизар Шаламанов в неговия фейсбук-профил
Накратко - професионалната работа е доброволна работа по контракт против възнаграждение по Закона за защитата и въоръжените сили. Каква ще е новата " доброволна казарма " още не е ясно, само че съвсем несъмнено ще свърши като търга за нови модулни патрулни кораби. Хем беше пробив в процеса за превъоръжаване с присъединяване на нашата промишленост, хем единственият претендент се отхвърли да извърши това, което беше толкоз съществено достижение на МО.
И още нещо - в действителност съществено: всяка военна подготовка би трябвало да бъде под непоколебим либерален цивилен надзор, тъй като другояче може да осъмнем с военно готови, които да работят против тези, които са платили подготовката им - т.е. българските жители.
Импровизациите в защитата стават все по-опасни - от провалени поръчки за превъоръжаване, през загуба на офицер и хеликоптер заради проблеми в подготовката и подръжката, до непосредствено възлагане на поръчки в края на годината по общи рамкови контракти и опит за директно договаряне с съветски компании от " забранителни описи ", а в този момент и бързане за въвеждане на нов тип военна работа без съществени обществени съвещания и оценка на въздействието върху защитата и сигурността на Родината ни. Дано най-малко не ги пращат доброволците на образование в Русия или да поканим съветски инструктори, тъй като те са подготвени да предложат тази услуга на конкурентни цени. Или може би в центъра за филантропични интервенции в Ниш?
Може ли да чуем военната експертиза - нали тя щеше да е водеща! Армиите, които вкарват форми на лимитирана " наборна работа ", първо са обезпечили положително възнаграждение, ефикасна подготовка и съвременно оръжие на професионалната си войска, а и младежите им не си търсят унивеситети и работа основно в чужбина.
Докато браним Пирин и Витоша, да не изгубим армията си?
----------- Става дума за носталгия по терористичната страна и за ненавист към свободата.
Бягство от свободата
Русофилството ни е надълбоко затвърден комплекс за непълноценност
От коментар на Момчил Дойчев за " Дневник "
Фотограф: Николай Дойчинов
" Не може да бъдем български патриоти, без да обичаме Русия. "
Ивайло Калфин – претендент за български президент
" Никой не ви е дал нищо безплатно. Вие самите, преди всичко, сте създателите на този исторически поврат. "
Доналд Туск - ръководител на Европейския съвет
Между тези две фрази е пропастта, над която е надвесена през днешния ден България. За кой ли път извън трябваше да ни припомнят да се самоуважаваме и че имаме лично национално достолепие, до момента в който у нас мнозина работят да ни върнат назад в кошарата на тоталната власт.
Нашенското зло през днешния ден има две съществени лица – едното е рецидивите на комунизма, а другото е русофилството. Веднага разяснявам – не става дума за носталгия по комунистическата химера, а за осъществената й процедура, довела до антиутопия. Не става дума за обич към съветския народ, а към съветското самодържавие, което го държи в крепостно послушание. Става дума за носталгия по терористична страна и за ненавист към свободата.
Русофилството от този вид е израз на надълбоко затвърден комплекс за непълноценност, дълго и усърдно внедряван в българското общество. Този комплекс се набива в главите още от детството, още от първите буквари и учебници, които пораждат възприятието, че не сме самодостатъчна, самостоятелна и почтена нация, а че някой различен постоянно се грижи за нас и това е нашият " огромен брат " – Русия. Винаги и всячески Русия ни освобождава – от " византийско, турско и фашистко иго " и дори от комунизма, който сама ни е натрапила.
С сходна митология доста мъчно се спори. Още по-лошо е, че този комплекс основава възприятие за недъгавост и некадърност да се оправим сами с големите провокациите на света, в който живеем.
Наистина не става дума за рационално обоснована религия, а точно за поверие, което съзнателно и целеустремено се култивира от два века насам. То неизбежно докара и до национални изменничества от страна на русофилите и до следващи национални произшествия. Да не приказваме за измените на Българска комунистическа партия, основана точно с цел да бъде пета колона на руския империализъм. Басните за " положителната Русия " обаче не вървят независимо, а в комплект с омразата към " неприятната Европа ", която " постоянно ни е тъпкала, залъгвала и мразела ", пособия на " вековните ни врагове " и пречела на Русия " да ни освободи ".
Ужасният комплекс за непълноценност в композиция с басните за " положителния " Дядо Иван и " неприятната " Европа води до раждането на хибридни чудовища на " патриоти ", милеещи за Русия, а не за България.
Днес " Русия упражнява въздействие върху България посредством преобладаващата си роля в стопанската система, основно в енергийния бранш, както и посредством агитация, връзки с политически партии, културни връзки и мощно въздействие върху българската войска, която продължава да разчита на екипировка от руско време. Устойчивите исторически връзки на България с Русия я вършат неповторима измежду другите страни в Европейски Съюз и НАТО и изискват непрекъсната зоркост за резултатите от съветското въздействие върху страната " (от формалния отчет на Конгреса на САЩ).
България плащаше до предходната година на Русия милиарди за главните си енергийни първични материали. В регистрирани у нас 51 415 фирмени досиета като поданство на притежатели или ръководещи на тези компании се среща " Руска федерация ". Някои от тях са заявили над 20 милиона лева годишен доход, само че множеството афишират, че са без облага или с оскъдна облага и не заплащат налози. 30% от стопанската система на България е в съветски ръце.
" Народе???? "
------------ Както военните създават биологически оръжия, по този начин в политиката очевидно имат на въоръжение психиатрични такива.
Параноя.бг
Заразяват ни със страхове, съмнения, нервности, омрази
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Николай Дойчинов
Мислех си, че към този момент нищо не може да ме изненада, само че идиотизмът към Истанбулската спогодба надвиши всичко познато. Един мой студент преди време брилянтно преименува Патриотичния фронт на " Параноичен фронт ", само че в този момент до тях се подредиха " достоверно " десни, та дори заедно българските социалисти.
Параноя - това е психическо разстройство. При него болният развива последна недоверчивост, която го кара да открива следи от скрит план против скъпата си личност в привидно безобидни неща. Някой го погледнал изключително, след това чул шушукане зад тила си, а по-късно мистериозно му спрял за две минути интернетът. Страдащият от параноя нормално не е малоумен - в сюжетите, които въображението му построява, има разумни вериги, само че те са толкоз дълги и малко евентуални, че в един миг го отпращаме към психиатър.
Проблемът с параноята, както знаем, е в това, че всеки рационален мотив против сякаш ужасния скрит план се трансформира в детайл от Плана. Значи в случай че министри пробват да обяснят, че в Конвенцията няма нищо друго от казаното (сиреч, битка против насилието над жени), те автоматизирано стават частица от заговора и колкото повече отхвърлят, толкоз повече се самоизобличават. Затова болният няма за какво да се убеждава рационално: успокояват го с медикаменти или каквото там знае медицината.
Работата е в това, че през днешния ден обществата ни от ден на ден се ръководят чрез целеустремено всеобщо влудяване; както военните създават биологически оръжия, по този начин в политиката очевидно имат на въоръжение психиатрични такива. И това от дълго време - най-малко от лова на вещици насам. Днес обаче - след рухването на престижите на черква, интелектуалци, просвета, страна - работата е в действителност неудържима. Наричат го " подправени вести ", само че може би би трябвало да преосмислим това разбиране. Защото рядко става дума за подправени илюзии, подправен оптимизъм, подправен смисъл на живота. Не, заразяват ни със страхове, съмнения, нервности, омрази.
Вижте да вземем за пример по какъв начин кафявите медии посрещат митингите против продажбата на Пирин на офшорна компания - хората били платени от конкуриращи швейцарски ски-предприятия. До 10 хиляди индивида единствено в София! Добре са се охарчили очевидно. Възможно ли е въобще? Ами вероятността е може би с няколко милионни по-голяма от това да ни изнасили иранец от третия пол. Нали престъпните сериали са ни научили на тази желязна логичност: гледай кой има изгода. Имат ли изгода швейцарците от това да няма втори въжен превоз? Имат. Пари имат ли? Имат. Върви, че опровергавай.
Ако продължа с психиатричните метафори, жителите целеустремено се трансформират в социопати - нападателни, импулсивни, лишени от морална оценка и дарба да схващат другия. Затова и по този начин елементарно се подменят обвиняванията против тези, в чиито морални учредения социопатът не може да вникне - ту им заплаща Сорос, ту Юнкер, ту са комунисти, ту предприемачи. Самото това прескачане на омразата от една на друга тематика е част от медийното заболяване.
Не знам дали в тази разпадаща се гласност " народна власт " е дума, която към момента има смисъл, само че все пак ще отстоявам. Главното при нея е доверието. Не безусловно, безрезервно, наивно, само че въпреки всичко доверие, здравословно доверие. Онова доверие, което хората са имали между тях хилядолетия наред и което им е пособие да оцелеят. Доверие в думите, във обстоятелствата, в първия проект. Днес ние разобличаваме властта, тя разобличава жителите, служащите подозират предприемачите, пациентите не имат вяра на лекарите и най-после всички дружно подозират медиите. Така общественият живот се обезсмисля. Превръща се в подвеждащ фон. А от тук до диктатурата има единствено една стъпка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ