Защо НАТО трябва да стисне зъби и да помогне на Турция
© Георги Кожухаров Малко места на Земята са по-окаяни от Идлиб - последният огромен сектор от държана от бунтовниците територия в разкъсваната от война Сирия. Мястото е дом на към 3 млн. души, като половината от тях са там единствено тъй като са избягали от боевете другаде. Заедно с бедните маси идват и джихадисти, които в този момент значително управляват територията. Сирийският деспот Башар ал Асад си я желае назад, даже в случай че това значи да я трансформира в отломки. Неговата продължаваща от месеци акция на бомбардировки унищожи учебни заведения, къщи и лечебни заведения и принуди един милион души да се насочат към затворената граница с Турция. Мнозина са хванати в капан там - премръзнали, гладни и изложени на риск.
Пукнатините няма да бъдат затворени, само че страната е прекомерно значима, с цел да бъде изоставена.
Най-накрая светът се пробужда за тази филантропична рецесия, както и за обстоятелството, че Турция е единствената страна, опитваща се да я предотврати. Опасявайки се от следващ прилив на имигранти, президентът Реджеп Тайип Ердоган изпрати хиляди бойци в Идлиб през последните седмици, с цел да спре офанзивата на Асад. Десетки бяха убити при офанзива на сирийските (и може би руските) сили на 27 февруари, което докара до ответни удари от страна на Турция. Но това, което прикова вниманието на европейските страни, бе решението на Ердоган да отвори турските граници и да пусне бежанците по техния път.
Турция моли за помощ в Идлиб. Нейните сътрудници в НАТО би трябвало да й я дадат освен с цел да спрат страданието на обезверените сирийци, само че и с цел да вдъхнат нови сили на своя неуверен алианс. Някои членки на НАТО не са склонни да работят с Ердоган. Това е разбираемо. Той затваря дисиденти, подмазва се на Русия, употребява бежанците като разменна монета и постоянно е несъгласен с НАТО. Погледнете да вземем за пример Сирия, където Турция обстрелва кюрдските бойци, които назовава терористи, само че които за Съединени американски щати са съдружници в битката против " Ислямска страна в Ирак и Леванта ". Ердоган вижда съветския президент Владимир Путин като индивида, с който да договаря за Сирия и другаде. Путин от своя страна употребява Ердоган, с цел да разделя и отслабва НАТО. Покупката на съветските ракетни комплекси С-400, които са несъвместими със системите на НАТО, задълбочи пукнатините сред Анкара и нейните съдружници.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но Турция е прекомерно значима за НАТО, с цел да бъде изоставена. Тя разполага с втората по величина войска в алианса и е ситуирана на кръстопът сред Запада и Изтока. Тежката обстановка в Идлиб дава опция за рестартиране на връзките. Турция възобнови апела си към НАТО да патрулира " зона, неразрешена за полети " над провинцията и изиска от Съединени американски щати ракети " Пейтриът ", с цел да се пази от офанзиви. Разбираемо, западните водачи не са склонни да пратят наземни войски или самолети във въздуха над Идлиб. Но НАТО може да направи повече, с изключение на единствено да показва взаимност. За начало са обещания за повече боеприпаси, филантропична помощ и радарно наблюдаване над Сирия. Испания към този момент разположи ракети " Пейтриът " в Турция и другите европейски съдружници би трябвало също да се намесят. НАТО би трябвало да насочи старания към реализиране на политическо решение по отношение на Идлиб. А Турция би трябвало да упорства някои от нейните сътрудници да участват на тези диалози - нещо, което Русия отхвърля.
Тези стъпки няма изцяло да затворят пукнатините сред Турция и Запада, нито ще разрешат казуса в Идлиб, който се натрупа с години. Но може да възстановят част от доверието на Анкара в нейните съдружници и може да изпратят обръщение на Путин. Фактът, че сходни стратегически изчисления, както и опасенията от сирийските бежанци, може да стимулират западните политици повече, в сравнение с тяхната грижа за страдащите сирийци, е обезсърчаващ. И въпреки всичко дейностите на НАТО ще наподобяват по еднакъв метод за хората в Идлиб, какъвто и да е претекстът зад тях. Помощта за Турция там ще облекчи част от тяхното страдалчество.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Пукнатините няма да бъдат затворени, само че страната е прекомерно значима, с цел да бъде изоставена.
Най-накрая светът се пробужда за тази филантропична рецесия, както и за обстоятелството, че Турция е единствената страна, опитваща се да я предотврати. Опасявайки се от следващ прилив на имигранти, президентът Реджеп Тайип Ердоган изпрати хиляди бойци в Идлиб през последните седмици, с цел да спре офанзивата на Асад. Десетки бяха убити при офанзива на сирийските (и може би руските) сили на 27 февруари, което докара до ответни удари от страна на Турция. Но това, което прикова вниманието на европейските страни, бе решението на Ердоган да отвори турските граници и да пусне бежанците по техния път.
Турция моли за помощ в Идлиб. Нейните сътрудници в НАТО би трябвало да й я дадат освен с цел да спрат страданието на обезверените сирийци, само че и с цел да вдъхнат нови сили на своя неуверен алианс. Някои членки на НАТО не са склонни да работят с Ердоган. Това е разбираемо. Той затваря дисиденти, подмазва се на Русия, употребява бежанците като разменна монета и постоянно е несъгласен с НАТО. Погледнете да вземем за пример Сирия, където Турция обстрелва кюрдските бойци, които назовава терористи, само че които за Съединени американски щати са съдружници в битката против " Ислямска страна в Ирак и Леванта ". Ердоган вижда съветския президент Владимир Путин като индивида, с който да договаря за Сирия и другаде. Путин от своя страна употребява Ердоган, с цел да разделя и отслабва НАТО. Покупката на съветските ракетни комплекси С-400, които са несъвместими със системите на НАТО, задълбочи пукнатините сред Анкара и нейните съдружници.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но Турция е прекомерно значима за НАТО, с цел да бъде изоставена. Тя разполага с втората по величина войска в алианса и е ситуирана на кръстопът сред Запада и Изтока. Тежката обстановка в Идлиб дава опция за рестартиране на връзките. Турция възобнови апела си към НАТО да патрулира " зона, неразрешена за полети " над провинцията и изиска от Съединени американски щати ракети " Пейтриът ", с цел да се пази от офанзиви. Разбираемо, западните водачи не са склонни да пратят наземни войски или самолети във въздуха над Идлиб. Но НАТО може да направи повече, с изключение на единствено да показва взаимност. За начало са обещания за повече боеприпаси, филантропична помощ и радарно наблюдаване над Сирия. Испания към този момент разположи ракети " Пейтриът " в Турция и другите европейски съдружници би трябвало също да се намесят. НАТО би трябвало да насочи старания към реализиране на политическо решение по отношение на Идлиб. А Турция би трябвало да упорства някои от нейните сътрудници да участват на тези диалози - нещо, което Русия отхвърля.
Тези стъпки няма изцяло да затворят пукнатините сред Турция и Запада, нито ще разрешат казуса в Идлиб, който се натрупа с години. Но може да възстановят част от доверието на Анкара в нейните съдружници и може да изпратят обръщение на Путин. Фактът, че сходни стратегически изчисления, както и опасенията от сирийските бежанци, може да стимулират западните политици повече, в сравнение с тяхната грижа за страдащите сирийци, е обезсърчаващ. И въпреки всичко дейностите на НАТО ще наподобяват по еднакъв метод за хората в Идлиб, какъвто и да е претекстът зад тях. Помощта за Турция там ще облекчи част от тяхното страдалчество.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ