Държавните помощи по време на епидемия
© Francois Lenoir В изискванията на епидемията от Covid-19 бизнесът е изправен пред алтернативата да се употребява ли от държавна поддръжка или да търси излаз от рецесията със лични запаси. Въпрос на преценка на всяка компания е до каква степен осъществяването на избрани критерии за кандидатстване за държавна помощ е целесъобразно от икономическа и времева позиция. Държавата предлага, а бизнесът взема решение. И защото сферата на държавните помощи е сензитивна с оглед нарушаването на конкуренцията, въпреки и целесъобразно, Европейската комисия (ЕК) сложи параметрите на държавните помощи, които след това страните членки създават в елементи и дават на фирмите.
На 19 март 2020 година Европейска комисия одобри Временна рамка за държавна помощ като поддръжка на стопанската система по време на епидемията от Covid-19, която промени на 3 април 2020 година, като разшири обсега на ограниченията. Временната рамка обобщава опциите, с които страните членки разполагат, с цел да обезпечат ликвидност и достъп до финансиране на дребните и междинни предприятия (МСП), които са най-засегнати от икономическата рецесия, провокирана от Covid-19.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Временната рамка планува следните типове помощ, които страните членки могат да дават: директни безплатни средства, вливане на капитал, изборни данъчни преимущества и предплатени заплащания до 800 000 евро на предприятие; държавни гаранции за заеми на предприятия с покритие до 90% от риска по заемите; субсидирани обществени заеми с преференциални лихвени проценти за предприятията; защитни ограничения за банките, посредством които държавната помощ доближава до действителната стопанска система, гарантиращи, че такава помощ се смята за директна помощ в интерес на клиентите на банките, а не за самите банки; обезпечаване на краткосрочни експортни кредити; поддръжка за научноизследователската и развойната активност, обвързвана с коронавируса; поддръжка за построяването и модернизирането на уреди за изпитване за създаване и изпитване на артикули (в това число ваксини, апарати за вентилация и защитно облекло), които са от изгода за справяне с пандемията от коронавируса; поддръжка за производството на артикули за битка с ковид под формата на директни безплатни средства, данъчни преимущества, подлежащи на връщане предплатени средства и гаранции за недопускане на загуби; целева поддръжка под формата на отлагане на заплащания на налози и/или краткотрайно прекъсване на заплащането на социалноосигурителни вноски; и целева поддръжка под формата на дотации за заплати на чиновниците. Временната мярка ще се ползва до края на декември 2020, а при нужда срокът ѝ ще бъде продължен. Преди да приложат някоя от изброените ограничения страните членки би трябвало да уведомят Европейска комисия, която от своя страна прави оценка на съответната скица за подкрепяне или самостоятелна помощ и я афишира с решение за съвместима или не с вътрешния пазар.
На 8 април Европейска комисия утвърди препоръчаната от българската страна скица за обществени гаранции в размер на 500 милиона лв. в поддръжка на дребните и междинни предприятия. За задачата капиталът на Българската банка за развиване бе повишен посредством държавно финансиране с 500 милиона лв., тъй че банката да може да дава обществени гаранции за капиталови заеми и заеми за оборотен капитал за МСП, наранени от епидемията в България.
На 14 април Европейска комисия утвърди и българската скица за субсидиране на заплатите на стойност 1,5 милиарда лв., която има за цел да резервира заетостта в най-силно засегнатите от ковид браншове. С това решение на Европейска комисия на процедура България получи позволение да стартира да ползва необятно дискутираната през последните седмици мярка 60/40. Посочените ограничения (в поддръжка на МСП и на работодателите) са единствените в обсега на Временната рамка, които към този момент България е декларирала пред Европейска комисия за утвърждение. Що се отнася до останалите ограничения, включени в обсега на Временната рамка, например данъчни облекчения, прекъсване на заплащането на социално-осигурителните вноски и така нататък, България може занапред да взема решение дали и кои от тях да приложи.
С оглед мултинационалния темперамент на от ден на ден компании поражда въпросът до каква степен плануваните във Временната рамка ограничения ще могат да се комбинират с други типове държавна помощ. Например, в случай че една компания кандидатства за приемане на заем със субсидиран лихвен % в Германия, от който заем би се употребило освен записаното в Германия дружество-майка, само че и всички сдружения от групата със седалища в разнообразни страни членки, и в същото време записано в България сдружение от групата кандидатства за помощ от българската страна, съвместими ли са две помощи от две разнообразни страни членки в интерес на едно сдружение. При спазването на избрани условия и прагове, използвани за съответната държавна помощ, едно сдружение може да получи по едно и също време поддръжка от няколко страни членки. За информация по отношение на критериите за кандидатстване, надлежно за пресмятане цената на съответен тип държавна помощ, фирмите следва да се извърнат към админа на държавната помощ.
Държавите членки имат опция да съчетават наличните ограничения за поддръжка като се изключи заемите и гаранциите за еднакъв заем и над праговете, планувани във Временната рамка. Държавите могат да съчетават всички ограничения, планувани във Временната рамка, с даване на помощ de minimis. Освен даването на държавна помощ, страните членки могат също да работят неотложно посредством различни ограничения за обществена поддръжка в интерес на всички сдружения, в случай, че тези ограничения не попадат в обсега на разпоредбите за държавната помощ. Важно е при кумулирането на помощи, било то държавни или не, страните членки да заобикалят несъразмерното струпване на ограничения за поддръжка за едни и същи предприятия, с цел да лимитират помощта до действителните им потребности.
На 19 март 2020 година Европейска комисия одобри Временна рамка за държавна помощ като поддръжка на стопанската система по време на епидемията от Covid-19, която промени на 3 април 2020 година, като разшири обсега на ограниченията. Временната рамка обобщава опциите, с които страните членки разполагат, с цел да обезпечат ликвидност и достъп до финансиране на дребните и междинни предприятия (МСП), които са най-засегнати от икономическата рецесия, провокирана от Covid-19.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Временната рамка планува следните типове помощ, които страните членки могат да дават: директни безплатни средства, вливане на капитал, изборни данъчни преимущества и предплатени заплащания до 800 000 евро на предприятие; държавни гаранции за заеми на предприятия с покритие до 90% от риска по заемите; субсидирани обществени заеми с преференциални лихвени проценти за предприятията; защитни ограничения за банките, посредством които държавната помощ доближава до действителната стопанска система, гарантиращи, че такава помощ се смята за директна помощ в интерес на клиентите на банките, а не за самите банки; обезпечаване на краткосрочни експортни кредити; поддръжка за научноизследователската и развойната активност, обвързвана с коронавируса; поддръжка за построяването и модернизирането на уреди за изпитване за създаване и изпитване на артикули (в това число ваксини, апарати за вентилация и защитно облекло), които са от изгода за справяне с пандемията от коронавируса; поддръжка за производството на артикули за битка с ковид под формата на директни безплатни средства, данъчни преимущества, подлежащи на връщане предплатени средства и гаранции за недопускане на загуби; целева поддръжка под формата на отлагане на заплащания на налози и/или краткотрайно прекъсване на заплащането на социалноосигурителни вноски; и целева поддръжка под формата на дотации за заплати на чиновниците. Временната мярка ще се ползва до края на декември 2020, а при нужда срокът ѝ ще бъде продължен. Преди да приложат някоя от изброените ограничения страните членки би трябвало да уведомят Европейска комисия, която от своя страна прави оценка на съответната скица за подкрепяне или самостоятелна помощ и я афишира с решение за съвместима или не с вътрешния пазар.
На 8 април Европейска комисия утвърди препоръчаната от българската страна скица за обществени гаранции в размер на 500 милиона лв. в поддръжка на дребните и междинни предприятия. За задачата капиталът на Българската банка за развиване бе повишен посредством държавно финансиране с 500 милиона лв., тъй че банката да може да дава обществени гаранции за капиталови заеми и заеми за оборотен капитал за МСП, наранени от епидемията в България.
На 14 април Европейска комисия утвърди и българската скица за субсидиране на заплатите на стойност 1,5 милиарда лв., която има за цел да резервира заетостта в най-силно засегнатите от ковид браншове. С това решение на Европейска комисия на процедура България получи позволение да стартира да ползва необятно дискутираната през последните седмици мярка 60/40. Посочените ограничения (в поддръжка на МСП и на работодателите) са единствените в обсега на Временната рамка, които към този момент България е декларирала пред Европейска комисия за утвърждение. Що се отнася до останалите ограничения, включени в обсега на Временната рамка, например данъчни облекчения, прекъсване на заплащането на социално-осигурителните вноски и така нататък, България може занапред да взема решение дали и кои от тях да приложи.
С оглед мултинационалния темперамент на от ден на ден компании поражда въпросът до каква степен плануваните във Временната рамка ограничения ще могат да се комбинират с други типове държавна помощ. Например, в случай че една компания кандидатства за приемане на заем със субсидиран лихвен % в Германия, от който заем би се употребило освен записаното в Германия дружество-майка, само че и всички сдружения от групата със седалища в разнообразни страни членки, и в същото време записано в България сдружение от групата кандидатства за помощ от българската страна, съвместими ли са две помощи от две разнообразни страни членки в интерес на едно сдружение. При спазването на избрани условия и прагове, използвани за съответната държавна помощ, едно сдружение може да получи по едно и също време поддръжка от няколко страни членки. За информация по отношение на критериите за кандидатстване, надлежно за пресмятане цената на съответен тип държавна помощ, фирмите следва да се извърнат към админа на държавната помощ.
Държавите членки имат опция да съчетават наличните ограничения за поддръжка като се изключи заемите и гаранциите за еднакъв заем и над праговете, планувани във Временната рамка. Държавите могат да съчетават всички ограничения, планувани във Временната рамка, с даване на помощ de minimis. Освен даването на държавна помощ, страните членки могат също да работят неотложно посредством различни ограничения за обществена поддръжка в интерес на всички сдружения, в случай, че тези ограничения не попадат в обсега на разпоредбите за държавната помощ. Важно е при кумулирането на помощи, било то държавни или не, страните членки да заобикалят несъразмерното струпване на ограничения за поддръжка за едни и същи предприятия, с цел да лимитират помощта до действителните им потребности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ