Когато отношенията охладнеят и се получи емоционална дистанция
„ Чувствам се толкоз изолиран, че чувствам физически дистанцията сред мен и моето аз. “
Фернандо Песоа
Когато охладнеем към някого, демонстрираме най-отблъскващата страна на характера си. Грубото държание запълва празнината сред прочувствената отдалеченост и физическото изгубване – напускането без никакво пояснение. Има хора, които прибягват към измислени оправдания и отхвърлят да признаят съществуването на пропастта, зейнала сред тях и сътрудниците им, студенината, разрушаваща постепенно, само че несъмнено връзката им. Партньорите към този момент не са съучастници, не търсят погледа на другия, а обстановките, които преди са извиквали усмивка на устата им, в този момент ги оставят безучастни.
Емоционалната отдалеченост боли. Особено когато една от страните продължава да влага усеща във връзката и се пробва да я закрепи. Това не значи, че другата страна не страда. Той или тя изпитва виновност, а от време на време и разкайване. Ала какъвто и да е казусът, едно е несъмнено: единствено малко на брой от нас съумяват да подходят умно към сходна обстановка. При това за всички забъркани би било най-добре да се откри решение на спора, тъй като единствено по този начин ще могат да продължат напред. И на двамата ще им е по-трудно да преодолеят раздялата, в случай че единият се пробва да съживи любовта на тленен огън, а другият прибегне до гостинг, т.е. изчезне от живота на досегашния си сътрудник, без да се потруди да даде пояснение. Но при благосклонност всеки е в положение да излезе с чест от такова мъчно състояние.
Когато възприятията изстинат и търсим отговор на въпроса „ за какво “
Винаги има причина за охладняването на връзките. Липса на любов и интерес, нови потребности и противоположни възгледи по значими въпроси са единствено някои образци. Когато пламъкът на в миналото чистата и светла обич угасне, отваря място за оня гъст и постоянно неразбираем сумрак, в който не знаем накъде да се движим. Това, което единствено подозирахме, в този момент е научно потвърдено: Шарлийн Белу и Бренда Х. Лий от Кеймбриджския университет наскоро разгласиха проучване, в което показват, че един от най-сложните проблеми, пред които се изправя човек, е да се сбогува с дадена връзка. Авторите на упоменатия труд настояват още, че с цел да продължим живота си, първо би трябвало да си изясним какво е предизвикало срутва в връзките. Те разказват избрани динамичности, които са неуместни, само че към които сме склонни да прибягваме, когато забележим, че краят на връзката наближава.
Как не трябва да късаме
Най-вредната и страхлива динамичност, която можем да изберем, с цел да се разделим с колегата, е просто да изчезнем без предизвестие. Може да звучи фрапантно, само че практиката на гостинга се следи доста по-често, в сравнение с допускаме – както в сантиментални, по този начин и в другарски връзки.
„ Вината не е твоя, а моя “. С това изявление, което несъмнено всички сме чували най-малко един път, видимо освобождаваме колегата от всяка отговорност, която евентуално тежи на плещите му. Същевременно използваме изречения като: „ Ти заслужаваш нещо по-добро “ или „ Аз не мога да ти дам това, от което имаш потребност “. Но с сходни думи единствено замаскираме обстоятелството, че ползата ни към този момент е ориентиран другаде и повече не обичаме сегашния си сътрудник.
Разбитият айсберг. Бягството към айсберга е друга несъответстваща, само че постоянно избирана тактика. Става дума за това, че разрешаваме на връзките да изстиват от ден на ден и повече с всеки минал ден. Игнорираме предупредителните сигнали и проточваме процеса толкоз дълго, че най-после връзката с обичания в миналото сътрудник доближава точката на заледяване. Озоваваме се върху айсберг, който се разрушава на части, потъващи едно по едно.
Емоционалната отдалеченост – сложният път на раздялата
Все отново процесът, който води до края на връзката, не е безусловно необратим. Понякога е допустимо прочувствената отдалеченост да отклони сътрудниците за известно време от пътя, по който са поели. Двамата може да се спогодят за тактики, които още веднъж да разпалят пламъка на любовта и да затоплят връзките. Но на въпроса по кое време си заслужава да се предприеме сходен опит няма повсеместен отговор. Най-честите проблеми, с които се сблъскват психолозите в практиката си, са паническите разстройства и депресиите. Тези болестни положения засягат директно междучовешките връзки на пациентите. Примерът демонстрира, че човек, който минава през сложен интервал, белязан от стрес и безизходност, постоянно не разполага с нужната сила да се любува на връзката със себеподобните си.
Нека да е ясно, че постоянно има вяра, когато връзките охладнеят и се сътвори прочувствена отдалеченост. Връзката с колегата минава през разнообразни етапи и не трябва да я оставяме без внимание: тя желае да бъде подхранвана и от споровете и несъгласията би трябвало да се учим да израстваме. Когато излизаме по-силни от такива обстановки, постоянно се снабдявам с нужната мотивация да работим върху връзката, с цел да продължим да й се радваме. Но както и да постъпим – дали ще разпалим отначало пламъка на любовта и ще спасим връзките, или ще се сбогуваме с достолепие – би трябвало да бъдем прочувствено способени персони, в случай че желаеме да се оправим с това предизвикателство. За страдание обаче в учебно заведение не ни учат на прочувствена подготвеност. Наше обвързване е всеки ден да се упражняваме в сензитивност, почит, борбеност и достойнство - качества, които се отнасят до всички тези елементи, изграждащи живота ни.
Всяка връзка, която създавате с различен – била тя сантиментална или другарска – заслужава почитание във всичките й етапи. Начинът въпреки всичко да я запазите, в случай че решите да я прекратите, приказва доста за това какъв брой струвате като човек.
