Мнения Daily - Европейците преосмислят себе си като племена
© Johanna Geron For the Horde
Европейците премислят себе си като племена
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дойче веле "
Доколкото може да се разбере, съгласно президента Макрон обединена Европа първо трябвало да се занимае със себе си, а след това да приема нови членове.
Разграничението в този момент в Европейски Съюз е сред свободата и несвободата.
Търсенето на тази еднаквост по подобен метод е капан, тъй като приковава вниманието не там, където отговор може да бъде открит. А точно: отвръща погледа от онази повсеместност, която е характерността на " Европа " – и го свежда до търсенето на някаква неповторима, " своя ", неповторима психика. Крайната спирка на този път е постоянно някакъв тип племенничество – религиозно ( " Европа е християнска " ), ценностно ( " Европа е права на индивида " ) или битово ( " Европа е обществена " ).
Подобни избрания като предписание изключват, а не включват; отблъскват, а не притеглят. Все едно някой да каже " идентичността на Подуене е левскарска ". Веднага ще отблъсне не-левскарите, живеещи на тази територия; и ще настрои съмнително не-левскарите, живеещи към нея.
Идентичността на Европа е в концепциите, съгласно които човешките същества са свободни и равни, без значение от възраст, класа, пол, занимание, религия или цвят на кожата. Тези хрумвания можеха, несъмнено, да бъдат дефинирани и другаде. И отново щяха да са универсално използвани.
Политическата еднаквост на Европа, т.е. методът, по който хората уреждат връзките между тях, е точно окуражаването на самостоятелния живот – на индивидите, на фамилиите им, на човешките общности и страни. В тази картина няма религия, етнос, език, пол или обществена класа. Няма племена. Разграничението е напълно друго: сред свободата и несвободата. Европа е независимост.
Осъзнавайки това, към този момент всички сме в положение да помогнем на президента Макрон в неговото търсене на нови критерии и механизми за приемането на нови членове в обединена Европа. Щом си решил да ставаш подобен член, просто ще би трябвало да реорганизираш връзките сред хората си по този начин, че те да могат да водят самостоятелен и свободен, а не – подвластен и зависещ живот.
Страхувам се, обаче, че не в тази посока ще върви огромното копане в търсенето на " европейската еднаквост ". В страни с ретроградни режими, като Унгария и Полша, това копане върви от години и води до все по-видима ненавист към всички, които се разграничават от болшинството унгарци и поляци по вяра, генезис или държание. Държавите премислят себе си като племена – като орди, обитаеми от идентични хора. Ако това продължи, рано или късно някой ще ни сервира и формулировка за " Европа " като за орда, обитаема от идентични хора. И недопускаща да влизат хора, които са разнообразни. Какво ще прави с другите хора, които към този момент я обитават? Е, образци тъкмо от Европа от 20-ти век – колкото искаш.
----------
Сигурно ще чакаме " шестата културна ера ", с цел да се издължи Москва на Бялото приятелство.
От епохи за епохи
Русия желае да ограби почитателите на Дънов
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Руското посолство в София е издигнато напълно върху земя - благосъстоятелност на Бялото приятелство, на почитателите на духовния лидер Петър Дънов. Тази земя - както благосъстоятелност на общността на Бялото приятелство, по този начин и частна благосъстоятелност на нейни членове, е конфискувана посредством репресии от комунистическия режим след 1944 година Днес от обширната благосъстоятелност на Бялото приятелство - Изгрева - е останала една дребна градина към гроба на Учителя Петър Дънов.
Фотограф: Надежда Чипева
Духовното обучение на Петър Дънов дефинира на славянството с център Русия значима задача в бъдещото развиване на човешката цивилизация към т.нар " шеста културна ера ". Ако се вгледаме в държанието както на руска Москва през 70-те години, по този начин и на днешния режим в Кремъл и неговите представители в София, тяхното почитание към личността и наследството на Учителя Дънов и неговото Бяло приятелство, чиято благосъстоятелност са лишили с посредничеството на своята българска комунистическа прислуга, по никакъв начин не е високо. Уважение напълно липсва - както към духовното завещание на Бялото приятелство, по този начин и към материалното завещание на тази общественост, върху което се е разположило нашироко съветското посолство.
От позиция на логиката обясненията може да са две. Или Учителят Дънов е надценил капацитета на " славянството ", в случай че го мерим с етиката и културата на болшевишка и днешна Русия, или ролята на Русия за появяването на така наречен " шеста културна ера " е надалеч, доста надалеч в бъдещето. Защото в държанието на вчерашните и днешните представители на Русия по отношение на собствеността и наследството на Бялото приятелство няма нито образование и просвета, нито обикновена честност към правата на хората, свързани с Братството.
Днешното искане на Лавров на процедура значи рекламация ограбването на Изгрева от преди половин век през днешния ден да получи цялостно легализиране и легитимация. Сигурно ще би трябвало да чакаме " шестата културна ера ", с цел да се издължи " славянството " на Бялото приятелство в Изгрева.
-------
В тази паралелна реалност футболът и правото са маловажни.
Димна завеса
По какво си наподобяват кадруването във футбола и прокуратурата
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
На пръв взор сред футболните събития от предходната седмица и прокурорските от тази няма нищо общо, като се изключи че хронологически, по случайност, те се паднаха на две поредни страници в сюжета, по който се случват нещата в страната.
Когато човек се вгледа по-внимателно в тях обаче открива най-малко една огромна аналогия, която сигурно не е инцидентна и е също толкоз ужасяваща, колкото нацистките прояви на националния стадион. Начинът, по който бе свален от поста към този момент някогашният президент на футболния съюз, доста наподобява на метода, по който бе повдигнат (и след два дни най-вероятно ще бъде " определен " ) новият основен прокурор. Нещо като типово интензивно мероприятие, приложено в две разнообразни обстановки.
Още първоначално да създадем ангажимента, че тук не става дума за качествата на двамата. Както и по тази причина дали, да вземем за пример, единият е справедливо свален, а другият – несправедливо повдигнат. Истинският въпрос е по какъв начин и за какво като по предписание у нас на такива постове се слагат такива хора. Колкото до постовете, те, несъмнено, са прекомерно разнообразни. Единият дава голяма фактическа власт и мощни лостове за въздействие във всички сфери на публичния живот. Но очевидно и другият крие някоя и друга апетитна хапка и благоприятни условия, които го вършат съблазнителна цел за преодоляване.
Като резюме може да се каже, че двата спектакъла са обединени от натрапващи се прилики в стила на сценаристите (сред които също може да има съвпадения), сходства в режисьорските похвати и общата тежко чалгализирана и пропита от " кафяви " изпарения атмосфера, без особени интелектуални и културни искания. Което изяснява и известните прилики сред главните персонажи.
И още нещо. Те демонстрират по какъв начин в България се вземат решение кадрови и други управнически въпроси. Уж всичко официално върви по правила и процедури, само че, в действителност, нещата се случват другаде, в някаква паралелна реалност. Онова, което се вижда и чува, е симулативност, която би трябвало да прикрие същинските аргументи, претекстове, движещи сили и ползи. В тази паралелна реалност футболът и правото сами по себе са маловажни. Важни са властта и парите.
Затова и резултатите са ужасяващи – и на футболното поле, и на полето на законността и правото. При футбола е елементарно – мнозина могат да минат и без него, а който обича тази игра, гледа британската Висша лига. При законността и правото не е толкоз просто.
Европейците премислят себе си като племена
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дойче веле "
Доколкото може да се разбере, съгласно президента Макрон обединена Европа първо трябвало да се занимае със себе си, а след това да приема нови членове.
Разграничението в този момент в Европейски Съюз е сред свободата и несвободата.
Търсенето на тази еднаквост по подобен метод е капан, тъй като приковава вниманието не там, където отговор може да бъде открит. А точно: отвръща погледа от онази повсеместност, която е характерността на " Европа " – и го свежда до търсенето на някаква неповторима, " своя ", неповторима психика. Крайната спирка на този път е постоянно някакъв тип племенничество – религиозно ( " Европа е християнска " ), ценностно ( " Европа е права на индивида " ) или битово ( " Европа е обществена " ).
Подобни избрания като предписание изключват, а не включват; отблъскват, а не притеглят. Все едно някой да каже " идентичността на Подуене е левскарска ". Веднага ще отблъсне не-левскарите, живеещи на тази територия; и ще настрои съмнително не-левскарите, живеещи към нея.
Идентичността на Европа е в концепциите, съгласно които човешките същества са свободни и равни, без значение от възраст, класа, пол, занимание, религия или цвят на кожата. Тези хрумвания можеха, несъмнено, да бъдат дефинирани и другаде. И отново щяха да са универсално използвани.
Политическата еднаквост на Европа, т.е. методът, по който хората уреждат връзките между тях, е точно окуражаването на самостоятелния живот – на индивидите, на фамилиите им, на човешките общности и страни. В тази картина няма религия, етнос, език, пол или обществена класа. Няма племена. Разграничението е напълно друго: сред свободата и несвободата. Европа е независимост.
Осъзнавайки това, към този момент всички сме в положение да помогнем на президента Макрон в неговото търсене на нови критерии и механизми за приемането на нови членове в обединена Европа. Щом си решил да ставаш подобен член, просто ще би трябвало да реорганизираш връзките сред хората си по този начин, че те да могат да водят самостоятелен и свободен, а не – подвластен и зависещ живот.
Страхувам се, обаче, че не в тази посока ще върви огромното копане в търсенето на " европейската еднаквост ". В страни с ретроградни режими, като Унгария и Полша, това копане върви от години и води до все по-видима ненавист към всички, които се разграничават от болшинството унгарци и поляци по вяра, генезис или държание. Държавите премислят себе си като племена – като орди, обитаеми от идентични хора. Ако това продължи, рано или късно някой ще ни сервира и формулировка за " Европа " като за орда, обитаема от идентични хора. И недопускаща да влизат хора, които са разнообразни. Какво ще прави с другите хора, които към този момент я обитават? Е, образци тъкмо от Европа от 20-ти век – колкото искаш.
----------
Сигурно ще чакаме " шестата културна ера ", с цел да се издължи Москва на Бялото приятелство.
От епохи за епохи
Русия желае да ограби почитателите на Дънов
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Руското посолство в София е издигнато напълно върху земя - благосъстоятелност на Бялото приятелство, на почитателите на духовния лидер Петър Дънов. Тази земя - както благосъстоятелност на общността на Бялото приятелство, по този начин и частна благосъстоятелност на нейни членове, е конфискувана посредством репресии от комунистическия режим след 1944 година Днес от обширната благосъстоятелност на Бялото приятелство - Изгрева - е останала една дребна градина към гроба на Учителя Петър Дънов.
Фотограф: Надежда Чипева
Духовното обучение на Петър Дънов дефинира на славянството с център Русия значима задача в бъдещото развиване на човешката цивилизация към т.нар " шеста културна ера ". Ако се вгледаме в държанието както на руска Москва през 70-те години, по този начин и на днешния режим в Кремъл и неговите представители в София, тяхното почитание към личността и наследството на Учителя Дънов и неговото Бяло приятелство, чиято благосъстоятелност са лишили с посредничеството на своята българска комунистическа прислуга, по никакъв начин не е високо. Уважение напълно липсва - както към духовното завещание на Бялото приятелство, по този начин и към материалното завещание на тази общественост, върху което се е разположило нашироко съветското посолство.
От позиция на логиката обясненията може да са две. Или Учителят Дънов е надценил капацитета на " славянството ", в случай че го мерим с етиката и културата на болшевишка и днешна Русия, или ролята на Русия за появяването на така наречен " шеста културна ера " е надалеч, доста надалеч в бъдещето. Защото в държанието на вчерашните и днешните представители на Русия по отношение на собствеността и наследството на Бялото приятелство няма нито образование и просвета, нито обикновена честност към правата на хората, свързани с Братството.
Днешното искане на Лавров на процедура значи рекламация ограбването на Изгрева от преди половин век през днешния ден да получи цялостно легализиране и легитимация. Сигурно ще би трябвало да чакаме " шестата културна ера ", с цел да се издължи " славянството " на Бялото приятелство в Изгрева.
-------
В тази паралелна реалност футболът и правото са маловажни.
Димна завеса
По какво си наподобяват кадруването във футбола и прокуратурата
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
На пръв взор сред футболните събития от предходната седмица и прокурорските от тази няма нищо общо, като се изключи че хронологически, по случайност, те се паднаха на две поредни страници в сюжета, по който се случват нещата в страната.
Когато човек се вгледа по-внимателно в тях обаче открива най-малко една огромна аналогия, която сигурно не е инцидентна и е също толкоз ужасяваща, колкото нацистките прояви на националния стадион. Начинът, по който бе свален от поста към този момент някогашният президент на футболния съюз, доста наподобява на метода, по който бе повдигнат (и след два дни най-вероятно ще бъде " определен " ) новият основен прокурор. Нещо като типово интензивно мероприятие, приложено в две разнообразни обстановки.
Още първоначално да създадем ангажимента, че тук не става дума за качествата на двамата. Както и по тази причина дали, да вземем за пример, единият е справедливо свален, а другият – несправедливо повдигнат. Истинският въпрос е по какъв начин и за какво като по предписание у нас на такива постове се слагат такива хора. Колкото до постовете, те, несъмнено, са прекомерно разнообразни. Единият дава голяма фактическа власт и мощни лостове за въздействие във всички сфери на публичния живот. Но очевидно и другият крие някоя и друга апетитна хапка и благоприятни условия, които го вършат съблазнителна цел за преодоляване.
Като резюме може да се каже, че двата спектакъла са обединени от натрапващи се прилики в стила на сценаристите (сред които също може да има съвпадения), сходства в режисьорските похвати и общата тежко чалгализирана и пропита от " кафяви " изпарения атмосфера, без особени интелектуални и културни искания. Което изяснява и известните прилики сред главните персонажи.
И още нещо. Те демонстрират по какъв начин в България се вземат решение кадрови и други управнически въпроси. Уж всичко официално върви по правила и процедури, само че, в действителност, нещата се случват другаде, в някаква паралелна реалност. Онова, което се вижда и чува, е симулативност, която би трябвало да прикрие същинските аргументи, претекстове, движещи сили и ползи. В тази паралелна реалност футболът и правото сами по себе са маловажни. Важни са властта и парите.
Затова и резултатите са ужасяващи – и на футболното поле, и на полето на законността и правото. При футбола е елементарно – мнозина могат да минат и без него, а който обича тази игра, гледа британската Висша лига. При законността и правото не е толкоз просто.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ