Празните стаи на втория епизод от кризата
© Капитал " Туристите вън! " - с този девиз доста хора в Барселона, Венеция или Дубровник последните две години стачкуваха против всеобщото завладяване на градовете им. Сега тези митинги са добра илюстрация на предизвестието " Внимавай какво си пожелаваш " - улиците, хотелите, магазините и плажовете са изцяло празни и в случай че това се промени до края на годината, ще бъде напълно малко. Туристи няма, само че надлежно няма и пари. Градовете и страните, чиято стопанска система зависи мощно от туризма, ще са измежду най-засегнатите от втората част на Коронавирус рецесията. Испания, Италия, Гърция и Турция се стягат за тежка година.
В България надали някой си е пожелавал по-малко туристи, само че ударът по летния сезон също ще се усети много съществено. Или по-точно казано - към този момент се усеща. Обикновено по това време - при започване на юни, всички хотели около морето към този момент са отворени, чартърите стартират да кацат в Бургас и Варна и първите огромни групи английски туристи пълнят питейните заведения в Слънчев бряг. Почти нищо от това не се е случило. Голяма част от хотелите са затворени, летищата са празни, а питейните заведения - пусти. И евентуално това ще се резервира най-малко още месец, до началото на юли. Надеждите са, че тогава епидемиите в другите страни ще са дотолкоз утихнали, че държавните управления ще разрешат пътуванията в чужбина.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Амбициите на българския туристически бизнес за тази година не са изключително огромни. Както ще видите в тематиката на броя, хората в него се надяват на най-вече два месеца сезон, през който да доближат към 20% от потенциала си през предходната година. Ако имат 50, ще са герои, но едва ли. Това на пръв взор наподобява малко, само че съпоставено с вероятността отпреди месец - цялостен неуспех на сезона, в действителност е добра прогноза.
Има една част от черноморското крайбрежие, където хората сигурно нямат нищо срещу изчезналите туристи. Полуостровът на Доган - носът до Бургас, където почетният водач на Движение за права и свободи има лятна резиденция, от години е безусловно затворен за хората. Лека бавно - имот по имот, по всички вероятни способи, благодарение на няколко разнообразни държавни институции, регионът към летните сараи се трансформира в знак на превзетата страна. По принцип всички би трябвало да имат достъп до морския бряг, единствено не и там. По принцип нищо не може да се строи толкоз покрай морето, само че не и там. Новото в този момент е, че общинският съвет в Бургас, по категорично гледище на кмета Димитър Николов е трансферирал общинските пътища в региона на сараите на близка до Доган компания. В подмяна са получени имоти към оградата на нефтената база на " Лукойл ", защото това е значимо за " националната сигурност ". Бургаският общински съвет е следващият държавен орган, който прави по този начин, че спокойствието на Ахмед Доган през лятото да бъде цялостно. (Вижте още тук.)
Първият сюжет - този за рецесията в туризма, има и позитивен прочит. В момента се сещаме за него, тъй като първият епизод на корона драмата върви към привършване. Заразените понижават в цяла Европа и в този момент фокусът се реалокира към това по какъв начин ще се случи възобновяване на стопанските системи. Историята за анклава на Ахмед Доган до Бургас обаче демонстрира и за какво особено на българската ще е по-трудно да излезе от коронавирус нокдауна - епидемията ще премине, само че старите проблеми ще не престават да спъват всички. Почти всички.
В броя ще видите още:
Трудното пробуждане на трудовия пазар
Борсово V-ъзстановяване
Какво (не) научихме за хората по време на пандемия
В България надали някой си е пожелавал по-малко туристи, само че ударът по летния сезон също ще се усети много съществено. Или по-точно казано - към този момент се усеща. Обикновено по това време - при започване на юни, всички хотели около морето към този момент са отворени, чартърите стартират да кацат в Бургас и Варна и първите огромни групи английски туристи пълнят питейните заведения в Слънчев бряг. Почти нищо от това не се е случило. Голяма част от хотелите са затворени, летищата са празни, а питейните заведения - пусти. И евентуално това ще се резервира най-малко още месец, до началото на юли. Надеждите са, че тогава епидемиите в другите страни ще са дотолкоз утихнали, че държавните управления ще разрешат пътуванията в чужбина.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Амбициите на българския туристически бизнес за тази година не са изключително огромни. Както ще видите в тематиката на броя, хората в него се надяват на най-вече два месеца сезон, през който да доближат към 20% от потенциала си през предходната година. Ако имат 50, ще са герои, но едва ли. Това на пръв взор наподобява малко, само че съпоставено с вероятността отпреди месец - цялостен неуспех на сезона, в действителност е добра прогноза.
Има една част от черноморското крайбрежие, където хората сигурно нямат нищо срещу изчезналите туристи. Полуостровът на Доган - носът до Бургас, където почетният водач на Движение за права и свободи има лятна резиденция, от години е безусловно затворен за хората. Лека бавно - имот по имот, по всички вероятни способи, благодарение на няколко разнообразни държавни институции, регионът към летните сараи се трансформира в знак на превзетата страна. По принцип всички би трябвало да имат достъп до морския бряг, единствено не и там. По принцип нищо не може да се строи толкоз покрай морето, само че не и там. Новото в този момент е, че общинският съвет в Бургас, по категорично гледище на кмета Димитър Николов е трансферирал общинските пътища в региона на сараите на близка до Доган компания. В подмяна са получени имоти към оградата на нефтената база на " Лукойл ", защото това е значимо за " националната сигурност ". Бургаският общински съвет е следващият държавен орган, който прави по този начин, че спокойствието на Ахмед Доган през лятото да бъде цялостно. (Вижте още тук.)
Първият сюжет - този за рецесията в туризма, има и позитивен прочит. В момента се сещаме за него, тъй като първият епизод на корона драмата върви към привършване. Заразените понижават в цяла Европа и в този момент фокусът се реалокира към това по какъв начин ще се случи възобновяване на стопанските системи. Историята за анклава на Ахмед Доган до Бургас обаче демонстрира и за какво особено на българската ще е по-трудно да излезе от коронавирус нокдауна - епидемията ще премине, само че старите проблеми ще не престават да спъват всички. Почти всички.
В броя ще видите още:
Трудното пробуждане на трудовия пазар
Борсово V-ъзстановяване
Какво (не) научихме за хората по време на пандемия
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ