Мнения Daily: България се превръща в непълноценен член на ЕС и НАТО
© Надежда Чипева Още по тематиката
Вечерни вести: Енергийната промяна ще се забави | Скандалът " Скрипал " разделя ръководещите
И още: Сделката с ЧЕЗ и вътрешните кавги на " Патриотите " смъкват поддръжката за ГЕРБ | Фейсбук с първи стъпки към повече бистрота в политиката за персоналните данни
29 мар 2018
Вечерни вести: #Летище Пловдив за китайската HNA #Ким Чен Ун с интернационален дебют
И още: Оставка от депутата на ГЕРБ, трансферирал задлъжнялата си компания на малоимотен; София ще има зони за небостъргачи, само че не е ясно къде и какъв брой
28 мар 2018
Вечерни вести: #България пасува против Москва #протест в Сибир против Путин
И още: Нови разкрития на " разобличителя " на Cambridge Analytica; Започва строителството на автомагистрала " Хемус " от Ябланица до пътен възел Боаза
27 мар 2018 България се трансформира в малоценен член на Европейски Съюз и НАТО Коментар на Даниел Смилов за портала " Култура "
Българската национал-консервативна отвара се осъществя през 2017 година, само че Волен Сидеров беше наклал огъня под нея още през 2005 година Щипка патриотарство, китка ксенофобия, половин кг антициганско и антитурско говорене, един черпак русофилство, два черпака антиевропеизъм, една подпалена джамия и всичко това щедро поръсено със " отбрана на ползите на елементарния човек " и антисоросоидни подправки.
Този котел вря 10 години на муден огън, в които " патриотите " като цяло бяха допускани до властта единствено при последна нужда, я като " златен пръст ", я като недостигащи няколко гласа в необятна коалиция.
През 2017 година обаче национал-консерватизмът стана публична идеология на обединението ГЕРБ-ОП, което беше същностно нов детайл в политическия ни живот.
Премиерът Борисов трябваше да бъде и поръчител, че капакът на казана няма да хвръкне, та конкокцията да се разплиска из българската политическа кухня.
Капакът на казана обаче изхвърча с Истанбулската спогодба и най-много – при случая " Скрипал ". Това не са просто произшествия и те не могат да се омаловажават. Те в действителност демонстрират, че България се трансформира по лично предпочитание в малоценен член на Европейски Съюз и НАТО:
- И в двата случая България заема позиции, които са противоположните на главните ѝ сътрудници и съответстват с тези на Русия и нейните клиентелни страни.
- В случая " Скрипал " България ясно съобщи, че приема тезата на Русия (т.е. че няма " задоволително доказателства " ) и отхвърля мнението освен на Англия, само че и на останалите си съществени съдружници. Това влизане в съветския лагер се пакетира безвкусно като " балансиране ". Как заемането на позицията на една от страните в спор може да бъде " балансиране "? Само слепи и покорни медии могат да отминат сходна безсмислица, без да я създадат на аргументативното нищо, която тя и без друго е.
- Противно на твърдяното от ръководещите, българското европредседателство не изисква да застанем на страната на периферното малцинство в Европейски Съюз, което възприема съветската теза. Търсенето на необятен консенсус би изисквало опит от наша страна да се убедят малцината несъгласни, с цел да трансформират те мнението си. Вместо това България еднопосочно застана навръх тяхна страна.
- 100%-ви доказателства за престъпно закононарушение се одобряват само от съд. Това лишава много време – от време на време години. Политическите решения са нещо друго и те се вземат в действително време въз основата на съществуващата информация и на доверието в преценката на институции и съдружници. Така както България се довери на НАТО в проблема Косово и си отвори път за участие в тази организация и Европейски Съюз, по този начин в този момент – с противоположната позиция – ние си открехнахме вратата към самомаргинализация и даже вероятно излизане и от двете.
Това са обстоятелствата. Те могат да имат друга интерпретация. Едно е несъмнено обаче: от съветска позиция един подобен поврат е положителен и мечтан. Спорът е дали тази политика е добра за българския народен интерес.
Възможно е да се твърди, че този интерес изисква България да е малоценен член на Европейски Съюз и НАТО – да е постоянно с единия крайник на открито. Това може да мине като " балансиране " сред великите сили в интернационален проект и сред почитателите им вкъщи. Ако това е новата " консервативно-националистична " теория, национал-консерваторите и прилежащите им институти би трябвало да я формулират ясно и да стартират да я пазят. Защото най-малко на пръв взор тя наподобява неуместно – от два стола, та посредата.
Нещо повече, преизбирането на Путин в Русия идва с явен мандат да се " тестват " непълноценните членки на Европейски Съюз. Някои ще се тестват с пари (т.е. ще се купуват), други ще се предизвикат – да речем с нападения във въздушното им пространство. С позицията си по " Скрипал " ние се записахме първи на опашката за провокации. (В листата за пазаруването сме от дълго време.)
Ситуацията е трагична геополитически. Под флага на " шовинизъм ", " консерватизъм " и други известни идеологически запарки в действителност се води политика на постепенна маргинализация или изваждане на България от Европейски Съюз и НАТО. Някои водят тази политика намерено ( " Атака " и БСП), други се нагаждат към нея, с цел да " балансират " (ГЕРБ и " Воля " ), трети вървят с кервана и стрелят слепешката (Валери Симеонов). Този националистически кортеж обаче си върви на Изток.
Вечерни вести: Енергийната промяна ще се забави | Скандалът " Скрипал " разделя ръководещите
И още: Сделката с ЧЕЗ и вътрешните кавги на " Патриотите " смъкват поддръжката за ГЕРБ | Фейсбук с първи стъпки към повече бистрота в политиката за персоналните данни
29 мар 2018
Вечерни вести: #Летище Пловдив за китайската HNA #Ким Чен Ун с интернационален дебют
И още: Оставка от депутата на ГЕРБ, трансферирал задлъжнялата си компания на малоимотен; София ще има зони за небостъргачи, само че не е ясно къде и какъв брой
28 мар 2018
Вечерни вести: #България пасува против Москва #протест в Сибир против Путин
И още: Нови разкрития на " разобличителя " на Cambridge Analytica; Започва строителството на автомагистрала " Хемус " от Ябланица до пътен възел Боаза
27 мар 2018 България се трансформира в малоценен член на Европейски Съюз и НАТО Коментар на Даниел Смилов за портала " Култура "
Българската национал-консервативна отвара се осъществя през 2017 година, само че Волен Сидеров беше наклал огъня под нея още през 2005 година Щипка патриотарство, китка ксенофобия, половин кг антициганско и антитурско говорене, един черпак русофилство, два черпака антиевропеизъм, една подпалена джамия и всичко това щедро поръсено със " отбрана на ползите на елементарния човек " и антисоросоидни подправки.
Този котел вря 10 години на муден огън, в които " патриотите " като цяло бяха допускани до властта единствено при последна нужда, я като " златен пръст ", я като недостигащи няколко гласа в необятна коалиция.
През 2017 година обаче национал-консерватизмът стана публична идеология на обединението ГЕРБ-ОП, което беше същностно нов детайл в политическия ни живот.
Премиерът Борисов трябваше да бъде и поръчител, че капакът на казана няма да хвръкне, та конкокцията да се разплиска из българската политическа кухня.
Капакът на казана обаче изхвърча с Истанбулската спогодба и най-много – при случая " Скрипал ". Това не са просто произшествия и те не могат да се омаловажават. Те в действителност демонстрират, че България се трансформира по лично предпочитание в малоценен член на Европейски Съюз и НАТО:
- И в двата случая България заема позиции, които са противоположните на главните ѝ сътрудници и съответстват с тези на Русия и нейните клиентелни страни.
- В случая " Скрипал " България ясно съобщи, че приема тезата на Русия (т.е. че няма " задоволително доказателства " ) и отхвърля мнението освен на Англия, само че и на останалите си съществени съдружници. Това влизане в съветския лагер се пакетира безвкусно като " балансиране ". Как заемането на позицията на една от страните в спор може да бъде " балансиране "? Само слепи и покорни медии могат да отминат сходна безсмислица, без да я създадат на аргументативното нищо, която тя и без друго е.
- Противно на твърдяното от ръководещите, българското европредседателство не изисква да застанем на страната на периферното малцинство в Европейски Съюз, което възприема съветската теза. Търсенето на необятен консенсус би изисквало опит от наша страна да се убедят малцината несъгласни, с цел да трансформират те мнението си. Вместо това България еднопосочно застана навръх тяхна страна.
- 100%-ви доказателства за престъпно закононарушение се одобряват само от съд. Това лишава много време – от време на време години. Политическите решения са нещо друго и те се вземат в действително време въз основата на съществуващата информация и на доверието в преценката на институции и съдружници. Така както България се довери на НАТО в проблема Косово и си отвори път за участие в тази организация и Европейски Съюз, по този начин в този момент – с противоположната позиция – ние си открехнахме вратата към самомаргинализация и даже вероятно излизане и от двете.
Това са обстоятелствата. Те могат да имат друга интерпретация. Едно е несъмнено обаче: от съветска позиция един подобен поврат е положителен и мечтан. Спорът е дали тази политика е добра за българския народен интерес.
Възможно е да се твърди, че този интерес изисква България да е малоценен член на Европейски Съюз и НАТО – да е постоянно с единия крайник на открито. Това може да мине като " балансиране " сред великите сили в интернационален проект и сред почитателите им вкъщи. Ако това е новата " консервативно-националистична " теория, национал-консерваторите и прилежащите им институти би трябвало да я формулират ясно и да стартират да я пазят. Защото най-малко на пръв взор тя наподобява неуместно – от два стола, та посредата.
Нещо повече, преизбирането на Путин в Русия идва с явен мандат да се " тестват " непълноценните членки на Европейски Съюз. Някои ще се тестват с пари (т.е. ще се купуват), други ще се предизвикат – да речем с нападения във въздушното им пространство. С позицията си по " Скрипал " ние се записахме първи на опашката за провокации. (В листата за пазаруването сме от дълго време.)
Ситуацията е трагична геополитически. Под флага на " шовинизъм ", " консерватизъм " и други известни идеологически запарки в действителност се води политика на постепенна маргинализация или изваждане на България от Европейски Съюз и НАТО. Някои водят тази политика намерено ( " Атака " и БСП), други се нагаждат към нея, с цел да " балансират " (ГЕРБ и " Воля " ), трети вървят с кервана и стрелят слепешката (Валери Симеонов). Този националистически кортеж обаче си върви на Изток.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ